Преданията приписват на братята Кузма и Дамян много чудни изцеления.Двамата лечители са били абсолютно безкористни и са лекували единствено с името Божие и в името на живота,без да взимат и грош за това.
Известни са като СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ.
Ритуали
Вечерта срещу празника болни,слепи и недъгави отиват и преспиват в църква или параклис на светците.Сутринта се мият с лековита вода от аязмата.Обрича се и курбан на лечителите.
Меси се хляб и се раздава за здраве.
Врачки,баячки,народни лечители разпределят и сортират набраните на Еньов ден и изсъхнали вече билки.
Манастирът който носи името на двамата светци е основан през Второто българско царство. Споменава се още през 11в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Манастирът възниква като религиозна обител около аязмо с лечебна вода. Наречен е на светите братя Козма и Дамян заради техните лечителски способности. Манастирът от край време е посещаван от болни хора и особено от душевноболни, тъй като се вярва, че ако пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, посветена на Св. Св. Козма и Дамян, все още могат да се видят чифт окови. В миналото душевноболни хора с били оковавани с тях към пода с цел да се излекуват. По настоящем се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
Когато българските земи са превзети от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нарастнала. Турските власти пазели манастира, тъй като в него се лекували и семействата на османските управници. Бил е защитаван от набезите на разбойници, като дори са били изпращани турски войници от Пловдив, когато се е налагало. През 1657г., когато много манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към “Св. св. Козма и Дамян”. През 17 в. манастирът е служел за книжовен център, като известни творци като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-вече от еснафа на пловдивските абаджии.
По настоящем манастирът е действащ и отворен за посетители. Разполага с две църкви – едната посветена на Св. Св. Козма и Дамян и построена през 15 в., а другата наречена “Св. Благовещение” и построена през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също така стопански и жилищни постройки, както и голямо аязмо недалеч. Църквата “Св. св. Козма и Дамян” представлява 22м. дълга и 8м. широка кръстовидна безкуполна постройка.
По време на принудителното помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван неведнъж, но все пак неговите уникални стенописи са оцеляли. В края на 18-ти, началото на 19-ти в. манастирът е бил обитаван от гръцки монаси, които замазали оригиналните му стенописи и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното реставриране на църквата са възстановени и сега могат да се видят и двата пласта фрески. Манастирът е обявен за паметник на културата. Неговият празник се отбвлязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата обикновено продължават 3 дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се смята, че е чудотворна, се изважда от църквата.
Настаняване и храна
Манастирът приема гости за пренощуване само през лятото. Цената на легло е 5 лева (към пролетта на 2007г.). Храна не се предлага.
Транспорт
Пътят от Асеновград до село Куклен е асфалтов. Отбивката от селото до манастира, обаче, е в лошо състояние, но далеч не е невъзможно да се мине с нормален автомобил.
http://www.bulgarianmonastery.com/
