Движението "Емо" се появи последните години. Неговите членове са изключително млади хора, чувствителни и непримирими към реалния си живот. В буквалния смисъл на думата олицетворение на черни мисли на черен фон. Черни дрехи, черен грим, белези по китките, пиърсинг по лицето, лошо настроение и песимизъм. С дълги черни прави коси, дълъг бретон, абсолютно закриващ едното око, излъчването им крещи: "ние не сме от този свят".
Външността на тийнейджърите от движението "ЕМО" демонстрира депресивното емоционално състояние, което е резултат със срещата им с "жестокия" свят. Младите хора, които наричат себе си Емо, са лесно раними деца, които не могат да приемат реалността и факта, че животът не винаги е справедлив.
Надрасканото с бръснарско ножче лице се тълкува като отхвърляне от обществото, размазан черен грим-за тяхната тъга, размазаната спирала-плач,болка. Често с черен молив се рисуват сълзи. Нова версия на пънкарите от 70-те години/появил се в Щатите като стил музика/. Това което младите "емо" слушат е микс от пънк,готиг,инди рок. Черният цвят който носят е символично наметало, което ги скрива от околните.
У нас емокултурата се появи преди 2 години, като стана известно с две-три самоубийства на 12-13 годишни деца. Но някак си останаха неразбрани от обществото проблемите на емодецата, опитващи се да избягат от действителността.
Философията на емо изисква самовглъбяване, те са против насилието, злото, искат мир по целия свят-всичко това напомня за хипитата ....
Привържениците на това движение са раними, чувствителни млади хора, но съвсем не означава, че са потенциални самоубийци или с нервно разстройство.
В края на краищата със зловещия си външен вид, те се защитават от света като таралеж, свит на кълбо. Постепенно визията се превърна в моден стил и се разрастна. Много младежи без да слушат музиката, се определят като емо, само защото е модерно. Дано негативизма на емо даде път на ново положително творчество, което ще остане в историята на движението и културата на съвремието.
