От незапомнени времена на човешките имена се придава особено важно значение, граничещо с мистицизъм. Днес хората също вярват, че носителят на дадено име притежава и точно определени качества, закодирани в името. В народното творчество и в литературните произведения на определени имена съответстват едни и същи типажи не само в смисъла на психика, характер и нравственост, но и като линия на поведение и житейска съдба. В народното съзнание доминира мнението, че ако свещеникът дава на кръщавания име на преподобен, той ще живее щастливо, ако е име на мъченик – животът му ще бъде непрекъснато мъчение. В митологията се смята, че името съдържа някаква вътрешна дълбока същност и при акта на кръщаване, името внася, налага нещо на човека. Това води до отъждествяване на името с формата, т.е. с природата на носителя.
Ярки примери в това отношение са имената на известни исторически личности:
Август
В превод от латински "Август" означава "велик", „царствен".
Титлата „Август" до името на императора в древния Рим е говорела за неговия божествен произход, била знак, че властта му е свещена. Август се доверява на разума, не на интуицията, а постъпките му винаги отговарят на моралните норми. Притежава таланта да намира изход дори от най-безнадеждните ситуации.
Адолф
Старогерманско име, което означава „благороден вълк".
Ярка, загадъчна личност, която притежава тайнствена сила на въздействие върху околните. Той е самоуверен и има необикновени ораторски способности. Не се поддава на чуждо влияние, но изслушва внимателно всякакви съвети и предложения. Притежава вродено чувство за порядъчност, бистър ум, който му позволява бързо и добре да се ориентира в житейските ситуации. Благодарение на трудолюбието и умението си да взема правилни решения, достига високи ръководни постове.
Александър
В превод от старогръцки означава „защитник на хората".
Често се ражда слаб, в детството си много боледува, но редовните занимания със спорт го закаляват физически и от болнавото момче израства здрав и силен мъж. Знае цената си, упорито преследва набелязаната цел. Не му липсва жажда за власт. Александър е способен да ръководи успешно голям колектив, като се опира на способностите на подчинените си. Той е строг, но справедлив.
Алберт
Това е старогерманско име, превежда се като „благороден блясък".
Той е сантиментален и флегматичен, притежава отлична интуиция и аналитичен ум. Твърде е любопитен, има отлична памет. Увлича се силно по всичко свързано с религията и окултните науки ... и от теорията на относителността.
При много народи съществува поверието, че чрез името може да се повлияе на носителя му (с черни магии и др.). Поради тази причина са съществували и методи на защита, укриване, пазене в тайна на имената. В тази връзка е и практиката човек да бъде кръщаван с много имена, точно известни само на най-близките роднини. Ако на такъв човек му бъде направена черна магия и тя „пропусне” дори едно от имената, то злото няма да може да изпълни предназначението си. Все едно сте изпратили писмо на погрешен адрес. То никога няма да стигне до получателя и посланието му ще се загуби. Друга основна причина за кръщаването с много имена би могла да бъде идеята, че човек ще разполага с положителните качества на всяко едно от имената, които притежава. Все едно да играеш спорт тото и вместо шест числа, да ти е позволено да маркираш 15-20 позиции. Така вероятността да улучиш шестицата се увеличава неимоверно. Подобна тенденция на кръщаване с повече от едно собствено име се наблюдава напоследък и у нас. Но дали тази игра с имената не разпилява тяхната енергия и сила, вместо да ги концентрира?
Според редица теории на изтъкнати философи, богослови и антрополози, името направлява живота на личността по определено русло и не позволява потока на жизнените процеси да тече произволно. Но в това русло личността трябва сама да определи собственото си нравствено съдържание. С други думи – с едно и също име можеш да станеш и светец, и обикновен човек, а можеш да станеш и закоравял престъпник.
