Силата на позитивното мислене!

Хармония на ум, душа и тяло / Мощни мисли за живот - Луиз Хей

ВСЯКА МИСЪЛ СЪЗДАВА БЪДЕЩЕТО МИ

Аз съзнавам постоянно мислите си. Аз съм им като овчар и ако някоя от овцете се отклони, аз нежно я насочвам обратно в пътя. Ако забележа да се отклонява нелюбяща, злобна мисъл, бързо и съзнателно я замествам с добра и любяща. Вселената винаги се вслушва в мислите ми и се отзовава на тях. старая се те да бъдат максимално ясни и чисти.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Вселената подкрепя изцяло всяка мисъл, в която избера да повярвам.Изборът на мисли е безграничен. Аз избирам равновесието, хармонията и мира и те се изявяват в моя Живот.

ВИНА НЕ СЪЩЕСТВУВА

Ако се поставим за малко на мястото на друг човек, ще разберем защо той се държи по определен начин. Всички се раждаме прекрасни, изцяло открити и доверчиви към Живота, пълни със самочувствие и себеуважение. Ако вече не сме такива, значи някъде някой ни е научил така. Можем да се научим от негативността.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Освобождавам се от нуждата да виня когото и да е, включително и себе си. Всички правим най-доброто, на което сме способни, с мъдростта, знанието и съзнанието, които имаме.

ОТКАЗВАМ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОЧАКВАНИЯ
Ако нямаме определени очаквания, няма как да се разочароваме. Но ако обичаме себе си и знаем, че ни чака само добро, няма значение какво ще се случи, защото то ще бъде добро.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Аз се отпускам свободно и с любов в течението на Живота. Обичам себе си. Знам, че на всеки завой ме чака добро.

АЗ ВИЖДАМ ЯСНО

Нежеланието да видим определени страни на Живота замъглява погледа ни. Това нежелание често е форма на самозащита. Очните лекари не помагат много за излекуването на очите ни. Те само предписват по-силни очила. Лошото хранене също може да влоши зрението.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Освобождавам от миналото си всичко, което замъглява зрението ми. Виждам съвършенството в целия Живот. Готова съм да простя. Изпълвам погледа си с любов, виждам със състрадание и разбиране.Яснотата, с която виждам вътре в себе си, се отразява в зрението ми към света.

АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ МЕ ОБИЧА И ПОДКРЕПЯ

Това утвърждения го нося във портфейла си. Винаги, когато бръкна за пари, виждам: "Аз съм в безопасност във Вселената. Целият живот му обича и подкрепя." Хубаво напомняне какво е важно в моя Живот.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Вдишвам пълнотата и богатството на Живота. Виждам с любов как той щедро ме подкрепя и ми дава повече блага, отколкото мога да си представя.

ЖИВОТЪТ МИ Е ОГЛЕДАЛО

Всеки човек в живота ми е отражение на някаква част от мен. Хората, които обичам, отразяват моите любещи страни. Онези, които не харесвам, отразяват нещата в мен, които се нуждаят от изцеление. Всяко преживяване в Живота ми е възможност за израстване и изцеление.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Хората в моя Живот са всъщност мои огледални образи. Това ми дава възможност да израствам и да се променям.

УРАВНОВЕСЯВАМ МЪЖКАТА И ЖЕНСКАТА СИ СТРАНА

Всички имаме мъжка и женска страна. Когато те са в равновесие, ние сме цялостни и пълни. "Мъжките" момчета са загубили връзка със своята интуиция. А слабите, крехки жени не проявяват своята силна и интелигентна страна. Ние имаме нужда и от двете си страни.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Мъжката и женската ми страна са в съвършено равновесие и хармония. Аз съм в мир и всичко е наред.

СВОБОДАТА Е МОЕТО БОЖЕСТВЕНО ПРАВО

Изпратени сме на тази планета с пълната свобода на избор. Ние избираме в ума си. Няма човек, място или нещо, което да мисли сто нас, ако не му позволим. Всеки мисли сам за себе си, със своя ум. Там сме напълно свободни. Онова, което изберем да мислим и да вярваме, може да промени до пълна неузнаваемост положението ни.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Свободен съм да мисля прекрасни мисли. Преминавам ограниченията от миналото и съм свободен. Ставам всичко, което съм създаден да бъда.

