Безплатно лечение?
Трябва ли лечителят да взема пари? Това е един въпрос, колкото и странен, но по който се дискутира напоследък, особено когато става дума за нетрадиционно (езотерично) лечение. Много често срещам следната спекулация. Лечителят А взима пари за лечение – значи е “лош”, а лечителят Б не взима пари – значи е "добър".
Елементарното заключение от подобно разсъждение е, че парите са “лоши”, защото те определят качеството на лечителя. Няма нищо по-глупаво от това да придаваме на един неодушевен предмет качества, присъщи на нас, хората. Парите са като чук – можеш да го използваш, за да заковеш счупения стол или за да убиеш някого. Но какво ще направиш – зависи от теб, не от чука.
Следователно качеството на лечителя не се определя от това дали взема пари или не, а от факта за какво ще употреби след това тези пари (чука). Ако ги употреби за повишаване на своята квалификация, подобряване условията за пациентите, за собствената и на семейството си издръжка – какво по-добро от това? За съжаление ние най-често не знаем за какво се употребяват парите, които даваме за нашето лечение или за каквато и да била друга услуга или стока. Поради това трудно можем да използваме този критерий за оценка.
Сега за тези, които не вземат пари. Това на пръв поглед е добре за пациентите, но една мъдра поговорка гласи “Сиренето е безплатно само в капана за мишки”. Така и тези, които не вземат пари, всъщност искат от нас нещо друго – нашето внимание, нашата енергия (да не забравяме, че енергията има много измерения). Те желаят да бъдат забелязани, да бъдат славословени, да бъдат обожествявани, да ни направят зависими от тяхната “целебна” сила. Мнозина наивни пациенти попадат в този капан и така вместо получатели, стават донори на енергия.
Има и друг тип лечители, които взимат пари за лечението, но и те правят зависим от тяхното “лечение”. Такава е всъщност традиционната медицина, в която хем си плащаш, хем ставаш зависим от медикаментите. Но така е не само в традиционната медицина…
ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ лекува независимо от факта, дали получава пари за лечението или не. Самият той е в идеално здраве и води природосъобразен начин на живот. Причината, която го мотивира да лекува е изцелението на пациента, а не неговата благодарност (под формата на пари, услуги, в миналото – храна, дрехи, подслон и др.)
Той обръща внимание преди всичко на духовните причини за заболяванията и разкривайки ги пред пациента се стреми да отстрани първопричината за болестта. Пациентът е активен фактор в процеса на лечение. Той трябва да осъзнае какво в неговото поведение (мисли, чувства, постъпки, начин на хранене и т.н) е предизвикало проблема. Чак след това лечителя използва своята дарба, ако се налага да даде начален тласък на изцелителния процес.
И най-вече той не прави пациента зависим от собствените си способности, напротив – стремежът му е да го направи независим, като активира себеизцелителните сили у лекувания.
Лечителят е длъжен да приеме благодарността на пациента изразена в пари (или по друг начин) и няма право да отказва помощ, ако последният е във финансова несъстоятелност да плати за лечението. Ако не постъпва така лечителя ще подпуши в първия случай потока на Целебната енергия (източник на която е БОГ) към пациента, а във втория случай - към себе си. Когато приема пари за лечението, той осъществява правилен енергиен обмен между себе си, пациента и Бога и така прави възможен процеса на изцеление.
Ако болният бъде освободен от страданията си, без да заплати по никакъв начин (освен при невъзможност), и без да промени към по-добро начина си на живот (т.е без да осъзнае какво в него е предизвикало заболяването), лечителя поема върху себе си част от кармата на пациента. Което в повечето случаи е излишно (и се посреща с неблагодарност). Излишно е, защото това е направил вече Христос, когато е поел върху себе си греховете на света. Затова и обръщането към Него, едновременно с покаянието (промяната в начина на живот), може да излекува човека от всички болести. Но без да бъде гаранция, че няма да се разболее отново, ако по един или друг начин наруши вселенските закони.
Бог е създал болестите като универсален регулатор на неразумното ни поведение. Не здравето, а болестта е най-голямото богатство, защото тя ни дава сигнал кога грешим и ни дава възможност да изправим навреме погрешката си. Както рецепторите за болка ни предупреждават, когато се допрем до огъня и без тях ще ни изгори ръката, така и болестите ни предупреждават, когато се отклоним от Пътя, без тях ще ни изгори Душата.
Проблемът е обаче, че хората на настоящия етап не се стремят към изцеление, т.е. не желаят да полагат усилия да бъдат здрави, а искат бързодействащо хапче, което да отстрани като с магическа пръчка симптомите на заболяванията. Това хапче напоследък се предлага под формата на различни видове енергия, която в краткосрочен план заглажда проблема, като всъщност го прехвърля напред във времето или върху друг орган.
Затова засега българите са склонни да плащат големи суми за хапчета и (макар и по-рядко) за енергия, а на истинските лечители (колкото и малко да са те) гледат с недобро око и казват: “Те вземат пари. И за какво!? Само ми говорят разни врели некипели – да се храня здравословно, да дишам чист въздух, да не мисля лошо за хората…”
Кирил Стойчев
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/cure.htm
