Росица Вакъвчиева
Във Вселената съществуват закони, като закона за гравитацията. Познаването на тези закони ще ни помогне дa управляваме живота си към по-добро и да постигаме нещата, които
желаем. Различните автори ги определят по различен начин, но те са едни и същи. Тук съм обединила най-общото от различните учения и автори за действието на законите :
1.Умът е Първопричината
Този закон може да се нарече закон за чистата потенциалност, за проявлението или принцип на менталността. Той
гласи, че Първоизточникът на цялата Вселена е чистото Съзнание…чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Цялото е Ум, а Светът е Ментално творение в Ума на Цялото. Или казано по-просто – Цялото, БОГ, Всичко, от което се раждат нещата е СЪЗНАНИЕ, а Светът е проявление на това Съзнание. Между нас и това Съзнание няма преграда – ние сме едно Цяло. И както светът е сътворен от Съзнанието, така и ние творим с ума си своя свят. Умът е първопричината, а съзнанието е винаги въпрос на избор.
2.Закон за Привличането
Той гласи: Подобните неща се привличат. Всичко в Света се намира в непрекъснато движение и вибрира. Разликата между многообразното проявление на Творението е в различната скорост и форма на вибрацията. Всяка мисъл също вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и привлича към себе си съответстващ сигнал.
Нашите мисли+ чувства= енергията ни. Енергията, която излъчваме привлича подобна енергия. А когато променим своята енергия, всичко окoло нас започва да се променя. Ключът към това да привлечеш нещо, което желаеш в живота си, е да постигнеш вибрационна хармония с него. Най-лесният начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, сякаш то вече е част от твойто преживяване и да влееш мислите си в удоволствието от него…да намериш чувството и да го задържиш. Така ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш като магнит хора, обстоятелства и предмети с подобна вибрация.
3.Закон за намерението
Според този Закон, когато сме водени от чисто намерение можем да бъдем сигурни в положителния изход. Намерението е желание, изчистено от съмненията, страха, от манипулации. То е желание, необвързано с резултата, концентрирано внимание върху постигнатата цел.
Намерението има огромна организираща сила, то може да извърши такива промени на събитията около нас, че всичко да стане както си го представяме. За да реализираме намерението си е необходимо:
* Първо да формулираме конкретно каква е целта ни.
* Вяра, без съмнения, но не точно вяра, а както казва Вадим Зеланд – празна и безгрижна решимост, когато просто „знаеш“, че целта ти ще се осъществи, когато след като си дал „поръчка“ на Вселената, очакваш спокойно и без нетърпение намерението да се осъществи, да се довериш. За тази цел помагат утвържденията.
* Трябва да знаеш, да приемеш, че заслужаваш целта ти да се реализира.
За приближаването към целта ни помага най-много визуализацията на постигнатата цел(за утвържденията и визуализацията ще пиша в друга тема).
* Трябва да си осъзнат, т. е. да си нащрек за знаците, които ти дава Вселената и да не натрапваш на света своя сценарий, защото често целта се реализира по най-неочаквания начин и трябва да си с отворени очи за различните варианти, да можеш да се възползваш от възможности, които се появяват.
* Най-важната крачка – отказването от емоционалното вкопчване в целта, дори много автори говорят за намаляване на важността и отказване от целта(не от намерението, а от преследването на целта, т. е. да се наслаждаваш на процеса, а да не се стремиш към целта) и тогава целта се реализира „от само себе си.“
Както казва Дийпак Чопра :
„Свойството Намерение към обекта на внимание може да организира безкрайност от пространствено-времеви събития, за да се осъществи. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието намерението има безкрайна организираща сила.”
4. Закон за парадоксалното намерение
Някой автори отделят като отделен закон - законът за по-специфичен вид намерение, при което нещата сякаш се получават напук на нашите желания и получаваме това, което активно НЕ искаме – парадоксалното намерение. Ето как определя това парадоксално намерение Сандра Ан Тейлър:
„Според Закона за парадоксалното намерение ние сме склонни да отблъскваме точно тези неща, към които отчаяно се стремим!
Ако упорито и безплодно се стремите да предизвикате дадено събитие, тази вибрация на разочарованието ще го отблъсне, ще отдалечи хората и обстоятелствата, които биха могли да ви донесат желания резултат.
ОТЧАЯНИЕТО И НЕТЪРПЕНИЕТО ДЕЙСТВАТ КАТО СПИРАЧНИ МЕХАНИЗМИ!
Когато се откажете от днешното щастие и прегърнете тревогата за утрешната несигурност, вие блокирате готовността си да получавате.
СМЕНЕТЕ ОБЕКТА НА ФОКУСИРАНЕ – ОТ ЛИПСВАЩОТО КЪМ ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ И ЦЕНИТЕ, ЗА ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ СЪЗНАНИЕТО НА УСПЕХА.
Най-добрата енергия се получава, когато се отърсите от нетърпението и се изпълните с упование, когато се измъкнете от отчаянието и изберете мира на настоящето.