ОСВОБОЖДАВАМ ВСИЧКИ СТРАХОВЕ И СЪМНЕНИЯ

Страховете и съмненията са единствените механизми на отлагане, които ни пречат да имаме всичко добро, което казваме, че искаме в живота си. Затова оставате ги да си отидат.
УТВЪРЖДЕНИЕ: В този момент аз избирам да се освободя от всички рушителни страхове и съмнения. Приемам себе си и създавам мир в ума и сърцето си. Аз съм обичана и в безопасност.
Луиз Хей

Хомеопатия и цветотерапия в гинекологията

Медицински център Асцендент

Голямата популярност на хомеопатията по света се дължи на нейната ефикасност и пълна липса на токсичност. Тя стимулира имунната система и подтиква организма сам да се справи със заболяването.

Ето какви са възможностите на хомеопатията при най-честите АГ-проблеми.

Хронични гинекологични инфекции

Острите инфекции (аднексити, метрити) налагат класическоалопатично лечение (антибиотици, НСПВ и др.), а хомеопатичните медикаментимогат да играят допълваща роля за по-бързо облекчаване на симптомите.Хомеопатията излиза на преден план при рецидивиращите и хронични половиинфекции, където оказва дълбоко въздействие в/у индивидуалния терен на болните(термин в хомеопатията, който представлява съвкупност от наследения фенотип иличната реактивност на организма).

Генитален херпес

Хомеопатичното лечение разрежда до минимумрецидивите и облекчава болката, сърбежа и паренето по време на остро състояние.

Вагинална кандидоза

Хомеопатичното лечение дава отлични резултати,т.к. повлиява предразположението на организма към това заболяване и стимулираимунната с-ма.

Предменструален синдром

ПМС засяга около 40% от жените. Алопатичнататерапия, изхождаща от относителната хиперестрогенемия, вследствие ниското нивона прогестерон, се основава на прогестинови средства, които често са ефикасни,но имат редица странични ефекти. Хомеопатичното лечение е не само безвредно, нои трайно и сигурно повлиява болките в корема и таза, болките и подуването нагърдите, нестабилното настроение, венозните смущения, акнето...

Дисменорея

Хомеопатията е безпомощна при първичнитеорганични дисменореи (дистрофии), но е изключително ефективна за функционалните, които са и най-чести.

Фибромиом на матката

Хомеопатия не може да се предписва при големи, при силно кървящи и при силно склерозирали фиброми. Основната й индикация елеко увеличена по обем фиброматозна матка у 40-годишна жена; както и матка сняколко миомни възела. В тези случаи Х.лечение спира еволюцията на фиброма,ограничава мено-метрорагията и позволява на пациентката по-леко да навлезе вменопаузата, когато се осъществява окончателната инволюция на миоматозата.Х.терапия обаче е най-ценна при жени с миомни възли по време на бременност,когато въпреки хормоналния стимул, миомата дори може да регресира.

Менопауза

Х.е отлична алтернатива за жени, които иматпротивопоказания или нежелание за ХЗТ. Отлично се повлияват топлите вълни,сърцебиенето, промените в артериалното налягане, склонността към депресии.Някои Х.лекарства подобряват калциево-фосфорната обмяна и съдействат заограничаване на остеопорозата.

Бременност, раждане и кърмене

В първия триместър Х. Може да помогне срещугаденето и повръщането.По-късно с други медикаменти може да се подобри кожнатаеластичност, за да не се образуват стрии. Различни медикаменти могат даусигурят по-бързо разкритие, по-безболезнено раждане, възстановяване натъканите след раждане, могат да увеличат или да намалят количеството накърмата, да облекчат следродова депресия, да профилактират заплашващ мастит, рагадипо гръдните зърна, костно-ставни болки и травматично-паретично обусловенаинконтиненция след раждане.

Цветотерапията, като метод заподобряване на психо-емоционалното състояние на жената, може да окаженезаменима подкрепа в периодите на "преход" – пубертет, бременност и климакс. Цветовете на д-р Бах могат да повлияят различни отрицателни емоции и негативнинагласи, съпътстващи промяната в хормоналния статус на жената:

- безсънието, промените в апетита и внастроението, меланхолията;страха от първата менструация, от остаряването , оттова ,че вече няма да е желана , че е ненужна; притеснението, че няма да сесправи с многобройните ангажименти... Още в началото на миналия век д-р ЕдуардБах е забелязал, че хомеопатията и цветотерапията взаимно потенцират своетодействие.

