В рамките на историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта, се намира Демир Баба Теке. По своята същност Демир Баба Теке е алевийско тюрбе. Този малък мавзолей, характерен за османската вяра е останал от алевиите, които са религиозна общност от турци и кюрди.
Историческият паметник Демир Баба теке се намира в Североизточна България, съвсем близо до село Свещари, което влиза в областния район на град Исперих. Историческата забележителност представлява светилището-гробница на Демир Баба (Железният баща), който е светец от 16 век, имащ прабългарски произход. Предполага се, че тюрбето е издигнато върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е.
На това място, в подножието на "Камен рид" между 6-4 век пр.н.е. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето. То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата-жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на Демир Баба Теке.
Оцелели са и улеите, вдълбани в скалата, които са били предназначени за оттичането на водата, вино и жертвена кръв. От гетското светилище са се запазили и вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скали. Смята се, че ако човек легне върху тях, това ще му донесе здраве, сила и енергия и именно затова до ден днешен хората идват тук и се излягат върху свещените каменни блокове.
След тракийското светилище тук има българско оброчище и манастир "Св.Георги". За християнския параклис дават свидетелство първите археологически разкопки тук в края на 19 век, когато братя Шкорпил говорят за голям каменен кръст на склона на хълма. За съжаление и до сега не са намерени никакви следи от него.
Тюрбето на Демир баба е издигнато в чест не турския светец. Той е най-почитаният сред алианското, наричано още къзълбашко население на Североизточна България. Демир Баба Теке едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението дори и от християните от околните села.
Има легенда, която разказва как района бил покосен от небивала суша. В този труден момент Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. Като по чудо от нея бликнала животворната вода, в резултат на което в памет на този божествен миг изворът днес е наречен „Беш пармак“ (Петте пръста).
Демир Баба Теке е свещено място, както за мюсюлмани, така и за християни. Хората от двете религии и до днес идват тук и преспиват на свещените скали с вярването, че ще се изцерят и ще имат нови сили. Друг ритуал е връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, както и курбан от благодарност. До 1927 година на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.
Постройката на тюрбето представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие. Тя е построена от местна пясъчникова скала и от двулицева суха квадрова зидария. Отгоре конструкцията има полусферичен купол, който достига височина от 11 метра над земята.
Самият гроб на светеца Демир Баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, като на дължина е 3, 74 метра. Гробът е ориентиран с главата на югозапад, изграден е от тухлена зидария, при която надземната част е от дърво. Обикновено гробът е затрупан с подаръци и различни дарове от идващите хора, но се открива рядко, когато тук пристигат алевийски поклоници.
Статията е от сайта: http://zabelejitelnosti.pochivka.com/n27-11989-%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D0%B5
