Те се открояват сред своите връстници с необичаен ум и мъдрост. С лекота майсторят сложни технически "играчки". Езиковите и възрастови бариери не са пречка за тях. Ненавиждат насилието и омразата, състрадателни са и привързани към семейството и приятелите. Наричат ги "индигови" и "кристални" деца.
Първите представители на генерация от изключително способни и надарени хора се появяват преди около сто години.
Бум от раждания на "индигови" деца се наблюдава през 70-те години на ХХ век, а днес те вече са на възраст, която им позволява да поемат своята роля на наставници, лидери и реформатори на човечеството. "Кристалните" деца започват да се раждат около 2000 година. Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството".
Изследователката Дорийн Вирту първа проучва същността на феномена и разкрива удивителните послания на индиговите и кристални деца. Названията им произтичат от цветовете на аурата и енергията, която излъчват. Аурата (астралното тяло) на индиговите деца е с мастиленосин (индигов) цвят. Това е цветът на чакрата, която екстрасенсите наричат "трето око" и представлява енергиен център в средата на челото. Тази чакра регулира ясновидските дарби за проникване в незримото и контакти с форми на материя и енергия отвъд познатите ни измерения. Кристалните деца имат прекрасна многоцветна аура в пастелни тонове, напомняща на огрян от слънчевите лъчи кристал. И двете генерации се отличават с висока чувствителност и свръхестествени дарби.
Индиговите деца са по-стара генерация и сега се проявяват най-вече във възрастовия диапазон от 7 до 25 години. Със своя астрален "детектор на лъжата" те безпогрешно усещат лъжата, безчестието и авторитарността. Индиговите деца са неспособни да бъдат лицемерни или да симулират толерантност към злобата и нетърпимостта в средата, която ги заобикаля. Тъй като тяхната колективна цел е да съборят стария световен ред, те са по-войнствени и енергични от по-късната генерация на кристалните деца. Те са тук, за да разрушат или реформират правителствените, образователни и законодателни системи, които възпрепятстват обединението на човечеството. За да осъществят своите намерения, те се нуждаят от изключителна непоколебимост и завладяваща решителност.
Необичайното поведение и мотиви на индиговите деца често се тълкуват превратно и психиатрите им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" - Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Вирту е убедена, че правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" - Attention Dialed into a Higher Dimension. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, индиговите деца губят своята енергичност и паранормални способности. Според Вирту първото смущаващо впечатление при контакт с кристалните деца са техните излъчващи неземна мъдрост големи пронизващи очи, които сякаш ни хипнотизират и "разголват" душата ни. Най-големите от тях в момента са на не повече от 7-8 години. Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи. Техните предшественици са духовни водачи, които драстично реформират съзнанието и управлението на обществото, докато кристалните деца са "верни на сърцето", които проповядват христовите ценности и следват вече проправения път към един по-сигурен и хармоничен свят. Кристалните деца са прелюдия към реалност на директно безсловесно общуване. Вместо с писмени символи и устна реч хората ще обменят мисли и знания посредством телепатия. Користта, лъжата и омразата вече няма да могат да бъдат скривани и ще бъдат изкоренени. Нарастващия брой индивиди с екстрасензорни способности в нашето съвремие свидетелства, че процесът на духовна трансформация и обръщане на човечеството към силите на незримото вече набира скорост.
Телепатичните дарби на кристалните деца се отразяват на вербалното им общуване с другите хора. При много от тях има изоставане в развитието на речта и те проговарят едва на 3-4 години. Въпреки това родителите им споделят пред Вирту, че по неведоми причини никога не са имали усещането, че не могат да общуват с тях. Кристалните деца употребяват комбинация от телепатия, своеобразен език на символите и звуци (включително песни). Едва ли е странно, че тези форми на контакт се определят като "аномалия" от медици и педагози. От появата на кристалните деца броят на диагнозите "аутизъм" е рекордно висок. Според дефиницията засегнатият от аутизъм индивид се изолира в свой собствен свят и поради индиферентността си към случващото се в живота е неспособен да общува с околните.
Дорийн Вирту обаче е убедена, че кристалните деца не само не са аутисти, но всъщност са най-общителните, съпричастни и духовно просветени участници в човешката еволюция. Посегателството върху техните дарби според нея е престъпление, което заплашва да "прекърши цивилизацията още преди да покълнат семената на промяната".
Кандидатът на техническите науки и автор на книгата "Перспективи на човешката еволюция" Юрий Фомин прогнозира, че вследствие на мутации, породени от техногенната активност на човека, в близко бъдеще ще се появи универсално същество, надарено с телепатични, ясновидски и други екстрасензорни способности. Парапсихоложката Селия Фен обаче е уверена, че причината за тези промени ще е не техническия прогрес, а осъществяван понастоящем "групов проект" на Вселенския разум. Следвайки неговите повели, хиляди просветени души слизат от по-високи нива на духовни вибрации в нашия материален свят и се въплътяват във физически тела като "индигови" и "кристални" деца, за да станат "учители" и "лечители" на човечеството. Целта на тази спиритуалистична интервенция е създаването на свят на единство, наричан "Нова Земя". В него хората ще преоткрият своите добродетели и уникалността си като разумен вид. Освободени от оковите на материалното, те ще се устремят към безбройните светове във Всемира, за да намерят отговорите на своите вечни въпроси и разкрият великото тайнство на Живота.
Статията е от сайта: http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=924
събота, 31 юли 2010 г.
Чесън и лук гонят злите сили
Още от дълбока древност в качеството им на муски са се използвали лук, чесън и мак. Лукът гони злите духове. Той им въздейства, като им отнема свръхестествените сили.
