Радиестезия
“РАДИЕСТЕЗИЯ” е чужд термин и в буквален превод означава “чувствително сияние” (лат. Radiato – излъчване, лъчеизпускане и от гръцки aesthesis - чувство, усещане).
Всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни, а всяка материя, каквато и да е тя, където и да се намира, в каквото и да е състояние може да се разглежда като съвкупност от трептения на елементарни частици, като сбор от вълни.
Радиестезията е физикален метод, при който се работи с физичните свойства на вълните и техните параметри, а законите, на които се основава, са известните закони на физиката и механиката. Детекцията на вълните е резултат на “безусловен рефлекс” на подсъзнанието, т.е. на способността на човека да улавя вълни с други рецептори извън петте си сетива. Самата дума “радиестезия” произхожда от Франция – в началото на XX век поотделно няколко души с различни образования и професии – инженер, духовник и учител, занимаващи се от години с радиестезични замервания на какво ли не, започват да популяризират знанията си за приложението на махалото (пандюла) и багетите.
Много от хората свързват термина “радиестезия” само с древната практика на лесковия чатал, чрез който се търсят води, руди, минерали, метали и т.н. Вярно е, че това е най-стария метод, разпространяван и практикуван от хилядолетия под различни наименования по целия свят, но терминът “радиестезия” е много по-широкообхватен. Той включва замерванията по целия спектър от излъчванията на минералите, металите, растенията, хранителните продукти, лекарствата, животните, хората, заболяванията, ежедневието, работата, чувствата, емоциите...
Чрез радиестезично замерване на практика може да се провери всичко, но е много важно въпросите да са точно формулирани. В противен случай е възможно получаване на противоречиви или не достатъчно точни отговори.
Обикновено радиестезичното замерване се прави чрез радиестезичен детектор-махало или багета. Те подпомагат детекцията на вълните, макар че може да се използват и различни части от тялото – ръце, крака, език, а има хора, които детектират чрез вътрешните си органи или чрез цялото си тяло.
Над 90 % от хората могат да се научат да използват радиестезичния модел за да помагат на себе си или близките си. Сферите на замерване, както вече стана ясно – са невероятно много.
Примерно – може да установите дали дадена козметика е добра за вас, дали можете да ядете от дадена храна, колко алкохол можете да поемете в момента без сериозни последици за здравето си, ще Ви изпитат ли днес и на какво, кой въпрос ще Ви се падне на изпита, дадена дреха или бижу подходящи ли са за Вас, ще имате ли успех в работата и така нататък, и така нататък.
От тези 90 % около 45% могат да достигнат до по-сериозни типове замервания – примерно няколко лекарства действат ли Ви положително и дали някое от тях не си взаимодейства зле с друго, точна лична дозировка за прием, замерване между бизнес или брачни партнъори, замерване върху машини – дали автомобила има нужда от смяна на определена част и много други.
От тези 45% около 2-3% могат да станат професионални радиестезисти, които правят много по-прецизни радиестезични анализи, а от тях 0,05 до 0,07% могат да достигнат до най-фините нива, замервайки с огромна точност всичко, свързано с живота.
Има два основни радиестезични метода – физикален и ментален.
Менталният е свързан основно със силата на подсъзнанието и със способноста на дадения оператор чрез радиестезичния си детектор – багета, махало, ръка, език... да извлича необходимата информация от подсъзнанието. Примерно – радиестезистът взема махалото в ръката си, разклаща го напред-назад и сочейки с пръст към дадения обект – задава точно формулирани въпроси. Детекцията се проявява с въртеливо движение на махалото на едната или другата страна. Обикновено – за повечето хора отговор Да е надясно – в посока по часовниковата стрелка, а отговор Не – наляво – в противоположната посока. В този случай пръстът на оператора играе ролята на приемателна антена, улавяща различните излъчвания от подсъзнанието на замервания обект и транслираща ги по нервен път до мозъка на оператора. Там съзнанието на оператора прехвърля исканата информация към подсъзнанието си, а то от своя страна, отново по нервен път, препредава отговорите към ръката на оператора, държаща детектора-махало. Този метод се нарича още гадаене с махало.
Физикалният метод е свързан с използването на целия радиестезичен инструментариум и основно – с работа със свидетели.Те са наречени така от откривателя си - френския професор Луи Тюрен, смятан за баща на научната радиестезия. Свидетелят обикновено представлява дървено, картонено, пластмасово, алуминиево, медно флаконче или трупче, пълно с талк, костно или оризово брашно. Пълнежът е силно натъпкан, за да се получи хигроскопична среда с максимално малки частици помежду си. След това флакончето се обработва с електромагнитни вълни с точно определена честота, която съответства на честотата на статичната електромагнитна вълна на това, което ще търсим. Всъщност – свидетели са се използвали от дълбока древност. Примерно – ако се търси медна руда – в ръката се държи парче от такава руда, ако се търси вода – се държи вода и така нататък. Във физикалната радиестезия се използват и различни видове радиестезични линеали – за замерване на излъчванията на определените вълни, точни анатомични схеми на човешкото тяло, универсални свидетели на органите и системите на човека, както и десетки графични схеми, помагала и пособия. Във физикалната радиестезия всички замервания се правят чрез помоща на радиестезичен радий. Той представлява дървено трупче, в което обикновено е поставено стъклено флаконче, пълно с водно-спиртен разтвор на елемента радий в минимална концентрация – хомеопатичен разтвор с концентрация 1:100 000, 1:200 000 и повече.