Възможно ли е името на човека, дадено му при раждането, да влияе върху житейската му съдба? Според езотериката името в голяма степен влияе върху съдбата на човека. Могат да се срещнат най-различни тълкувания на имената и в повечето случаи като отправна точка за тези разсъждения се използва етимологията – науката за произхода на думите.
Неспокоен ум
Светльо бе студент по медицина и напълно оправдаваше името си, особено онази негова част, която касаеше любопитството. Все ровеше, все човъркаше, нищеше, сякаш искаше да изкара най-съкровените тайни на науката наяве, на светло. Още от началото на следването си беше наумил, че ще става съдебен доктор. Използваше всеки свободен час между упражненията и лекциите, за да виси в аутопсионните зали на университета.
Всеки уикенд Светльо пълнеше пътната си чанта с медицински бумаги и отиваше на село при родителите си. По селата из района почти нямаше семейство без домашни животни. Кози, овце, куче, котка, прасенце за Коледа, някоя кравичка, тук-там магаре, кон, биволица. Родителите на Светльо също гледаха животни в двора си – двайсетина кокошки, десетина заека и неизменното прасе за Коледа. Един ден, майката на Светльо сподели със сина си едно свое наблюдение, което през годините се бе превърнало в твърдо убеждение:
- Както го кръстя прасенцето, когато го купим, така му върви през цялата година и толкова голямо става до Коледа!
- Какво имаш впредвид? – не разбра той.
- За да не се чудя какво име да му измислям, аз обикновено кръщавам прасенцето на името на човека от който сме го купили. Например, по-миналата година си взехме прасенце от чичо ти Пенко и аз така го кръстих. Нали се сещаш кой е този човек?
- Онзи, дето много куца ли?
- Точно той! След два месеца прасето също започна да куца. Не знам какво стана – крака ли си навехна из дупките по пода на кочината, удари ли се някъде, но прасето почна много да куца. Едвам ходеше през цялата година. Последните три месеца преди Коледа вече не можеше да става и се хранеше легнало.
- Май наистина така беше – спомни си той.
Майката се замисли за момент и продължи да разказва:
- Миналата година купихме прасенце от чичо ти Вълко. Кръстих го на него. До Коледа прасето заприлича на него – кротко, огромно и дебело. През час да го храниш, няма да спре да яде.
- Тази година от кого купихте прасето? – не се сдържа Светльо.
- Така като го гледаш, на кой ти прилича? – засмя се майка му.
- Е, предишния му собственик трябва да е много проклет човек, щом прасето квичи като лудо по цял ден, рови със зурлата навсякъде, разхвърля ярмата без да яде и се катери като коза по стените на кочината.
- Точно така - такъв е и предишния му обственик. Половината село е пропищяло от него. Познаваш този човек. Често го виждаш – усмихна се майката.
- Бай Цецо, дето къщата му е на гърба на читалището?
- Точно той.
Разговорът с майка му силно впечатли бъдещия доктор и като всеки уважаващ себе си наукообразен възпитаник на Медицинския Университет, той реши да проучи причината за странните неща, свързани с имената на хората и да потърси убедителни доказателства за този феномен. Само че - къде да ги търси? По какъв друг начин би могъл да провери теорията на майка си?
Отговорът изплува пред очите му само след няколко дни, в момента, в който гледаше аутопсията на поредното недоносено новородено, преживяло едва няколко часа.
Моргата
Там е мястото на голата истина. Беше прочел внимателно клиничната епикриза, но не помнеше името на детето. То му се видя някак особено и затова не можа да го запомни. От диагностична гледна точка случаят беше пределно ясен - мозъчният кръвоизлив заемаше огромна площ от дясна голямомозъчна хемисфера и разслояваше мозъчното вещество. Кръвният съсирек бе пробил и към мозъчните стомахчета. Микропедиатрите бяха изключително добри специалисти, но при такава патология, дори и те бяха безсилни. Намерил основната причина за смъртта, асистентът довърши набързо аутопсията и изхвърча от залата.
