Да се борим или да се пуснем по течението?
Росица Вакъвчиева
Имали ли сте усещането, че животът ви е борба? Че непрекъснато трябва да се борите със света и себе си, за да постигнете нещата, които искате или за да оцелеете в „джунглата“?
Казвали са ни, че в живота побеждават по-силните и ние се борим със зъби и нокти, преодоляваме препятствия, справяме се с трудностите.
Понякога се чувстваме различни, неразбрани и това ни кара да си проправяме собствен път в живота, борейки се с другите.
В други случаи, с идеята да променим света към по-добро, отново сме въвлечени в борба.
И макар понякога да успяваме, тази борба е мъчителна и жестока. Сякаш воюваме със съдбата. Всяка малка победа е изстрадана…
И тъкмо когато ни се струва, че сме спечелили битката, Вселената намира начин да ни изпрати обратно на „мястото ни“.
Светът отказва да се подчини. И тъй като не можем насила да го „накараме“ да стане какъвто ни се иска, започваме борба със себе си.
Трябва да променим себе си, да станем еди какви си, да притежаваме определени качества, да изкореним недостатъците си. Постепенно ставаме силно критични към себе си, упрекваме се, обвиняваме се. Струва ни се, че все не правим нещата както трябва. Но твърдо решени да се променим, се въоръжаваме до зъби и продължаваме войната.
Така приемаме борбата като част от духовното развитие. Убедени сме, че за да постигнем нещо, трябва да се борим.
В един момент обаче тази борба изтощава. Усещаме, че сякаш вървим срещу течението и колкото по-упорито се борим, толкова повече то ни блъска в обратната посока.
Дали да продължаваме да гребем с всички сили срещу течението или просто да се пуснем по него?
Всъщност защо казваме „течение“? Само метафора ли е това или наистина съществува такова течение, което плавно, леко и без усилие ще ни отведе там, където искаме? И дали когато се отпуснем по него, Висшата Сила ще ни води?
Квантовият физик Вадим Зеланд говори за реално съществуващо течение на вариантите. Той обяснява, че информацията за всичко стои от една страна стационарно като матрица, но същевременно нейната структурата е организирана във веригите на причинно-следствени връзки. Те пораждат течението на вариантите с отделни потоци.
Тък като природата не хаби напразно енергия, потоците на варианти се организират по пътя на най-малкото съпротивление и обстоятелствата се стичат по-най-добрия начин. В тях се намират най-оптималните решения.
Съществуването на това течение е един подарък от Вселената.
Когато се борим обаче, ние се съпротивляваме на това течение и със всички сили пляскаме срещу него, изразходваме огромна енергия, а постигаме малко.
Не е ли по-добре да махнем тежкото бреме от плещите си и да се доверим на един по-Висш Разум, че ще ни отведе където трябва?
Наистина е освобождаващо, когато разберем, че няма нужда се борим със света.
Особождаваще е, когато приемем, че сме съвършени такива, каквито сме и няма нужда да се променяме, за да заслужим.
Животът става лек и радостен.
Въпреки всичко идва момент, когато се усещаме като хартиена лодка, пусната по течението, люшкаща се насам-натам от произволни събития. Вече незнаем накъде отиваме, предали сме управлението на друг…
Но нали искаме промяна…кога и до каква степен можем да се отпуснем по течението?
Възможно ли е да използваме течението на варианти и в същото време ние да управляваме?
Това всъщност е умение, за което се говори и в най-древните учения като херметизма. Както пишат тримата посветени в „Кибалион“ – мъдрецът, постигнал това умение, сменя посоката на движение като добър плувец, вместо да се носи като дънер по течението и все пак той е едновременно и дънерът и плувецът.
Транссърфингът е метод, който също ни учи как да използваме течението, да се движим осъзнато заедно с него като в същото време плавно коригираме движението си и следваме избраната посока.
Как може да стане това?
* Изберете си цел и започнете да правите всичко, което е по силите
ви за постигането и.
* Не създавайте излишни потенциали.
Когато се борим, ние всъщност воюваме с равновесните сили.
Както писах в Закони на Вселената за благополучие, съществува Закон за равновесието, според който когато се появи излишен потенциал на каквато и да е енергия, възникват равновесни сили, насочени към изравняване на дисбаланса. А излишен потенциал се поява, когато придаваме прекомерна важност на нещо – човек, предмет, желание.
Прекалено силното, натрапчиво желание, вманиачаването в грижите за някой човек или работа и превръщането им във „всичко“ за нас, е съпроводено с постоянни пречки и борба с равновесните сили. Постоянно ще се случва нещо, което да ни отдалечи от желаното. Сякаш равновесните сили се опитват да ни усмирят и ни казват: „Хей, по-полека, намали темпото. Нищо не е чак толкова важно.“
За да използваме течението и в същото време да не губим посоката, трябва да поддържаме равновесие.
* Доверете се на течението.
След като посоката е избрана, взели сте решение и сте направили стъпка за постигане на целта, вие вече сте поели по течението. Не се съпротивлявайте на изникналите трудности и непредвидени обстоятелства. Често течението ни отвежда до събития, които не сме планували, но които са по-добрият вариант или по-лесният път. Приемете ги и използвайте добрата им страна.
* Следете за знаците.
Когато сме в хармония със себе си и света, течението на варианти ни предлага знаци, които да ни подскажат верния път. Ако се съпротивляваме, гневът и негодуванието няма да ни позволят да ги видим.
Споделете вашето мнение.
Трябва ли да се борим, за да постигнем нещата, които искаме?
Кога е необходимо да се пуснем по течението и доколко можем да му се доверим?
http://sebepoznanie.com/filosofiq/borba-techenie/
понеделник, 11 октомври 2010 г.
Kак да се справим с раздразнителността?
Всеки е имал период в живота си, когато усеща как излиза от равновесие, когато сякаш светът си играе с нервите му и прави всичко напук. В такива дни ни се струва, че всички са се наговорили да ни дразнят. Точно в този момент се случва нещо да се развали и всичко да тръгне с главата надолу. И колкото повече се дразним и реагираме с гняв, толкова повече натискът на света около нас се усилва. Сякаш за да ни ядоса още повече, отвън ще започне да пищи аларма на кола и да ни подлудява. Точно тогава се оказва, че не можем да си намерим ключовете, а закъсняваме за работа. По пътя естествено попадаме все на червен светофар и задръствания, а когато вървим по улицата, хората сякаш нарочно застават пред нас и ни препречват пътя. Струва ни се, че всички се движдат флегматично, едва, едва и то разбира се с цел да ни дразнят още повече. И най-малкото нещо започва да ни вбесява – дори смехът на групата отреща ни се струва истеричен.
Ставаме толкова раздразнителни, че се дразним дори от себе си.
* Възможно ли е всички хора, предмети и обстоятелства да са се наговорили срещу нас? Нима има някакво преднамерено действие, целящо да ни извади от равновесие?
Разбира се, околните не ни дразнят умишлено.
Когато сме разпревожени, напрегнати, ставаме по-чувствителни и реагираме твърде емоционално на всяка ситуация от ежедневието. В такъв момент започваме несъзнателно да преувеличаваме. Както казваме, че „на страха очите са големи“, така и при гнева сякаш възприятията се променят. Нервността ни пречи спокойно да се ориентираме в обстановката, ставаме припряни, нетърпеливи, допускаме грешки, които ни правят още по-раздразнителни.
Освен това, самата негативна нагласа и отрицателни емоции привличат още и още от същото.
Вадим Зеланд много добре разкрива какво се случва на енергийно ниво в моментите, когато сякаш всички се наговарят да ни ядосват.
Той обяснява, че в много случаи хората се движат от несъзнателни мотиви. Често те без да съзнават действат под влиянието на махалата – невидими, но реални енергоинформационни същности, родени от мисловната енергия на живите същества. Махалата усещат поляризацията във вид на нееднородност е енергиийното поле и винаги се появяват там, където могат да похапнат от енергията на някой конфликт. Зеланд пише:
„Целият ужас е, че те не само поглъщат енергията на конфликта, а и по някакъв начин карат хората да се държат така, та да излъчват повече енергия. Махалата правят всичко тя да бъде в изобилие. Дърпат хората за невидими нишки и те им се подчиняват, сякаш са марионетки. Засега не е ясно по какъв начин влияят върху мотивацията на хората, но го правят много ефикасно.“
Когато раздразнителността е кратковременна, няма трайни последици. Лошото е, че тя се натрупва, а когато изживяваме труден период, често се превръща в единствен начнн за реакция от наша страна.