Според закона за парадоксалното намерение може да получите това, което искате ЕДИНСТВЕНО АКО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТО НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Когато затънете в енергията на парадоксалните намерения, ясно преобладаващата ви мисъл, свързана с целта ви е:
„Не мога да бъда щастлив, ако това не стане“.
Едно такова убеждение превръща идеята ви в неспособност да бъдете щастливи във вашата действителност…
Преследвайте целите си, защото искате резултатът да обогати ВАШИЯ ВЕЧЕ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ, а не защото без тях ще се чувствате нещастни.
Освен това знайте, че понякога Вселената не ни дава точно желаното в момента, когато го искаме, защото по-нататък ни очаква нещо по-добро“.
5. Закон за хармонията или за най-малкото усилие
Според този закон, когато сме в хармония със себе си и света, енергията ни отваря Вселенското изобилие и получаваме достъп до прозренията, силата и цялата благодат, която може да предложи светът. Тогава нещата които искаме се случват без усилие… сякаш от самосебе си. Природата винаги избира пътя на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енергия.
”Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте…а нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.”
Хармония със себе си можем да постигнем като първо ПРИЕМЕМ себе си такива каквито сме със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си. Както пише Екхарт Толе – ако примерно имате да свършите някаква работа, но не ви се работи – или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си … насладете му се без да се упреквате… Ако някой човек или ситуация ви притеснява – или кажете какво мислите и променете каквото можете, или приемете човека или ситуацията безрезервно…Това е да си в хармония със себе си – с приемане, без терзания и несъгласия.
Хармония със света можем да постигнем, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерения:
* Да поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. Само ние можем да решим дали една ситуация ще я разглеждаме като проблем или възможност. Ние сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжаляваме или да си „направим от лимона лимонада”.
* Да се откажем да контролираме нещата. Ние не сме тук , за да променяме Света, а да изберем това от него, което искаме. В Света има всичко-ние нямаме власт да променяме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата както на нас ни се иска…но имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.
6.Закон за причината и следствието
Този закон гласи, че нашата енергия се запазва завинаги в Света. Тя се трупа и всичката – независимо дали е насочена към нас или към другите – създава нещо като банкова сметка за съдбата. Затова и Дийпак Чопра нарича още този закон – Закон за кармата. Добра или лоша – всяка наша мисъл или постъпка, всеки контакт с друг човек стават част от нашата инвестиция. Всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид.
Дийпак Чопра пише, че за да използваме този кармичен закон, трябва да възприемаме съзнателно избора, които правим всеки ден и да преприемаме „правилното”действие. ”Правилното” няма нищо общо с морала, то е решение или действие, което ни носи душевен комфорт, което не предизвиква угризения, омраза и т. н. Едничкото, на което можем да се осланяме е нашето собствено усещане за нещата – когато постъпваме „правилно” просто го знаем и се чувстваме „леко”. Нашето бъдеще се генерира от всеки избор, който правим във всеки момент от живота си.
7. Закон за даването
Според този закон Вселената функционира посредством динамичен обмен…Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
За да задействаме циркулацията, трябва да се научим да даваме онова, към което се стремим. Най-лесният начин да получим това, което искаме, е да помагаме на другите да получат онова, което искат. Когато даваме, винаги ни се връща. Ако спрем циркулацията на парите и се вкопчим в тях и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към нас.
Но даването не е свързано непременно с пари. Дайте обич, усмивка, подарете нещо на някого в нужда, подайте му ръка. Важното е , когато давате да не съжалявате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване. Когато решите да дадете, дайте от сърце без желание за някаква отплата. Това е истинският Дар и той носи удоволствие на този, който го дарява. Когато давате по този начин, Вселената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.
8. Закон за необвързаността
Този закон гласи, че за да получим каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажем от своята обвързаност с него. Това не означава да се откажем от желанията си, а от обвързаността с резултата, който очакваме. Да не сме зависими от даден резултат, да не оставяме той да определя смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем някого. Всъщност най-често, когато се откажем от емоционалната си обвързаност с резултата, получаваме това , от което сме се отказали.
За да се развиваме и постигаме нови успехи трябва да се откажем от своята обвързаност с миналото и с познатото. Търсенето на сигурност във вещите и в познатото е илюзия. Известното са старите ни представи, там няма еволюция, няма развитие, няма креативност.
Дийпак Чопра пише:
„Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности.”
9.Закон за целта
Този закон гласи, че всеки човек има своя цел, свой уникален талант. Всички ние сме придобили проявление във физическия свят, за да изпълним определена своя мисия. Всеки има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с която да допринесе за разширяването на Вселената. Всеки живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде своя изключителен Опус. Когато човек следва тази Своя цел, Вселената „разчиства пътя му”, защото това е НЕГОВИЯТ ПЪТ и обстоятелства, хора и събития се стичат така, че да му помагат.
Повече http://sebepoznanie.com/wselena/zakoni/
