Живот след смъртта
Епископ Александър Милеант
Въведение
Какво вижда душата в "онзи" свят
1. Виждането на двойника
2. Непрекъснатост на съзнанието
3. Облекчение
4. Тунел и светлина
5. Преглед на живота и съд
6. Нов свят
7. Обликът на душата
8. Срещи
9. Езикът на душата
10. Граница
11. Завръщане
12. Ново отношение към живота
Оценка на разказите за живота след смъртта
Разкази на самоубийци
Православното учение за живота след смъртта
Душата на път към Небето
Рай и ад
Kнигата можете да прочетете на оригиналния руски език и на английски, испански и португалски език тук: Life after Death. La Vida después de la muerte. Vida Após a Morte. Жизнь после смерти.
Благодарение на новите изследвания в областта на реанимацията и съпоставката на много разкази, можем да си съставим подробна картина на това, какво се случва след разделянето на душата с тялото. Разбира се, всеки случай има своите индивидуални особености. Това е естествено, тъй като душата, попадайки в другия свят е като новороден младенец с неразвити слух и зрение. Първите впечатления на хората носят ясно изразен субективен характер.
Ще приведем най-характерните примери на извънземна опитност от съвременните книги за живота след смъртта.
1. Виждането на двойника
Когато умира, човек не винаги схваща това. И едва когато види своя двойник да лежи безжизнено долу, той започва да разбира и се досеща, че душата му е напуснала тялото. Понякога при внезапна авария, когато раздялата настъпва внезапно и неочаквано, душата не разпознава тялото си и мисли, че това е някой, който прилича на него. Видението на "двойника" произвежда шок и душата не е сигурна сън ли е това или действителност.
2. Непрекъснатост на съзнанието
Всички хора преживели временна смърт, свидетелстват за съвършеното запазване на своето "аз" с неговите умствени, чувствени и волеви способности. Дори зрението и слухът се изострят, мисленето става по-отчетливо и енергично, а паметта се прояснява. Хора, загубили някои свои способности вследствие на заболяване или напреднала възраст, имат усещането, че отново са ги придобили. Човек разбира, че може да вижда, чува и мисли без да има телесни органи. Забележително е например, как един сляп по рождение, можел извън тялото си да види всичко, което правят с него лекарите и сестрите в болницата, за което разказвал с големи подробности. След като се върнал в тялото си, той отново бил сляп. Лекарите и психиатрите, които отъждествяват мисленето и чувствата с химико-електрически процеси в човешкия мозък, трябва да имат предвид тези съвременни данни, събрани от лекарите реаниматори, за да могат правилно да разберат природата на човека.
3. Облекчение
Обикновено смъртта се предшества от болест и страдание. Когато излезе от тялото душата се радва, защото нищо не я боли и подтиска, а мисълта действа ясно и чувствата са умиротворени. Човек започва да се отъждествява с душата, а тялото като че ли става нещо второстепенно и ненужно, както всичко материално.
"Аз излизам, а тялото ми е само една празна обвивка", разказа един човек, преживял временна смърт. Той разглеждал операцията на сърцето си като "страничен наблюдател". Опитите да съживят тялото му никак не го интересували. Видно било, че той вече мислено се е простил с миналия си земен живот и бил готов да започне нов. Все пак в него останала любовта към роднините и грижата за децата.
Трябва да отбележим, че в характера на личността не настъпват коренни изменения. Тя си остава същата. Предположението, че напускайки тялото душата изведнъж научава и разбира всичко е неправилно. "Аз се появих в другия свят такъв, какъвто излязох от стария", разказва К. Икскул.
4. Тунел и светлина
След като видят тялото си и обкръжаващата ги обстановка, някои преминават в друг напълно духовен свят. Минавайки през първата фаза, те попадат във втората. Преходът към духовния свят някои описват като пътешествие в тъмно пространство, напомнящо тунел, в края на който те се озовават в област на извънземна светлина. Има една картина на Йеронимус Бош от XV век "Възкачване в Емпириан", която описва подобно преминаване на душата през тунел. Сигурно и тогава това е било известно.
Ето две описания на това състояние:
"…Чух, когато лекарите ме обявиха за мъртъв, а в това време аз като че ли плувах в някакво тъмно пространство. Нямам думи, за да опиша това състояние. Изведнъж стана съвършено тъмно и в далечината се виждаше светлина. Тя беше много ярка, макар и в началото да ми се струваше твърде малка. Колкото повече се приближавах към нея, толкова повече тя се увеличаваше. Аз се носех към тази светлина и чувствувах, че от нея лъха доброта. Като християнин, аз си спомних думите на Христа: "Аз съм светлината на света", и си помислих: "Ако това е смъртта, то аз зная Кой ме чака там" (1, стр. 62).
"Аз знаех че умирам – разказва друг човек, и нищо не можех да направя за да им съобщя, тъй като никой не ме слушаше… Намирах се без съмнение извън тялото си, тъй като го виждах на операционната маса. Душата ми излезе от него. Почувствах се изгубен, но след това засия тази особена светлина. В началото беше бледа и мъждива, но после засия ярък лъч. Чувствах в него топлина. Светлината покриваше всичко, но не ми пречеше да виждам операционната, лекарите, сестрите и всичко останало. От начало аз не разбирах какво се случва, но след това един глас от светлината ме попита готов ли съм да умра. Той говореше подобно на човек, но нямаше никой. Именно Светлината задаваше въпроси…
Сега разбирам, че Той знаеше, че аз още не съм готов за смъртта, но като че ли ме проверяваше. От момента когато Светлината започна да говори, се почувствувах много добре; чувствувах се в безопасност и чувствувах, че Той ме обича. Любовта идваща от Светлината беше невъобразима, неописуема (1, стр.63).
