неделя, 24 октомври 2010 г.

3. ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА КАРМАТА – НАРУШАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ. КАРМАТА Е РЕЗУЛТАТ НА НЕДОБРЕ ПРИЛОЖЕНАТА ЛЮБОВ.

3. ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА КАРМАТА – НАРУШАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ. КАРМАТА Е РЕЗУЛТАТ НА НЕДОБРЕ ПРИЛОЖЕНАТА ЛЮБОВ.

Какво представят дълговете на отделния човек или на даден народ? Според източните народи, дълговете представят закон на карма или закон за причини и последствия. Карма съществува там, дето е станало отклоняване от правия път на развитие. Според едно обяснение кармата се дължи на стремежа на тъмнината от пасивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на Космоса. Тогава се явило страданието. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Човек е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея. (46, с.177)


Щом се натъкнете на тъмните сили, започнете да работите да ги превърнете в положителни, в сили на светлината. Това значи да уравновесите силите на своя организъм. Пазете се от тъмнината без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето. Всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнината... Като ученици вие ще можете разумно да ликвидирате с кармата си. Кармата на човека представя сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Когато се справи с кармата си, човек ще живее в закона на дихармата. Що е дихарма? – Дихарма е благодатта Божия, за която Христос казва: „Всички ще бъдете спасени по благодат.“ Дихармата е сбор от светли сили. Тя представя светлината в живота. Вие сте ковачи, творци на съдбата си. Желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. Какво ви остава тогава? (54, с. 108)


Кой е причина за кармата? – Змията. Тя се уви около Дървото за познаване на доброто и на злото и изкуси Ева. Истинската, дълбоката причина за грехопадането се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави, каквото иска, без да носи никаква отговорност. Мислиш ли, че ако заколиш едно агне, не носиш отговорност? Какво ще отговориш, ако ти кажа, че агнето е дете на някой архангел? Ще кажеш, че това е глупаво. Кой от двамата е глупавият, не зная. Когато ви заставят да отговаряте за постъпката си, тогава ще разберете кой говори глупости. Бащата на агнето ще иска отчет за неговия живот. Днес може да премълчава, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Бог се застъпва за всяка неправда. Той е Баща на всички – няма по-силен от Него. (46, с. 186)


Защо идат страданията в живота? – За изправяне на погрешките. Малките страдания изправят малките погрешки, а големите страдания – големите погрешки. Като се изправят погрешките, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата, кога се създава тя? – Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия“. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. Бъдете будни към изкушенията, които срещате по пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните Същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби. Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използва възможностите, които са му дадени, той върви напред и постига своята цел. Като ученици от вас се иска будно съзнание, да разбирате нещата правилно и да ги прилагате разумно... Едно трябва да се знае – човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. (123, с. 88)


Питам: кое е началото и кое е краят на кармата? Как е произлязла тя? На тия въпроси никой не може да отговори с положителност. Никой не може да обясни причината на кармата. Ако е вярно, че човек е произлязъл от Бога, питам: как е възможно от такова съвършено Същество, каквото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? Когато запитали един велик мъдрец на Египет за произхода на греха, той стиснал само устата си и нищо не отговорил. Има неща, за които ние не можем да говорим. Ако човек рече да обясни произхода на злото, той ще поквари цялото човечество. Затова именно този въпрос не трябва и не може да се повдига. Защо? – Ако се заеме с обясняване на произхода на злото, той ще възобнови всички изопачени форми и деяния на миналото. Какво ще се придобие от това? – Нищо полезно, а само разрушения. Българинът, като се ползва от опитността на миналото, казва: „Да спи зло под камък!“ (66, с. 146)


Вие трябва да се освободите от влиянието на ада, от старите навици, от това, което наричате наследствени черти. Според мене кармата – това са наследствените черти на онзи живот, който човек някога е живял. Той е живял в света на греха и всички негови мисли, всички стари навици, всичко това е внесено в неговото тяло, което той трябва да преработи. Някой път след като сте работили дълго време, чудите се отде идат тия мъчнотии. Понякога ви идват такива лоши мисли и желания, че съжалявате, дето сте тръгнали в този път. (127, с. 176)


Животът е предопределен – не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадане. Ние можем да се борим с грехопадането. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. (10, с. 38)