От древността жените в Европа се страхуват да употребяват в готвенето разрязана глава лук, която е престояла цяла нощ. Стичало се е, че тя е попила зловредите влияния и по този начин е прочистила помещенията. Жените са се страхували да готвят с пренощувал лук, за да не попадне злото в хората чрез храната.
Чесенът е синоним на огромна езотерична сила още от езически времена. Той се използва за защита от вещици, вампири, демони и лоши очи.
Чесънът е бил един от главните герой в тайнствата на бог Дионис. Не само на сватбените пиршества, но и по време на празниците, глава чесън задължително стояла пред всеки гост. По този начин тя го пазела от зли сили и болести.
В християнските времена по време на Русалиите девойките вплитали стръкчета чесън във венчето си, за да се преборят с нечистите сили и да получат чудодейни видения, пише в. "Психо".
Макът привличал и все още привлича погледите със своята красота. След като цветето увехне, остава главичка, пълна с малки семенца, които са повече от 300 000. Точно затова хората считат растението за символ на плодородието.
Букети от макове пазели дома от зли сили и засилвали продуктивната сила на хората и животните в дома. Такава корона краси и главата на богиня Юнона.
С особено силно въздействие е камбанката, която може да се носи като украшение на врата. От векове се смята, че тя осигурява мощна защита срещу лошото.
Статията е от сайта: http://sanovnik.bg/n4-12521-Чесън_и_лук_гонят_злите_сили
От древността жените в Европа се страхуват да употребяват в готвенето разрязана глава лук, която е престояла цяла нощ. Стичало се е, че тя е попила зловредите влияния и по този начин е прочистила помещенията. Жените са се страхували да готвят с пренощувал лук, за да не попадне злото в хората чрез храната.
Чесенът е синоним на огромна езотерична сила още от езически времена. Той се използва за защита от вещици, вампири, демони и лоши очи.
Чесънът е бил един от главните герой в тайнствата на бог Дионис. Не само на сватбените пиршества, но и по време на празниците, глава чесън задължително стояла пред всеки гост. По този начин тя го пазела от зли сили и болести.
В християнските времена по време на Русалиите девойките вплитали стръкчета чесън във венчето си, за да се преборят с нечистите сили и да получат чудодейни видения, пише в. "Психо".
Макът привличал и все още привлича погледите със своята красота. След като цветето увехне, остава главичка, пълна с малки семенца, които са повече от 300 000. Точно затова хората считат растението за символ на плодородието.
Букети от макове пазели дома от зли сили и засилвали продуктивната сила на хората и животните в дома. Такава корона краси и главата на богиня Юнона.
С особено силно въздействие е камбанката, която може да се носи като украшение на врата. От векове се смята, че тя осигурява мощна защита срещу лошото.
Статията е от сайта: http://sanovnik.bg/n4-12521-Чесън_и_лук_гонят_злите_сили
Кристалните черепи са древни видео плеъри!
Тайните на кристалните черепи, открити в различни части на света, до днес не са разгадани. Според древни легенди тринадесет свещенослужители трябвало да гледат едновременно в очите на кристален череп, за да видят други времена и да предричат бъдещето.
Различните хора реагират по различен начин на кристалните черепи – някои изпитват непонятен страх, други изпадат в блаженство, трети усещат аромати и изпадат в транс, в който виждат зрителни халюцинации.
Учените се разминават в мненията си за какво са направени кристалните черепи, които нямат и една пукнатина, а долната им челюст се движи като на истински човек. Според една от версиите кристалните черепи са се ползвали за доставяне на енергия в каменни блокове за създаване на антигравитационно поле.
В преданията на остров Пасха има описан епизод от далечното минало, в който се разказва как велики магове са ползвали кръгъл камък на име Те Пиро Кура, за да концентрират енергията и да накарат статуите да вървят.
Има вероятност този кръгъл камък да е кристален череп. Според друга версия кристалните черепи са се ползвали като запаметяващи и възпроизвеждащи устройства – нещо като телевизор или дигитален плеър.
Ако погледнем назад, преди двадесетина години едва ли много хора биха повярвали, че върху компютърен диск може да бъде запаметена каквато и да е информация. Възможно е древните да са записвали информация върху кристали.
Има шанс древните да са знаели, че кристалите на планинския кристал, от който са изработени всички черепи, има твърда решетка. Разположението на частиците в тази решетка не е стабилно и те могат да се разместват от външни въздействия.
Възможно е с помощта на лазер информацията да е била записвана, а след това очите на черепите да са се използвали като проектор, който прожектира информацията върху екран или стена.
Според трета версия кристалните черепи са представлявали система за предаване и приемане на сигнали от орбитална станция. С помощта на кристалните черепи са се предавали огромни количества информация.
Не е ясно дали и една от версиите е вярна. Учените продължават да градят нови и нови хипотези за произхода и предназначението на кристалните черепи.
Според изследванията им, за да се полира до такова съвършенство кристалът, от който са направени, са необходими няколкостотин години ръчна обработка.
Статията е от сайта: http://sanovnik.bg/
Различните хора реагират по различен начин на кристалните черепи – някои изпитват непонятен страх, други изпадат в блаженство, трети усещат аромати и изпадат в транс, в който виждат зрителни халюцинации.
Учените се разминават в мненията си за какво са направени кристалните черепи, които нямат и една пукнатина, а долната им челюст се движи като на истински човек. Според една от версиите кристалните черепи са се ползвали за доставяне на енергия в каменни блокове за създаване на антигравитационно поле.
В преданията на остров Пасха има описан епизод от далечното минало, в който се разказва как велики магове са ползвали кръгъл камък на име Те Пиро Кура, за да концентрират енергията и да накарат статуите да вървят.