Достига се до там, че тя става част от характера ни, с което вредим не само на околните, но най-вече на самите себе си.
Някои стават избухливи, заядливи, вечно мърморещи и внасят негативна енергия и напрежение навсякъде, където се появят. Други преглъщат яда си и го трупат в себе си, но така става още по-лошо, защото се превръщат в бомба със закъснител. Други по-емоционални хора започват без видима причина да плачат и да изпадат в депресивни състояния.
Причините за раздразнителността са много, могат да бъдат и чисто физиологични, свързани със специфичен период от живота ни, но
най-честата причина за постоянната раздразнителност е неудовлетвореност от околните, начина ни на живот или от себе си.
Често развиваме силна раздразнителност, когато нещата не се случват както искаме, когато подтискаме чувствата си или се чувствате притиснати.
Как да се справим с раздразнителността?
* Осъзнаване.
Осъзнайте какво всъщност става. Запитайте се: „Защо реагирам така, кое е това, което ме кара да бъда раздразнителен?“
Обикновено причината нещо да ни дразни е по-дълбока, а дребните пречки, които ни ядосват са само последната капка в препълнената чаша.
Когато открием проблема, който ни кара да изпитваме неудовлетворение, това е първата стъпка.
Запитайте се: „Това ли е единственият начин, по който мога да реагирам на ситуациите?“
Дайте си сметка за излишните потенциали, които създавате и за махалата, който въздействат върху хората и ги кара да действат сякаш срещу вас.
Когато не се включвате в играта им и намалите важността, когато „отхлабите хватката“, натискът отвън ще отслабне.
* Дайте си почивка.
Когато усетите, че дадена работа или ситуация започва да ви
изнервя, си дайте почивка – излезте навън да се разходите, разсейте се или свършете нещо друго. Често умората и напрежението ни правят нервни и раздразнителни. Безполезно е в такъв момент да се опитваме просто да подтиснем гнева и да продължаваме да работим.
Почивката или смяната на дейността ще ви освежат и ще можете да работите с нови сили.
* Погледнете ситуацията сякаш отстрани.
Погледнете ситуацията отстрани като включите чувството си за хумор. Когато съм раздразнителна и през деня се заредят досадни пречки, се сещам за моментите в комедиите, когато героят се гневи и ритва нещо пред себе си, но го заболява и започва да подскача и вика от болка.
Или ситуациите в анимационните филмчета, когато някой се ядосва и скърця със зъби, а всичко сякаш се насочва да осуети плановете му и като капак нещо го фрасва отгоре. Погледната отстрани, ситуацията е комична и дори забавна. Така смешно изглеждаме и ние, когато сме вбесени.
* Признайте какво изпитвате и го освободете.
Признайте какво чувствате – споделете го с някой или опишете на лист всичко, което е във вас. Ако гневът ви е завладял, няма смисъл да го заглушавате. Признайте го и го освободете по положителен начин. Тук съм писала за начините за освобождане на гнева.
* Променете нагласата си.
За да се справим с раздразнителността и нервността, е необходимо да се научим да приемаме нещата такива, каквито са и да гледаме реалистично на живота. Нужно е да се освободим от предварителните си очаквания и представи, които само ни разочароват.
Погледнете на раздразнението като напомняне, че трябва нещо да промените. Макар и мъчително, именно чувството на неудовлетвореност често ни подтиква към търсене, промяна и развитие.
Открийте кое не ви удовлетворява, кое ви измъчва и вземете решение – или променете нещо, или приемете ситуацията напълно.
Започнете да правите положителни утвърждения за увереност и спокойствие.
* Внесете ред в хаоса.
Когато всичко около нас е разхвърляно и губим време да намерим вещите си, това допълнително ни изнервя.
Щом подредим работното си място или стаята, това веднага внася усещане за подреденост и спокойствие.
По същия начин трябва да вмесем ред и в мислите си.
Направете си график и подредете задачите си по важност. Ако сте претрупани с работа и притиснати от времето, ставате нагрегнати, в главата ви става хаос и дори не знаете откъде да започнете.
Затова просто започнете отнякъде, но се съсредоточете само върху него. Не мислете за другите задачи, не мислете за това дали ще успеете със срока или че може би другата задача е по-важна.
* Променете навиците си.
Ключът за справяне с нервността и раздразнителността често се крие в промяната на навиците.
Вместо да взимате успокоителни или да пушите, за да се успокоите, много по-траен ефект ще има ако просто направите малки промени. Например:
- станете сутрин по-рано, за да избегнете задръстванията;
- тръгнете навреме, за да не се налага да се тичате и да ви се струва, че
хората пред вас са флегматични и нарочно ви бавят;
- определете си час за себе си, когато можете да релаксирате, медитирате и да правите каквото ви е приятно без никой да ви безпокои. Помнете, че това време е специално за вас. Изключете телефона;
- създайте си навик да свършвате всичко веднага и да не отлагате. Колкото повече отлагате, толкова повече се дразните и напрягате.
* Не изисквайте твърде много от себе си.
Престанете да се критикувате и да се сравнявате с другите.
Простете си грешките и слабостите и се приемете такъв, какъвто сте.
Много важно е да се научите да казвате: „Не“
Ако сте уморени или претрупани с ангажимети, а някой иска да идете на кино или да му свършите услуга, не се съгласявайте само за да не го обидите и да не се разсърди. За никого няма да е от полза ако идете с него и през цялото време се дразните. Просто кажете: „НЕ“
В края на крайщата, както бях писала е тази статия, си кажете:
Моят приоритет е моят душевен мир! :)
http://sebepoznanie.com/psihologiq/razdraznitelnost/
Ставаме толкова раздразнителни, че се дразним дори от себе си.
* Възможно ли е всички хора, предмети и обстоятелства да са се наговорили срещу нас? Нима има някакво преднамерено действие, целящо да ни извади от равновесие?
Разбира се, околните не ни дразнят умишлено.
Когато сме разпревожени, напрегнати, ставаме по-чувствителни и реагираме твърде емоционално на всяка ситуация от ежедневието. В такъв момент започваме несъзнателно да преувеличаваме. Както казваме, че „на страха очите са големи“, така и при гнева сякаш възприятията се променят. Нервността ни пречи спокойно да се ориентираме в обстановката, ставаме припряни, нетърпеливи, допускаме грешки, които ни правят още по-раздразнителни.
Освен това, самата негативна нагласа и отрицателни емоции привличат още и още от същото.
Вадим Зеланд много добре разкрива какво се случва на енергийно ниво в моментите, когато сякаш всички се наговарят да ни ядосват.
Той обяснява, че в много случаи хората се движат от несъзнателни мотиви. Често те без да съзнават действат под влиянието на махалата – невидими, но реални енергоинформационни същности, родени от мисловната енергия на живите същества. Махалата усещат поляризацията във вид на нееднородност е енергиийното поле и винаги се появяват там, където могат да похапнат от енергията на някой конфликт. Зеланд пише:
„Целият ужас е, че те не само поглъщат енергията на конфликта, а и по някакъв начин карат хората да се държат така, та да излъчват повече енергия. Махалата правят всичко тя да бъде в изобилие. Дърпат хората за невидими нишки и те им се подчиняват, сякаш са марионетки. Засега не е ясно по какъв начин влияят върху мотивацията на хората, но го правят много ефикасно.“
Когато раздразнителността е кратковременна, няма трайни последици. Лошото е, че тя се натрупва, а когато изживяваме труден период, често се превръща в единствен начнн за реакция от наша страна.
Достига се до там, че тя става част от характера ни, с което вредим не само на околните, но най-вече на самите себе си.
Някои стават избухливи, заядливи, вечно мърморещи и внасят негативна енергия и напрежение навсякъде, където се появят. Други преглъщат яда си и го трупат в себе си, но така става още по-лошо, защото се превръщат в бомба със закъснител. Други по-емоционални хора започват без видима причина да плачат и да изпадат в депресивни състояния.
Причините за раздразнителността са много, могат да бъдат и чисто физиологични, свързани със специфичен период от живота ни, но
най-честата причина за постоянната раздразнителност е неудовлетвореност от околните, начина ни на живот или от себе си.