Медицински център Асцендент

Мигрената води до инсулт!

Американски учени изследвали над 10 000 възрастни, установили, че хората страдащи от мигрена са по-склонни към заболявания като инфаркт и инсулт. Такива хора много по-често имат проблеми със сърцето и кръвоносните съдове и освен това проявяват симптоми на заболяване на периферните артерии. Изследователите са на мнение, че не само силните мигренозни пристъпи като нарушено зрение и изтръпване на главата са рискови, но и мигрена без такива симптоми е също много опасна.
Рискът от инсулт е многократно завишен при хора с остри мигренозни пристъпи. Лекарите съветват, пациентите страдащи от неприятана болест, да бъдат внимателни със здравето си и да следят редовно кръвното си налягане и холестерола, да не допускат наднормено тегло.
Хората с мигрена, по-често вдигат кръвното налягане и имат повишено ниво на холестерола.

Внимателно с парацетамола!

При повечето от нас покаже ли им термометърът температура над 37 веднага бързат да вземат парацетамол, за смъкнат градусите. Но да внимаваме с температуропонижаващите, ни съветват лекари, наблюдаващи последствията от прекалената им употреба.
В английското медицинско списание The Lancet e публикувана статия от екип медици, на базата на наблюдения сред 200 000 деца от 31 страни. Според учените приемът на парацетамол в ранна възраст повишава още в долните класове детето да развие астма, екзема или друга алергия.
Прекаляването на лекарства съдържащи парацетамол, като панадол, ефералган, колдрекс, фервекс и др, може да има неприятни последици. Особено за хора, които обичат алкохол, които се хранят нередовно, или взeмат лекарства за хронични болести.

ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕГАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ НАТРУПВАНИЯ

Всеки житейски проблем от гледна точка на науката магията в основата си е енергиен (науката физика доказва-всичко е енергия). Затова дадена ситуация може да се коригира посредством отстраняване на първопричината и осъзнаването й от човек. Това важи за всеки житейски казус, който ни създава напрежение, негативни емоции, отклонява ни или ни спира от пътя, който искаме да следваме.
Така наречените 'енергийни проблеми' или енерго-информационни влияния се делят на три основни типа:
Преднамерени (уроки, проклятия, енергиен вампиризъм и магии);

Непреднамерени (несъзнателни и/или автогенни енергийни проблеми- въздушно карате, взаимодействия с околната среда - Геопатогенни зони и др.

Индуцирани (кармични натоварвания, автомагии, негативни мисловни модели-вграждане на мисъл-форми, внушения, автогенни енергийни проблеми - частично влизат в този клас).

В реалния живот винаги се касае за комбинация от няколко фактора и от трите класа, като винаги има един или два, които са доминиращи. Почти винаги подобен род проблеми засягат освен човека (пациента) и цялото му семейство и близки приятели, особено интимни.

Причина за това е, че в едно семейство, или любовна връзка често има силни емоционални и енергийни връзки, чрез които тези енергийни процеси се прехвърлят от човек на човек. А е възможно и околните да са част от проблема или също атакувани от негативни форми.
Във всеки случай обаче изчистването е необходима процедура, поради факта, че човек сам не е в състояние да отстрани от себе си тази отрицателна енергия. Напротив, с времето нещата се задълбочават и усложняват и в повечето случай завършват фатално, благодарение на нелепа ситуация, тежки заболявания или др. Важно е при откриване или съмнение за наличие на някое от по-горе описаните отрицателни влияния да се направи обстоятелна диагностика и да се започне изчистваща процедура, за да се избегне допълнително негативно акумулиране и най-вече последиците от него, за които вече споменахме, оказващи се много често трудно поправими или въобще непоправими.