Апостол Павел се оплаква, че като искал да направи добро, лошо излизало. От първичния подтик на съзнанието у нас има нещо останало, когато се е създавала Земята от тази материя. Та сега всички наши несрети в живота се дължат на този, първичния подтик на неорганизираната материя. Ние сме създадени от Бога, но има закон и този закон постоянно ни моделира. Следователно безпорядъкът на Земята се дължи на този, първичния подтик. Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето – това е дихармата, това е благодатта. „В начало Бог създаде Небето и Земята.“ Небето е място за Бога, Земята е място за човека. Човешкият свят е неустроен. Засега дълги години ще бъде така, докато се уреди. Като се уреди, тогава ще дойде Царството Божие така, както е горе на Небето. (117, с. 216)


Сега погрешката на съвременните хора седи в това, че те са влезли в едно статическо положение. Това се дължи на факта, че те не са родени още от вода и Дух. Сегашните хора са родени само по плът, а всеки, който е роден по плът, него го очаква смърт. И тогава всички онези идеали, които е имал, ще изчезнат. Даже съвременните хора разглеждат въпроса така. Те казват: „Един ден Земята ще се разруши. Какво ще стане с нас тогава? Какво ще остане от човека?“ Но те не разбират законите. Земята е едно училище, тя не може да се разруши. Щом свърши училището на Земята, човек ще мине в друго, по-високо училище. Има друга една Земя, за която човек се готви. Тя е Обетованата земя. Като умрат, хората ще отидат в тази Обетована земя. Някои очакват да се преродят и питат къде ще се родят след смъртта си. Въпросът за прераждането е добре застъпен в индуската философия и които се интересуват, могат да четат по въпроса за кармата. Те застъпват добре въпроса за кармата. Щом се намерят пред нещо, което не могат да обяснят, те казват: „Карма е това.“ Кармата нищо не обяснява. Кармата е резултат на недобре приложената и употребена Любов. Кармата е резултат на недобре употребената вяра. Кармата е резултат на недобре употребената надежда. Значи, ако животът, който е излязъл от Любовта, не е използван добре, дава един резултат, който индусите наричат „карма“. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш: „Защо Господ създаде света така?“ Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: „Този свят – аз го създадох така.“ (146, с. 47)


Вие като ученици на Бялото Братство трябва да се пазите от всички ония кисели чувства, от всички ония вътрешни неразположения. Всяка една мисъл, която вие проектирате в света, най-първо докосва Божественото съзнание и после отива при обекта, към който я изпращате. Всяка една мисъл минава през съзнанието на Божествения център и всички грехове произлизат от това, че грешим против Бога, против Неговите велики закони. Тъй че една дисхармонична мисъл докосне ли Божието съзнание, Господ пише: „Този в бъдеще ще понесе товара си, наказанието си.“ Това е карма. Та не мислете, че това е безразборно. Всяка ваша мисъл Господ я записва много точно, нищо незаписано не оставя. Ние всички в бъдеще трябва да мислим тъй, както е мислил Христос – не историческият Христос, а Христос на Любовта – Този, великият Божи Дух, Който създава всички блага на света. Когато видите лицето на Този, живия Христос, вие ще бъдете радостни. (10, с. 293)


В света всяка мисъл, която допущаш в себе си, не трябва да има нищо фалшиво – първото правило. Туй не е закон за мене, туй е закон за Битието. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста. Всяка мисъл, която влиза в ума, трябва да бъде чиста; всяко желание, което влиза в сърцето, трябва да бъде чисто и всяка постъпка трябва да бъде чиста. Те са три неща основни. Ако ти допуснеш една нечиста мисъл, едно нечисто желание и една нечиста постъпка, ти създаваш вече туй, което обясняват с карма. „Карма“ значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени. Или другояче да ви кажа: никога в едно Божествено шише не наливай човешка вода. Никога в едно човешко шише не наливай Божествена вода. В човешкото шише наливай човешка вода и в Божественото шише наливай Божествена вода. Ти искаш да бъдеш свободен. Божествените мисли правят човека свободен! Има Божествени мисли, има и човешки мисли, има човешки желания и човешки постъпки. Не са лоши. Лошавината седи, когато ги разменим. Не може да се разменят човешките мисли, човешките желания и човешките постъпки – разменна монета не могат да станат. За Земята е друго. (14, с. 20)


