вторник, 3 август 2010 г.

Легендата за картите Таро!

Легендата е повече от романтична...
Твърди се, че от потъващата Атлантида се спасил само един човек и той бил от най-ерудираните. Мъдрецът успял, преодолявайки неимоверните трудности, с които се сблъсква всеки корабокрушенец, да се добере до Египет. Тук той решил да разкрие на жреците цялото древно познание на потъналия континент.
Те останали поразени от неговите познания и решили по някакъв начин да ги закодират, за да не бъдат те опорочени и окаляни от плебеи и варвари.
Според преданието с тази сложна задача се заел най-вещият от тях – легендарният Хермес Трисмегистус*, смятан и до днес за един от най-големите окултисти за всички времена.
За всеки раздел от знанието Хермес създал специфично изображение, което гравирал на отделен златен лист. В крайна сметка жрецът успял да приюти древното познание върху 78 златни листа, наречени по-късно “Изумрудената книга”.
Съхранявали я в главния храм, охраняван денонощно от многобройна стража. С течение на времето започнали да правят секретни преписи от нея. Така именно възникнали 78-те карти “Таро”. Те били придружавани от съответните пояснения към тях. Окултистът Геблен смята дори, че към “Изумрудената книга” е съществувала друга, която представлява нещо като ключ към нея. Това според него е небезизвестното произведение “Книгата на Тот”. Аз съм склонен да се съглася с Геблен, защото съм запознат с “Книгата на Тот” и може би един ден ще я направя достояние на българската културна общественост.
Един от пионерите на психоанализата, швейцарският психиатър Карл Густав Юнг смята, че легендите около “Изумрудената книга” са създадени от френски и английски езотерични общества в края на миналия век. Тези схващания не попречили на Юнг да използува картите Таро в своята практика. С тяхна помощ той изучавал непроучените кътчета на човешката душа или както Юнг ги нарича, “неосъзнатите архетипове”.
Съществуват документи, които ни дават по-реална представа за произхода и разпространението на тези загадъчни карти. Хронистът Ковелуцо ги описва още през 1379 година. Великият Карл IV забранил с декрет всички хазартни игри. Картите Таро обаче не се споменавали в този декрет. Нещо повече, в архива на Френската национална библиотека се намират 17 оцелели карти от една колода, принадлежала на същия Карл IV и рисувана лично от него.
Освен това е известно, че през XV век карти Таро били сътворявани за италиански и френски благородници.
В библиотеката на Пиърпонт Морган в Ню Йорк могат да се видят 35 карти от една колода, създадена през 1484 година. Тези карти принадлежали на кардинал Асканио Сфорца (1445 – 1505).
Няколко думи и за самите карти.
Колодата се състои от 78 карти. Различаваме т. нар. “големи аркани” – 22 на брой, както и “малки аркани”, чийто брой възлиза на 56. Големите аркани, наричани още “емблематични” или “козове”, съдържат 21 номерирани карти (от I до XXI) и една без номер – “нулата”, позната под наименованието “Шут”. Впрочем думата “аркан” произхожда от латински и означава “тайнство”.
56-те малки аркани включват четири основни символа или както ги наричат днес – “цвята”. Това са: мечове (днешните “пики”), жезли (“спатии”), бокали (“купи”) и монети (“каро”). Всеки символ съдържа 14 карти, които до голяма степен наподобяват съвременните.
За Таро е писано много. Книга на тази тема е написал и прочутият Папюс (псевдоним на Жерар Анкос), който се счита за най-големия окултист на миналия век. Той бил придворен ясновидец на Николай II. От руския царски двор бил прокуден чрез интриги и инсинуации от небезизвестния Распутин, който след това заел неговото място. Папюс ни е завещал книгата си “Марсилското Таро на циганите”, която издал през 1889 година.
Известният английски окултист Артър Едуард Уейт* създава не само своя собствена колода, но и написва пояснителен текст към нея, известен като “Картинен ключ към Таро” (1910).
Цяла книга на тази тема написва и възпяваният от Съмърсет Моъм и “Бийтълс” мистик и окултист Алистър Кроули.
В наши дни съществуват какви ли не разновидности на класическите карти Таро – кабалистично Таро, езотерично Таро, Таро на вещиците, Марокански кралски фес, Таро на свещената роза, нордическо Таро, пражко Таро, астрологично Таро и т.н.