Има вероятност този кръгъл камък да е кристален череп. Според друга версия кристалните черепи са се ползвали като запаметяващи и възпроизвеждащи устройства – нещо като телевизор или дигитален плеър.
Ако погледнем назад, преди двадесетина години едва ли много хора биха повярвали, че върху компютърен диск може да бъде запаметена каквато и да е информация. Възможно е древните да са записвали информация върху кристали.
Има шанс древните да са знаели, че кристалите на планинския кристал, от който са изработени всички черепи, има твърда решетка. Разположението на частиците в тази решетка не е стабилно и те могат да се разместват от външни въздействия.
Възможно е с помощта на лазер информацията да е била записвана, а след това очите на черепите да са се използвали като проектор, който прожектира информацията върху екран или стена.
Според трета версия кристалните черепи са представлявали система за предаване и приемане на сигнали от орбитална станция. С помощта на кристалните черепи са се предавали огромни количества информация.
Не е ясно дали и една от версиите е вярна. Учените продължават да градят нови и нови хипотези за произхода и предназначението на кристалните черепи.
Според изследванията им, за да се полира до такова съвършенство кристалът, от който са направени, са необходими няколкостотин години ръчна обработка.
Статията е от сайта: http://sanovnik.bg/
Кристалният череп!
Кристалният череп, който не трябваше да съществува
Езотериците приписват на черепа на Мичъл-Хеджис мистериозни качества и вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният кристален обект? Езотериците приписват на черепа на Мичъл-Хеджис мистериозни качества и вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният кристален обект?
Кристалният череп, който се намира в Британския музей. Възрастта на кристалните артефакти не е известна, както и не е ясно как точно са обработвани. Снимка: бибисипрограмс.ком
Езотериците разказват една легенда, според която на Земята има 12 говорещи кристални черепа, които - събрани около 13-ия - ще разкрият тайната си. По въпроса какво точно ще е посланието на развитата цивилизация обаче има противоречиви виждания. Твърденията варират от историята на Атлантида през предсказания за бъдещето до представянето на всеобхватна история на света.
В новия филм от поредицата Индиана Джоунс е по следите на кристалния череп. В предишните филми авантюристът спасяваше реликви от различни краища на света. Сега обаче езотериците биха аларма заради ключовата дума “кристален череп”.
Необикновена находка сред руините
В центъра на цялата шумотевица е т.нар. череп на Мичъл-Хеджис, чиято история започва при откриването му през 1924 година. Тогава англичанката Ана Мичъл-Хеджис се отправила на експедиция в Централна Америка към древния индиански град Лубаантум, намиращ се в Белиз. На 17-я си рожден ден осиновената дъщеря на изследователя Фредерик Мичъл-Хеджис тръгнала с един от работниците и видяла нещо да блести между високите колкото къщи скали на изоставен храм. Когато отишла там, тя намерила перфектно изработен, анатомически правилен череп в реални размери, направен от кристал.
Три месеца по-късно Ана и баща й открили наблизо и долна челюст, която явно била част от черепа. Убеден, че е намерил свещен предмет, ученият подарил артефакта на местните маи-свещеници. Когато отпътувал за вкъщи обаче той го получил като подарък за сбогом. И това е цялата история около намирането на кристалния череп.
Почти като Индиана Джоунс
Твърди се, че Ана намерила в една пещера и кристална статуя. Подът на пещерата изглеждал като мърдащ черен килим живи паяци. Лошото било, че над мястото тегнело проклятие, според което статуетката трябвало да си остане там. До смъртта си Ана не казала на никого къде се намира тази пещера. Но и в историята около намирането на кристалния череп има доста въпросителни.
Ана Мичъл-Хеджис през 2005 г. Ана почина на 11 април 2007 г. на сто години и през целия си живот не спря да настоява кристалните черепи да бъдат извадени от музеите. Снимка: кристалинкс.ком
Спорно е например, че Ана изобщо е участвала във въпросната експедиция. Тя не може да бъде открита на нито една от многото снимки от пътуването. Намирането на черепа също не е документирано. Сигурно е обаче, че баща й Фредерик Мичъл-Хеджис купил кристалния череп на разпродажба на Сотбис през 1943 година и чак след това го споменал за първи път. По-късно Ана обяснила, че по сложни пътища черепът попаднал за кратко в чужди ръце, затова трябвало да бъде купен обратно.
Лъже ли Мичъл-Хеджис?
Семейство Мичъл-Хеджис било прочуто със слабостта си към приключенски истории. Така бащата “открил” индиански племена и градове-руини, които били известни от повече от сто години. Затова едва ли е много изненадващо, че информацията за кристалния череп се променяла през годините. В автобиографията си “Опасността е мой съюзник” Фредерик Мичъл-Хеджис пише, че находката е най-малко на 3600 години, а по-късно Ана говори за възраст между
Любителите на езотериката твърдят, че на земята има 12 кристални черепа, които – ако се съберат с 13-ия – ще разкрият тайната си. Снимка: кристалинкс.ком
12 000 и 16 000 години. Двамата имат противоречиви виждания и за функциите му. Бащата пише за обект, с чиято помощ свещениците можели да убиват със силата на волята си, а Ана твърди, че той е пророчески инструмент. Малко преди убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963 година черепът започнал да се поти.
Какво показват научните изследвания?
Артефактът бил и научно изследван, но само от независимия реставратор Франк Дорланд. Във вътрешността на черепа Дорланд намерил идеална призма и установил, че очите образуват перфектни вдлъбнати лещи. Той открил, че в кристалната структура има тунели, които карали черепа да изглежда обхванат от пламъци, когато върху него падала светлина.