Често развиваме силна раздразнителност, когато нещата не се случват както искаме, когато подтискаме чувствата си или се чувствате притиснати.
Как да се справим с раздразнителността?
* Осъзнаване.
Осъзнайте какво всъщност става. Запитайте се: „Защо реагирам така, кое е това, което ме кара да бъда раздразнителен?“
Обикновено причината нещо да ни дразни е по-дълбока, а дребните пречки, които ни ядосват са само последната капка в препълнената чаша.
Когато открием проблема, който ни кара да изпитваме неудовлетворение, това е първата стъпка.
Запитайте се: „Това ли е единственият начин, по който мога да реагирам на ситуациите?“
Дайте си сметка за излишните потенциали, които създавате и за махалата, който въздействат върху хората и ги кара да действат сякаш срещу вас.
Когато не се включвате в играта им и намалите важността, когато „отхлабите хватката“, натискът отвън ще отслабне.
* Дайте си почивка.
Когато усетите, че дадена работа или ситуация започва да ви
изнервя, си дайте почивка – излезте навън да се разходите, разсейте се или свършете нещо друго. Често умората и напрежението ни правят нервни и раздразнителни. Безполезно е в такъв момент да се опитваме просто да подтиснем гнева и да продължаваме да работим.
Почивката или смяната на дейността ще ви освежат и ще можете да работите с нови сили.
* Погледнете ситуацията сякаш отстрани.
Погледнете ситуацията отстрани като включите чувството си за хумор. Когато съм раздразнителна и през деня се заредят досадни пречки, се сещам за моментите в комедиите, когато героят се гневи и ритва нещо пред себе си, но го заболява и започва да подскача и вика от болка.
Или ситуациите в анимационните филмчета, когато някой се ядосва и скърця със зъби, а всичко сякаш се насочва да осуети плановете му и като капак нещо го фрасва отгоре. Погледната отстрани, ситуацията е комична и дори забавна. Така смешно изглеждаме и ние, когато сме вбесени.
* Признайте какво изпитвате и го освободете.
Признайте какво чувствате – споделете го с някой или опишете на лист всичко, което е във вас. Ако гневът ви е завладял, няма смисъл да го заглушавате. Признайте го и го освободете по положителен начин. Тук съм писала за начините за освобождане на гнева.
* Променете нагласата си.
За да се справим с раздразнителността и нервността, е необходимо да се научим да приемаме нещата такива, каквито са и да гледаме реалистично на живота. Нужно е да се освободим от предварителните си очаквания и представи, които само ни разочароват.
Погледнете на раздразнението като напомняне, че трябва нещо да промените. Макар и мъчително, именно чувството на неудовлетвореност често ни подтиква към търсене, промяна и развитие.
Открийте кое не ви удовлетворява, кое ви измъчва и вземете решение – или променете нещо, или приемете ситуацията напълно.
Започнете да правите положителни утвърждения за увереност и спокойствие.
* Внесете ред в хаоса.
Когато всичко около нас е разхвърляно и губим време да намерим вещите си, това допълнително ни изнервя.
Щом подредим работното си място или стаята, това веднага внася усещане за подреденост и спокойствие.
По същия начин трябва да вмесем ред и в мислите си.
Направете си график и подредете задачите си по важност. Ако сте претрупани с работа и притиснати от времето, ставате нагрегнати, в главата ви става хаос и дори не знаете откъде да започнете.
Затова просто започнете отнякъде, но се съсредоточете само върху него. Не мислете за другите задачи, не мислете за това дали ще успеете със срока или че може би другата задача е по-важна.
* Променете навиците си.
Ключът за справяне с нервността и раздразнителността често се крие в промяната на навиците.
Вместо да взимате успокоителни или да пушите, за да се успокоите, много по-траен ефект ще има ако просто направите малки промени. Например:
- станете сутрин по-рано, за да избегнете задръстванията;
- тръгнете навреме, за да не се налага да се тичате и да ви се струва, че
хората пред вас са флегматични и нарочно ви бавят;
- определете си час за себе си, когато можете да релаксирате, медитирате и да правите каквото ви е приятно без никой да ви безпокои. Помнете, че това време е специално за вас. Изключете телефона;
- създайте си навик да свършвате всичко веднага и да не отлагате. Колкото повече отлагате, толкова повече се дразните и напрягате.
* Не изисквайте твърде много от себе си.
Престанете да се критикувате и да се сравнявате с другите.
Простете си грешките и слабостите и се приемете такъв, какъвто сте.
Много важно е да се научите да казвате: „Не“
Ако сте уморени или претрупани с ангажимети, а някой иска да идете на кино или да му свършите услуга, не се съгласявайте само за да не го обидите и да не се разсърди. За никого няма да е от полза ако идете с него и през цялото време се дразните. Просто кажете: „НЕ“
В края на крайщата, както бях писала е тази статия, си кажете:
Моят приоритет е моят душевен мир! :)
http://sebepoznanie.com/psihologiq/razdraznitelnost/
Как да живеем без вкопчване и страх от загуба?
Росица Вакъвчиева
Едно от нещата, които ни пречат да живеем свободно и да се радваме на живота, е вкопчването.
В ежедневието ние неусетно се привързваме към вещите си, към хора, ситуации и места, които си мислим, че ни носят щастие и сигурност. Много от нещата, които имаме сега сме придобили с доста усилия – работата, къща, кола, партньорства, имидж и те са придобили специално значение за нас. Несъзнателно развиваме съзнанието, че ги притежаваме и започваме да градим идентичността си спрямо тях.
Притежанието обаче е тежест, бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба. И най-малката промяна в обстоятелствата ни принуждава да застанем нащрек, да се почувстваме в опасност, че всеки момент могат да ни отнемат „нашето“.
Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят. По ирония на съдбата, колкото повече се страхуваме, толкова по-голяма е вероятността да загубим. Почти във всички случаи, когато отчаяно се вкопчим в нещо, става така, че го губим.
Дълбоката привързаност създава енергия, която сякаш отблъсква от нас обекта на пристрастеността ни.
Ние не съзнаваме, че с вкопчването в нещата сами се връзваме. Мечтаем за свобода, а си слагаме окови.
Дори и да не загубим това, към което сме привързани, страхът от загуба ни лишава от удоволствието да му се радваме, лишава ни от свободата ни.
В някои случаи ние се вкопчваме в идеята, че точно определена работа, къща, човек и т. н. трябва да са наши и само те могат да ни донесат радост, а когато това не се случи, имаме чувството, че сме ограбени, че постоянно някой ни измъква нещата под носа. Струва ни се, че около нас постоянно дебне „крадец“.
Много от нас се вкопчват в спомените и се определят чрез миналото си. Те не смеят да се „пуснат“ от миналите преживявания и това им пречи да оценят днешния ден. Докато не се освободят от мислите за миналото, те остават постоянно вързани.
Достигнала съм до извода, че човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.
Това разбира се не означава да се откажем от вещите си и това, което имаме, а да не се вкопчваме в тях.
Може би си мислите, че вие не сте пристрастени към нищо.
Но всъщност ние се вкопчваме във всяко нещо, за което казваме: „не мога без него“, „това/той/тя е всичко за мен“, „трябва да го имам на всяка цена“, „само това (ще)ме прави щастлив“.
Как да се освободим от вкопчването, как да спрем този страх, който подкопава удоволствието от живота?
* На първо място за да сме свободни, е необходимо да се пуснем, да престанем да стискаме. Колкото повече „стискаме“, толкова повече нещата ни се изплъзват и сякаш изтичат между пръстите ни. Когато се отпуснем и „отворим ръцете си“, те се „напълват“.
* Откажете се от притежанието на нещата. Цената на притежанието е прилепването. Знайте, че нищо не е вечно и нищо не е само ваше притежание. Няма как да се страхуваме да не загубим нещо, което не притежаваме.
* Живейте в настоящия момент и изживявайте пълноценно всеки миг. Радвайте се на всяко нещо в живота си, но бъдете готови да продължите без него. Животът тече, всичко около нас се променя – едно идва, друго си отива. Понякога е нужно старото да си отиде, за да дойде на негово място новото.
* Каквото и да сте постигнали, каквото и да си мислите, че притежавате, помнете, че вие не сте работата си, не сте къщата си, не сте вещите си. Престанете да се определяте чрез тях. Дали ще ги загубите или не, вашата същност остава непроменена.