Всички, които са виждали и след това са се опитвали да опишат отвъдната Светлина не са намирали подходящи думи. Онази Светлина е съвсем различна от тази, която познаваме. "Това не беше светлина, а отсъствие на тъмнина, пълнота и съвършенство. Тази светлина не създаваше сенки, не се виждаше, но беше навсякъде. Душата пребиваваше в светлината (5, стр. 66). Повечето хора свидетелстват за нея като за нравствено-добро същество, а не като за безлична енергия.
Религиозните хора приемат тази светлина за ангел или даже за Иисус Христос – във всеки случай за някой, който излъчва мир и любов. При срещата си със Светлината, хората не чуват членоразделна реч на някакъв конкретен език. Светлината беседва с тях чрез мислите им и всичко е толкова ясно, че е съвършено невъзможно да се скрие нещо от Нея.
5. Преглед на живота и съд
Някои хора, преминали през временната смърт описват този стадий на цялостен преглед на своя живот. Понякога това се случвало когато виждали извънземната светлина и чували задавания им от Светлината въпрос: "Ти какво добро направи?". При това човекът разбирал, че питащият не го пита за да разбере, а за да го подбуди да си спомни своя живот. И ето, веднага след този въпрос пред духовния поглед на човека се явява картината на земния му живот още от ранното му детство. Тя се движи с голяма бързина във вид на бързо сменящи се жизнени ситуации, в които се вижда съвсем детайлно и ясно всичко, което се е случило с него. Междувременно той отново преживява събитията и морално преценява всичко казано и сторено от него.
Ето един от типичните разкази, илюстриращи процеса на преглед на живота:
"Когато Светлината дойде, Тя ме попита: "Какво направи ти през живота си? Какво можеш да ми покажеш?" – или нещо подобно. И тогава започнаха да се появяват тези картини. Те бяха много ясни, триизмерни, цветни и се движеха. Пред очите ми протече целия ми живот … Ето ме като малко момиченце играя със сестра си при ручея … след това събития в дома ми … училището … После се омъжих … Всичко се редуваше много бързо пред очите ми с най-малки подробности. Отново преживявах тези събития … Виждах случаи, когато бях самолюбива и жестока. Беше ме срам за себе си и ми се искаше това да не беше се случвало. Но да се преобрази миналото беше невъзможно" (1, стр.65-68).
От всички събрани разкази на хора, преминали през тази фаза на равносметка на живота, може да се направи заключение, че това преживяване е оставило трайни и благодатни следи върху тях. В действителност човек трябва да оценява постъпките си, да прави изводи за миналото си и един вид да извършва съд над себе си.
В ежедневието хората прикриват отрицателните страни на живота си зад маската на добродетели, за да изглеждат добри пред другите. Повечето така са привикнали към лицемерието, че престават да могат да виждат своето истинско аз, което често е гордост, самолюбие и похот. В мига на смъртта тази маска пада и човек започва да вижда себе си такъв какъвто е. При прегледа на живота му най-подробно се разкрива и разбулва всяка негова постъпка – във всички аспекти, цветно и триизмерно – чува се всяко изказано от устата му слово, преживяват се отдавна забравени събития. Всичко придобито в живота до този момент – социално-икономическо положение, дипломи, титли и др. губят значение. Единственото, което се оценява е моралната страна на постъпките. И тогава човек съди себе си не само за стореното, но и за това, с което е повлиял на другите чрез думите и делата си.
Ето как един човек е описал прегледа на своя живот.
"Почувствувах се извън тялото си, понасящ се високо над сградата, а то остана да лежи долу. След това, от всички страни ме обкръжи светлина и в нея като във видение ми се разкриваше целия ми живот. Стана ми страшно срамно, тъй като много от нещата считах преди за нормални и ги оправдавах, но сега разбрах, че това е лошо. Всичко беше изключително реално. Чувствувах над себе си съд и висш разум, който ме ръководи и ми помага да виждам. Най-много ме порази това, че ми се показваше не само това, което съм извършил, но и как моите дела са се отразили върху други хора. Тогава разбрах, че нищо не се изтрива и не минава безследно, но абсолютно всичко – всяка мисъл има последствия" (2, стр.34-35).
Следващите два откъса от разкази за преживяното илюстрират ново виждане и ново отношение към живота.
"На никого не разказах за това, какво изпитах в мига на смъртта, но когато се върнах към живота започна да ме преследва изгарящо от нетърпение желание да направя нещо добро за другите. Беше ми страшно срамно за самия мене … Когато се върнах, твърдо реших че трябва да се променя. Разкайвах се и миналия ми живот никак не ме удовлетворяваше. Реших да започна изцяло нов живот" (2, стр. 25-26).
Сега ще си представим закоравял престъпник, причинил много болка на околните – лъжец, клеветник, доносчик, грабител, убиец, насилник, садист. Настъпва смъртта и той вижда всичките си злодеяния в най-страшни подробности. И тъкмо тогава отдавна приспаната му съвест, под въздействието на Светлината неочаквано за самия него, започва безпощадно да го укорява за злите му дела. Какви непоносими мъки, какво отчаяние го обхваща, когато вече нищо не може да се поправи, нито да се забрави! Наистина, за този човек започват непоносими вътрешни терзания, от които не може да се скрие никъде. Осъзнаването на злодеянието, осакатяването на собствената и чуждата душа се превръщат в онзи "незаспиващ червей" и "неугасим огън".
6. Нов свят
Някои несъответствия в описанията могат да се обяснят с факта, че другият свят изобщо не прилича на този, в който сме се родили и в който са се формирали нашите представи и възгледи. Там предметите, времето и пространството имат съвсем друго съдържание, нетипично за онова, към което сме привикнали. Душата, например, попадайки за първи път в духовния свят може да изпитва нещата така, както един червей, който за първи път е изпълзял на повърхността на земята. Той за първи път усеща слънчевата светлина, топлината, красивия пейзаж, пеенето на птиците, благоуханието на цветята (ако изобщо притежава такива органи). Всичко е толкова прекрасно, че няма да намери думи, за да опише какво е видял на жителите на подземното царство. По същия начин и хората не са в състояние да опишат видяното и преживяното. Например, преодолява се чувството за разстояние и според някои, само с едно действие на мисълта, човек може да се премести от едно място на друго без усилие.