Изчистващите процедури не нарушават свободната воля на човек, напротив те стимулират осъзнаването на собствената отговорност спрямо развитието на живота ни. Целта им е да се премахнат пречките и човек да върви по своя истински път на духовно развитие, вследствие на който получава заслужените земни и духовни блага. Една подобна терапия се извършва за цялото семейство, защото ако терапията е частична има по-слаби резултати, или никакви, поради непрекъснатите контакти със семейната среда. Но запомнете! Изчистващата процедура, извършена сама по себе си, без полагането на определени усилия от страна на човека, ще е слабо продуктивна и даваща незадоволителни резултати.
Важно по време на процеса е и анализирането на мисловния модел, определянето и отстраняването на онези части от него, които подхранват проблема. Защото в противен случай дори и при изчистване на негативното влияние, човек пак ще привлече проблеми със собствените си негативни мисли и постъпки. ВСЕКИ ЧОВЕК Е ОТГОВОРЕН ЗА МИСЛИТЕ, ДУМИТЕ И ДЕЛАТА СИ. Никой няма право да замърсява пространството със зловредните си негативни излъчвания, с което да вреди на всичко, което го заобикаля. ВСЕКИ ДОПУСНАЛ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА НЕГАТИВНА МИСЪЛ ИЛИ ДЕЛО ПРИВЛИЧА ТРИ ПЪТИ ПО-СИЛНО ПОДОБНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ, КОЕТО СЕ ЯВЯВА НЕГОВОТО НАКАЗАНИЕ. НЯМА СЪГРЕШИЛ ОСТАНАЛ НЕНАКАЗАН! ЗАПОМНЕТЕ! ВИЕ САМИ ПРИВЛИЧАТЕ ЛОШОТО В ЖИВОТА СИ-ЧРЕЗ ВАШИТЕ МИСЛИ, ДУМИ, ДЕЛА!

Самата процедура по изчистването се състои от три основни модула:

- Енергиен : състои се от различни ритуали, целящи да се изчистят физическото и енергийните тела на всеки по отделно. Изчистват се вариациите на съдбовния път, образували се като последици от негативното влияние.
За целта се използват определени материали. Изчистването е със „светлина” ...

В процеса на хармонизация се прилага и ароматерапия и енергиен баланс, целящ по-пълно и бързо изчистване на индивида. Като за целта се използват аромати ( във вид на пръчици или етерични масла). Самите масла и ароматни пръчици се кодират допълнително и се зареждат с енергия. В определени случаи се прибягва и до допълнителни специфични методи, лекуващи енергийните тела заедно или поотделно. Така качествено се отстраняват енергийни и психоемоционални увреждания, както и увреждания от минали животи, от пренаталния и наталния период, от детството и юношеството и т.н.

- Поведенчески (психологически) : въпреки енергийното изчистване е важно също така, човек да промени мисловния си модел, за да има по-пълен резултат от процедурата и за да се избегнат повторни натоварвания с негативна енергия. Както вече споменах, ако преди изчистването някой или нещо друго е управлявало живота на човека, то след изчистването, човек сам поема 'юздите' на своя живот. И за да постигне желаните от него успехи e необходимо да повярва, че те са възможни и да извърши физически действия, нужни за постигането им. Не си мислете, че след като сте изчистили негативните си въздействия е достатъчно да седите със скръстени ръце и успехите и парите започват да валят. Да, за разлика от преди те започват да валят, но вследствие вашите точни действия и труд. НЯМА НАГРАДА БЕЗ ТРУД. Разликата е там, че сега вече ще постигате успехите по-лесно. Незнайно как за вас нещата ще се нареждат по най-добрия начин, радостта, щастието и благосъстоянието няма да се забавят. Но не забравяйте - ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВАС, ОТ ТОВА КОЛКО ЩЕ ДАДЕТЕ, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ.

- Поддържащ: Той цели резултатите от терапията да станат постоянни. Включва една изключително важна компонента-енергийният баланс. Това жизнено необходимо състояние е често пренебрегвано от повечето занимаващи се с изчистването на вредни енергийни въздействия, може би поради трудното му постигане, а и заради необходимите способности от страна на лечителя за постигането му.
И ЗАПОМНЕТЕ! Вие САМИ със своите МИСЛИ, ДУМИ, НАЧИН НА ЖИВОТ правите своята защита срещу подобни негативни влияния. Нищо не идва неповикано! И все пак при необходимост може да бъде изработена „защита” за всеки един, който е изчистил абсолютно всички отрицателни енергийни влияния, посочени му при диагностиката.

svetlinacenter

ВРЕДНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ТИП "ЧЕРНА МАГИЯ"

Безспорно най-известното за масите негативно енергийно въздействие това е т.нар. черна магия.Съществуват над 5 000 различни видове магии. За да не влизам в подробности ще ви разкажа за най-често срещаните в България.

