събота, 9 октомври 2010 г.

Парапсихология

Немският психиатър Ханс Бергер е известен като първи от учените, зарегистрирал биотока в мозъка на човека.Това се случило през 1929 г. И в значителна степен благодарение на него е открита магнитната хипотеза на електромагнитната телепатия.

В 1940 г. Бергер издава във Виена книгата “Душа” в която излага своята нова хипотеза.

Той е предположил, че физическите процеси, произтичащи в индукцията на мозъка – са възможните колебания на електрическия потенциал – и се превръщат в особена психическа енергия разпространяваща се в пространството подобно на вълните Херц, но не се индефицират с това. Достигаща до мозъка на перципиента, психическата енергия се преобразува във физическа, възбуждаща съответните физически процеси (възможно биопотенцални колебания) които възприема мозъка, и които обуславят психичните преживявания, съответстващи на преживяванията на пациента.Бергер говори за неоходимостта от “индукция” или “резонанс” на мозъка и перципиента, но обмисля и въпроса с условията на тази „настройка”.

Старейшината американския парапсихолог Дж.Райн(1895- 1980) 1953 г. излиза с хипотезата- счита за възможно съществуването на специални парапсихологически енергии, радикално отличаващи се от матералните видове енергии , способни да се превръщат в тях.Екстрасензорното възприятие, в това число и телепатията, Райн има предвид че е в резултат на трансформацията на парапсихическата енергия във физиологическа енергия на мозъка: психокинетически явления – това е трансформация на парапсихологическата енергия в енергия, действаща на материалния обект.Съгласно Райн субекта възприема екстрасензорен образ, защото духа (психически) може да напусне пределите на тялото, и да влезе в директен контакт с екстрасензорно взприемани обекти.Становищата на Райн са силно повлияни от неговия учител, американския психолог Макдугал, който в своята книга”Енергията на човека”(1933) твърди: “Ние трябва да постулираме някакъв вид енергия, която се подчинява на законите, несъвсем идентични на законите за енергия, които са приемани във физиката”.

Един от тях, известния философ В.П.Тугаринов, с изчерпателна яснота е изложил в своята книга “Философия на съзнанието” (м. , 1971) идеята:”Трябва да се помни, че психическото като идеал, се проявява и съществува не “ в главата” а с помоща на главата”.Това не е някаква субстанция – психическо лишено пространствено – геометрически, физикохимчески, енергетически характерстики или качества, и в този смисъл “безплътно” и “безтелесно”. Мислите, утвърждава философа, са като продукти на психиката, нямат ред присъщ на материалните признаци на субстанцията: “Те не са твърди, или течни или газообразни.Те не се явяват нито като орган , нито като вещество, нито катофизическо поле – по принцип те са така да се каже , нематериални.

http://letiya.net/content/parapsikhologiya