Светльо взе два бели листа, седна на бюрото с документацията и отвори първата страница на аутопсионния журнал. Бързо започна да съставя списък с имената на всички починали новородени. Някои от тях бяха дошли на този свят мъртвородени, други са имали „късмета” да преживеят няколко часа или дори седмица.
Исус
Като прочете името в журнала и змии пролазиха по гърба му. Исус бе починал на втория ден след тежка черепно-мозъчна операция по повод вродени малформации на лицевия череп. Екипът специалисти, участвал в операцията е включвал най-опитните лицево-челюстни хирурзи, неврохирурзи, анестезиолози и детски хирурзи. Самата операция е била много сложна и продължителна. Евентуалния успех би отворил врата към откриването на нови оперативни техники за корекции на тежки уродства. Интервенциите са били технически перфектно извършени, но организмът на детето не бе успял да се възстанови след тежката операция. Саможертвата в името на човечеството като че ли преследва това име навсякъде през дългата ни история.
Късно вечерта Светльо седна в стаята си в общежитието, за да разгледа на спокойствие списъка с имената. Това, което откри, го изуми. Почти всички имена бяха необичайни, особени, рядко срещащи се. Нещо повече – някои от тях се повтаряха и потретваха. Явно списъкът бе събрал имена, които не бяха най-любимите на Господ. Разбира се, случваше се да попадне и на класически, стари, „истински” български имена, но те бяха рядкост. Тези изключения, както се смята в науката, само потвърждават правилото.
Защо става така? Защо хората, носещи определени имена не могат да живеят дълго? Защо не са Богоугодни? Защо странните съчетания от букви и срички „дават” на техния собственик толкова кратка преживяемост? Това случайно ли е? Светльо смяташе, че за това следствие си има причина. Той беше убеден, че зад тези факти се крие някаква закономерност, природен закон, които все още не са известни на науката.
Със сигурност има някаква основателна причина, поради която Животът трудно може да се задържи в организъм, кръстен с определено име. Някой ден ще стане ясна причината за този феномен. Тогава всички хора ще започнат да кръщават децата си осъзнато, с определена цел – за по-дълъг и щастлив живот, здраве и просперитет. А дотогава? Дотогава те не бива да се престарават да съставят имена от произволни съчетания на букви и срички, освен ако не са наясно точно какво правят.
Възможно ли е името, с което се сдобива дадено същество, по някакъв начин да създава матрица на съдбата в бъдещето?
В нашия физически свят всички ние сме приели да мислим за събитията в следната последователност: минало – настояще – бъдеще. Тълкувайки отделните случки от живота си в причинно-следствени връзки, ние винаги поставяме причината преди следствието. Винаги. Логиката в „сериозната” наука повелява така. В същото време, ние дълбоко в себе си знаем, че това е догма. Защо ли? Защото ежедневно, съвсем несъзнателно, опровергаваме твърдението, че причината стои във времето преди следствието. Как го правим ли? Ето с такива твърдения:
Сега (в настоящето) купувам подарък на приятеля си (следствие), защото той вдругиден (в бъдещето) има рожден ден (причина).
Бързам (в настоящето) за гарата (следствие), за да не изпусна влака, който след два часа (в бъдещето) тръгва от гарата (причина).
В посочените и много други примери причината за дадено събитие се намира някъде в бъдещето, а следствието се преживява в настоящето. Дали не е така и с имената на хората? Дали името (което се дава сега) на новороденото дете не създава теглителната сила на намерението някъде в бъдещето, което пък да определя житейските преживявания и съдбата на този човек? Възможно ли е произнасянето на името на човека гласно или наум да произвежда вибрация, която като магнитно поле да създава коридор на съдбата, по който ще премине този човек.
Изборът на име на бъдещото човешко същество е много сериозна задача.
Избирайте мъдро!
Статията е от сайта:
Избирайте мъдро!http://www.zdrave-bg.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=105&Itemid=150