Картите Таро с основание се смятат за предшественици на съвременните карти за игра, но за разлика от тях Таро се използуват единствено и само за гадателство и предсказания. Изображението на всяка карта има символично значение.
Малките аркани са изцяло подчинени на четирите основни елемента. При гадаене с Таро могат да бъдат разтълкувани основни моменти от живота на човека. Картите могат да се подреждат и тълкуват като отделни етапи в развитието на личността. Съществуват различни системи за разбъркване, сечене и подреждане на картите. За най-ефикасните от тях ще стане дума в последната глава на този трактат. Важно е обаче винаги едно – възможността да се надникне в бъдещето или да се намери отговор на даден въпрос.
Още сега ми се иска да се спра на няколко възможности на картите Таро, макар че, както отбелязах по-горе, детайлираното боравене и гадаене с Таро ще бъде разяснено в последната глава.
Един от най-лесните, но и най-несигурни методи е подреждането на картите в група от седем под формата на голямо римско V. При многото възможни комбинации едва ли трябва да смятаме окончателното подреждане за случайно. Гадателите говорят дори за намесата на една по-висша сила, присъща само на гадателските карти Таро. Други смятат, че голяма роля играе нашето подсъзнание, което разполага с далеч по-големи възможности от съзнанието. Именно подсъзнанието ръководи ръката ни, която разбърква картите така, че в крайна сметка да изтеглим или желаната, или необходимата карта.
Ясно е, че не бива и за миг да подценяваме изкуството да се разтълкува правилно дадена комбинация. Символите са толкова многозначителни, че понякога тълкуванието се превръща в решаване на истински ребус.
Накрая искам да споделя и някои лични впечатления. Ако астрологията например е стройна и ясна научна дисциплина, картите Таро си остават една голяма мистерия. Човек не може да си обясни по рационален път скритите сили и механизми на тези картончета. Картите като че ли са доста неспецифичен стимул за подсъзнанието. То едва ли може да направлява разбъркването им, но провокирано от символичните изображения, то търси и намира възможно най-смислените отговори.
Така или иначе през всичките години Таро никога не ме е лъгало. Нещо повече, картите винаги са били най-верният ми съветник в заплетени и сложни ситуации. Предсказаното от тях винаги се сбъдваше... Колкото и неприятно, и нежелателно да беше това понякога.
С други думи, струва ми се, че всеки, научил се да борави с Таро, се сдобива с инструмент, който може да надникне в близкото и по-далечно бъдеще. Нещо, за което, уверен съм, всеки човек мечтае.
Картите, с които ще ви запозная в този трактат, са сътворени от споменатия по-горе окултист д-р Артър Едуард Уейт (1857 – 1942) в сътрудничество с художничката Памела Коулмън Смит. В наши дни те се ползуват с най-голяма популярност и са известни под името “Райдър Таро”. Символиката им е доста ясна – нещо, което облекчава безкрайно гадателя. Или както е казал самият Уейт, “Таро е символика: всички други езици и знаци са му чужди.”
Приведените значения на картите са изцяло съобразени с фундаменталния труд на д-р Уейт “Картинен ключ към Таро”, издаден през 1910 година в Лондон. Близо едно столетие точно това разбиране и тълкуване на Таро издържа проверката на времето. Попаденията са много точни. Разгадаването на бъдещи събития е поразително недвусмислено, а отговорите и на най-заплетените въпроси се намират сравнително лесно.
Трябва да се има пред вид, че картите Таро не дават еднозначни отговори от вида на “да” или “не”. За да може човек да надникне с тяхна помощ в своето или в чуждото бъдеще, той трябва да се запознае с различни, понякога доста сложни системи на подреждане. На първо място, тук ще спомена метода “Келтски кръст”, за който ще стане дума в последната глава и ще бъде разгледан най-обстойно. При този метод се използуват всичките 78 карти. Ще се спра и на един съвсем прост метод за гадаене само с три карти, както и на метода на Папюс с четири карти. Ще разгледам начините на разбъркване и сечене така, че в крайна сметка читателят да притежава едно пълно ръководство за боравене с Таро. А си струва да опитате, защото един друг голям изследовател на тези карти е казал: “Таро е огледало на нашата съдба...” Никога не забравяйте това!
Има, струва ми се, и още нещо, което не бива да забравяте. Седемдесет и осемте карти Таро не са нищо друго освен 78 стъпала към мъдростта.


