Повечето хора изпитват страх и нежелание да се подложат на психоанализа, това е така защото не разбират истинската същност на учението или защото се страхуват от реакцията на обществото .....
Мнението на специалиста:
Това, с което повечето хора свързват психотерапията, е психоаналитичната школа, създадена от Зигмунд Фройд и имаща като основен фокус на съвместната работа миналото на пациента и изследването на неговите ефекти върху настоящето му функциониране. Психотерапия и психоанализа обаче не са тъждествени понятия – психоанализата е само един от многобройните видове психотерапия, като самата тя (психоанализата от времето на Фройд) се е променила и обогатила изключително много и в момента има множество разклонения, полагащи началото на нови разновидности психоаналитична психотерапия.
Освен психоанализата съществуват психотерапии, които насочват вниманието си вместо към миналото на клиента, към настоящето и към реалните взаимоотношения между терапевт и клиент. При тях основния лечебен фактор е способността за емпатия, разбиране и безусловно приемане от страна на терапевта,… Такава е хуманистичната, клиенто-центрична психотерапия, която от любов към хората с психични страдания започва да ги нарича вместо пациенти – клиенти! Гещалт-терапията също е фокусирана върху настоящия момент, но поставя акцента върху личността на клиента – неговите възприятия и преживявания на ситуацията “тук и сега” и наблюдаване на процесите, чрез които той блокира своята жизненост… Когнитивно-поведенческата психотерапия възприема като основна причина за психичните проблеми погрешно усвоени мисловни и поведенчески навици в миналото и съответно насочва терапевтичните усилия по посока на тяхното разпознаване и премоделиране. Психодрамата изследва проблемите и търси по-голямо осъзнаване и промяна не толкова чрез говоренето за тях, а чрез действието (използва езика на тялото и повторното осъзнато преживяване на проблемни взаимодействия от реалния живот). Съответно, психодраматичните сесии са наситени с повече чувства и по-правило индивидът преживява катарзис и освобождаване от потиснати и неосъзнати емоции, които до този момент скрито са оказвали влияние върхунеговия живот. Съществуват още лого-терапия, транзакционен анализ, краткосрочна психотерапия, телесна психотерапия, изкуство-терапия, позитивна психотерапия, игрова терапия… Списъкът е дълъг и тук не е мястото да се представят различните психотерапевтични практики и терапевтични подходи. С по-горното искам само да разсея малко мистерията за това, какво се случва в един психотерапевтичен кабинет, и да кажа, че “тези двамата” – терапевт и пациент, си говорят по начин, който изследва проблема и търсят ресурси за неговото преодоляване, както с помощта на думите, така и чрез несловесни техники, основани на действието и въображението.
http://espirited.com