Тежко ранен войник от Виетнам, по време на операция излязъл от тялото си и наблюдавал как лекарите се опитват да го върнат към живот.
"Аз бях там, а лекарят като че ли беше и едновременно не беше там. Докоснах го и като че ли минах през него … и изведнъж се оказах на бойното поле, където бях ранен и видях санитарите да прибират ранените. Искаше ми се да им помогна, но пак се оказах в операционната. Като че ли всичко се материализираше ту тук, ту там – само с едно мигване на окото" (5, стр.33-34).
Има и други подобни разкази на внезапно преместване. Получава се "чисто мисловен и приятен процес - иска ми се и съм там".
"Имам голям проблем. Това, което се опитвам да предам се принуждавам да описвам в три измерения … Но, това което в действителност се случваше не беше в три измерения" (1, стр.26).
Ако попитате човек, излязъл от клинична смърт, колко време е пребивавал в това състояние, той няма да може да ви отговори. Хората губят усещане за време. "Може да продължи няколко минути или няколко хиляди години без разлика" (2, стр.101; 5, стр.15).
Има и други хора, които са попадали и в по-отдалечен от нашето съзнание свят. Природата е описана като хълмисти ливади с ярка необичайна зеленина, а чудесна златиста светлина обгръща полята. Дървета, птици, животни, всичко е необичайно красиво. Градове, пеене, музика, години … Хората не могат чрез думи да изкажат своите впечатления.
7. Обликът на душата
Като напусне тялото си, душата не разпознава себе си изведнъж. Възрастовата характеристика изчезва и децата виждат себе си възрастни, а старците – млади (3, стр.75-76). Ако са загубени части от тялото, ръка или крак, те отново се възстановяват. Слепите проглеждат.
Един работник паднал от рекламно табло върху високоволтов проводник. Вследствие на обгарянията той загубил двата си крака и част от едната си ръка. По време на операцията изпитал състояние на временна смърт. Когато излязъл от тялото си той не могъл да го разпознае поради раните, но забелязал и нещо по-поразяващо – духовното му тяло било напълно здраво (3, стр.86).
На полуостров Лонг Айлънд в щата Ню Йорк живеела 70 годишна старица, която на 18 годишна възраст загубила зрението си. Получила сърдечен припадък и в болницата преживяла временна смърт. Тя разказва какво е видяла по време на реанимацията. С подробности описва апаратурата, която лекарите използвали. Най-забележителното е, че там тя за първи път вижда тази апаратура, тъй като в младите й години, преди да ослепее, такава не е имало. Тя видяла и лекуващия я лекар в син костюм. След като оживяла, тя отново била сляпа (3, стр.171).
8. Срещи
Някои разказват за срещи с умрели роднини и познати. Понякога тези срещи ставали в земни условия, а понякога в извънземни. Една жена, например, чувала как лекарят съобщавал на роднините й, че тя умира. Излизайки от тялото си, жената видяла умрелите си роднини и приятелки. Тя ги познала, а те се радвали, че са се срещнали.
Друга жена се срещнала с роднините си, които я поздравявали и се здрависвали с нея. Те били облечени в бели дрехи, радвали се и изглеждали щастливи … "и изведнъж ми обръщат гръб и се отдалечават; а баба ми през рамо ми каза: "Ще се видим по-късно, не сега". Тази жена била умряла на 96 години, а там изглеждала на не повече от 40-45 години, здрава и щастлива." (1, стр.55).
Един човек разказва, че когато умирал от сърдечен пристъп в единия край на болницата, сестра му се намирала по същото време в другия й край, умираща от диабет.
"Когато излизах от тялото си, изведнъж се срещнах със сестра си и много се зарадвах, тъй като много я обичах. Разговарях с нея, исках да я последвам, но тя като се обърна към мен ми заповяда да остана там, където се намирам, тъй като времето ми не беше дошло. Като се събудих, разказах на лекаря си, че съм се срещнал със сестра си, която току-що почина. Лекарят не ми повярва. Поради настойчивата ми молба, той изпрати една медицинска сестра да провери и разбра, че това, което му казвах е истина." (3, стр.173).
Ако душата срещне някого в отвъдното, то това е душата на някой близък. Нещо родствено ги привлича една към друга. Един твърде стар баща видял шестте си починали дъщери. "Те нямаха възраст" – разказва той.
Трябва, също така да се поясни, че душите на починалите не се скитат по своя воля където им се иска. Според учението на Православната църква, след смъртта на тялото, Господ определя мястото за временно пребиваване на всяка душа – или в рая или в ада. Поради това, срещите с душите на починали роднини трябва да се възприемат не като правило, а като изключение, разрешено от Бога за полза на хората, които още ще живеят на земята. Възможно е, това да не са действителни срещи, а по-скоро видения. Трябва да признаем, че в тази област има много недостъпни за нашето разбиране неща.
В общи линии, разказите се отнасят за едно и също нещо, но подробностите са различни. Понякога хората виждат това, което са очаквали. Християните виждат ангели, Богородица, Иисус Христос, светиите. Невярващите хора виждат някакви форми, фигури в бяло или юноши, а понякога нищо не виждат, но чувствуват "присъствие".
9. Езикът на душата
В духовния свят беседите не протичат на познат език или членоразделна реч, а чрез мисъл. Затова на хората им е трудно да предадат разговорите си със Светлината или Ангела (1, стр.60). Следователно, ако в онзи свят всички мисли "се чуват", то би трябвало тук да се научим да мислим правилното и доброто, за да не се срамуваме от това, което неволно сме помислили.