Ако на Земята отсъстват изпити за вашата душа, това е един лош признак за вас. Дойдат ли изпитания, кажете на себе си: „Моята душа е възмъжала, значи мога да нося изпитания.“ Има и друг род изпитания, които идват по причина на ваши грехове – те са кармични последствия на ваши грехове. Затова трябва да отворите очите си и да кажете: „Направихме грехове, ще носим последствията.“ И тогава пак ще бъдете мъжествени. (10, с. 243)


Ако не следвате правия път, колкото и да се молите, колкото и да плачете, няма да имате резултат. Онзи свят е пълен с нереализирани молитви, с неизпълнени заявления. Като преглеждат тези молитви и заявления, разумните Същества отговарят: „Това са все човешки лъжи.“ Кой не е писал, че това и онова ще направи, а не го е изпълнил? Ново поколение трябва да дойде! То ще вземе тези писма и заявления и ще ги изпълни. Тази планина от неизпълнени обещания трябва да се премахне. Как? – Като се изпълнят всички обещания, дадени от вашите родители, от вашите деди и прадеди. Това индусите наричат „карма“. Животът трябва да се преобрази. С какво се храни сегашното поколение? – С огризките на миналите поколения. Днес Божественото в човека е опетнено, а трябва да се очисти. (1, с. 63)


Всички хора страдат, понеже имат условия да работят, а не ги използват. – „Ама грешни хора сме.“ – И това не ви извинява! Щом имаш погрешки, ще ги изправиш. Казано е в Писанието, че за всяка празна дума ще даваш отчет. Всяка празна дума е дълг, който трябва да платиш с лихвите заедно. Ако сутринта си направил един дълг, прегледай сметките си още през деня, та като дойде нощта, да те завари с ликвидирани сметки, да не текат лихвите. Неизплатените дългове не са нищо друго, освен кармата, от която всеки се страхува. Който не плаща дълговете си, пада под тежестта на кармата, т.е. на лошите условия, които го заробват. При тези условия той се оплаква от живота си, обезсърчава се и не може да се развива правилно. Като ученици на Великия живот, вие трябва да се откажете от думата „обезсърчаване“. Знайте, че и при най-мъчните условия човек може да се развива правилно. (91,с. 11)


Пазете се от мърморене... То е един недъг на цялото съвременно човечество. Ако се качите в невидимия свят, наричат ги „мърморковци“. Казват: „Кои са те?“ – Мърморковците на Земята... Някой път мърморенето го турят на работа, някой път връщат обратно туй мърморене и ние носим лошите последствия. Индусите са образували тази философия, карма. Казва: „Карма!“ То е мърморенето. Туй, което му е дадено от Бога – не е доволен, той иска да създаде един живот особен. Всичките хора на Земята са изгубили своите планове. Защото на всяка душа, която слиза, представят един план, казват: „Можеш ли това да изпълниш на Земята?“ – Тя ще подпише. С документ сте слезли на Земята! Като слезете на Земята, виждате, че е трудна работа. Казвате: „Това не може“, и започвате нов план. Петдесет-шейсет години живеете и нищо не можете да направите. (133, с. 43)


Истинският живот не се постига моментално. Ако човек знае всички свои слабости и грешки, пак не би могъл изведнъж да се поправи. Време и усилия се изискват, за да може човек да поправи грешките си. Като знае това, Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. (94, с. 156)


Понякога външно човек е разположен, а вътре изпитва някаква горчивина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. – „Не може ли да се избегне лошият край на това предприятие?“ – Ако в човека има благоприятни вътрешни условия, може да се избегне; ако няма такива условия, не може да се избегне. Когато известно нещастие не може да се избегне, това показва, че човек се намира под закона на кармата – закон на причини и последствия. В миналото, някога, човек е създал нещо, на което днес носи лошите последствия. Някои от състоянията, които човек преживява, имат връзка с миналия му живот; някои състояния, обаче, днес ги създава. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в мислите, чувствата и постъпките си. Предприема ли някаква работа, първо той трябва да се изпита може ли да я свърши успешно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза в стълкновение със себе си и с окръжаващите. (154, с. 89)