Чрез предмети - предметна магия. Тя се прави с помощта на различни предмети, които носят в себе си или са заредени с отрицателна информация. Това са предмети, от най-прости, като конец или нишка, омотана на сухи пръчици, до водата от покойник (една от най-често използваните). Този начин на правене на магии най-често се използва в циганска, турска, старобългарска, а също и арабска магия, която напоследък е доста разпространена в България.

Чрез снимки - ментална магия, в която въздействието става с мисълта през образа, снимката или дрехата на човек.

Чрез предмет, принадлежащ на човека - опосредствана магия (най-често чрез дрехата му или част от нея).

Астрална магия-чрез специфични ритуали.

Кармичната магия е по-сложна. Тя включва действия, извършени в някои от предишните прераждания и съпроводени със специално проклятие, осигуряващо пренасяне на тази магия от едно прераждане към друго и спираща еволюцията на душата по стъпалата на кармата.Тя засяга всичко в живота на човека. И е много опасна, защото направена в един от предишните животи, може да започне да действа във всеки момент от настоящия живот, неизвестно кога и в какъв вид.

Най-популярната в България - любовна магия (за събиране или разделяне).

Бяла магия-прави се много често от неразбиращи, неопитни или некадърни вещари (често трите в комбинация) с цел подтискане на черна магия. Бялата магия винаги се трансформира в черна, при което заедно двете черни започват да действат синергично. Бяла магия можете да си навлечете чрез посещение при медиуми, гледачки и др. подобни (действащи от негативното).

Има още цял куп различни магии, които се отнасят към конкретни случаи, информация за които можете да получите на адресите за контакти.

Всички описани тук и много други негативни енергийни натрупвания могат да бъдат напълно изчистени само от квалифицирани специалисти. Човек прави най- голяма грешка, когато чака всичко лошо, за което говорих „да отмине от само себе си.” А това е невъзможно.

http://www.svetlinacenter.dir.bg

Учение на дванадесетте апостоли!

Съдържание

Според характера на своето съдържание "Учението на Дванадесетте апостоли" може да се раздели на три части.

В първата част (гл. 1-6) се прави преглед на християнското нравствено учение под образа на два пътя: пътя на живота (гл. 1-4) и пътя на смъртта (гл. 5).

"Има два пътя, един на живота и един на смъртта; но между двата пътя има голяма разлика. И така, пътят на живота е този: първо - да обичаш Бога, Който те е създал, второ - своя ближен като самаго себе си; всичко обаче, което не желаеш да ти се случи, и ти не го прави другиму" (1, 1-2).

В следващите три глави се дават нравствени наставления, които вярващите трябва да оделотворяват в живота си. Описанието на пътя на смъртта е по-кратко:

"Пътят пък на смъртта е тоя; преди всичко, той е лукав и пълен с проклятие, убийства, прелюбодейства, пехоти, блудства, кражби, идолослужение, магии, врачувания, грабежи, лъжесвидетелства, лицемерие, двоедушие, коварство, гордост, злина, дързост, користолюбие, сквернословие, завист, нахалство, високомерие, надменност" (гл. 5).

В шеста глава се посочва, че който върви по пътя на живота, ще получи съвършенство.

Втората част (гл. 7-10) има литургичен характер: съдържа предписания относно извършването на тайнството кръщение (гл. 7), относно постите и молитвите (гл. 8) и главно относно тайнството Евхаристия (гл. 9 и 10). Тук се намират три молитви за чашата, хляба и благодарението.

Третата част (гл. 11-15) има дисциплинарен характер: най-напред се дават наставления относно приемането и настаняването на апостолите и пророците в църковната община, като се препоръчва бдителност и предпазливост в това отношение, понеже има и лъжливи пророци-измамници (гл. 11-13).

След това се дават наставления относно празнуването на неделния ден (гл. 13), говори се за избора и ръкоположението на епископите и дяконите и се посочват необходимите качества, които те трябва да притежават (гл. 15).