Малкото присъстващи на изследването експерти установили, че двете части на черепа били изработени от един и същ материал, а на повърхността им нямало следи от обработка. Това било доста изненадващо. Или, както казал един от присъстващите учени: “Това чудо просто не трябва да съществува.” Заради липсата на следи от обработка специалистите предположили, че е обработван с пясък и с вода в продължение на 300 години.
Следите водят към Германия
Междувременно били проведени модерни изследвания на подобни обекти, като например намиращия се в Британския музей кристален череп с подобни размери. Под електронен микроскоп били открити паралелни следи от шлифоване с полиращи колела, каквито се използвали в Германия в средата на 19 век. Така времето на възникване на черепа трябвало да бъде преосмислено.
За Ана Мичъл-Хеджис подобни изследвания нямали значение. До края на живота си тя настоявала другите черепи да бъдат извадени от музеите, защото иначе щели да умрат във витрините им.
Статията е от сайта: http://e-vestnik.bg/3939
Езотериците приписват на черепа на Мичъл-Хеджис мистериозни качества и вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният кристален обект? Езотериците приписват на черепа на Мичъл-Хеджис мистериозни качества и вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният кристален обект?
Кристалният череп, който се намира в Британския музей. Възрастта на кристалните артефакти не е известна, както и не е ясно как точно са обработвани. Снимка: бибисипрограмс.ком
Езотериците разказват една легенда, според която на Земята има 12 говорещи кристални черепа, които - събрани около 13-ия - ще разкрият тайната си. По въпроса какво точно ще е посланието на развитата цивилизация обаче има противоречиви виждания. Твърденията варират от историята на Атлантида през предсказания за бъдещето до представянето на всеобхватна история на света.
В новия филм от поредицата Индиана Джоунс е по следите на кристалния череп. В предишните филми авантюристът спасяваше реликви от различни краища на света. Сега обаче езотериците биха аларма заради ключовата дума “кристален череп”.
Необикновена находка сред руините
В центъра на цялата шумотевица е т.нар. череп на Мичъл-Хеджис, чиято история започва при откриването му през 1924 година. Тогава англичанката Ана Мичъл-Хеджис се отправила на експедиция в Централна Америка към древния индиански град Лубаантум, намиращ се в Белиз. На 17-я си рожден ден осиновената дъщеря на изследователя Фредерик Мичъл-Хеджис тръгнала с един от работниците и видяла нещо да блести между високите колкото къщи скали на изоставен храм. Когато отишла там, тя намерила перфектно изработен, анатомически правилен череп в реални размери, направен от кристал.
Три месеца по-късно Ана и баща й открили наблизо и долна челюст, която явно била част от черепа. Убеден, че е намерил свещен предмет, ученият подарил артефакта на местните маи-свещеници. Когато отпътувал за вкъщи обаче той го получил като подарък за сбогом. И това е цялата история около намирането на кристалния череп.
Почти като Индиана Джоунс
Твърди се, че Ана намерила в една пещера и кристална статуя. Подът на пещерата изглеждал като мърдащ черен килим живи паяци. Лошото било, че над мястото тегнело проклятие, според което статуетката трябвало да си остане там. До смъртта си Ана не казала на никого къде се намира тази пещера. Но и в историята около намирането на кристалния череп има доста въпросителни.
Ана Мичъл-Хеджис през 2005 г. Ана почина на 11 април 2007 г. на сто години и през целия си живот не спря да настоява кристалните черепи да бъдат извадени от музеите. Снимка: кристалинкс.ком
Спорно е например, че Ана изобщо е участвала във въпросната експедиция. Тя не може да бъде открита на нито една от многото снимки от пътуването. Намирането на черепа също не е документирано. Сигурно е обаче, че баща й Фредерик Мичъл-Хеджис купил кристалния череп на разпродажба на Сотбис през 1943 година и чак след това го споменал за първи път. По-късно Ана обяснила, че по сложни пътища черепът попаднал за кратко в чужди ръце, затова трябвало да бъде купен обратно.
Лъже ли Мичъл-Хеджис?
Семейство Мичъл-Хеджис било прочуто със слабостта си към приключенски истории. Така бащата “открил” индиански племена и градове-руини, които били известни от повече от сто години. Затова едва ли е много изненадващо, че информацията за кристалния череп се променяла през годините. В автобиографията си “Опасността е мой съюзник” Фредерик Мичъл-Хеджис пише, че находката е най-малко на 3600 години, а по-късно Ана говори за възраст между
Любителите на езотериката твърдят, че на земята има 12 кристални черепа, които – ако се съберат с 13-ия – ще разкрият тайната си. Снимка: кристалинкс.ком
12 000 и 16 000 години. Двамата имат противоречиви виждания и за функциите му. Бащата пише за обект, с чиято помощ свещениците можели да убиват със силата на волята си, а Ана твърди, че той е пророчески инструмент. Малко преди убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963 година черепът започнал да се поти.
Какво показват научните изследвания?
Артефактът бил и научно изследван, но само от независимия реставратор Франк Дорланд. Във вътрешността на черепа Дорланд намерил идеална призма и установил, че очите образуват перфектни вдлъбнати лещи. Той открил, че в кристалната структура има тунели, които карали черепа да изглежда обхванат от пламъци, когато върху него падала светлина.
Малкото присъстващи на изследването експерти установили, че двете части на черепа били изработени от един и същ материал, а на повърхността им нямало следи от обработка. Това било доста изненадващо. Или, както казал един от присъстващите учени: “Това чудо просто не трябва да съществува.” Заради липсата на следи от обработка специалистите предположили, че е обработван с пясък и с вода в продължение на 300 години.
