Световъртеж и проблеми с равновесието може да очакваме през пролетта, ако имаме шипове в областта на шийните прешлени. Случва се при влажно и дъждовно време, такива пациенти да получат проблеми със слуха.
В този случай говорим за синдром на Мениер, при шийни ошипявания, травми в областта на шията или повишен мускулен тонус на нервната структура, наречена заден шиен симпатикус. В подобни случаи се изпада в състояние на възбуда. Тя се предава на нервните влакна под формата на нервен импулс.
Когато импулсът достигне до кръвоносния съд, предизвиква спазъм, който от своя страна води до световъртеж, нарушено равновесие, шум в ушите, гадене и повръщане.
Симптомите при състояние на възбуда и при отпадане на слухововестибуларните структури са едни и същи. Докато при първия случай оплакванията са временни и след това идва подобрение, при блокажа на важните структури във вътрешното ухо всеки час е от значение. Състоянието на пациента е сходно с това при инфаркт на миокарда, затова образно може да се каже, че това е инфаркт на вътрешното ухо. Подобно на сърдечния и тук се касае за спиране на притока на кръв,
която носи кислород и хранителни вещества до вътрешното ухо, и по този начин се възпрепятства правилното му функциониране. Затова пациетът спешно трябва да бъде хоспитализиран.
Забавянето на лечението води до трайни и необратими нарушения на слухово-вестибуларния анализатор.
Внимание - непоправимото оглушаване поразява всички възрастови групи! Подобна картина може да бъде презивикана от вируса на грипа. Доказано е, че той атакува едностранно вестибуларния ганглий. Така импулсите, които се зараждат във вестибуларния апарат, не могат да достигнат до централните отдели на вестибуларната верига. Симптомите са същите като болестта на Мениер, но без засягане на слуха. Заболяването се нарича вестибуларен невронит. В по-голямата част от случаите това е лечимо, но пациетът спешно трябва да бъде хоспитализиран.
В рамките на 24 часа се правят редица изследвания за уточняване на състоянието на пациента. Прецизната диагноза дава отговор дали той трябва да остане в болницата, или може да се лекува в домашни условия. Същият набор с изследвания може да се направи и отоневрологичен кабинет, който трябва да бъде оборудван с очилата на Френцел, въртящото се кресло на Барани, аудиометричен апарат за измерване на слуха. Размерите на помещението трябва да бъдат не по-малко от 6 на 4 м. Тази големина на помещението дава възможност подът да бъде разчертан за извършване на тестове за равновесие.
При слухови нарушения е задължително да се направи и изследнане с аудиометричен апарат, който определя степента на слуховото увреждане. Това позволява на лекаря да назначи най-подходящото лечение. При необходимст от поставяне на слухови протези, аудиограмата подсказва не само най-подходящия слухов апарат, но и как да бъде настроен, за да може пациентът да чува възможно най-добре.