Заключителната (16) глава има есхатологически характер: тя съдържа увещания за постоянна бдителност и готовност поради неизвестността на предстоящото второ идване на Иисуса Христа.

В "Учението на Дванадесетте апостоли" не се забелязва някакъв особен интерес към теоретическите или догматическите въпроси на християнството. Тук преобладават нравствено-практическите интереси. Това се изразява в следните негови основни черти:

"Учението на Дванадесетте апостоли" е съчинение, което е имало за задача да разкрие и разясни на новообърнатите към Христа предимно основните нравствени истини на християнството, а също и да ги подготви за приемане на тайнството кръщение. Затова бихме могли да го наречем най-древният запазен християнски катехизис.

"Учението на Дванадесетте апостоли" не представлява, следователно, някаква апология на християнската вяра, с каквито апологии църковната литература по-късно е била особено богата. То е предназначено предимно за люде, у които се предпоставя действително и положително вече отношение към християнството, а именно за ония, чието кръщение и приемане в Църквата Христова са предстоящи, или за ония, които вече са били кръстени. У тях трябва да се предполага разбиране на основните християнски истини и положително отношение към тях, а също и участие в църковния живот. Тук, при такова положително отношение към християнските истини, няма нужда от защищаването им, нито пък от опровергаването на противни учения. Тук се изисква само подражание на Христа, следване Христа, което е и предмет на наставленията, които дава на вярващите Дидахията. И затова формата на оглашението тук има предимно нравствено-практически характер. Тя напълно съответствува на думите на Христа, отправени към св. апостоли като последни наставления преди възнесението Му: "И тъй, идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал" (Мат. 28:19-20).

И наистина, предмет на наставленията, отправени към обръщащите се и новообърнатите към Христа, тук се явява това, което е "заповядал" Спасителят, т. е. Неговото учение и предимно Неговата заповед за любовта. Тя именно - Христовата заповед за любовта - стои още от началото в центъра на даваните наставления, като се разкрива или според Евангелията, или пък се изяснява с някои подробности съобразно с условията на живота на поучаваните обръщащи се или новообърнати към Христа предишни езичници. Изброяват се освен това грехове, които са несъвместими със званието християнин. Цялата нравоучителна част, която не разкрива нито една догматическа истина, завършва с думите:

"Кръщението да се извършва така: като кажете по-напред всичко казано дотук (т. е. като разкриете на кръщаемия изложеното нравствено учение, с. м.), кръстете в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (гл. 7).

В цялото съчинение прозира задушевно настроение, каквото господствува в отношенията между учител и ученик в Христа. Тази задушевност се открива и в често повтаряното обръщение "чедо мое".

Указание за преобладаващия в "Учението на Дванадесетте апостоли" нравствено-практически характер са и посочените тук правила за разпознаване кои от многото странници, наричащи се "братя по вяра", са истински християни. По-късно, в края на II и началото на III в., най-добро свидетелство за това е било правилното изповядване на вярата: ако някой странствуващ християнин е приемал и изповядвал църковното учение, той е могъл да бъде приет в общение от съответната църковна община. "Учението на Дванадесетте апостоли" дава съвършено други правила за тази цел:

"Всекиго, който иде в името Господне, приемайте, а после, като го изпитате, ще го познаете, защото вие трябва да имате прозорливост и на дясно, и на ляво. Ако идващият е проходящ, помогнете му колкото можете; но не бива да остава у вас, освен два или три дена, ако е нужно. Ако той иска да отседне у вас, щом има занаят, нека работи и се храни. Ако ли пък няма занаят, премислете с вашата прозорливост, как един християнин да не живее при вас празен. Ако ли пък не желае да постъпи така, той е христопродавец. Пазете се от такива" (12, 1-5).

А след като се посочват нравствените правила и наредби за кръщението и евхаристията, се казва:

"Който, прочее, дойде и ви учи на всичко казано дотук, приемайте го. Ако обаче дошлият да ви учи се обърне и почне да учи друго учение, ... не го приемайте" (гл. 11, 1-2).