Следите водят към Германия
Междувременно били проведени модерни изследвания на подобни обекти, като например намиращия се в Британския музей кристален череп с подобни размери. Под електронен микроскоп били открити паралелни следи от шлифоване с полиращи колела, каквито се използвали в Германия в средата на 19 век. Така времето на възникване на черепа трябвало да бъде преосмислено.
За Ана Мичъл-Хеджис подобни изследвания нямали значение. До края на живота си тя настоявала другите черепи да бъдат извадени от музеите, защото иначе щели да умрат във витрините им.
Статията е от сайта: http://e-vestnik.bg/3939
Торинската плащаница!
Автор: anahata
Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.
За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.
Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив.
Фронтален образ: ляво - негатив; дясно - позитив
Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.
Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.
Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.
Лицев образ - изображение в позитив
Тя се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.
При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.
Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.
Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.
При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.
Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .
И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.
Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение.
В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет.
Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това.
Статията е от сайта: http://anahata.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/07/25/torinskata-plashtanica.7861
Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.
За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.
Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив.
Фронтален образ: ляво - негатив; дясно - позитив
Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.
Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.
Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.
Лицев образ - изображение в позитив
Тя се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.
При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.
Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.
Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.
При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.
Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .
И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.
Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение.
В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет.
Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това.
Статията е от сайта: http://anahata.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/07/25/torinskata-plashtanica.7861
сряда, 28 юли 2010 г.
Карнак – Най-почитаното място!
За древните египтяни Карнак е бил най-свещеното място на Земята. За днешните туристи Карнак е втората най-популярна дестинация в Египет след пирамидите в Гиза. За вас Карнак може да се окаже осмото чудо на света.
Мнозина свързват Египет най-вече с тайнствените пирамиди , със загадката на Сфинкса и разбира се - със столицата Кайро. Но колко хора си дават сметка, че на територията на една от най-величествените древни империи, съществуват повече от едно атрактивни и също толкова мистериозни места?! И Карнак е едно от тях.
Карнак е най-обширното релиогозно място, съществувало някога на Земята. В най-големия музей под открито небе, са събрани храмове, светилища и символи, отдаващи чест на най-важните древноегипестки божества. Народът наричал тази свещена земя „Ипет – Сут” - “най-почитано място”. Повече от 30 фараони в продължение на близо 2000 г. са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено, в което вярвали те и поданиците им. Устройвали пищни тържества в чест на своите покровители, разнасяли статуята на главния бог Амон – Ра, пресъздавайки символичната му среща с женското начало, вярвали в лечебната сила на вярата и в божествената закрила.
Днес по-голяма част от храмовете на територията на Карнак са недостъпни за обикновените туристи. Някой са в процес на реставрация, а други са толкова разрушени, че единственият начин да се съхрани останалото, е достъпът до тях да бъде ограничен. Но най-значимата постройка, Храмът пред който се кланял дори и самият фараон – този на Амон-Ра, посреща посетители по всяко време на годината. Обиколката на Главния храм в Карнак ще задоволи интереса ви към древността, ще ви пренасити със символика и знания, а може би и ще сбъдне мечтата ви.
Разположение
Най-свещеното място за древните египтяни – Карнак, се простира върху площ от 840 декара на територията на Горен Египет (южната част на Древен Египет, през която минава горното течение на р. Нил). Лежи на около 2 км. североизточно от град Луксор и на около 500 км от днешната столица Кайро. Преди повече от 2000 г., най-обширният комплекс от антични постройки в света, е бил част от древната столица Тива (на чието място по-късно се появява Луксор) и носи името на намиращото се наблизо село Ел – Карнак. Голяма част от неразкритите тайнства на комплекса все още лежат под съвременния Луксор.
Храмът на богинята Мут в Карнак има излаз към малкото свещено езеро Ишру (чиято владетелка била тя), във формата на подкова, за което се предполага, че е изкопано от Аменхотеп III и което до днес се използва в религиозни ритуали.
История
Значението на Карнак като светилище настъпва едва с възцаряването на Единадесетата династия в Египет през 2134 г., по чието време Амон – Ра се смятал за главния местен бог. Строежът на храмовете (включително и на Храма на Амон) обаче, започва доста по-късно – по времето на Осемнадесетата династия (1550-1292 пр. Хр) и продължава чак до първите столетия преди новата ера. Първите по-мащабни строителни дейности започва фараонът Тутмос I, който огражда със стена всички предишни паметници и добавя нови (няколко пилона, колонада, два обелиска). Осъзнавайки значението на това светилище, всеки следващ владетел допринася с нови постройки за разширяването на комплекса, като сред тях изпъква делото на фараоните Тутмос III (който решава да заличи всички следи от управлението на дъщерята на Тутмос I – царица Хатшепсут) и Аменхотеп III.
Строителството на Карнак е дълъг и противоречив, но постоянен процес, свързан с множество разрушения на съществуващи вече елементи (най-вече заради вътрешнолични вражди) и изграждане на тяхно място на други – символизиращи новата власт. Постепенно комплексът се разраства и стига до водите на Нил, от които да черпи ресурси. Около Карнак биват издигнати дебели и високи защитни стени с огромни каменни врати. Една от най-значимите е от времето на фараон Птолемей III (III в. пр. Хр) пред Храма на Хонсу (Бог на Луната, син на Амон и Мут), която свързва комплекса с Тива и с някои от околните храмове чрез Алеята на сфинксовете.
За първи път в Европа за Карнак се говори през 1589 г. в записките на неизвестен венецианец. В тях обаче името на комплекса не се споменава. То става известно едва през 1668 г. от пътешествието на двама братя, посетили местността. От тогава тези земи са обект на непрестанен интерес – както от страна на изследователи, така и от страна на туристи.