Човек трябва да се стреми към правилно разбиране на живота. Като дойде до това разбиране, при всяко изпитание той може да намери причините, които са го предизвикали. Ако причините не са вън и вътре в него, той ще ги потърси в своето минало. Това значи да проникне човек в причините на своята карма и да се справи с нея. За да възстанови нормалното състояние на своя организъм, човек трябва да контролира своите действия, както и движенията си. (135, с. 125)


Туй е сега кармически закон – родил си се в известен период, правил си грехове, престъпления без да мислиш, че се държи сметка за всичко. Не мислете, че като сте дошли тук, няма да плащате. Ами тази загуба? Знаете ли колко енергия е вложена във вашето физическо тяло, колко енергия е изразходвана за създаване на вашето сърце, колко за вашия ум, колко за вашата воля? Всичката тази енергия е точно изчислена! Следователно загубата, която има в този период, ще се изчисли и след 50 000 години ще ви намерят, било като англичанин някъде, като французин или какъвто и да е, и ще ви кажат: „Вие като българин дължите, имате да плащате 500 000 лева и трябва да ги платите. Имате един такъв кармически дълг.“ Какво ще се случи при изплащането на този дълг? – Ще се родите сляп, сакат, хилав човек и през целия си живот само ще плащате. Сега аз искам да ви наведа на най-добрия метод за самообладание. Ще се спрете, ще кажете: „Трябва да се плаща!“ Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто. (151, с. 154)


Писанието казва: „Словото няма да се върне на своето място, докато не принесе плод.“ След колко време трябва да принесе своя плод, не е определено. Казано е обаче да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето – може да се дава, колкото искаме: 100-200-300 и повече години нищо не са за нас; дойде ли до енергията – ние я теглим с везни до една стохилядна част от грама. Човек, който е изразходвал енергията си без сметка, той скоро остарява и казва: „Тежък е животът, остарях вече!“ Ние знаем как е остарял този човек – той е изхарчил преждевременно енергията си и когато трябва да живее, той се намира вече пред фалимент и затова умира. Така умират и стари, и млади. Не е въпросът човек да се самозалъгва. Той трябва да знае как да иждивява време, а да пести енергия. Да пестиш Божествената енергия, това не подразбира, че трябва да бъдеш скъперник и да се страхуваш, но да я изразходваш на място, с широта в душата си и със съзнание, че живееш при Бога и Нему служиш. (153, с. 130)


Добрият човек трябва да работи с нови методи, които Доброто налага. Ако такъв човек направи хиляди добрини, а една погрешка, тази погрешка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошият човек направи хиляда злини, а едно добро дело, доброто дело по сила ще се равнява на хилядата злини. Последното дело на човека компенсира всичките му предишни дела. Значи, ако през целия си живот сте правили добрини, а най-после направите едно зло, това зло няма да заличи добрите дела, т.е. доброто във вас, но ще му противодейства; щом му противодейства, то кармически ще спре добрите ви начинания. Тогава във вашия живот ще дойдат ред нещастия, които временно ще спрат развитието ви. Който разбира този закон, той няма да предизвиква кармата си. Понякога тъкмо дойде време Бог да благослови някого, и той направи някаква погрешка, с която спира Божието благословение. Тогава идат ред страдания, чрез които той трябва да изкупи грешката си, за да може след години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примери имаме с Давида, с Якова и с много други. В това отношение човек не трябва да се страхува, но да бъде внимателен, разумен. (153, с. 35)


В Природата съществува един закон: този, който убива, в следващото прераждане ще бъде убит. Унищожиш ли, ще те унищожат. В това отношение Природата е безпощадна. Имаме пример, когато Давид след своята победа взе трона на израилските царе, искаше да създаде храм на Бога. Бог му каза: „Няма да съградиш храм, понеже много кръв си пролял.“ (74, с. 234)


По-раншните християни в римската арена не ги ли разкъсваха зверове, кучета? Какви ли не страдания претърпяха те, защото бяха грешници. Христос им каза: „По кой начин искате да изкупите вашите грехове?“ Разкъсваха ги зверове, тежко – но тия светии заслужиха тия страдания, дадоха добър пример. Казваха, че „кой каквото прави, такива последствия ще носи“. Те си изплатиха кармата по този начин. А сега ние проповядваме едно учение на Любовта. (163,с. 230)


