СЯНКАТА
Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс - злото, и да се стремим към другия полюс - доброто /според представите за добро и зло, които имаме/. Те се формират у нас под влияние на философските и моралните възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата и др. И всеки път, когато вследствие на това възпитание, си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин)", то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото), която веднага отричаме “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. За да се създаде контраст, в съзнанието възниква и идеята "Другите са лоши, неграмотни, лъжци … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм … ”, например "Аз съм християнин", създава две квалификации - положителна и отрицателна - “Добре е да бъда християнин, следователно е лошо да съм мюсюлманин (будист, кришнар, и т.н)”. Втората квалификация обаче е вече осъждане, в съзнанието си ние вече сме разделили хората на добри и лоши според вярата им. По този повод Христос казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас, вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите.
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки, отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат, се превръщат в точни техни копия. Бедните по всякакъв начин осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция, осъждат управляващите, но вземат ли властта, постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страхът (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”
Как можем да се справим със СЯНКАТА?
Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността.
Второ – като не осъждаме и не слагаме етикети на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА).
Трето – като обикнем всички хора около нас такива, каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.
Четвърто - като простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.
Кирил Стойчев
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/psychology.htm