Композиция на Карнак
Мнозина, чували за Карнак, го свързват най-вече с Храма на Амон – Ра. Вероятно, защото това е единственият обект от комплекса, отворен за посетители. Но освен него, на необятната територия на Карнак се разполагат още няколко по-големи храма на божества, десетки по-малки храмове, параклиси, сервизни помещения, статуи, светилища, свещено езеро. Много от тях са били разрушени във времето, но най-важните елементи са запазени и до днес, за да показват значението на религията в живота на древните египтяни.
Богът - слънце Амон Ра бил част от Тиванската божествена Триада Амон Ра – Мут – Монту. Като главен бог (признат за такъв при фараон Тутмос III), храмът издигнат в негова чест е първият и най-внушителният. Той заема най-голямата по площ зона в Карнак (който условно се поделя на три части) и обхваща около 250 000 кв. м., осеяни с безброй паметници и елементи. Но най-величествената, а може би и най-значимата част на храма на Амон Ра в Карнак е Хипостилната зала, съставена от 134 колони с височина 13 - 23 метра. Строежът й започва по времето на фараон Сети I (1294 – 1279 г. пр. Хр) и е завършена при наследника му Рамзес II (1279 – 1213 г. пр. Хр). От птичи поглед това грандиозно архитектурно чудо наподобява катедрала, но по размер и величие може да бъде смятана за уникат.
Част от Храма на Амон – Ра в Карнак са и по-малките храмове - на богинята Ипет (майка на Озирис), на бога на луната Хонсу (син на Амон и Мут), на покровителя на изкуствата и занаятите Птах и съпругата му Хатор, на фараоните Рамзес II, Рамзес III и Аменхотеп III. На западния вход на храма е построена първата паркова алея в геометричен стил – наричана още Алеята с овните (защото е оградена с палми и с каменни статуи с глави на овни). И това не е случайно. Много често Амон Ра е бил идентифициран именно с образа на овен. Алеята се простира от изток на запад и в единия си край води до Хипостилната зала, а в другия стига чак до брега на канала, захранван с водите на р. Нил. Вероятно при разходката си из Храма на Амон - Ра в Карнак ще забележите, множеството пилони (първият от които е на самия вход пред фасадата), обелиските с йероглифи и символът за вечен живот Анк. Да това са запазени елемент от египетската архитектура, по които със сигурност ще разберете, че става дума за нещо величествено.
На юг от Храма на Амон – Ра се намира вторият по големина и значение храм в Карнак – този на богинята-майка (майка, съпруга и дъщеря на Амон – Ра) Мут. Тя е вторият член от божествената Триада и е позната още като богинята с лъвска глава Секхмет. Храмът обхваща около 150 000 кв. м. площ и се свързва с Големия храм отново чрез алея със сфинксове. На територията му има няколко по-малки храма, тук е свещеното езеро и също тук при разкопки са били открити 600 статуи от черен гранит (които сега се пазят в Музея на Бруклин, занимаващ се с проучванията на храма от 1976 г. насам).
Третият храм в Карнак, много по-малък по площ от останалите два (едва 20 000 кв. м.), но на също толкова важен бог, е Храмът на Монту. Монту е бог на войната в древноегипетските вярвания и е осиновен син на Мут. Той се намира на север от Главния храм и се свързва с него посредством няколко внушителни порти. Най-значимите обекти на територията на този храм са самият Храм на Монту, Храм на Харпре, Храм на Маат и портата на Птолемей III. Имало е всички традиционни елементи на египетски храм, но днес не е останало почти нищо съхранено.
Извън рамките на храмовия комплекс на божествената Триада (на изток, зад Главния храм), но съставна част на Карнак, е Храмът на фараона Аменхотеп IV (наричал себе си Ехнатон - Ра). Храмът е бил разрушен след смъртта на основателя си, но по разкопките може да се съди, че се е състоял от 4 части – всички, носещи индивидуални имена, свързани със слънцето или с Бога - Слънце. В границите на основния храм са открити статуи от червен гранит и пясък, други статуи, сфинкс. Част от територията на Храма на Аменхотеп IV е бил използвана по-късно при разширението на Храма на Амон – Ра.
Разходката из Карнак е едно вълнуващо и неповторимо изживяване. Всяко камъче има своята история и е принадлежало към определен елемент от комплекса. Всяка статуя е издялана с прецизност и душевност, сякаш всеки миг ще проговори. Не можете да разчетете древните йероглифи, но можете да почувствате многовеконата мощ, на древната империя, съхранена в камъка. Ще се почувствате наблюдавани от десетки двойки очи, минавайки по Алеята с овните, които като войни сякаш следят всяка ваша стъпка. А когато стигнете до статуята на огромния свещен за египтяните бръмбар – скарабей, издялана от розов гранит на един от площадите в Карнак, не забравяйте да извършите ритуала на всеки турист, прекрачил пределите на най-свещеното място -
обиколете монумента 7 пъти и си пожелайте наум нещо. Сбъднете желанията си в Карнак.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/po-sveta/p12869.html
Мнозина свързват Египет най-вече с тайнствените пирамиди , със загадката на Сфинкса и разбира се - със столицата Кайро. Но колко хора си дават сметка, че на територията на една от най-величествените древни империи, съществуват повече от едно атрактивни и също толкова мистериозни места?! И Карнак е едно от тях.
Карнак е най-обширното релиогозно място, съществувало някога на Земята. В най-големия музей под открито небе, са събрани храмове, светилища и символи, отдаващи чест на най-важните древноегипестки божества. Народът наричал тази свещена земя „Ипет – Сут” - “най-почитано място”. Повече от 30 фараони в продължение на близо 2000 г. са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено, в което вярвали те и поданиците им. Устройвали пищни тържества в чест на своите покровители, разнасяли статуята на главния бог Амон – Ра, пресъздавайки символичната му среща с женското начало, вярвали в лечебната сила на вярата и в божествената закрила.