ГАДАЕНЕТО
Преди да започнете каквото и да било гадаене, вие или вашият клиент трябва да разбъркате грижливо картите. Но преди да ги разбъркате, трябва най-напред да ги подредите. Подреждането се извършва по следния начин. Най-отдолу трябва да бъдат поставени големите аркани в последователност от 0 до XXI. Върху тях се поставят жезлите в последователност от цар до асо. Върху жезлите се поставят бокалите в същата последователност, след това мечовете и най-накрая монетите.
Така подредената колона се поставя с лицевата страна надолу върху масата. Картите се разбъркват с две ръце напълно хаотично – така, както подсказва интуицията. При това разбъркване някои карти в колодата могат да бъдат обърнати наопаки, но това е естествено.
Сега вече колодата трябва да бъде събрана и картите в нея подравнени. Клиентът разбърква три пъти, след което и гадателят разбърква също три пъти. Накрая клиентът сече с лявата ръка. Сега вече можем да пристъпим към гадаенето..

ГАДАЕНЕ С ТРИ КАРТИ


Не е трудно да се досетите, че това е най-простият и същевременно най-несигурният начин. Именно поради това той много рядко се използува. С три карти и най-опитният гадател не може да даде прецизен и изчерпателен отговор, особено ако става въпрос за заплетена и сложна житейска ситуация.
Не е зле обаче за начинаещия да започне именно с този метод. Така или иначе той може да ви помогне да вземете решение тогава, когато се колебаете. Но пак повтарям – не разчитайте много на него.
Да предположим сега, че картите са разбъркани. Трябва да обърнете най-горните три карти. Много гадатели са споделяли с мен, че ако две или три от картите са разположени “правилно”, т.е. нито една или само една е обърната, тогава отговорът на въпроса е “да”. Препоръчвам ви няколко последователни дни да експериментирате с този метод, като непрекъснато си задавате въпросите, с които ви сблъсква ежедневието. Не след дълго ще разберете, че при простите ситуации този вид гадаене ви насочва към правилното решение. Доста по-трудни са нещата при съдбоносни ситуации, но за тази цел съществува фантастичният метод, наречен “Келтски кръст”, за който ще стане дума в края на тази глава.
Да се върнем към гадаенето с три карти. Ясно е, че ако две или три карти са обърнати, то отговорът на въпроса е “не”.
И все пак това е шаблонен вид гадаене, това е щампа, която може значително да бъде обогатена, ако започнете да разглеждате всяка карта поотделно и да я тълкувате съобразно значенията, за които стана дума в предишните две глави.
Искам да приведа един пример от моята практика, който е много показателен.
Проведохме един бърз сеанс с клиентка и стигнахме до следните резултати: на масата бяха разкрити три карти
– дяволът, пажът от бокали и умереността (от ляво на дясно).
Започнах да тълкувам ситуацията и в края на сеанса клиентката призна, че правилно съм доловил конфликта. Освен това тя си тръгна с готово решение, което по нейно по-късно признание беше донесло успех.
Ето и самото тълкувание: разположението на трите карти, които се бяха подредили “правилно”, т.е. нямаше нито една обърната, ми даде основание да сметна, че клиентката ми се намира на кръстопът. Дяволът вляво подсказваше, че тя може да поеме по пътя, който води към него, и да затъне още повече. Би могла да се отдаде на слабостта, леността и отчаянието. Тогава проблемите Ј с положителност щяха да се задълбочат, защото една поговорка гласи: “Тръгнеш ли след дявола, не знаеш къде ще те изведе.”Струва ми се обаче, че тази поговорка не е вярна. Тръгне ли човек след дявола, той ще го заведе право в пъкъла. Именно поради това препоръчах на моята клиентка да се вземе в ръце, да прояви търпение, упорство и решителност и да поеме по пътя на “умереността”. Тази карта сигнализираше, ако не промяна и нови хоризонти, то поне възможност за овладяване на ситуацията. Защото централната карта – “паж от чаши”, подсказваше недоволство и невъзможност да се промени ситуацията. Потъналият в размисли паж наблюдава чашата, която държи, и мисли за евентуална промяна.
Повечето от читателите вече са разбрали, че аз доста свободно интерпретирам картите, но всичко това е резултат от дългогодишен опит и на интуицията, която развих с течение на времето. Сигурен съм, че повечето хора могат да развият тази дълбоко дремеща в тях дарба. Всичко е въпрос на опит, труд, експерименти. Едва тогава като че ли се пробужда енергията на подсъзнанието, която е нашата универсална връзка с Всемира. Тези сложни взаимоотношения между микро- и макрокосмоса едва ли могат да бъдат осъзнати.
Струва ми се, че след известни занимания с тази сложна материя от подсъзнанието изплуват забравени митове, образи и архетипове, които се настаняват в съзнанието и ни дават възможност да надникнем в “успоредния”, невидимия свят.ГАДАЕНЕ С ЧЕТИРИ КАРТИ ПО ПАПЮС