10. Граница
Някои разказват, че са видели нещо, напомнящо граница. Те го описват като ограда или решетка за ограждане на поле; други – като бряг на езеро или море; врата, поток или облак. Разликата в описанията произтича от субективното възприятие на всеки. Затова не е възможно да се определи точно какво представлява тази граница. Важно е обаче това, че преминавайки тази граница, те вече не могат да се върнат в предишния свят. Отвъд нея започва пътешествието във вечността (1, стр.73-77; 5, стр.51).
11. Завръщане
Понякога на умрелия се дава възможност да избира – да остане "там" или да се върне в земния живот. Гласът на Светлината може да попита: "Готов ли си?". Така например, тежко ранен на полето войникът видял обезобразеното си тяло и чул глас. Помислил си, че с него разговаря Иисус Христос. Имал възможност да избира – да се върне в земния живот като инвалид, или да остане в отвъдния свят. Войникът избрал да се върне.
Много хора имат желание да завършат някаква земна мисия. Връщайки се, те уверяват, че Бог им е разрешил да се върнат и да живеят заради определено дело. При това те твърдят, че именно техния избор ги е върнал. Този избор е бил удовлетворен поради съзнание за дълг, а не поради егоистични подбуди. Например майки, които искали да се върнат при малолетните си деца. Но има и такива случаи, когато биват върнати въпреки желанието си. Душата се преизпълва с радост, мир и любов, но времето й още не е дошло. Тя чува глас, който й заповядва да се върне. Опитите й да окаже съпротива не помагали. Някаква сила я дърпала назад.
Ето един случай с пациентка на д-р Муди.
"Получих сърдечен пристъп и се оказах в черна пустота. Разбирах, че напускам тялото си и умирам … Помолих Бог да ми помогне и скоро се изплъзнах от тъмнината. Видях пред себе си гъста мъгла и след нея хора. Фигурите им бяха като тези на земята. Виждах и нещо приличащо на сграда. Всичко беше залято от много нежна златиста светлина, а не грубо както на земята. Изпитах неземна радост и пожелах да мина през мъглата, но от там излезе чичо ми Каръл, който беше починал отдавна. Той ми прегради пътя и каза: "Върни се. Делото ти на земята не е завършено. Сега се връщай."
Така, противно на желанието си, тя се върнала в тялото си. Имала малък син, който без нея би се провалил.
Връщането в тялото понякога става моментално, а понякога съвпада с прилагането на електрошок или други реанимационни методи. Всички възприятия изчезват и човек отново е прикован към леглото. Някои чувствуват, че влизат в тялото си с усилие и в началото не им е много уютно. Понякога губят за кратко време съзнание. Реаниматорите и други наблюдатели отбелязват, че в момента на връщане пациента често киха.
12. Ново отношение към живота
При такива хора обикновено настъпва житейски обрат. Те се стараят да живеят по-добре. Много от тях се утвърждават във вяра в Бога, стават по-сериозни и по-задълбочени. Някои променят професиите си и започват работа в болници или старчески домове.
Разказите на преминали временна смърт често са феномен за науката, но не и за християнството. По-нататък ще разгледаме съвременни случаи на отвъдни видения в светлината на Православното учение.
Оценка на разказите за живота след смъртта
След запознаване със съвременните книги на тема живот след смъртта у читателя се създава впечатление, че смъртта изобщо не е страшна, че преминал в "другия" свят човек автоматично го очакват приятни усещания на умиротвореност и радост в присъствието на Светлината. Като че ли няма разлика между вярващи и невярващи, праведници и грешници. Поради това и някои християнски мислители се настройват подозрително към такъв род литература. Те задават въпроси: "Не са ли тези видения хитроумни дяволски прелъстявания, насочени към приспиване бдителността на християните? – Живей както си искаш, все едно – ще отидеш в рая."
По тази причина, изследователи като Джон Анкенберг и Джон Уелдън се отнасят отрицателно към съвременната литература относно предсмъртните състояния, виждайки в нея окултни трикове (9). Но внимателното наблюдение върху тези разкази ни убеждава, че в по-голямата си част те са истински видения, а не дяволски съблазни. Главният проблем не е в предсмъртните видения, а в тяхната интерпретация от лекарите и психиатрите, които са далече от християнството.
На първо място, съвсем не всички умиращи се удостояват да видят Светлината. Вече споменахме за изследването на д-р Ринг, че твърде малък процент хора имат привилегия да Я видят. Същото мнение споделя и д-р Чарлз Гарфилд, водещ изследовател в областта на предсмъртните състояния. Той пише:
"Не всеки човек умира от приятна и спокойна смърт … Измежду пациентите, които съм разпитвал, почти толкова са изпитвали и неприятно състояние (среща с демонично-подобни същества), колкото и тези, изпитващи приятно състояние. Някои са изпитвали и двете състояния" (10, стр.54-55).
Има основание да се предполага, че много хора съзнателно или несъзнателно премълчават неприятните предсмъртни видения. Според д-р Ролингс (1*) някои видения са толкова ужасни, че подсъзнанието на хората, виждайки ги, автоматически ги изтрива от паметта.
В книгата си доктор Ролингс дава примери с подобен род амнезия. Психиатрите, лекуващи хора, изпитали в детството си силни душевни травми (насилия или побои), знаят за подобно селективно забравяне. Освен това, хора преживели светли видения с желание разказват за тях спрямо други, преминали през страшни видения. Именно това, което човек вижда в отвъдното съответства на неговия добродетелен или грешен живот. Поради това тези свидетелства се определят от два фактора: а) процес на селективна амнезия и б) нежелание да се разгласява лошото за човека.
Карл Озис свидетелства, че при изследване въпроса за настъпване на смъртта при индусите, приблизително една трета от тях изпитват страх, депресия и голямо вълнение при появата на "ямдутс" – индуски ангел на смъртта и други извънземни страшилища. Очевидно, индуската религия със своя езически мистицизъм може да съдейства за сближаването на човека с тъмните сили от отвъдния свят, което причинява и страшните предсмъртни видения.