“РАДИЕСТЕЗИЯ” е чужд термин и в буквален превод означава “чувствително сияние” (лат. Radiato – излъчване, лъчеизпускане и от гръцки aesthesis - чувство, усещане).
Всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни, а всяка материя, каквато и да е тя, където и да се намира, в каквото и да е състояние може да се разглежда като съвкупност от трептения на елементарни частици, като сбор от вълни.
Радиестезията е физикален метод, при който се работи с физичните свойства на вълните и техните параметри, а законите, на които се основава, са известните закони на физиката и механиката. Детекцията на вълните е резултат на “безусловен рефлекс” на подсъзнанието, т.е. на способността на човека да улавя вълни с други рецептори извън петте си сетива. Самата дума “радиестезия” произхожда от Франция – в началото на XX век поотделно няколко души с различни образования и професии – инженер, духовник и учител, занимаващи се от години с радиестезични замервания на какво ли не, започват да популяризират знанията си за приложението на махалото (пандюла) и багетите.
Много от хората свързват термина “радиестезия” само с древната практика на лесковия чатал, чрез който се търсят води, руди, минерали, метали и т.н. Вярно е, че това е най-стария метод, разпространяван и практикуван от хилядолетия под различни наименования по целия свят, но терминът “радиестезия” е много по-широкообхватен. Той включва замерванията по целия спектър от излъчванията на минералите, металите, растенията, хранителните продукти, лекарствата, животните, хората, заболяванията, ежедневието, работата, чувствата, емоциите...
Чрез радиестезично замерване на практика може да се провери всичко, но е много важно въпросите да са точно формулирани. В противен случай е възможно получаване на противоречиви или не достатъчно точни отговори.
Обикновено радиестезичното замерване се прави чрез радиестезичен детектор-махало или багета. Те подпомагат детекцията на вълните, макар че може да се използват и различни части от тялото – ръце, крака, език, а има хора, които детектират чрез вътрешните си органи или чрез цялото си тяло.
Над 90 % от хората могат да се научат да използват радиестезичния модел за да помагат на себе си или близките си. Сферите на замерване, както вече стана ясно – са невероятно много.
Примерно – може да установите дали дадена козметика е добра за вас, дали можете да ядете от дадена храна, колко алкохол можете да поемете в момента без сериозни последици за здравето си, ще Ви изпитат ли днес и на какво, кой въпрос ще Ви се падне на изпита, дадена дреха или бижу подходящи ли са за Вас, ще имате ли успех в работата и така нататък, и така нататък.
От тези 90 % около 45% могат да достигнат до по-сериозни типове замервания – примерно няколко лекарства действат ли Ви положително и дали някое от тях не си взаимодейства зле с друго, точна лична дозировка за прием, замерване между бизнес или брачни партнъори, замерване върху машини – дали автомобила има нужда от смяна на определена част и много други.
От тези 45% около 2-3% могат да станат професионални радиестезисти, които правят много по-прецизни радиестезични анализи, а от тях 0,05 до 0,07% могат да достигнат до най-фините нива, замервайки с огромна точност всичко, свързано с живота.
Има два основни радиестезични метода – физикален и ментален.
Менталният е свързан основно със силата на подсъзнанието и със способноста на дадения оператор чрез радиестезичния си детектор – багета, махало, ръка, език... да извлича необходимата информация от подсъзнанието. Примерно – радиестезистът взема махалото в ръката си, разклаща го напред-назад и сочейки с пръст към дадения обект – задава точно формулирани въпроси. Детекцията се проявява с въртеливо движение на махалото на едната или другата страна. Обикновено – за повечето хора отговор Да е надясно – в посока по часовниковата стрелка, а отговор Не – наляво – в противоположната посока. В този случай пръстът на оператора играе ролята на приемателна антена, улавяща различните излъчвания от подсъзнанието на замервания обект и транслираща ги по нервен път до мозъка на оператора. Там съзнанието на оператора прехвърля исканата информация към подсъзнанието си, а то от своя страна, отново по нервен път, препредава отговорите към ръката на оператора, държаща детектора-махало. Този метод се нарича още гадаене с махало.
Физикалният метод е свързан с използването на целия радиестезичен инструментариум и основно – с работа със свидетели.Те са наречени така от откривателя си - френския професор Луи Тюрен, смятан за баща на научната радиестезия. Свидетелят обикновено представлява дървено, картонено, пластмасово, алуминиево, медно флаконче или трупче, пълно с талк, костно или оризово брашно. Пълнежът е силно натъпкан, за да се получи хигроскопична среда с максимално малки частици помежду си. След това флакончето се обработва с електромагнитни вълни с точно определена честота, която съответства на честотата на статичната електромагнитна вълна на това, което ще търсим. Всъщност – свидетели са се използвали от дълбока древност. Примерно – ако се търси медна руда – в ръката се държи парче от такава руда, ако се търси вода – се държи вода и така нататък. Във физикалната радиестезия се използват и различни видове радиестезични линеали – за замерване на излъчванията на определените вълни, точни анатомични схеми на човешкото тяло, универсални свидетели на органите и системите на човека, както и десетки графични схеми, помагала и пособия. Във физикалната радиестезия всички замервания се правят чрез помоща на радиестезичен радий. Той представлява дървено трупче, в което обикновено е поставено стъклено флаконче, пълно с водно-спиртен разтвор на елемента радий в минимална концентрация – хомеопатичен разтвор с концентрация 1:100 000, 1:200 000 и повече.
Продължението на статията тук: http://www.bio-m.net/useful-information.html