Папюс е смятал, че умението да се тълкуват картите Таро позволява на съзнанието да приема образи, указания и информация, които трябва да бъдат изразени по подходящ начин и с подходящи думи. Интерпретаторът би трябвало да знае значението на всяка карта – било то самостоятелно или пък в комбинация с останалите карти. Едно добро познаване на картите, смята Папюс, съчетано с практика, наблюдение и интуиция, ще направи истински чудеса.
И така Папюс е използувал четири карти, които след стандартното разбъркване е полагал върху масата, както следва:
Първата карта вляво; втората долу ниско; третата вдясно срещу първата и четвъртата горе над втората.
Получава се фигура, подобна на кръст. Това всъщност е астрологична схема, при която първата карта символизира Асцендента (Asc). Тя представлява началото или детството.
Втората карта попада на Имум цели (IC) и ни дава сведения за старостта.
Третата карта е разположена на Десцендента (Dsc) и символизира зрялата възраст.
Четвъртата карта е поставена на Медиум цели (МС), а това е апогеят или младостта.
Папюс е смятал, че човешкият живот преминава през четири периода:
– детство;
– младост;
– зряла възраст;
– старост.
Човешкият живот обаче може да бъде разделен условно и на минало, настояще и бъдеще.
При това положение Папюс мислено е прокарвал 2 триъгълника между четирите точки, като за него първият, т.е. левият ъгъл е представлявал миналото. Върхът на триъгълника долу ниско символизирал настоящето; картата, поставена вдясно, представлява бъдещето, а картата горе насочвала към далечното бъдеще.
Мисля, че вече е напълно ясно как трябва да се използува методът на Папюс за гадаене. Поставят ли се четирите карти на съответните места, трябва да се придържаме към значението им, за да надникнем в миналото, настоящето и бъдещето.
Смятам, че ще е интересно да узнаете какво значение приписва Папюс на големите аркани.

I. Магът – съветник, консултант.
II. Висшата жрица – съветничка, наставничка.
III. Владетелката – инициатива, действие.
IV. Владетелят – воля.
V. Висшият жрец – вдъхновение.
VI. Влюбените – любов.
VII. Колесницата на триумфа – триумф и помощ
свише.
VIII. Силата – сила.
IX. Отшелникът – предпазливост.
X. Колелото на съдбата – съдба, но и щастие.
XI. Справедливостта – справедливост, правосъдие.
XII. Обесеният – премеждия и жертви.
XIII. Смъртта – край.
XIV. Умереността – въздържание и икономии.
XV. Дяволът – болест.
XVI. Кулата – разруха и разочарование.
XVII. Звездата – надежда.
XVIII. Луната – скрити неприятели и опасности.
XIX. Слънцето – материално щастие и плодовит брак.
XX. Страшният съд – Промяна в положението.
XXI. Светът – сигурен успех.
XXII. Шутът – безумни постъпки, глупост, инат.

По отношение на малките аркани почти не съществуват различия между вижданията на Папюс и Уейт. Струва ми се дори, че Уейт доста стриктно се е придържал към езотеричната традиция, сътворена от хора като Папюс.
И все пак методът на Папюс е доста схематичен. Нито три, нито четири точки са достатъчни за определяне на човешката съдба и разрешаването на всички житейски проблеми. За целта трябва да използуваме всичките 78 карти и един по-изчерпате
лен гадателски метод. През нашия век се е наложил един определен вид гадаене, който се нарича ГАДАЕНЕ СЪС СЕДЕМ КАРТИ.
Статията е от сайта: http://www.facts.hit.bg/taro.html