Под "друго учение" тук се разбират очевидно не догматите, а нравствените правила. По-нататък, като се говори за истинските и лъжливите апостоли и пророци, посочва се като правило за разпознаването им не тяхното правилно учение, а нравствените им постъпки и дела:

"Всеки апостол, който дойде при вас, приемете го като Господа. Той обаче няма да остане повече от един ден, а ако е нужно, и втори ден, обаче три ако остане, лъжепророк е. Като си отива, апостолът да не взема нищо, освен хляб (за времето) докато пренощува; ако ли иска пари, лъжепророк е. Не изкушавайте, нито разследвайте който и да е пророк, който говори духом... Обаче не всеки, който говори духом, е пророк, а който има обноските на Господа; по обноските, прочее, ще се познае лъжепророкът и пророкът" (11, 4-8).

Друга особеност на "Учението на Дванадесетте апостоли" са сведенията, които дава за устройството на Църквата и по-частно за апостолите, пророците и учителите, от една страна, и, от друга, - за епископите и дяконите, а също и за единството на Църквата.

"Апостолите", за които се говори в Дидахията, не са били непосредствени ученици Христови, а пътуващи проповедници, които разкривали основните верови и нравствени истини. Макар като проповедници на Евангелието и да се ползували с голямо уважение, те трябвало да се съобразяват в своя страннически живот с по-строги изисквания от тия, които били предявявани към другите християни. Всеки християнин, който е отивал в чужда християнска община, е могъл да се ползува от гостоприемството й три дни, а след това е трябвало да работи, за да изкарва с труд прехраната си. Апостолите обаче не трябвало да остават повече от един ден, ако е необходимо и два дни. Останат ли три дни, не са истински пророци. Към тях били предявявани и аскетически изисквания. Те трябвало да се откажат или изобщо от всякаква собственост, или поне през време на проповедническата си дейност. Основание за подобно строго аскетическо изискване към проповедниците на Христовото учение авторът очевидно намира в думите на Христа, отправени към св. апостоли преди изпращането им на проповед: "Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана" (Мат. 10:9-10). Сам авторът изисква преди това с пророците и апостолите да се постъпва "според заповедта на Евангелието" (11, 3).

И пророците, както апостолите, са били проповедници на Евангелието, но не между езичниците, а между християните. Затова тяхното служение не е било свързано с постоянно преминаване от едно място на друго. Те са могли да се заселят на постоянно местожителство в някоя църковна община. Тогава те трябвало да бъдат издържани от общината, като им се дават начатъци от всички произведения, понеже са "достойни за своята храна" (13, 1), т. е. проповедническата им дейност се признавала за труд, който трябвало да бъде възнаграден. Пророците не са били предсказвачи на бъдещето. Тяхната проповед се отличавала със своя екстазен характер, т. е. те са говорели в екстаз, "духом" (11, 7). Но не всеки, който говорел "духом", е бил пророк.

Дидахията свидетелствува и за възникващи вече злоупотреби с това служение. Понякога се явявали "пророци", които "духом разпореждали да се сложи трапеза" (11, 9) за гладни и след това първи сядали да ядат. Такива Дидахията нарича лъжепророци. А имало и такива "пророци", които "духом" изисквали за себе си пари и други неща. И тях вярващите не трябвало да слушат (11, 12).

За учителите се говори малко. Но и от това, което е казано за тях, се вижда, че те са били проповедници на словото Божие. Издръжка получавали и те, както пророците, от църковната община. Като проповедници на словото Божие те се отличавали от пророците по това, че не говорели в екстаз, а в спокойна, разсъдъчна и достъпна форма излагали и изяснявали основните истини на вярата.

Апостолите, пророците и учителите, за които се говори в "Учението на Дванадесетте апостоли", били харизматици, т. е. имали духовна дарба. Те не са били избирани от църковната община и не са били ръкополагани. Тяхното служение на Църквата като учители и проповедници било доброволно. Те са нямали свещенодействени права и задължения и някаква административна власт. Проповедническата им дейност не е била свързана с някоя отделна църковна община, а са могли да преминават от едно място на друго и навсякъде се ползували с уважение.

По-друго е било положението на епископите (и презвитерите) и дяконите. Те са били избирани от църковната община и ръкополагани, като дейността им обикновено се ограничавала само в тази църква, която ги е избрала. Длъжни били не само да учат и проповядват, но и да извършват богослужението и да завеждат материалните средства на църковната община. Те имали и административна власт, но били по-малко уважавани в сравнение с харизматиците. Затова Дидахията съветва вярващите:

"Ръкополагайте си, прочее, епископи и дякони, достойни за Господа, мъже кротки и несребролюбиви, истинни и изпитани. Защото и те ви служат службата на пророците и учителите.Не ги подценявайте, защото между вас те са почитаните наравно с пророците и учителите" (15, 1-2).

