За древните египтяни Карнак е бил най-свещеното място на Земята. За днешните туристи Карнак е втората най-популярна дестинация в Египет след пирамидите в Гиза. За вас Карнак може да се окаже осмото чудо на света.
Мнозина свързват Египет най-вече с тайнствените пирамиди , със загадката на Сфинкса и разбира се - със столицата Кайро. Но колко хора си дават сметка, че на територията на една от най-величествените древни империи, съществуват повече от едно атрактивни и също толкова мистериозни места?! И Карнак е едно от тях.
Карнак е най-обширното релиогозно място, съществувало някога на Земята. В най-големия музей под открито небе, са събрани храмове, светилища и символи, отдаващи чест на най-важните древноегипестки божества. Народът наричал тази свещена земя „Ипет – Сут” - “най-почитано място”. Повече от 30 фараони в продължение на близо 2000 г. са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено, в което вярвали те и поданиците им. Устройвали пищни тържества в чест на своите покровители, разнасяли статуята на главния бог Амон – Ра, пресъздавайки символичната му среща с женското начало, вярвали в лечебната сила на вярата и в божествената закрила.
Днес по-голяма част от храмовете на територията на Карнак са недостъпни за обикновените туристи. Някой са в процес на реставрация, а други са толкова разрушени, че единственият начин да се съхрани останалото, е достъпът до тях да бъде ограничен. Но най-значимата постройка, Храмът пред който се кланял дори и самият фараон – този на Амон-Ра, посреща посетители по всяко време на годината. Обиколката на Главния храм в Карнак ще задоволи интереса ви към древността, ще ви пренасити със символика и знания, а може би и ще сбъдне мечтата ви.
Разположение
Най-свещеното място за древните египтяни – Карнак, се простира върху площ от 840 декара на територията на Горен Египет (южната част на Древен Египет, през която минава горното течение на р. Нил). Лежи на около 2 км. североизточно от град Луксор и на около 500 км от днешната столица Кайро. Преди повече от 2000 г., най-обширният комплекс от антични постройки в света, е бил част от древната столица Тива (на чието място по-късно се появява Луксор) и носи името на намиращото се наблизо село Ел – Карнак. Голяма част от неразкритите тайнства на комплекса все още лежат под съвременния Луксор.
Храмът на богинята Мут в Карнак има излаз към малкото свещено езеро Ишру (чиято владетелка била тя), във формата на подкова, за което се предполага, че е изкопано от Аменхотеп III и което до днес се използва в религиозни ритуали.
История
Значението на Карнак като светилище настъпва едва с възцаряването на Единадесетата династия в Египет през 2134 г., по чието време Амон – Ра се смятал за главния местен бог. Строежът на храмовете (включително и на Храма на Амон) обаче, започва доста по-късно – по времето на Осемнадесетата династия (1550-1292 пр. Хр) и продължава чак до първите столетия преди новата ера. Първите по-мащабни строителни дейности започва фараонът Тутмос I, който огражда със стена всички предишни паметници и добавя нови (няколко пилона, колонада, два обелиска). Осъзнавайки значението на това светилище, всеки следващ владетел допринася с нови постройки за разширяването на комплекса, като сред тях изпъква делото на фараоните Тутмос III (който решава да заличи всички следи от управлението на дъщерята на Тутмос I – царица Хатшепсут) и Аменхотеп III.
Строителството на Карнак е дълъг и противоречив, но постоянен процес, свързан с множество разрушения на съществуващи вече елементи (най-вече заради вътрешнолични вражди) и изграждане на тяхно място на други – символизиращи новата власт. Постепенно комплексът се разраства и стига до водите на Нил, от които да черпи ресурси. Около Карнак биват издигнати дебели и високи защитни стени с огромни каменни врати. Една от най-значимите е от времето на фараон Птолемей III (III в. пр. Хр) пред Храма на Хонсу (Бог на Луната, син на Амон и Мут), която свързва комплекса с Тива и с някои от околните храмове чрез Алеята на сфинксовете.
За първи път в Европа за Карнак се говори през 1589 г. в записките на неизвестен венецианец. В тях обаче името на комплекса не се споменава. То става известно едва през 1668 г. от пътешествието на двама братя, посетили местността. От тогава тези земи са обект на непрестанен интерес – както от страна на изследователи, така и от страна на туристи.
Композиция на Карнак
Мнозина, чували за Карнак, го свързват най-вече с Храма на Амон – Ра. Вероятно, защото това е единственият обект от комплекса, отворен за посетители. Но освен него, на необятната територия на Карнак се разполагат още няколко по-големи храма на божества, десетки по-малки храмове, параклиси, сервизни помещения, статуи, светилища, свещено езеро. Много от тях са били разрушени във времето, но най-важните елементи са запазени и до днес, за да показват значението на религията в живота на древните египтяни.