Днес по-голяма част от храмовете на територията на Карнак са недостъпни за обикновените туристи. Някой са в процес на реставрация, а други са толкова разрушени, че единственият начин да се съхрани останалото, е достъпът до тях да бъде ограничен. Но най-значимата постройка, Храмът пред който се кланял дори и самият фараон – този на Амон-Ра, посреща посетители по всяко време на годината. Обиколката на Главния храм в Карнак ще задоволи интереса ви към древността, ще ви пренасити със символика и знания, а може би и ще сбъдне мечтата ви.
Разположение
Най-свещеното място за древните египтяни – Карнак, се простира върху площ от 840 декара на територията на Горен Египет (южната част на Древен Египет, през която минава горното течение на р. Нил). Лежи на около 2 км. североизточно от град Луксор и на около 500 км от днешната столица Кайро. Преди повече от 2000 г., най-обширният комплекс от антични постройки в света, е бил част от древната столица Тива (на чието място по-късно се появява Луксор) и носи името на намиращото се наблизо село Ел – Карнак. Голяма част от неразкритите тайнства на комплекса все още лежат под съвременния Луксор.
Храмът на богинята Мут в Карнак има излаз към малкото свещено езеро Ишру (чиято владетелка била тя), във формата на подкова, за което се предполага, че е изкопано от Аменхотеп III и което до днес се използва в религиозни ритуали.
История
Значението на Карнак като светилище настъпва едва с възцаряването на Единадесетата династия в Египет през 2134 г., по чието време Амон – Ра се смятал за главния местен бог. Строежът на храмовете (включително и на Храма на Амон) обаче, започва доста по-късно – по времето на Осемнадесетата династия (1550-1292 пр. Хр) и продължава чак до първите столетия преди новата ера. Първите по-мащабни строителни дейности започва фараонът Тутмос I, който огражда със стена всички предишни паметници и добавя нови (няколко пилона, колонада, два обелиска). Осъзнавайки значението на това светилище, всеки следващ владетел допринася с нови постройки за разширяването на комплекса, като сред тях изпъква делото на фараоните Тутмос III (който решава да заличи всички следи от управлението на дъщерята на Тутмос I – царица Хатшепсут) и Аменхотеп III.
Строителството на Карнак е дълъг и противоречив, но постоянен процес, свързан с множество разрушения на съществуващи вече елементи (най-вече заради вътрешнолични вражди) и изграждане на тяхно място на други – символизиращи новата власт. Постепенно комплексът се разраства и стига до водите на Нил, от които да черпи ресурси. Около Карнак биват издигнати дебели и високи защитни стени с огромни каменни врати. Една от най-значимите е от времето на фараон Птолемей III (III в. пр. Хр) пред Храма на Хонсу (Бог на Луната, син на Амон и Мут), която свързва комплекса с Тива и с някои от околните храмове чрез Алеята на сфинксовете.
За първи път в Европа за Карнак се говори през 1589 г. в записките на неизвестен венецианец. В тях обаче името на комплекса не се споменава. То става известно едва през 1668 г. от пътешествието на двама братя, посетили местността. От тогава тези земи са обект на непрестанен интерес – както от страна на изследователи, така и от страна на туристи.
Композиция на Карнак
Мнозина, чували за Карнак, го свързват най-вече с Храма на Амон – Ра. Вероятно, защото това е единственият обект от комплекса, отворен за посетители. Но освен него, на необятната територия на Карнак се разполагат още няколко по-големи храма на божества, десетки по-малки храмове, параклиси, сервизни помещения, статуи, светилища, свещено езеро. Много от тях са били разрушени във времето, но най-важните елементи са запазени и до днес, за да показват значението на религията в живота на древните египтяни.
Богът - слънце Амон Ра бил част от Тиванската божествена Триада Амон Ра – Мут – Монту. Като главен бог (признат за такъв при фараон Тутмос III), храмът издигнат в негова чест е първият и най-внушителният. Той заема най-голямата по площ зона в Карнак (който условно се поделя на три части) и обхваща около 250 000 кв. м., осеяни с безброй паметници и елементи. Но най-величествената, а може би и най-значимата част на храма на Амон Ра в Карнак е Хипостилната зала, съставена от 134 колони с височина 13 - 23 метра. Строежът й започва по времето на фараон Сети I (1294 – 1279 г. пр. Хр) и е завършена при наследника му Рамзес II (1279 – 1213 г. пр. Хр). От птичи поглед това грандиозно архитектурно чудо наподобява катедрала, но по размер и величие може да бъде смятана за уникат.
Част от Храма на Амон – Ра в Карнак са и по-малките храмове - на богинята Ипет (майка на Озирис), на бога на луната Хонсу (син на Амон и Мут), на покровителя на изкуствата и занаятите Птах и съпругата му Хатор, на фараоните Рамзес II, Рамзес III и Аменхотеп III. На западния вход на храма е построена първата паркова алея в геометричен стил – наричана още Алеята с овните (защото е оградена с палми и с каменни статуи с глави на овни). И това не е случайно. Много често Амон Ра е бил идентифициран именно с образа на овен. Алеята се простира от изток на запад и в единия си край води до Хипостилната зала, а в другия стига чак до брега на канала, захранван с водите на р. Нил. Вероятно при разходката си из Храма на Амон - Ра в Карнак ще забележите, множеството пилони (първият от които е на самия вход пред фасадата), обелиските с йероглифи и символът за вечен живот Анк. Да това са запазени елемент от египетската архитектура, по които със сигурност ще разберете, че става дума за нещо величествено.
