Всеки е имал период в живота си, когато усеща как излиза от равновесие, когато сякаш светът си играе с нервите му и прави всичко напук. В такива дни ни се струва, че всички са се наговорили да ни дразнят. Точно в този момент се случва нещо да се развали и всичко да тръгне с главата надолу. И колкото повече се дразним и реагираме с гняв, толкова повече натискът на света около нас се усилва. Сякаш за да ни ядоса още повече, отвън ще започне да пищи аларма на кола и да ни подлудява. Точно тогава се оказва, че не можем да си намерим ключовете, а закъсняваме за работа. По пътя естествено попадаме все на червен светофар и задръствания, а когато вървим по улицата, хората сякаш нарочно застават пред нас и ни препречват пътя. Струва ни се, че всички се движдат флегматично, едва, едва и то разбира се с цел да ни дразнят още повече. И най-малкото нещо започва да ни вбесява – дори смехът на групата отреща ни се струва истеричен.
Ставаме толкова раздразнителни, че се дразним дори от себе си.
* Възможно ли е всички хора, предмети и обстоятелства да са се наговорили срещу нас? Нима има някакво преднамерено действие, целящо да ни извади от равновесие?
Разбира се, околните не ни дразнят умишлено.
Когато сме разпревожени, напрегнати, ставаме по-чувствителни и реагираме твърде емоционално на всяка ситуация от ежедневието. В такъв момент започваме несъзнателно да преувеличаваме. Както казваме, че „на страха очите са големи“, така и при гнева сякаш възприятията се променят. Нервността ни пречи спокойно да се ориентираме в обстановката, ставаме припряни, нетърпеливи, допускаме грешки, които ни правят още по-раздразнителни.
Освен това, самата негативна нагласа и отрицателни емоции привличат още и още от същото.
Вадим Зеланд много добре разкрива какво се случва на енергийно ниво в моментите, когато сякаш всички се наговарят да ни ядосват.
Той обяснява, че в много случаи хората се движат от несъзнателни мотиви. Често те без да съзнават действат под влиянието на махалата – невидими, но реални енергоинформационни същности, родени от мисловната енергия на живите същества. Махалата усещат поляризацията във вид на нееднородност е енергиийното поле и винаги се появяват там, където могат да похапнат от енергията на някой конфликт. Зеланд пише:
„Целият ужас е, че те не само поглъщат енергията на конфликта, а и по някакъв начин карат хората да се държат така, та да излъчват повече енергия. Махалата правят всичко тя да бъде в изобилие. Дърпат хората за невидими нишки и те им се подчиняват, сякаш са марионетки. Засега не е ясно по какъв начин влияят върху мотивацията на хората, но го правят много ефикасно.“
Когато раздразнителността е кратковременна, няма трайни последици. Лошото е, че тя се натрупва, а когато изживяваме труден период, често се превръща в единствен начнн за реакция от наша страна.
Достига се до там, че тя става част от характера ни, с което вредим не само на околните, но най-вече на самите себе си.
Някои стават избухливи, заядливи, вечно мърморещи и внасят негативна енергия и напрежение навсякъде, където се появят. Други преглъщат яда си и го трупат в себе си, но така става още по-лошо, защото се превръщат в бомба със закъснител. Други по-емоционални хора започват без видима причина да плачат и да изпадат в депресивни състояния.
Причините за раздразнителността са много, могат да бъдат и чисто физиологични, свързани със специфичен период от живота ни, но
най-честата причина за постоянната раздразнителност е неудовлетвореност от околните, начина ни на живот или от себе си.
Често развиваме силна раздразнителност, когато нещата не се случват както искаме, когато подтискаме чувствата си или се чувствате притиснати.
Как да се справим с раздразнителността?
* Осъзнаване.
Осъзнайте какво всъщност става. Запитайте се: „Защо реагирам така, кое е това, което ме кара да бъда раздразнителен?“
Обикновено причината нещо да ни дразни е по-дълбока, а дребните пречки, които ни ядосват са само последната капка в препълнената чаша.
Когато открием проблема, който ни кара да изпитваме неудовлетворение, това е първата стъпка.
Запитайте се: „Това ли е единственият начин, по който мога да реагирам на ситуациите?“
Дайте си сметка за излишните потенциали, които създавате и за махалата, който въздействат върху хората и ги кара да действат сякаш срещу вас.