От светоотеческата литература знаем, че дяволските прелъстявания са реална опасност. Апостол Павел предупреждава, че "сам Сатана се преправя на светъл ангел" (2Кор. 11:14). Но дяволът няма власт да съблазнява всеки по всяко време и както си поиска – властта му е ограничена от Бога. Ако човек е горделив и жадува да види нещо свръхестествено, чудо което другите не виждат, той се излага на голяма опасност да приеме някой бяс за ангел. В духовната литература това състояние се нарича "прелъстяване". В голяма опасност от прелъстяване се намират своенравни послушници, самодоволни подвижници, самозвани пророци и изцелители, а също и хора, занимаващи се с нездрава мистика: трансцедентна медитация, йога, спиритизъм, окултизъм и т.н.
От разказите на претърпели временна смърт не е видно те да са се занимавали с подобни неща. В повечето случаи това са обикновени хора, преминали през физически заболявания и смърт, но благодарение на съвременната медицина възвърнати към живот. Те не са очаквали никакви свръхестествени видения и това, което са видели очевидно е по Божия милост, за да имат по-сериозно отношение към живота. Трудно можем да се съгласим с мисълта, че Господ е допуснал Сатана да прелъсти тези страдалци, неизкушени в духовния живот. Освен това, според разказите на д-р Морз (7), Светлината са видели и много деца, които в своята чистота и невинност се намират под покрова на Всевишния.
В православните книги за живота след смъртта има разкази за явяването на демони пред умиращите и преминаване на душата през фазата на митарствата (за което ще разкажем по-долу). От книгите е видно, че демоните обикновено заплашват душата след като ангел-хранител е дошъл да я съпроводи по пътя й към Божия Престол. Освен това, в присъствието на ангела демоните са принудени да се явяват в истинския си отвратителен външен вид.
В съвременното описание на Светлината съществува неразбиране как да се съгласува с християнските разкази. В православната литература царството на Светлината се описва като приближаване към Небето, а в съвременната - хората виждат светлината преди да са преминали тайнствената граница, отделяща нашия свят от другия. Изглежда, че преживелите временна смърт все още не са пребивавали в истинския ад или рай, а само са съзерцавали или предвкусвали тези състояния. Когато ангелите се явявали на светиите излъчвали светлина. На планината Тавор апостолите видели духовната Светлина във физическото пространство. Бог поради своята милост явява тази дивна светлина, за да поощри към праведен живот. Съприкосновението с Нея изпълва душата с извънземен мир и радост. Дяволската светлина носи безпокойство, внушава чувство на превъзходство, дава знание, но без любов. Това е студена светлина.
От разказаното до тук сме склонни да мислим, че хората преживели допир със Светлината и преоценили живота си към добро, реално са имали добри видения, и не са били прелъстени от дяволски уловки. Нали е казано: "по плодовете им ще ги познаете". Дяволът се старае да отклони човека от Бога. Възможно ли е той да помага на хората да растат във вяра и да развиват у себе си добродетели?
Въпреки това вярващият човек трябва да е много внимателен по отношение на всякакви видения и мистически опитности. Поради многобройните случаи на съживяване на хора, някои лекари и психиатри предлагат да се създаде нов отрасъл в науката – за душата и живота след смъртта. Трябва, обаче, да осъзнаем, че резултатите ще имат компилативен характер, защото ние живите нямаме непосредствен контакт с духовния свят и не можем да планираме и контролираме преходните състояния между живота и смъртта по подобие на лабораторните експерименти.
Трябва също така и да помним, че човешкият живот се намира в Божиите ръце. Само Той определя както самия момент на смъртта, така и крайната участ на душата след разделянето й с тялото. Затова всякакви опити да се правят експерименти в тази област влизат в пряк конфликт с Божията воля и експериментаторите реално влизат в контакт с паднали духове в отвъдното. Резултатите от тяхната дейност ще бъдат неверни и заключенията неправилни. Йеромонах Серафим Роуз пише за това:
"Много съвременни изследователи признават или поне се отнасят със симпатия към окултното учение в областта на извън телесните състояния защото то се основава на експеримента, който лежи и в основата на науката. Но експериментирането в материалния свят се отличава съществено от "експериментирането" в извън телесните състояния. В него изучаването на природните закони е морално неутрално. Те могат да бъдат изследвани обективно и проверявани от други хора. Но в дадения случай изучаваните обекти са скрити от хората, те са трудно уловими и често се открива натрапване на чужда воля с цел да се измами наблюдателя" (8, стр.127-128).
Това е така, защото духовната сфера, която съществува успоредно с материалната, е населена със съзнателно зли същества, демони, които са специалисти в областта на прелъстяването. Те с готовност взимат участие във всякакви експерименти и им дават съответната насока.
Ето защо предупреждението на йеромонах Серафим трябва да се приеме много сериозно. И така, в днешно време много изследователи започват с достоверни медицински случаи на клинична смърт и после преминават към лична опитност на извън телесни състояния. Те не се ръководят от християнското учение и многовековен опит на Православната църква и започват да изучават състоянието на "астралното" тяло, поради което попадат в дебрите на окултизма. За съжаление това се е случило и с д-р Муди. След като написа три ценни книги с достоверна информация той започнал да експериментира по методите на теософията и трансцедентната медитация и наскоро издаде книга, озаглавена "Връщане назад", в която цитира типичните индуски бълнувания за прераждането (виж по въпроса за това учение в приложението).
Разкази на самоубийци
Умрелите по естествен начин хора, изпитват в отвъдното облекчение и радост, докато душите на самоубийците попадат в смут и страдание. Един специалист в областта на самоубийствата изразява този факт с ясна фраза: "Ако се разделяте с живота с объркана и смутена душа, то и в отвъдния свят душата ви ще премине смутена. Самоубийците посягат на себе си, за да "свършат с всичко", а се оказва, че за тях в отвъдното започва нещо ново.