* Търсенето на щастието и сигурност в нещата около нас е илюзия. Когато се държим за тях, ние се държим за илюзията. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние се отказваме от силата си и прехвърляме отговорността върху тях. По този начин се поставяме в много несигурна ситуация. Истинското щастие, истинската сигурност е отвъд притежанието на нещата, то е в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към външното.
* Помнете, че никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако нещо не получите или загубите, значи не е било за вас. Доверете се на своя свят, че ще ви осигури това, което ви е нужно. Когато знаете, че именно вашата нагласа ви носи спокойствие и щастие, когато сте убедени, че каквото и да се случи, ще се справите, никой и нищо не може да бъде заплаха за вас.
* Учете се да давате и да се разделяте с дребни неща, без които „не можете“. В началото може да ви изглежда страшно, но ще видите, че всъщност можете да продължите и без тях. В природата всичко се намира в движение, нищо не е в застой и именно когато се освободите от прилепването, получавате всичко.
http://sebepoznanie.com/psihologiq/strah-psihologiq/vkopchvane/
Едно от нещата, които ни пречат да живеем свободно и да се радваме на живота, е вкопчването.
В ежедневието ние неусетно се привързваме към вещите си, към хора, ситуации и места, които си мислим, че ни носят щастие и сигурност. Много от нещата, които имаме сега сме придобили с доста усилия – работата, къща, кола, партньорства, имидж и те са придобили специално значение за нас. Несъзнателно развиваме съзнанието, че ги притежаваме и започваме да градим идентичността си спрямо тях.
Притежанието обаче е тежест, бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба. И най-малката промяна в обстоятелствата ни принуждава да застанем нащрек, да се почувстваме в опасност, че всеки момент могат да ни отнемат „нашето“.
Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят. По ирония на съдбата, колкото повече се страхуваме, толкова по-голяма е вероятността да загубим. Почти във всички случаи, когато отчаяно се вкопчим в нещо, става така, че го губим.
Дълбоката привързаност създава енергия, която сякаш отблъсква от нас обекта на пристрастеността ни.
Ние не съзнаваме, че с вкопчването в нещата сами се връзваме. Мечтаем за свобода, а си слагаме окови.
Дори и да не загубим това, към което сме привързани, страхът от загуба ни лишава от удоволствието да му се радваме, лишава ни от свободата ни.
В някои случаи ние се вкопчваме в идеята, че точно определена работа, къща, човек и т. н. трябва да са наши и само те могат да ни донесат радост, а когато това не се случи, имаме чувството, че сме ограбени, че постоянно някой ни измъква нещата под носа. Струва ни се, че около нас постоянно дебне „крадец“.
Много от нас се вкопчват в спомените и се определят чрез миналото си. Те не смеят да се „пуснат“ от миналите преживявания и това им пречи да оценят днешния ден. Докато не се освободят от мислите за миналото, те остават постоянно вързани.
Достигнала съм до извода, че човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.
Това разбира се не означава да се откажем от вещите си и това, което имаме, а да не се вкопчваме в тях.
Може би си мислите, че вие не сте пристрастени към нищо.
Но всъщност ние се вкопчваме във всяко нещо, за което казваме: „не мога без него“, „това/той/тя е всичко за мен“, „трябва да го имам на всяка цена“, „само това (ще)ме прави щастлив“.
Как да се освободим от вкопчването, как да спрем този страх, който подкопава удоволствието от живота?
* На първо място за да сме свободни, е необходимо да се пуснем, да престанем да стискаме. Колкото повече „стискаме“, толкова повече нещата ни се изплъзват и сякаш изтичат между пръстите ни. Когато се отпуснем и „отворим ръцете си“, те се „напълват“.
* Откажете се от притежанието на нещата. Цената на притежанието е прилепването. Знайте, че нищо не е вечно и нищо не е само ваше притежание. Няма как да се страхуваме да не загубим нещо, което не притежаваме.
* Живейте в настоящия момент и изживявайте пълноценно всеки миг. Радвайте се на всяко нещо в живота си, но бъдете готови да продължите без него. Животът тече, всичко около нас се променя – едно идва, друго си отива. Понякога е нужно старото да си отиде, за да дойде на негово място новото.
* Каквото и да сте постигнали, каквото и да си мислите, че притежавате, помнете, че вие не сте работата си, не сте къщата си, не сте вещите си. Престанете да се определяте чрез тях. Дали ще ги загубите или не, вашата същност остава непроменена.
* Търсенето на щастието и сигурност в нещата около нас е илюзия. Когато се държим за тях, ние се държим за илюзията. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние се отказваме от силата си и прехвърляме отговорността върху тях. По този начин се поставяме в много несигурна ситуация. Истинското щастие, истинската сигурност е отвъд притежанието на нещата, то е в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към външното.
* Помнете, че никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако нещо не получите или загубите, значи не е било за вас. Доверете се на своя свят, че ще ви осигури това, което ви е нужно. Когато знаете, че именно вашата нагласа ви носи спокойствие и щастие, когато сте убедени, че каквото и да се случи, ще се справите, никой и нищо не може да бъде заплаха за вас.
* Учете се да давате и да се разделяте с дребни неща, без които „не можете“. В началото може да ви изглежда страшно, но ще видите, че всъщност можете да продължите и без тях. В природата всичко се намира в движение, нищо не е в застой и именно когато се освободите от прилепването, получавате всичко.
http://sebepoznanie.com/psihologiq/strah-psihologiq/vkopchvane/
Закони на Вселената за благополучие!
Росица Вакъвчиева
Във Вселената съществуват закони, като закона за гравитацията. Познаването на тези закони ще ни помогне дa управляваме живота си към по-добро и да постигаме нещата, които
желаем. Различните автори ги определят по различен начин, но те са едни и същи. Тук съм обединила най-общото от различните учения и автори за действието на законите :
1.Умът е Първопричината
Този закон може да се нарече закон за чистата потенциалност, за проявлението или принцип на менталността. Той
гласи, че Първоизточникът на цялата Вселена е чистото Съзнание…чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Цялото е Ум, а Светът е Ментално творение в Ума на Цялото. Или казано по-просто – Цялото, БОГ, Всичко, от което се раждат нещата е СЪЗНАНИЕ, а Светът е проявление на това Съзнание. Между нас и това Съзнание няма преграда – ние сме едно Цяло. И както светът е сътворен от Съзнанието, така и ние творим с ума си своя свят. Умът е първопричината, а съзнанието е винаги въпрос на избор.
2.Закон за Привличането
Той гласи: Подобните неща се привличат. Всичко в Света се намира в непрекъснато движение и вибрира. Разликата между многообразното проявление на Творението е в различната скорост и форма на вибрацията. Всяка мисъл също вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и привлича към себе си съответстващ сигнал.
Нашите мисли+ чувства= енергията ни. Енергията, която излъчваме привлича подобна енергия. А когато променим своята енергия, всичко окoло нас започва да се променя. Ключът към това да привлечеш нещо, което желаеш в живота си, е да постигнеш вибрационна хармония с него. Най-лесният начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, сякаш то вече е част от твойто преживяване и да влееш мислите си в удоволствието от него…да намериш чувството и да го задържиш. Така ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш като магнит хора, обстоятелства и предмети с подобна вибрация.
3.Закон за намерението
Според този Закон, когато сме водени от чисто намерение можем да бъдем сигурни в положителния изход. Намерението е желание, изчистено от съмненията, страха, от манипулации. То е желание, необвързано с резултата, концентрирано внимание върху постигнатата цел.
Намерението има огромна организираща сила, то може да извърши такива промени на събитията около нас, че всичко да стане както си го представяме. За да реализираме намерението си е необходимо:
* Първо да формулираме конкретно каква е целта ни.
* Вяра, без съмнения, но не точно вяра, а както казва Вадим Зеланд – празна и безгрижна решимост, когато просто „знаеш“, че целта ти ще се осъществи, когато след като си дал „поръчка“ на Вселената, очакваш спокойно и без нетърпение намерението да се осъществи, да се довериш. За тази цел помагат утвържденията.
* Трябва да знаеш, да приемеш, че заслужаваш целта ти да се реализира.
За приближаването към целта ни помага най-много визуализацията на постигнатата цел(за утвържденията и визуализацията ще пиша в друга тема).