Богът - слънце Амон Ра бил част от Тиванската божествена Триада Амон Ра – Мут – Монту. Като главен бог (признат за такъв при фараон Тутмос III), храмът издигнат в негова чест е първият и най-внушителният. Той заема най-голямата по площ зона в Карнак (който условно се поделя на три части) и обхваща около 250 000 кв. м., осеяни с безброй паметници и елементи. Но най-величествената, а може би и най-значимата част на храма на Амон Ра в Карнак е Хипостилната зала, съставена от 134 колони с височина 13 - 23 метра. Строежът й започва по времето на фараон Сети I (1294 – 1279 г. пр. Хр) и е завършена при наследника му Рамзес II (1279 – 1213 г. пр. Хр). От птичи поглед това грандиозно архитектурно чудо наподобява катедрала, но по размер и величие може да бъде смятана за уникат.
Част от Храма на Амон – Ра в Карнак са и по-малките храмове - на богинята Ипет (майка на Озирис), на бога на луната Хонсу (син на Амон и Мут), на покровителя на изкуствата и занаятите Птах и съпругата му Хатор, на фараоните Рамзес II, Рамзес III и Аменхотеп III. На западния вход на храма е построена първата паркова алея в геометричен стил – наричана още Алеята с овните (защото е оградена с палми и с каменни статуи с глави на овни). И това не е случайно. Много често Амон Ра е бил идентифициран именно с образа на овен. Алеята се простира от изток на запад и в единия си край води до Хипостилната зала, а в другия стига чак до брега на канала, захранван с водите на р. Нил. Вероятно при разходката си из Храма на Амон - Ра в Карнак ще забележите, множеството пилони (първият от които е на самия вход пред фасадата), обелиските с йероглифи и символът за вечен живот Анк. Да това са запазени елемент от египетската архитектура, по които със сигурност ще разберете, че става дума за нещо величествено.
На юг от Храма на Амон – Ра се намира вторият по големина и значение храм в Карнак – този на богинята-майка (майка, съпруга и дъщеря на Амон – Ра) Мут. Тя е вторият член от божествената Триада и е позната още като богинята с лъвска глава Секхмет. Храмът обхваща около 150 000 кв. м. площ и се свързва с Големия храм отново чрез алея със сфинксове. На територията му има няколко по-малки храма, тук е свещеното езеро и също тук при разкопки са били открити 600 статуи от черен гранит (които сега се пазят в Музея на Бруклин, занимаващ се с проучванията на храма от 1976 г. насам).
Третият храм в Карнак, много по-малък по площ от останалите два (едва 20 000 кв. м.), но на също толкова важен бог, е Храмът на Монту. Монту е бог на войната в древноегипетските вярвания и е осиновен син на Мут. Той се намира на север от Главния храм и се свързва с него посредством няколко внушителни порти. Най-значимите обекти на територията на този храм са самият Храм на Монту, Храм на Харпре, Храм на Маат и портата на Птолемей III. Имало е всички традиционни елементи на египетски храм, но днес не е останало почти нищо съхранено.
Извън рамките на храмовия комплекс на божествената Триада (на изток, зад Главния храм), но съставна част на Карнак, е Храмът на фараона Аменхотеп IV (наричал себе си Ехнатон - Ра). Храмът е бил разрушен след смъртта на основателя си, но по разкопките може да се съди, че се е състоял от 4 части – всички, носещи индивидуални имена, свързани със слънцето или с Бога - Слънце. В границите на основния храм са открити статуи от червен гранит и пясък, други статуи, сфинкс. Част от територията на Храма на Аменхотеп IV е бил използвана по-късно при разширението на Храма на Амон – Ра.
Разходката из Карнак е едно вълнуващо и неповторимо изживяване. Всяко камъче има своята история и е принадлежало към определен елемент от комплекса. Всяка статуя е издялана с прецизност и душевност, сякаш всеки миг ще проговори. Не можете да разчетете древните йероглифи, но можете да почувствате многовеконата мощ, на древната империя, съхранена в камъка. Ще се почувствате наблюдавани от десетки двойки очи, минавайки по Алеята с овните, които като войни сякаш следят всяка ваша стъпка. А когато стигнете до статуята на огромния свещен за египтяните бръмбар – скарабей, издялана от розов гранит на един от площадите в Карнак, не забравяйте да извършите ритуала на всеки турист, прекрачил пределите на най-свещеното място -
обиколете монумента 7 пъти и си пожелайте наум нещо. Сбъднете желанията си в Карнак.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/po-sveta/p12869.html