Ето няколко съвременни разказа, илюстриращи състоянието на самоубийците в отвъдното.
Един мъж пламенно обичал жена си и когато тя починала се самоубил. Надявал се по този начин да се съедини с нея за винаги. Оказало се съвсем различно. Когато лекарят успял да го върне към живот, човекът разказал:
"Аз попаднах не там, където беше тя … Това беше някакво много ужасно място … Веднага разбрах, че съм направил огромна грешка" (1, стр.143).
Някои върнати към живот самоубийци описват, че са попаднали в някаква тъмница и ще останат там за много дълъг срок. Те съзнавали, че това е наказание за нарушаване на установен закон, според който човек трябва да изтърпи известна доза скръб. Като свалили самоволно от себе си възложения товар, те били принудени да носят още по-голямо бреме в отвъдния свят.
Един мъж преживял временна смърт разказва: "Когато попаднах там аз разбрах, че две неща са абсолютно забранени: да се самоубиеш и да убиеш другиго. Ако съм решил да свърша със себе си, това би означавало да хвърля в лицето на Бога дадения ми от Него дар. Да лиша от живот друг човек, би означавало да наруша Божия план за него." (1, стр.144).
Общото впечатление на лекарите реаниматори е, че самоубийството се наказва много сурово. Доктор Брус Грейсън, психиатър при отделението за бърза помощ към университета в Кънектикът обстойно е изучил този въпрос и свидетелствува, че никой от преживелите временна смърт не би поискал да ускори края на своя живот (3, стр.99). Въпреки че онзи свят е несравнимо по-добър от нашия, земния живот има важно подготвително значение. Само Бог решава, кога човек е съзрял за вечността.
Четиридесет и седем годишната Бевърли разказва колко е щастлива, че е останала жива. Като малко дете е понесла много огорчения от жестоките си родители, които ежедневно издевателствали над нея. В зряла възраст тя не можела да разговаря за детството си без вълнение. Веднъж, когато била на 7 години, доведена до отчаяние тя се хвърлила надолу с главата върху един цимент. В клиничната си смърт душата й видяла познати деца, които заобиколили безжизненото й тяло. Изведнъж около Бевърли засияла ярка светлина и от нея се чул непознат глас: "Ти направи грешка. Животът ти не принадлежи на теб и ти трябва да се върнеш." Бевърли отговорила: "Но никой не ме обича и никой не се грижи за мене." – "Това е истина – отговорил гласът, и за в бъдеще никой няма да се грижи за тебе. Затова, научи се сама да се грижиш за себе си." След това Бевърли видяла около себе си сняг и сухо дърво. От някъде подухнал топъл ветрец, снегът се разтопил и сухите клони на дървото се покрили с листа и зрели ябълки. Като се приближила до дървото, тя започнала да бере ябълки и да ги яде. Тогава разбрала, че както в природата, така и в живота на всеки има периоди на зима и лято, които представляват едно цяло в плана на Твореца. Бевърли оживяла и започнала по новому да се отнася към живота. После се омъжила за добър човек, имала деца и била щастлива (7, стр.184).
Православното учение за живота след смъртта
Въпреки ежедневния опит който говори, че смъртта е непреодолим праг за човека и закон на природата, Свещеното Писание учи, че първоначално смъртта не е влизала в Божия план за човека. Тя не е норма, установена от Бога, а по-скоро отклонение от Неговия замисъл и голяма трагедия. Според книгата Битие смъртта се е вместила в нашето естество вследствие на нарушаването на Божиите заповеди от първите хора. Според Библията, Божият Син дойде на света за да възстанови вечния живот на човека. Не става дума за безсмъртието на душата, тъй като тя не подлежи на унищожение, а за безсмъртието на човека, който се състой от душа и тяло като цяло. Възстановяването на единството на душата с тялото трябва да се осъществи за всички хора едновременно при всеобщото възкресение на мъртвите.
В някои религии и философии (например, в индуизма и стоицизма) се прокарва мисълта, че главното в човека – това е душата, а тялото е само временна обвивка, в която душата се развива. Когато душата стигне до определено духовно ниво, тялото престава да й бъде нужно и трябва да се хвърли като износена дреха. Като се освободи от тялото, душата се издига на по-висока степен на съществуване. Християнската вяра не споделя такова разбиране за човешката природа. Като дава предпочитание на духовното начало в човека, тя вижда в него същество от две съставни части, две допълващи се страни – духовна и материална. Съществуват и безтелесни същества – ангели и бесове, но човекът има друго устройство и предназначение. Благодарение на тялото му, природата на човека е по-сложна и по-богата. Бог определя съюзът между душата и тялото – това е вечен съюз.
Когато след смъртта душата напусне своето тяло, тя попада в чужди за нея условия. В действителност, тя не е призвана да живее като призрак и затова й е трудно да се приспособи към новите и неестествени за нея условия. За да не бъде така, както и за пълното отстраняване на всички разрушителни последствия от греха, на Бог се видя угодно да възкреси създадените от Него хора. Това ще стане при Второто Пришествие на Спасителя, когато при Неговото всемогъщо слово душата на всеки човек ще се върне в своето възстановено и обновено тяло. Трябва да кажем отново, че тя не влиза в нова обвивка, а се съединява именно с тялото, което й е принадлежало преди, но вече обновено и нетленно, приспособено за новите условия на съществуване.
Що се отнася до временното състояние на душата от времето на разделянето й с тялото до деня на всеобщото възкресение, то Свещеното Писание учи, че тя продължава да живее, чувства и мисли. "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" – казва Христос (Мат. 22:32, Екл. 12:7). Смъртта е временна раздяла с тялото и се нарича "напускане на хижата", "успение" (заспиване) (2Петр. 1:15, Фил. 1:23, 2Тим. 4:6, Деяния 13:16). Ясно е, че думата "успение" (сън), не се отнася до душата, а до тялото, което след смъртта си отдъхва от трудовете си. Душата, разделяйки се с тялото, продължава своя съзнателен живот така, както и преди.