* Трябва да си осъзнат, т. е. да си нащрек за знаците, които ти дава Вселената и да не натрапваш на света своя сценарий, защото често целта се реализира по най-неочаквания начин и трябва да си с отворени очи за различните варианти, да можеш да се възползваш от възможности, които се появяват.
* Най-важната крачка – отказването от емоционалното вкопчване в целта, дори много автори говорят за намаляване на важността и отказване от целта(не от намерението, а от преследването на целта, т. е. да се наслаждаваш на процеса, а да не се стремиш към целта) и тогава целта се реализира „от само себе си.“
Както казва Дийпак Чопра :
„Свойството Намерение към обекта на внимание може да организира безкрайност от пространствено-времеви събития, за да се осъществи. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието намерението има безкрайна организираща сила.”
4. Закон за парадоксалното намерение
Някой автори отделят като отделен закон - законът за по-специфичен вид намерение, при което нещата сякаш се получават напук на нашите желания и получаваме това, което активно НЕ искаме – парадоксалното намерение. Ето как определя това парадоксално намерение Сандра Ан Тейлър:
„Според Закона за парадоксалното намерение ние сме склонни да отблъскваме точно тези неща, към които отчаяно се стремим!
Ако упорито и безплодно се стремите да предизвикате дадено събитие, тази вибрация на разочарованието ще го отблъсне, ще отдалечи хората и обстоятелствата, които биха могли да ви донесат желания резултат.
ОТЧАЯНИЕТО И НЕТЪРПЕНИЕТО ДЕЙСТВАТ КАТО СПИРАЧНИ МЕХАНИЗМИ!
Когато се откажете от днешното щастие и прегърнете тревогата за утрешната несигурност, вие блокирате готовността си да получавате.
СМЕНЕТЕ ОБЕКТА НА ФОКУСИРАНЕ – ОТ ЛИПСВАЩОТО КЪМ ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ И ЦЕНИТЕ, ЗА ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ СЪЗНАНИЕТО НА УСПЕХА.
Най-добрата енергия се получава, когато се отърсите от нетърпението и се изпълните с упование, когато се измъкнете от отчаянието и изберете мира на настоящето.
Според закона за парадоксалното намерение може да получите това, което искате ЕДИНСТВЕНО АКО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТО НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Когато затънете в енергията на парадоксалните намерения, ясно преобладаващата ви мисъл, свързана с целта ви е:
„Не мога да бъда щастлив, ако това не стане“.
Едно такова убеждение превръща идеята ви в неспособност да бъдете щастливи във вашата действителност…
Преследвайте целите си, защото искате резултатът да обогати ВАШИЯ ВЕЧЕ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ, а не защото без тях ще се чувствате нещастни.
Освен това знайте, че понякога Вселената не ни дава точно желаното в момента, когато го искаме, защото по-нататък ни очаква нещо по-добро“.
5. Закон за хармонията или за най-малкото усилие
Според този закон, когато сме в хармония със себе си и света, енергията ни отваря Вселенското изобилие и получаваме достъп до прозренията, силата и цялата благодат, която може да предложи светът. Тогава нещата които искаме се случват без усилие… сякаш от самосебе си. Природата винаги избира пътя на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енергия.
”Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте…а нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.”
Хармония със себе си можем да постигнем като първо ПРИЕМЕМ себе си такива каквито сме със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си. Както пише Екхарт Толе – ако примерно имате да свършите някаква работа, но не ви се работи – или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си … насладете му се без да се упреквате… Ако някой човек или ситуация ви притеснява – или кажете какво мислите и променете каквото можете, или приемете човека или ситуацията безрезервно…Това е да си в хармония със себе си – с приемане, без терзания и несъгласия.
Хармония със света можем да постигнем, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерения:
* Да поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. Само ние можем да решим дали една ситуация ще я разглеждаме като проблем или възможност. Ние сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжаляваме или да си „направим от лимона лимонада”.
* Да се откажем да контролираме нещата. Ние не сме тук , за да променяме Света, а да изберем това от него, което искаме. В Света има всичко-ние нямаме власт да променяме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата както на нас ни се иска…но имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.
6.Закон за причината и следствието
Този закон гласи, че нашата енергия се запазва завинаги в Света. Тя се трупа и всичката – независимо дали е насочена към нас или към другите – създава нещо като банкова сметка за съдбата. Затова и Дийпак Чопра нарича още този закон – Закон за кармата. Добра или лоша – всяка наша мисъл или постъпка, всеки контакт с друг човек стават част от нашата инвестиция. Всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид.
Дийпак Чопра пише, че за да използваме този кармичен закон, трябва да възприемаме съзнателно избора, които правим всеки ден и да преприемаме „правилното”действие. ”Правилното” няма нищо общо с морала, то е решение или действие, което ни носи душевен комфорт, което не предизвиква угризения, омраза и т. н. Едничкото, на което можем да се осланяме е нашето собствено усещане за нещата – когато постъпваме „правилно” просто го знаем и се чувстваме „леко”. Нашето бъдеще се генерира от всеки избор, който правим във всеки момент от живота си.
7. Закон за даването
Според този закон Вселената функционира посредством динамичен обмен…Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
За да задействаме циркулацията, трябва да се научим да даваме онова, към което се стремим. Най-лесният начин да получим това, което искаме, е да помагаме на другите да получат онова, което искат. Когато даваме, винаги ни се връща. Ако спрем циркулацията на парите и се вкопчим в тях и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към нас.
Но даването не е свързано непременно с пари. Дайте обич, усмивка, подарете нещо на някого в нужда, подайте му ръка. Важното е , когато давате да не съжалявате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване. Когато решите да дадете, дайте от сърце без желание за някаква отплата. Това е истинският Дар и той носи удоволствие на този, който го дарява. Когато давате по този начин, Вселената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.
8. Закон за необвързаността
Този закон гласи, че за да получим каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажем от своята обвързаност с него. Това не означава да се откажем от желанията си, а от обвързаността с резултата, който очакваме. Да не сме зависими от даден резултат, да не оставяме той да определя смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем някого. Всъщност най-често, когато се откажем от емоционалната си обвързаност с резултата, получаваме това , от което сме се отказали.
За да се развиваме и постигаме нови успехи трябва да се откажем от своята обвързаност с миналото и с познатото. Търсенето на сигурност във вещите и в познатото е илюзия. Известното са старите ни представи, там няма еволюция, няма развитие, няма креативност.
Дийпак Чопра пише:
„Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности.”
9.Закон за целта
Този закон гласи, че всеки човек има своя цел, свой уникален талант. Всички ние сме придобили проявление във физическия свят, за да изпълним определена своя мисия. Всеки има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с която да допринесе за разширяването на Вселената. Всеки живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде своя изключителен Опус. Когато човек следва тази Своя цел, Вселената „разчиства пътя му”, защото това е НЕГОВИЯТ ПЪТ и обстоятелства, хора и събития се стичат така, че да му помагат.
Повече http://sebepoznanie.com/wselena/zakoni/
Във Вселената съществуват закони, като закона за гравитацията. Познаването на тези закони ще ни помогне дa управляваме живота си към по-добро и да постигаме нещата, които
желаем. Различните автори ги определят по различен начин, но те са едни и същи. Тук съм обединила най-общото от различните учения и автори за действието на законите :
1.Умът е Първопричината
Този закон може да се нарече закон за чистата потенциалност, за проявлението или принцип на менталността. Той
гласи, че Първоизточникът на цялата Вселена е чистото Съзнание…чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Цялото е Ум, а Светът е Ментално творение в Ума на Цялото. Или казано по-просто – Цялото, БОГ, Всичко, от което се раждат нещата е СЪЗНАНИЕ, а Светът е проявление на това Съзнание. Между нас и това Съзнание няма преграда – ние сме едно Цяло. И както светът е сътворен от Съзнанието, така и ние творим с ума си своя свят. Умът е първопричината, а съзнанието е винаги въпрос на избор.
2.Закон за Привличането
Той гласи: Подобните неща се привличат. Всичко в Света се намира в непрекъснато движение и вибрира. Разликата между многообразното проявление на Творението е в различната скорост и форма на вибрацията. Всяка мисъл също вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и привлича към себе си съответстващ сигнал.
