"Умът е велик лечител" Хипократ
"Може ли умът да определя здравословното състояние на човек? "Това, което става в ума на пациента, често е ключът към това дали той ще оздравее".-казва доктор Карл Саймънтън. Той е международно признат лекар и директор на раковия център "Саймънтън" в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Доктор Саймънтън разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал при лечението, използвайки методите на визуализацията..
Ние смятаме, че хората едва сега започват да осъзнават колко взаимно свързани са умът и тялото. Сега вече знаем, че ходът на болестта може да бъде променен. Ние сме убедени, че същите пътища по които се предава негативното, например раковите образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на позитивното, което в края на краищата да доведе до оздравяването на човека. Ние говорим за коренни промени в начина, по който хората гледат на болестите и за това как те сами да се излекуват." Доктор Саймънтън и колегите му не говорят празни приказки, свидетелство за това е броят на излекуваните от рак в неговата клиника, който е много над средното ниво. Той пътува из страната и учи и други лекари как да постигнат такива резултати......
.....Серия експерименти, описани от Джероми Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.
Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.
Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.
Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Не е ли важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните."
ОРГАНИЗМЪТ Е САМОИЗЦЕЛЯВАЩ СЕ МЕХАНИЗЪМ
Нашето тяло е самоизцеляващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца незабавно се устремяват към порязаното място, за да предотвратят инфекцията, докато тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматично, без да се налага вие да правите каквото и да било. Вашият организъм знае точно как да се възстанови сам.....
.....Напомняйте си често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам се възстановява. Мислете за здраве и сила и ще ги имате. Утвръждавайте пред себе си: "Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм".
ДВУМИНУТЕН ЗДРАВОСЛОВЕН ТОНИК
Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня
ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА
Първата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или "предмет", а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва: " Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена/епилепсия, шарка, рак, тумор/, откъдето следва, че ги приемаме като предмети/тоест непроменливи/. Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: "Госпожо Джоунс, вашият малчуган "шаркува" или "Госпожо Бейкър, вие изглежда "туморувате". По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край." Определено подходът на д-р Елербрук е определено по-правилен начин, по който да гледаме на болестите.
Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между "истинска" опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тай като организмът усеща влиянието на самия страх......
СМЕХЪТ И РАДОСТТА МОГАТ ДА ЛЕКУВАТ
Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояние като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени "стаи на смеха", пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.
Скорошно медицинско изследване в областта на хумора и здравето показало, че смехът освобождава два важни хормони от мозъка - енкефалин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията."
Част от "Излекувайте себе си" на Джон Кехоу
"Може ли умът да определя здравословното състояние на човек? "Това, което става в ума на пациента, често е ключът към това дали той ще оздравее".-казва доктор Карл Саймънтън. Той е международно признат лекар и директор на раковия център "Саймънтън" в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Доктор Саймънтън разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал при лечението, използвайки методите на визуализацията..
Ние смятаме, че хората едва сега започват да осъзнават колко взаимно свързани са умът и тялото. Сега вече знаем, че ходът на болестта може да бъде променен. Ние сме убедени, че същите пътища по които се предава негативното, например раковите образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на позитивното, което в края на краищата да доведе до оздравяването на човека. Ние говорим за коренни промени в начина, по който хората гледат на болестите и за това как те сами да се излекуват." Доктор Саймънтън и колегите му не говорят празни приказки, свидетелство за това е броят на излекуваните от рак в неговата клиника, който е много над средното ниво. Той пътува из страната и учи и други лекари как да постигнат такива резултати......
.....Серия експерименти, описани от Джероми Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.
Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.
Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.
Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Не е ли важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните."
ОРГАНИЗМЪТ Е САМОИЗЦЕЛЯВАЩ СЕ МЕХАНИЗЪМ
Нашето тяло е самоизцеляващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца незабавно се устремяват към порязаното място, за да предотвратят инфекцията, докато тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматично, без да се налага вие да правите каквото и да било. Вашият организъм знае точно как да се възстанови сам.....
.....Напомняйте си често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам се възстановява. Мислете за здраве и сила и ще ги имате. Утвръждавайте пред себе си: "Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм".
ДВУМИНУТЕН ЗДРАВОСЛОВЕН ТОНИК
Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня
ВАШЕТО ОТНОШЕНИЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА
Първата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или "предмет", а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва: " Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена/епилепсия, шарка, рак, тумор/, откъдето следва, че ги приемаме като предмети/тоест непроменливи/. Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: "Госпожо Джоунс, вашият малчуган "шаркува" или "Госпожо Бейкър, вие изглежда "туморувате". По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край." Определено подходът на д-р Елербрук е определено по-правилен начин, по който да гледаме на болестите.
Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между "истинска" опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тай като организмът усеща влиянието на самия страх......
СМЕХЪТ И РАДОСТТА МОГАТ ДА ЛЕКУВАТ
Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояние като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени "стаи на смеха", пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.
Скорошно медицинско изследване в областта на хумора и здравето показало, че смехът освобождава два важни хормони от мозъка - енкефалин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията."
Част от "Излекувайте себе си" на Джон Кехоу