Истинността на това твърдение се вижда от притчата на Спасителя за богатия човек и Лазар (Лука 16 гл.), както и от чудото на Тавор. В първия случай богаташът (описан в Евангелието), намиращ се в ада и Авраам - в Рая, обсъждали възможността да се изпрати душата на Лазар на земята при братята му, за да ги предупреди за мъките в ада. Във втория, живелите много преди Христа пророци Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания. Също така Христос казва на юдеите, че Авраам е видял пришествието Му, очевидно от рая и се е възрадвал (Иоан. 8:56). Тази фраза нямаше да има смисъл, ако душата на Авраам пребиваваше в безсъзнателно състояние, както учат някои сектанти по въпроса за живота на душата след смъртта. Книгата Откровение разказва със своя образен език за това, как душите на праведниците на Небето реагират на събития, които се случват на земята (Откр.5:9).
Всички тези места на Писанието ни учат да вярваме, че дейността на душата действително продължава и след раздялата й с тялото. Освен това Писанието учи, че след смъртта Бог определя за душата място на временно пребиваване в съответствие с това, което е заслужила, живеейки в тялото: рай или ад. Определянето на мястото се осъществява от така наречения "частен" съд. Частният съд трябва да се отличава от "всеобщия", който ще бъде в края на света. "За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му." Сирах. 11:26, също в Евр. 9:27: "И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд [...]".
Очевидно съдът е индивидуален. Има основание да се предполага, че в началния стадий веднага след смъртта, попадайки в нови условия, душата се нуждае от помощта и ръководството на своя Ангел-хранител. Например в притчата за богатия Лазар се разказва, че ангелите взели душата му и я отнесли на Небето. Според учението на Спасителя, ангелите се грижат за младенците – за децата (в пряк и преносен смисъл).
Учението на Православната църква за състоянието на душата до всеобщото възкресение е следното:
"Вярваме, че душите на умрелите блаженстват или се мъчат според делата си. Като се разделят с тялото, те веднага преминават или в радост, или в печал и скръб. Впрочем, те не чувстват съвършено блаженство, нито съвършено мъчение, тъй като съвършеното блаженство или мъчение всеки ще получи след всеобщото възкресение, когато душата се съедини с тялото, в което е живяла добродетелно или порочно." (Послание на източните патриарси за Православната вяра, член 18).
Така Православната църква разграничава две състояния на душата в задгробния свят: едно за праведните, друго – за грешниците; рай и ад. Тя не признава римокатолическото учение за средно състояние и чистилище, доколкото в Свещеното Писание няма никакви указания за средно състояние. Също така Църквата учи, че мъченията на грешниците в ада могат да бъдат облекчени или дори премахнати чрез молитви за тях и добри дела, извършени в тяхна памет. От тук и обичаят да се правят литургии с имена на живи и умрели.
Виж също: Св. Писание и Св. Предание за Частния Божи съд, митарствата и Всеобщия Божи съд в края на времената
Душата на път към Небето
Приложихме няколко съвременни разказа за прегледа или равносметката на живота, през която преминават някои веднага след разделянето им с тялото. Очевидно, тази фаза има общо с частния съд или с подготовка към него. В житията на светиите и в духовната литература съществуват разкази за това, как след смъртта на човека Ангел-хранител съпровожда душата му към Небето за да се поклони пред Бога. Често по пътя й я заобикалят бесовете с цел да я уплашат и увлекат със себе си.
Въпросът е в това, че според Свещеното Писание, след като са били изгонени от Небето, разбунтувалите се ангели завладели пространство, ако може така да се каже, между Небето и земята. Затова ап. Павел нарича сатана "княз, господствуващ във въздуха", а неговите бесове "поднебесни" духове на нечестието (Ефес.. 6:12, 2:2). Тези поднебесни, скитащи се духове, виждайки душата водена от Ангела я обкръжават и обвиняват в грехове, извършени на земята. Изключително нагли, те се стараят да я наплашат, за да я доведат до отчаяние и да я завладеят. В същото време Ангелът-хранител ободрява душата и я защитава. От това не следва да се мисли, че бесовете имат право над човешката душа, тъй като и те самите подлежат на Божия съд. Дързостта им се поощрява от това, че по време на земния си живот душата понякога им се е подчинявала. Логиката им е такава: "Щом ти постъпи като нас, то и мястото ти е с нас".
В църковната литература тази среща с бесовете се нарича "митарства". От Отците на Църквата за нея говорят свв. Ефрем Сирин, Атанасий Велики, Макарий Велики, Йоан Златоуст и други. Най-подробно развива тази тема св. Кирил Александрийски в "Слово при излизане на душата".
Картинно изображение на този път е представено в житието на преподобния Василий Нови (X в.), в което явилата се блажено починала Теодора разказва какво е видяла след раздялата си с тялото. Повествования за митарствата могат да се намерят и в книгата "Вечните задгробни тайни". Когато се четат тези разкази трябва да се има предвид, че в тях има много образност, тъй като духовния свят съвсем не прилича на нашия.
Подобна среща с поднебесните духове на злобата е описана от К. Икскул, чийто разказ започнахме в началото. Ето какво се случило, когато два ангела дошли за душата му.