Нашите мисли+ чувства= енергията ни. Енергията, която излъчваме привлича подобна енергия. А когато променим своята енергия, всичко окoло нас започва да се променя. Ключът към това да привлечеш нещо, което желаеш в живота си, е да постигнеш вибрационна хармония с него. Най-лесният начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, сякаш то вече е част от твойто преживяване и да влееш мислите си в удоволствието от него…да намериш чувството и да го задържиш. Така ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш като магнит хора, обстоятелства и предмети с подобна вибрация.
3.Закон за намерението
Според този Закон, когато сме водени от чисто намерение можем да бъдем сигурни в положителния изход. Намерението е желание, изчистено от съмненията, страха, от манипулации. То е желание, необвързано с резултата, концентрирано внимание върху постигнатата цел.
Намерението има огромна организираща сила, то може да извърши такива промени на събитията около нас, че всичко да стане както си го представяме. За да реализираме намерението си е необходимо:
* Първо да формулираме конкретно каква е целта ни.
* Вяра, без съмнения, но не точно вяра, а както казва Вадим Зеланд – празна и безгрижна решимост, когато просто „знаеш“, че целта ти ще се осъществи, когато след като си дал „поръчка“ на Вселената, очакваш спокойно и без нетърпение намерението да се осъществи, да се довериш. За тази цел помагат утвържденията.
* Трябва да знаеш, да приемеш, че заслужаваш целта ти да се реализира.
За приближаването към целта ни помага най-много визуализацията на постигнатата цел(за утвържденията и визуализацията ще пиша в друга тема).
* Трябва да си осъзнат, т. е. да си нащрек за знаците, които ти дава Вселената и да не натрапваш на света своя сценарий, защото често целта се реализира по най-неочаквания начин и трябва да си с отворени очи за различните варианти, да можеш да се възползваш от възможности, които се появяват.
* Най-важната крачка – отказването от емоционалното вкопчване в целта, дори много автори говорят за намаляване на важността и отказване от целта(не от намерението, а от преследването на целта, т. е. да се наслаждаваш на процеса, а да не се стремиш към целта) и тогава целта се реализира „от само себе си.“
Както казва Дийпак Чопра :
„Свойството Намерение към обекта на внимание може да организира безкрайност от пространствено-времеви събития, за да се осъществи. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието намерението има безкрайна организираща сила.”
4. Закон за парадоксалното намерение
Някой автори отделят като отделен закон - законът за по-специфичен вид намерение, при което нещата сякаш се получават напук на нашите желания и получаваме това, което активно НЕ искаме – парадоксалното намерение. Ето как определя това парадоксално намерение Сандра Ан Тейлър:
„Според Закона за парадоксалното намерение ние сме склонни да отблъскваме точно тези неща, към които отчаяно се стремим!
Ако упорито и безплодно се стремите да предизвикате дадено събитие, тази вибрация на разочарованието ще го отблъсне, ще отдалечи хората и обстоятелствата, които биха могли да ви донесат желания резултат.
ОТЧАЯНИЕТО И НЕТЪРПЕНИЕТО ДЕЙСТВАТ КАТО СПИРАЧНИ МЕХАНИЗМИ!
Когато се откажете от днешното щастие и прегърнете тревогата за утрешната несигурност, вие блокирате готовността си да получавате.
СМЕНЕТЕ ОБЕКТА НА ФОКУСИРАНЕ – ОТ ЛИПСВАЩОТО КЪМ ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ И ЦЕНИТЕ, ЗА ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ СЪЗНАНИЕТО НА УСПЕХА.
Най-добрата енергия се получава, когато се отърсите от нетърпението и се изпълните с упование, когато се измъкнете от отчаянието и изберете мира на настоящето.
Според закона за парадоксалното намерение може да получите това, което искате ЕДИНСТВЕНО АКО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТО НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Когато затънете в енергията на парадоксалните намерения, ясно преобладаващата ви мисъл, свързана с целта ви е:
„Не мога да бъда щастлив, ако това не стане“.
Едно такова убеждение превръща идеята ви в неспособност да бъдете щастливи във вашата действителност…
Преследвайте целите си, защото искате резултатът да обогати ВАШИЯ ВЕЧЕ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ, а не защото без тях ще се чувствате нещастни.
Освен това знайте, че понякога Вселената не ни дава точно желаното в момента, когато го искаме, защото по-нататък ни очаква нещо по-добро“.
5. Закон за хармонията или за най-малкото усилие
Според този закон, когато сме в хармония със себе си и света, енергията ни отваря Вселенското изобилие и получаваме достъп до прозренията, силата и цялата благодат, която може да предложи светът. Тогава нещата които искаме се случват без усилие… сякаш от самосебе си. Природата винаги избира пътя на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енергия.
”Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте…а нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.”
Хармония със себе си можем да постигнем като първо ПРИЕМЕМ себе си такива каквито сме със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си. Както пише Екхарт Толе – ако примерно имате да свършите някаква работа, но не ви се работи – или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си … насладете му се без да се упреквате… Ако някой човек или ситуация ви притеснява – или кажете какво мислите и променете каквото можете, или приемете човека или ситуацията безрезервно…Това е да си в хармония със себе си – с приемане, без терзания и несъгласия.
Хармония със света можем да постигнем, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерения:
* Да поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. Само ние можем да решим дали една ситуация ще я разглеждаме като проблем или възможност. Ние сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжаляваме или да си „направим от лимона лимонада”.
* Да се откажем да контролираме нещата. Ние не сме тук , за да променяме Света, а да изберем това от него, което искаме. В Света има всичко-ние нямаме власт да променяме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата както на нас ни се иска…но имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.
6.Закон за причината и следствието
Този закон гласи, че нашата енергия се запазва завинаги в Света. Тя се трупа и всичката – независимо дали е насочена към нас или към другите – създава нещо като банкова сметка за съдбата. Затова и Дийпак Чопра нарича още този закон – Закон за кармата. Добра или лоша – всяка наша мисъл или постъпка, всеки контакт с друг човек стават част от нашата инвестиция. Всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид.
Дийпак Чопра пише, че за да използваме този кармичен закон, трябва да възприемаме съзнателно избора, които правим всеки ден и да преприемаме „правилното”действие. ”Правилното” няма нищо общо с морала, то е решение или действие, което ни носи душевен комфорт, което не предизвиква угризения, омраза и т. н. Едничкото, на което можем да се осланяме е нашето собствено усещане за нещата – когато постъпваме „правилно” просто го знаем и се чувстваме „леко”. Нашето бъдеще се генерира от всеки избор, който правим във всеки момент от живота си.
7. Закон за даването
Според този закон Вселената функционира посредством динамичен обмен…Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
За да задействаме циркулацията, трябва да се научим да даваме онова, към което се стремим. Най-лесният начин да получим това, което искаме, е да помагаме на другите да получат онова, което искат. Когато даваме, винаги ни се връща. Ако спрем циркулацията на парите и се вкопчим в тях и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към нас.
Но даването не е свързано непременно с пари. Дайте обич, усмивка, подарете нещо на някого в нужда, подайте му ръка. Важното е , когато давате да не съжалявате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване. Когато решите да дадете, дайте от сърце без желание за някаква отплата. Това е истинският Дар и той носи удоволствие на този, който го дарява. Когато давате по този начин, Вселената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.
8. Закон за необвързаността
Този закон гласи, че за да получим каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажем от своята обвързаност с него. Това не означава да се откажем от желанията си, а от обвързаността с резултата, който очакваме. Да не сме зависими от даден резултат, да не оставяме той да определя смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем някого. Всъщност най-често, когато се откажем от емоционалната си обвързаност с резултата, получаваме това , от което сме се отказали.
За да се развиваме и постигаме нови успехи трябва да се откажем от своята обвързаност с миналото и с познатото. Търсенето на сигурност във вещите и в познатото е илюзия. Известното са старите ни представи, там няма еволюция, няма развитие, няма креативност.
Дийпак Чопра пише:
„Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности.”
9.Закон за целта
Този закон гласи, че всеки човек има своя цел, свой уникален талант. Всички ние сме придобили проявление във физическия свят, за да изпълним определена своя мисия. Всеки има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с която да допринесе за разширяването на Вселената. Всеки живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде своя изключителен Опус. Когато човек следва тази Своя цел, Вселената „разчиства пътя му”, защото това е НЕГОВИЯТ ПЪТ и обстоятелства, хора и събития се стичат така, че да му помагат.