Когато не се включвате в играта им и намалите важността, когато „отхлабите хватката“, натискът отвън ще отслабне.
* Дайте си почивка.
Когато усетите, че дадена работа или ситуация започва да ви
изнервя, си дайте почивка – излезте навън да се разходите, разсейте се или свършете нещо друго. Често умората и напрежението ни правят нервни и раздразнителни. Безполезно е в такъв момент да се опитваме просто да подтиснем гнева и да продължаваме да работим.
Почивката или смяната на дейността ще ви освежат и ще можете да работите с нови сили.
* Погледнете ситуацията сякаш отстрани.
Погледнете ситуацията отстрани като включите чувството си за хумор. Когато съм раздразнителна и през деня се заредят досадни пречки, се сещам за моментите в комедиите, когато героят се гневи и ритва нещо пред себе си, но го заболява и започва да подскача и вика от болка.
Или ситуациите в анимационните филмчета, когато някой се ядосва и скърця със зъби, а всичко сякаш се насочва да осуети плановете му и като капак нещо го фрасва отгоре. Погледната отстрани, ситуацията е комична и дори забавна. Така смешно изглеждаме и ние, когато сме вбесени.
* Признайте какво изпитвате и го освободете.
Признайте какво чувствате – споделете го с някой или опишете на лист всичко, което е във вас. Ако гневът ви е завладял, няма смисъл да го заглушавате. Признайте го и го освободете по положителен начин. Тук съм писала за начините за освобождане на гнева.
* Променете нагласата си.
За да се справим с раздразнителността и нервността, е необходимо да се научим да приемаме нещата такива, каквито са и да гледаме реалистично на живота. Нужно е да се освободим от предварителните си очаквания и представи, които само ни разочароват.
Погледнете на раздразнението като напомняне, че трябва нещо да промените. Макар и мъчително, именно чувството на неудовлетвореност често ни подтиква към търсене, промяна и развитие.
Открийте кое не ви удовлетворява, кое ви измъчва и вземете решение – или променете нещо, или приемете ситуацията напълно.
Започнете да правите положителни утвърждения за увереност и спокойствие.
* Внесете ред в хаоса.
Когато всичко около нас е разхвърляно и губим време да намерим вещите си, това допълнително ни изнервя.
Щом подредим работното си място или стаята, това веднага внася усещане за подреденост и спокойствие.
По същия начин трябва да вмесем ред и в мислите си.
Направете си график и подредете задачите си по важност. Ако сте претрупани с работа и притиснати от времето, ставате нагрегнати, в главата ви става хаос и дори не знаете откъде да започнете.
Затова просто започнете отнякъде, но се съсредоточете само върху него. Не мислете за другите задачи, не мислете за това дали ще успеете със срока или че може би другата задача е по-важна.
* Променете навиците си.
Ключът за справяне с нервността и раздразнителността често се крие в промяната на навиците.
Вместо да взимате успокоителни или да пушите, за да се успокоите, много по-траен ефект ще има ако просто направите малки промени. Например:
- станете сутрин по-рано, за да избегнете задръстванията;
- тръгнете навреме, за да не се налага да се тичате и да ви се струва, че
хората пред вас са флегматични и нарочно ви бавят;
- определете си час за себе си, когато можете да релаксирате, медитирате и да правите каквото ви е приятно без никой да ви безпокои. Помнете, че това време е специално за вас. Изключете телефона;
- създайте си навик да свършвате всичко веднага и да не отлагате. Колкото повече отлагате, толкова повече се дразните и напрягате.
* Не изисквайте твърде много от себе си.
Престанете да се критикувате и да се сравнявате с другите.
Простете си грешките и слабостите и се приемете такъв, какъвто сте.
Много важно е да се научите да казвате: „Не“
Ако сте уморени или претрупани с ангажимети, а някой иска да идете на кино или да му свършите услуга, не се съгласявайте само за да не го обидите и да не се разсърди. За никого няма да е от полза ако идете с него и през цялото време се дразните. Просто кажете: „НЕ“
В края на крайщата, както бях писала е тази статия, си кажете:
Моят приоритет е моят душевен мир! :)
http://sebepoznanie.com/psihologiq/razdraznitelnost/