"Ние започнахме бързо да се вдигаме нагоре. И колкото по-високо се издигахме, толкова по-голямо пространство се откриваше пред погледа ми. И накрая то стана толкова голямо и с такива ужасяващи размери, че аз се изплаших, осъзнавайки моето нищожество пред тази безкрайна пустиня. Имаше особености в моето зрение. Първо - беше тъмно, но аз виждах ясно всичко. Следователно зрението ми беше получило способност да вижда в тъмнина. Второ - аз обхващах в полезрението си толкова голямо пространство, което с обикновеното си зрение не бих могъл. Нямах представа за време и не зная колко е продължило извисяването ни. Изведнъж се чу неясен шум и след това от някъде изплува с викове и глъч приближаваща се тълпа от някакви безобразни същества. "Бесове!" – изключително бързо съобразих аз и се вцепених от непознат до тогава ужас. Те ни обкръжиха и с викове и крясъци изискваха да им бъда предаден. Те се стараеха някакси да ме хванат и измъкнат от ръцете на Ангелите, но очевидно не смееха да направят това. Всред отвратителния шум и глъч, подобаващ на външния им вид, аз долавях понякога думи и дори цели фрази.
"Той е наш: той се отрече от Бога" – изкрещяха те в един глас и с такава наглост се втурнаха върху нас, че от страх у мен застина всяка мисъл. – "Това е лъжа! Това не е истина!" – се опомних аз, исках да извикам, но езикът ми се завърза.
Тогава някак си, непонятно как, си спомних незначително събитие от младостта ми, за което не можех и да си спомня по друг начин. Беше свързано с времето на моето ученичество, когато се бяхме събрали при един приятел и разговаряхме за училище. Беседата ни премина към по-отвлечени и по-висши теми, за които и преди бяхме говорили. "Аз изобщо не обичам отвлечените неща – казваше един от приятелите. Мога да вярвам дори и в неизследвана от науката природна сила, т.е. мога да допусна нейното съществуване и без да виждам конкретните й прояви, тъй като тя може да бъде съвсем нищожна или сливаща се с други сили и да се улавя трудно. Но да вярвам в Бога като личност и всемогъщо същество; да вярвам, след като не виждам ясно никъде проявите на тази Личност – това вече е абсурд. Казват ми: Вярвай. Но защо трябва да вярвам, тъй като с еднаква сила мога и да вярвам, че няма Бог? Наистина, може и да Го няма!" – обърна се към мене приятелят – "Може да Го няма" – проговорих аз.
Тази фраза в пълния смисъл на думата беше празнословие. Безрасъдната реч на приятеля ми не можеше да предизвика съмнение относно съществуването на Бога. Аз дори не следих задълбочено този разговор. И ето, оказа се, че това мое празнословие не е изчезнало безследно. Аз трябваше да се оправдавам и да се защитавам от предявеното към мен обвинение … То изглеждаше най-силният аргумент от страна на бесовете. Те като че ли почерпиха от него нова сила и смелост в нападенията си спрямо мене и с неистов рев се завъртяха около нас, преграждайки ни пътя напред.
Тогава си спомних за молитвата и започнах да се моля, призовавайки на помощ тези светии, чиито имена ми идваха на ум. Това не изплаши моите врагове. Жалък невежа, християнин само по име, аз като че ли за първи път си спомних за тази, която се именува Застъпница на християнския род. Моят призив към нея вероятно е бил много горещ. Толкова ужасно се чувставах, че едва си спомних и произнесох нейното име.
Тогава около нас се появи някаква бяла мъгла, която бързо завлече безобразната бесовска тълпа. Тя я скри от очите ми, преди още да се беше отдалечила от нас. Неистовия рев и глъч още дълго се чуваха, но по това, че постепенно отслабваха и заглъхваха аз разбирах, че страшните преследвачи са ни изоставили.
Толкова бях изплашен, че не осъзнавах дали сме продължили полета си по време на ужасната среща или сме спрели за известно време. Аз разбрах, че се движим и продължаваме да се издигаме, когато пред мен отново се разстла безкрайното въздушно пространство. На известно разстояние над себе си аз видях ярка светлина. Тя приличаше на слънчева, но много по-силна. Там, вероятно е царството на светлината. Да, именно царство – пълно владеене на Светлината. Предугаждах с някакво особено чувство онова, което не съм видял още, тъй като там нямаше сенки. "Но как може да има светлина без сенки?" – недоумявах аз със своите земни понятия. И изведнъж ние бързо се впуснахме в сферата на тази Светлина и тя буквално ме ослепи. Затворих очите си и сложих ръце на лицето си, но това не помогна, защото ръцете ми не правеха сянка. А и какво би означавала тук подобна защита!
Случи се обаче, нещо друго. Величествено, без гняв, но властно и непоколебимо от горе се разнесоха думи: "Не е готов!" И след това … нашия стремителен полет нагоре мигновено спря и ние започнахме бързо да слизаме на долу. Но преди да напуснем тези сфери, аз научих за едно удивително явление.
Едва се бяха разнесли думите отгоре и всичко в този свят, най-малката прашинка и атом откликнаха. Като че ли многомилионно ехо повтори тези думи на неуловим за слуха, но разбираем за сърцето и ума език, изразявайки пълно съгласие. И в това единство на волята имаше дивна хармония, а в тази хармония – неизразима възторжена радост, пред която нашите земни очарования и възторзи са само жалък облачен ден. Това многомилионно ехо прозвуча като неподражаем музикален акорд и душата всецяло се предаде на пламенния порив да се слее с тази дивна хармония.
Аз не разбрах истинския смисъл на думите, които се отнасяха за мене, а именно че трябва да се върна на земята и да живея както преди. Мислех си, че ме отнасят в други места и в мен се задвижи плах протест, когато в началото смътно, като в утринна мъгла започнаха да се очертават силуетите на града, познатите улици и моята болница. Приближавайки се към безжизненото ми тяло, Ангелът-хранител ми каза: "Ти нали чу Божието определение?" – и като ми показа тялото, ми заповяда: "Влез в него и се готви!". След това ангелите станаха невидими за мене.
По нататък К. Икскул разказва за завръщането си в тялото, което вече е лежало в моргата 36 часа и как лекарите и целия медицински персонал били поразени от чудото на възвръщането му към живота. Не след дълго К. Икскул отишъл да живее в манастир и завършил своя живот като монах. [Виж пълния текст на руски език тук].