Повече http://sebepoznanie.com/wselena/zakoni/
неделя, 10 октомври 2010 г.
Как да станем богати!
"Земята ти поднася своите плодове, но ти може и да не ги приемеш, ако знаеш как сам да вземеш това, което ти е нужно"
Халил Гибран
"Всеки, който мечтае за финансова независимост, трябва да развие в себе си съзнание за благосъстояние. Забележете, казвам "да развие", защото това съзнание не се появява случайно. Никой не се ражда с него, то не е някаква даденост. Това е състояние на ума, при което вие се настройвате да очаквате, приемате и откривате благосъстояние и възможности навсякъде.
Противоположно на съзнанието за благосъстояние е "състоянието за недостиг", което е познато на повечето хора. Този, който има съзнание за недостиг, очаква и приема само липса и ограничения и ги вижда навсякъде, като табели, поставени на път, водещ единствено към недоимък, нищета, и трудности. Никой никога няма да постигне финансов успех, ако има съзнание за недостиг. Просто не е възможно - Вие не можете да вървите едновременно по двата пътя-към богатство и към бедност, тъй като водят в противополжни посоки. Те са ясно разграничени и няма никаква тайна-който и път да изберете, той в крайна сметка ще определи съдбата ви.
И така, какъв тип съзнание имате? Ако откриете че имате съзнание, настроено за недостиг, то вашата задача е ясна. Трябва да се избавите от тези умствени окови и да започнете да развивате в себе си необходимото съзнание за благополучие.
Трябва да следвате следните пет стъпки, за да си изградите такова съзнание:
Стъпка 1 Развийте убеждение за благополучие
Съществуват четири такива основни убеждения
Първо убеждение за благополучие:
Вселената гъмжи от изобилие.
Съзнанието за благополучие предполага, че Вселената гъмжи от изобилие, има много от всичко за всеки. Остава ни единствено да се отворим за нейните дарове. Погледнете природата-щедро, разточителна в изобилието, което предлага. Опитайте се да преброите звездите на небето - няма да успеете-никой никога не е успявал и няма да успее - те са стотици милиарди. Вижте полето покрито с цветя, толкова много, че не можете да ги обхванете с поглед. Изобилие има навсякъде. Изобилие от възможности предлага и пазарът, и търговията, трябва само да съсредоточите вниманието си, за да ги видите. А ако някъде има дефицит на нещо, това е само в собственото ви съзнание.
Съзнанието, настроено за недостиг, казва: Няма достатъчно възможности", "Ако аз имам много от всичко, ще съм ощетил някого другиго" или "Ако аз напредна в службата, тогава някой друг няма да напредне".
Съзнанието за недостиг вярва, че "всеки човек се състезава с другите за едни и същи неща" и че "липсват възможности" или че "парите са малко", а "всичко е толкова скъпо. Вгледайте се в себе си - дали не сте си втълпили някое от тези убеждения, защото това е сигурен признак, че сте настроили съзнанието си за недостиг.
Второ убеждение за благополучие:
Животът носи радост и удовлетворение.
Съзнанието за недостиг вярва, че животът е тежък и изпълнен с проблеми и трудности. То е сигурно, че всичко се постига само с упорит труд.
Срещал съм много хора с този възглед и те винаги полагат неимоверни усилия при постигането на всичко в живота. Няма как да бъде различно, когато това е, в което вярват. Помните ли какво ви казах по-рано за убежденията? Каквото и убеждение да си изберете, вашият ум ще намира винаги предостатъчно доказателства, за да го подкрепя. мнозина вярват, че животът е труден и суров за тях и той наистина е такъв. Съзнанието за недостиг винаги търси и очаква проблеми, трудности, разочарования, нерви и винаги ги намира.
Съзнанието за благополучие гледа на живота като на приключение. То очаква възнаграждения. Търси забавление и радост и винаги ги намира. Когато се появят някакви проблеми или трудности, то те се разглеждат като предизвикателства, които крият нови възможности- човек само трябва да ги потърси и използва. Съзнанието за благополучие цени живота и знае, че всяко ново предизвикателство влече след себе си още по-големи възнаграждения, нови приключения и повече удоволствие. Животът е наситен, богат и щедър, а нови преживявания и успехи ви чакат зад всеки ъгъл.
Трето убеждение за благополучие:
Всеки аспект от моя живот предлага неограничен брой възможности.....
Откъсът е от книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко"-тази уникална книга предлага на читателя необикновени техники за овлядяване поразителната сила на мисълта.
През 1975 година Джон Кехоу се оттегля да живее в горите, за да може в пръдължение на три години, прекарани в уединение, да изучава и размишлява върху вътрешните механизми на работа на човешкото подсъзнание. Черпейки информация от най-различни научни и духовни източници, а също, опирайки се на собствени наблюдения и прозрения, Джон Кехоу разработва твърде удачна програма за развитието на силата на мисълта. През 1978 г. той започва да обучава хора на принципите, формулирани от самия него, а през 1980г. неговите лекции вече имат колосален успех в цял свят.
Последните години Джон Кехоу се занимава с преподаване и изнася лекции.
Халил Гибран
"Всеки, който мечтае за финансова независимост, трябва да развие в себе си съзнание за благосъстояние. Забележете, казвам "да развие", защото това съзнание не се появява случайно. Никой не се ражда с него, то не е някаква даденост. Това е състояние на ума, при което вие се настройвате да очаквате, приемате и откривате благосъстояние и възможности навсякъде.
Противоположно на съзнанието за благосъстояние е "състоянието за недостиг", което е познато на повечето хора. Този, който има съзнание за недостиг, очаква и приема само липса и ограничения и ги вижда навсякъде, като табели, поставени на път, водещ единствено към недоимък, нищета, и трудности. Никой никога няма да постигне финансов успех, ако има съзнание за недостиг. Просто не е възможно - Вие не можете да вървите едновременно по двата пътя-към богатство и към бедност, тъй като водят в противополжни посоки. Те са ясно разграничени и няма никаква тайна-който и път да изберете, той в крайна сметка ще определи съдбата ви.
И така, какъв тип съзнание имате? Ако откриете че имате съзнание, настроено за недостиг, то вашата задача е ясна. Трябва да се избавите от тези умствени окови и да започнете да развивате в себе си необходимото съзнание за благополучие.
Трябва да следвате следните пет стъпки, за да си изградите такова съзнание:
Стъпка 1 Развийте убеждение за благополучие
Съществуват четири такива основни убеждения
Първо убеждение за благополучие:
Вселената гъмжи от изобилие.
Съзнанието за благополучие предполага, че Вселената гъмжи от изобилие, има много от всичко за всеки. Остава ни единствено да се отворим за нейните дарове. Погледнете природата-щедро, разточителна в изобилието, което предлага. Опитайте се да преброите звездите на небето - няма да успеете-никой никога не е успявал и няма да успее - те са стотици милиарди. Вижте полето покрито с цветя, толкова много, че не можете да ги обхванете с поглед. Изобилие има навсякъде. Изобилие от възможности предлага и пазарът, и търговията, трябва само да съсредоточите вниманието си, за да ги видите. А ако някъде има дефицит на нещо, това е само в собственото ви съзнание.
Съзнанието, настроено за недостиг, казва: Няма достатъчно възможности", "Ако аз имам много от всичко, ще съм ощетил някого другиго" или "Ако аз напредна в службата, тогава някой друг няма да напредне".
Съзнанието за недостиг вярва, че "всеки човек се състезава с другите за едни и същи неща" и че "липсват възможности" или че "парите са малко", а "всичко е толкова скъпо. Вгледайте се в себе си - дали не сте си втълпили някое от тези убеждения, защото това е сигурен признак, че сте настроили съзнанието си за недостиг.
Второ убеждение за благополучие:
Животът носи радост и удовлетворение.
Съзнанието за недостиг вярва, че животът е тежък и изпълнен с проблеми и трудности. То е сигурно, че всичко се постига само с упорит труд.
Срещал съм много хора с този възглед и те винаги полагат неимоверни усилия при постигането на всичко в живота. Няма как да бъде различно, когато това е, в което вярват. Помните ли какво ви казах по-рано за убежденията? Каквото и убеждение да си изберете, вашият ум ще намира винаги предостатъчно доказателства, за да го подкрепя. мнозина вярват, че животът е труден и суров за тях и той наистина е такъв. Съзнанието за недостиг винаги търси и очаква проблеми, трудности, разочарования, нерви и винаги ги намира.