В "Учението на Дванадесетте апостоли" е засвидетелствувано и единството на Църквата. Тук се разкрива пълното, ненарушено единство на тялото Христово. Тежките догматически спорове, които по-късно застрашавали единството на Църквата, не били още познати. Затова Дидахията е един от най-ценните древни документи за икуменическия, вселенския характер на Църквата. Това единство на Църквата е засвидетелствувано по трояк начин: първо, непосредствено чрез затрогващите думи на евхаристийните молитви в 9 и 10 глави, където молитвата за пълното единство на Църквата се явява като най-очебиен признак на евхаристийния празник:

"Както тоя преломен хляб беше пръснат (т. е. като житни зърна) по хълмовете и събран стана едно, тъй нека Църквата Ти се събере от краищата на земята в Твоето царство. Защото това е славата и силата чрез Иисуса Христа през вековете" (гл. 9).

"Помени, Господи, Църквата Си и я избави от всяко зло, направи я съвършена в любовта Ти и събери от четирите ветрове нея, осветената, в Твоето царство, което си й приготвил. Защото Твоя е силата и славата през вековете" (гл. 10).

Второто свидетелство за единството на Църквата е съществуването в нея на служители, които всички в същност имат едно и също служение, а именно предимно благовестието на словото Божие.

Третото свидетелство за единството на Църквата е съвършеният християнски живот на вярващите, който ни напомня живота на първите християни от Йерусалимската църква, както ни го рисува книгата Деяния на св. апостоли (2:44-47; 4:32).

Характерна особеност на "Учението на Дванадесетте апостоли" е и изявената в него силна надежда за скорошното второ идване на Христа. Този есхатологически характер на Дидахията се открива предимно в последната (16) глава, където четем:

"Бдете за живота си! Светилниците ви да не угасват и кръстът ви да не е зле пристегнат. Бъдете обаче готови,, защото не знаете часа, в който ще дойде нашият Господ."

Но той прозира и на други места. Дори в една от евхаристийните молитви се отправя молба за по-скорошното свършване на този свят:

"Нека дойде благодат и нека отмине тоя свят!... Който е свет, нека пристъпи; който не е, нека се покае. Мараната (Господ идва)! Амин" (10, 6).

Това е още едно доказателство за древността на Дидахията, понеже във II в., когато отслабнали вече есхатологическите надежди, християните са се молели за продължаване съществуването на света. Есхатологическата глава ни напомня съответните есхатологически места у св. евангелист Матей (гл. 24 и 25) и у св. ап. Павел (1Сол. 4:13-17; 2Сол. 2 гл.). Но тук има съществена отлика, а именно:

"Тогава ще се явят знаменията на истината: първо - знамение на отваряне на небето; второ - знамение на тръбен глас, и трето, възкресение на мъртви; но не на всички, а както е казано: "Ще дойде Господ и всички светии с Него" (16, 6-7).

В отричането на всеобщото възкресение при второто пришествие Христово и признаването възкресението само на "светиите" авторът очевидно е повлиян от хилиастическите очаквания в древнохристиянско време, според които ще има две възкресения: първото ще бъде при второто пришествие Христово, когато ще възкръснат само праведниците, за да царуват заедно с Христа 1000 години. След това ще настъпи второто възкресение, т. е. възкресението на грешниците, за да бъдат съдени и наказани. Авторът на Дидахията говори именно за първото възкресение. Подобни хилиастически очаквания са отхвърлени от Църквата.

Наистина, тайнозрителят св. Иоан Богослов говори за първо и второ възкресение (Откр. 20 гл.). Но тия образи трябва да се разбират правилно: първото възкресение е при кръщението (срв. Иоан 5:24; Кол. 2:1-12; Ефес. 2:5-6; Евр. 12:22-23), а второто - възкресението на всички мъртви при второто пришествие (срв. Иоан 5:25-29; 1Кор. 15:22-25; 2Кор. 5:10).

© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.

http://www.pravoslavieto.com