Няма човек, който да остане безразличен към красотата и феноменалността на природните чудеса, пръснати по всички краища на света. Защото природните чудеса са поредното доказателство за могъщата сила на майката Земя.
Природните чудеса присъстват във всевъзможни списъци за местата, които човек трябва да посети поне веднъж през живота си. Те са основните притегателни центрове на географските райони, в които се намират и са обект на проучване от векове насам. Мнозина водят спорове кои природни феномени могат да се класифицират като природни чудеса, но всички са единодушни в едно – създадени без намесата на човешка ръка, те са единствени и неповторими по рода си и трябва да се видят лично, за да бъде усетена магията на сътворението им.
Островите Галапагос
Островите Галапагос са архипелаг от 18 вулканични острова, пръснати във водите на Тихия океан. Намират се в близост до Екватора и на около 1000 км от Еквадор (най-близката до тях суша). Предполага се, че най-старият от тях се е появил преди 5 - 10 млн години. Именно Островите Галапагос са вдъхновили Чарлз Дарвин да напише шедьовъра си „Произходът на видовете“ и завинаги да промени историята и начина на мислене на хората. Чудите се защо? Заради откъснатостта на тези земи от света, животинските видове са еволюирали по много по-различен начин, отколкото техните предци в Южна Амаерика. Ето защо много от представителите на фауната на Галапагос могат да бъдат открити само там. И дори да бъдат докоснати – тъй като никога не са ставали обект на лов, животинските видове не се страхуват от човешко присъствие.
Северното сияние – Aurora Borealis
Това странно, но приказно красиво природно явление може да бъде видяно единствено в най-северните райони на земята - Лапландия , Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, Гренландия, Канада и Аляска. През 1621 г. френският учен Пиер Гасенди му дава името Aurora Borealis – кръщава го на древноримската богиня на зората Аurora и на древногръцката богиня на северния вятър Boreas. Преди това Северното сияние е получавало различни названия от множество цивилизации, но всички са го възприемали като знак от някаква по-могъща сила.
Гранд Каньон, Аризона
Природното чудо Гранд Каньон всъщност е пролом, дълбан от река Колорадо в продължение на милиарди години. Това е един от най-дълбоките каньони в света и е част от Национален парк „Гранд Каньон“ в САЩ. Непрекъснатото взаимодействие на водата с почвата, климатичните и релефните особености, са превърнали Гранд Каньон в това, което представлява днес – уникална съвкупност от скални образувания, простиращи се на площ, дълга близо 500 км и достигащи на места 1800 метра дълбочина.
Гренландия
Гренландия е автономна държава, част от пределите на Кралство Дания, разполагаща се между Арктическия океан и Атлантическия океан. Това е най-големият остров в света (който не е континент) и най-слабо населената страна в света. По-голямата част от страната е покрита с полярни ледове, айсберги и ледници. Колкото и красива и впечатляваща да е тази снежна маса, тя е и най-голямата заплаха за Гренландия. С климатичните изменения и все по-бързото топене на снеговете, има реална опасност след време по-голяма част от територията й да остане под вода.
Водопадите Игуасу
Приказно красивите водопади Игуасу са част от река Игуасу на границата между Бразилия и Аржентина. Според местна легенда Бог имал намерение да се ожени за красивата туземка Наипи. Но тя била влюбена в човека Тароба, с когото решили да избягат с кану по река Игуасу. Разгневен, Бог разрязал реката на две и обрекъл двамата влюбени на вечно падане във водопадите, които се появили на там. Водната феерия на Игуасу се състои от 275 водопада с обща дължина 2, 7 км., които образуват няколко каскади преди да се стоварят с гръм в бездната.
Миграцията в Серенгети
Серенгети е природна област в северозападна Танзания и простираща се чак до югозападна Кения. Ежегодно над 2 млн стадни животни (бизони, зебри, антилопи и др.) започват своя преход в преследване на дъждове и свежа растителност. Това се случва два пъти в годината – в периода август – ноември, когато поемат към южните равнини през река Мара, и в периода февруари – март, когато се връщат обратно, за да родят своите малки. Впечатляваща и незабравима гледка е да се види единството на стадата и силите, които полагат, за да оцелеят в дългия преход.
Връх Еверест
Познат още с тибетското си име връх Чомолунгма (което означава „Светата Майка“), връх Еверест е най-голямото предизвикателство не само за опитни алпинисти, но и за аматьори. Със своите 8 848 м. той е най-високият и най-прочутият връх на Земята. Извисява се на границата между Китай и Непал и е част от Хималаите. Връх Еверест е взел над 200 жертви, в това число и българи. За да ограничи безразсъдния порив на мнозина планинари да стигнат до „върха на света“ и за да се възползва от туристическия наплив (по-голямата част от които именно катерачи), непалското правителство е наложило разрешителни за изкачване на връх Еверест в размер на 25 000 $ на човек.
Кратерът Нгоронгоро
Нгоронгоро е национален парк в Танзания, който се разполага в обширна кръгла долина, възникнала след изригването на стар вулкан. Това е едно от най-гъсто населените с диви жиовтни места в Африка и една от най-предпочитаните сафари дестинации. За разлика от много подобни обширни местности, в кратера Нгоронгоро има много езера и потоци, както и голямо солено езеро с тюркоазеносиня вода, което не пресъхва. Онова, което прави резервата уникален е, че тук е позволено хора и животни да съжителстват заедно – всичко с цел контрол и грижи на животинските видове.
Големият бариерен риф
Големият бариерен риф е най-големият коралов риф в света и е истински рай за гмуркачите и изследователите на морските дълбини. Намира се в североизточната част на Австралия, в Коралово море и е съставен от над 3000 отделни рифа и около 900 острова, простиращи се на площ от около 345 кв. км. През 1981 г. е обявен от ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Той е неделима част от културата, историята и еволюцията на кореннота население на тези земи.
Водопадът Виктория
Един от най-красивите и най-големи водопади в света – Виктория се намира в южна Африка, на река Замбези, на границата между Зимбабве и Замбия. Предполага се, че първият му европейски откривател е шотландският изследовател Дейвид Ливингстън, затова и в Зимбабве наричат водопада с неговото име. Местното име на водопада е Моси-Оа-Туния което означава „гърмящ пушек“. И наистина, водите му падат в естествена котловина от височина над 100 м. и образуват една изумителна водна феерия, която се издига на метри над повърхността. Водопадът Виктория е с най-голяма площ и сила на падане в света и е в списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p12532.html