Ако сгрешиш с нещо пред голямото и силно животно, то веднага се налага по всички правила на насилието – няма кой да те защити. Всъщност, има кой да те защити. И животните имат карма – животинска карма, и те не са беззащитни. Вълк, който е изял десетки и стотици овце, в далечното бъдеще се превръща в овца. Клетките на овцете, които той е изял, влизат в неговия организъм и постепенно го преустройват, така че в едно близко или далечно бъдеще той се явява на Земята не като вълк, но като овца. И за да изкупи кармата си, другите вълци го нападат, започват да го давят. Докато нападаше овцете, добре му беше, опитваше прясното им месце и мислеше, че Бог е наредил така. Но като опита вълчите зъби на своята кожа, казва: „Тази работа не излезе така, както мислех едно време.“ (67, с. 31)


Разумният човек не обръща внимание нито на своите, нито на чуждите погрешки. Той само коригира и върви напред. Докато хората се спират пред погрешките, те живеят по човешки. Ако някой ангел слезе на Земята и види, че един вълк яде овца, мислите ли, че той ще тръгне след вълка да го гони? Напротив, той ще каже на вълка: „Добре направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичките правила на естеството си?“ Вълкът ще отговори: „Изядох я, но остана от нея един малък излишък.“ Този излишък ще създаде кармата на вълка. Ангелът знае това нещо и не прави опити да изменя кармата на вълка, нито пък да изменя неговото естество. Всички овце, които са пострадали от вълка, един ден ще създадат неговото нещастие. Как? – Като го глобят, като го накарат да плати всичко... Казвам: всички лоши постъпки в живота носят и своите лоши последствия. Те създават особени форми, през които ще мине този, който ги е създал. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне и нейният създател ще бъде първият, когото тя ще убие. (78, с. 40)


Кармически колко живота има да изплащате в сегашния си живот! Като казваме „в грях ме зачена майка ми“, разбираме далечното минало. Човек е грешил, грешил и сега има много недъзи. Един ден ще плати това нещо. Как? – Чрез закона на Любовта ще плати на всички тия същества. Мислите ли, че един кюмюрджия, който е изсякъл толкова дървета, няма да плати? Не, като дойде кармическият закон, той ще плати всичко туй до стотинка – той ще посади всички изсечени от него дървета и тогава ще се завърне на Небето. Няма да остане нещо, което да не плати. Сега ние имаме в живота си една велика задача: да научим хората да бъдат милостиви не само към хората, но и към животните, и към растенията. Туй е великият Божий закон! (34, с. 212)


Като дойдем до медицината, вие казвате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар.“ Не, все трябва да ви лекува някой лекар. От чисто окултно гледище някой лекар ти дължи нещо от миналото – той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила в себе си – тури си ръката на главата ти и ти оздравееш. Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми!“ Ти казваш: „Аз не искам лекар“, а като се намериш на зор, търсиш лекар. Докато сте здрави, лекари не искате, а после ги търсите. Не е право това, да не искаме лекари, но глупаво лекуване не искаме. (34, с. 270)


Сегашното градинарство е изопачаване на Природата. Природата на много дървета е изнудена, те насила са станали високи. После, градинарите отрязват върховете на тия дървета, за да върнат енергиите им надолу, да ги направят по-дебели. Значи, енергиите на дърветата се препращат по изкуствен начин ту нагоре, ту надолу. Дърветата трябва да се развиват естествено. По същия начин и вие кастрите своя живот... Само във физическия свят има кастрене, не и в Божествения. Кастренето е закон на кармата. Присаждането е също така кармически закон. В Любовта няма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. В Божествения свят нещата се развиват правилно, естествено, без никакво давление отвън. Като наблюдавате развиването на вашия живот, забелязвате две течения: едното е под влиянието на крамическия закон, а другото – под влияние на Божествения закон или закона на Любовта, на дихармата. Ако работите едновременно с двата закона, ще се намерите в противоречие със себе си, с окръжаващата среда и с Божествения свят. От вас зависи как да живеете. Ако живеете по първия закон – кармическия, ще ви кълцат. Ще се намерят много градинари, които ще ви кастрят и присаждат. Ще дойде един градинар, ще отправи соковете ви нагоре; ще дойде друг, ще отправи соковете ви надолу. В края на краищата от вас нищо няма да излезе. Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човек трябва да има търпение. (191, с. 80)

http://www.bialobratstvo.info