Съзнанието за благополучие гледа на живота като на приключение. То очаква възнаграждения. Търси забавление и радост и винаги ги намира. Когато се появят някакви проблеми или трудности, то те се разглеждат като предизвикателства, които крият нови възможности- човек само трябва да ги потърси и използва. Съзнанието за благополучие цени живота и знае, че всяко ново предизвикателство влече след себе си още по-големи възнаграждения, нови приключения и повече удоволствие. Животът е наситен, богат и щедър, а нови преживявания и успехи ви чакат зад всеки ъгъл.
Трето убеждение за благополучие:
Всеки аспект от моя живот предлага неограничен брой възможности.....
Откъсът е от книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко"-тази уникална книга предлага на читателя необикновени техники за овлядяване поразителната сила на мисълта.
През 1975 година Джон Кехоу се оттегля да живее в горите, за да може в пръдължение на три години, прекарани в уединение, да изучава и размишлява върху вътрешните механизми на работа на човешкото подсъзнание. Черпейки информация от най-различни научни и духовни източници, а също, опирайки се на собствени наблюдения и прозрения, Джон Кехоу разработва твърде удачна програма за развитието на силата на мисълта. През 1978 г. той започва да обучава хора на принципите, формулирани от самия него, а през 1980г. неговите лекции вече имат колосален успех в цял свят.
Последните години Джон Кехоу се занимава с преподаване и изнася лекции.
Изпитана рецепта за подсилване на сърце и имунитет!
За подсилване на сърцето/при болка и слабост/ и за подсилване на имунитета една изпробвана рецепта и много ефикасна:
1. индрише 20 листа
2. бадеми 30 броя
3. лимони 4 броя
4. мед - половин килограм
5. орехи - 20 броя/от нова реколта, бели/
6. капки глог/от аптеката/ - 30 капки
7. капки валериана/от аптеката/ - 28 капки
Всичко това се смила много добре: орехите и бадемите се счукват на много ситно, лимоните след като се измият идеално, се настъргват на ренде, индришето се нарязва на ситно. Всичко това разбъркано добре се слага в хладилник. Взема се по една супена лъжица половин час преди ядене.
След няколкодневен прием, човек се чувства здрав и силен. Отлично се подобрява работата на сърцето, имунитетът се подсилва качествено. Особено полезно за малки деца и възрастни хора.
1. индрише 20 листа
2. бадеми 30 броя
3. лимони 4 броя
4. мед - половин килограм
5. орехи - 20 броя/от нова реколта, бели/
6. капки глог/от аптеката/ - 30 капки
7. капки валериана/от аптеката/ - 28 капки
Всичко това се смила много добре: орехите и бадемите се счукват на много ситно, лимоните след като се измият идеално, се настъргват на ренде, индришето се нарязва на ситно. Всичко това разбъркано добре се слага в хладилник. Взема се по една супена лъжица половин час преди ядене.
След няколкодневен прием, човек се чувства здрав и силен. Отлично се подобрява работата на сърцето, имунитетът се подсилва качествено. Особено полезно за малки деца и възрастни хора.
събота, 9 октомври 2010 г.
Парапсихология
Немският психиатър Ханс Бергер е известен като първи от учените, зарегистрирал биотока в мозъка на човека.Това се случило през 1929 г. И в значителна степен благодарение на него е открита магнитната хипотеза на електромагнитната телепатия.
В 1940 г. Бергер издава във Виена книгата “Душа” в която излага своята нова хипотеза.
Той е предположил, че физическите процеси, произтичащи в индукцията на мозъка – са възможните колебания на електрическия потенциал – и се превръщат в особена психическа енергия разпространяваща се в пространството подобно на вълните Херц, но не се индефицират с това. Достигаща до мозъка на перципиента, психическата енергия се преобразува във физическа, възбуждаща съответните физически процеси (възможно биопотенцални колебания) които възприема мозъка, и които обуславят психичните преживявания, съответстващи на преживяванията на пациента.Бергер говори за неоходимостта от “индукция” или “резонанс” на мозъка и перципиента, но обмисля и въпроса с условията на тази „настройка”.
Старейшината американския парапсихолог Дж.Райн(1895- 1980) 1953 г. излиза с хипотезата- счита за възможно съществуването на специални парапсихологически енергии, радикално отличаващи се от матералните видове енергии , способни да се превръщат в тях.Екстрасензорното възприятие, в това число и телепатията, Райн има предвид че е в резултат на трансформацията на парапсихическата енергия във физиологическа енергия на мозъка: психокинетически явления – това е трансформация на парапсихологическата енергия в енергия, действаща на материалния обект.Съгласно Райн субекта възприема екстрасензорен образ, защото духа (психически) може да напусне пределите на тялото, и да влезе в директен контакт с екстрасензорно взприемани обекти.Становищата на Райн са силно повлияни от неговия учител, американския психолог Макдугал, който в своята книга”Енергията на човека”(1933) твърди: “Ние трябва да постулираме някакъв вид енергия, която се подчинява на законите, несъвсем идентични на законите за енергия, които са приемани във физиката”.
Един от тях, известния философ В.П.Тугаринов, с изчерпателна яснота е изложил в своята книга “Философия на съзнанието” (м. , 1971) идеята:”Трябва да се помни, че психическото като идеал, се проявява и съществува не “ в главата” а с помоща на главата”.Това не е някаква субстанция – психическо лишено пространствено – геометрически, физикохимчески, енергетически характерстики или качества, и в този смисъл “безплътно” и “безтелесно”. Мислите, утвърждава философа, са като продукти на психиката, нямат ред присъщ на материалните признаци на субстанцията: “Те не са твърди, или течни или газообразни.Те не се явяват нито като орган , нито като вещество, нито катофизическо поле – по принцип те са така да се каже , нематериални.
http://letiya.net/content/parapsikhologiya
В 1940 г. Бергер издава във Виена книгата “Душа” в която излага своята нова хипотеза.
Той е предположил, че физическите процеси, произтичащи в индукцията на мозъка – са възможните колебания на електрическия потенциал – и се превръщат в особена психическа енергия разпространяваща се в пространството подобно на вълните Херц, но не се индефицират с това. Достигаща до мозъка на перципиента, психическата енергия се преобразува във физическа, възбуждаща съответните физически процеси (възможно биопотенцални колебания) които възприема мозъка, и които обуславят психичните преживявания, съответстващи на преживяванията на пациента.Бергер говори за неоходимостта от “индукция” или “резонанс” на мозъка и перципиента, но обмисля и въпроса с условията на тази „настройка”.
Старейшината американския парапсихолог Дж.Райн(1895- 1980) 1953 г. излиза с хипотезата- счита за възможно съществуването на специални парапсихологически енергии, радикално отличаващи се от матералните видове енергии , способни да се превръщат в тях.Екстрасензорното възприятие, в това число и телепатията, Райн има предвид че е в резултат на трансформацията на парапсихическата енергия във физиологическа енергия на мозъка: психокинетически явления – това е трансформация на парапсихологическата енергия в енергия, действаща на материалния обект.Съгласно Райн субекта възприема екстрасензорен образ, защото духа (психически) може да напусне пределите на тялото, и да влезе в директен контакт с екстрасензорно взприемани обекти.Становищата на Райн са силно повлияни от неговия учител, американския психолог Макдугал, който в своята книга”Енергията на човека”(1933) твърди: “Ние трябва да постулираме някакъв вид енергия, която се подчинява на законите, несъвсем идентични на законите за енергия, които са приемани във физиката”.
Един от тях, известния философ В.П.Тугаринов, с изчерпателна яснота е изложил в своята книга “Философия на съзнанието” (м. , 1971) идеята:”Трябва да се помни, че психическото като идеал, се проявява и съществува не “ в главата” а с помоща на главата”.Това не е някаква субстанция – психическо лишено пространствено – геометрически, физикохимчески, енергетически характерстики или качества, и в този смисъл “безплътно” и “безтелесно”. Мислите, утвърждава философа, са като продукти на психиката, нямат ред присъщ на материалните признаци на субстанцията: “Те не са твърди, или течни или газообразни.Те не се явяват нито като орган , нито като вещество, нито катофизическо поле – по принцип те са така да се каже , нематериални.
http://letiya.net/content/parapsikhologiya
Абонамент за:
Публикации (Atom)