На юг от Храма на Амон – Ра се намира вторият по големина и значение храм в Карнак – този на богинята-майка (майка, съпруга и дъщеря на Амон – Ра) Мут. Тя е вторият член от божествената Триада и е позната още като богинята с лъвска глава Секхмет. Храмът обхваща около 150 000 кв. м. площ и се свързва с Големия храм отново чрез алея със сфинксове. На територията му има няколко по-малки храма, тук е свещеното езеро и също тук при разкопки са били открити 600 статуи от черен гранит (които сега се пазят в Музея на Бруклин, занимаващ се с проучванията на храма от 1976 г. насам).
Третият храм в Карнак, много по-малък по площ от останалите два (едва 20 000 кв. м.), но на също толкова важен бог, е Храмът на Монту. Монту е бог на войната в древноегипетските вярвания и е осиновен син на Мут. Той се намира на север от Главния храм и се свързва с него посредством няколко внушителни порти. Най-значимите обекти на територията на този храм са самият Храм на Монту, Храм на Харпре, Храм на Маат и портата на Птолемей III. Имало е всички традиционни елементи на египетски храм, но днес не е останало почти нищо съхранено.
Извън рамките на храмовия комплекс на божествената Триада (на изток, зад Главния храм), но съставна част на Карнак, е Храмът на фараона Аменхотеп IV (наричал себе си Ехнатон - Ра). Храмът е бил разрушен след смъртта на основателя си, но по разкопките може да се съди, че се е състоял от 4 части – всички, носещи индивидуални имена, свързани със слънцето или с Бога - Слънце. В границите на основния храм са открити статуи от червен гранит и пясък, други статуи, сфинкс. Част от територията на Храма на Аменхотеп IV е бил използвана по-късно при разширението на Храма на Амон – Ра.
Разходката из Карнак е едно вълнуващо и неповторимо изживяване. Всяко камъче има своята история и е принадлежало към определен елемент от комплекса. Всяка статуя е издялана с прецизност и душевност, сякаш всеки миг ще проговори. Не можете да разчетете древните йероглифи, но можете да почувствате многовеконата мощ, на древната империя, съхранена в камъка. Ще се почувствате наблюдавани от десетки двойки очи, минавайки по Алеята с овните, които като войни сякаш следят всяка ваша стъпка. А когато стигнете до статуята на огромния свещен за египтяните бръмбар – скарабей, издялана от розов гранит на един от площадите в Карнак, не забравяйте да извършите ритуала на всеки турист, прекрачил пределите на най-свещеното място -
обиколете монумента 7 пъти и си пожелайте наум нещо. Сбъднете желанията си в Карнак.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/po-sveta/p12869.html
10 от най-красивите замъци в Европа!
Кои са най-красивите замъци в Европа? Трудно е да се каже, защото всеки има своята уникалност, своята история и своите тайни. Въпреки това има замъци, които са като магнит за туристите и заслужават челни позиции в класацията.
No 1 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Хоензалцбург, Австрия
На висок хълм в покрайнините на австрийския град Залцбург се издига най-голямата укрепена крепост в Европа – замъкът Хоензалцбург. Въприеман като символ на града и величествено доминиращ на фона на останалите средновековни постройки, крепостният замък Хоензалцбург съществува още от римски времена. През 1077 г. архиепископ Герхард фон Залцбург му придава облика, запазен и до днес, след него Конрад I продължава строежа по укреплението. До XVI в. територията на крепостта не спира да нараства, използва се като затвор и военно убежище, а от началото на XX в. функционира като музей, до който може да се стигне с 30-минутна разходка или със специално изграден лифт.
No 2 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Бамбург, Англия
Замъкът Бамбург е стара нормандска крепост, построена през V – VI в. на брега на Северно море в английската област Нортъмбърленд. През многовековното си съществуване той е бил обект на шотландските набези, а през XII в. крал Хенри II го прави своя резиденция. През XIX в. замъкът Бамбург е купен от богат викториански земевладелец, който се заема с реставрирането и укрепването на крепостта. Днес тя е не само туристически обект с историко-археологическо значение, но и предпочитано място за провеждане на важни частни и културни мероприятия. В Кралската зала на двореца Бамбург се правят бракосъчетания, в часовниковата кула е отворено уютно заведение, а през 1971 г. Роман Полански го избира за декор на филма си „Макбет“.
No 3 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Лийдс, Англия
Замъкът Лийдс е един от най-романтичните в Европа. Той е построен през IX в. в градчето Мейдстоун, графство Кент от саксонеца Етелбърт IV. Разположен върху два малки острова, съединени с езеро и заобиколен от прелестни градини и лозя, замъкът Лийдс е станал свидетел на множество драматични исторически събития по време на управлението на кралете Едуард I, Хенри V и Хенри VIII. През 1926 г. аристократката Олив Уилсън Филмър, известна като Лейди Бейли, купува замъка за 873 000 $, изцяло променя интериора му и от 1976 г. той отваря врати за посетители. Едни от най-любопитните атракции са Музеят за старинни кучешки каишки и птичарникът, в който е събрано многообразие от птици. Замъкът Лийдс функционира и като хотел, а на гостите се предлага възможността да съпреживеят автентичната средновековна обстановка, вечеряйки в Банкетната зала „Хенри VIII“.
No 4 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Айлийн Донан, Шотландия
Най-известният шотландски замък Айлийн Донан се издига насред езерото Лох Дюих и е познат по цял свят заради множеството филми, които са се снимали там (включително „Лох Нес“ от 1996 г.). Построен през 1220 г. като защитно укрепление срещу набезите на викингите, през 1719 г. той не успява да устои на нападенията на ирландските якобити и близо 200 г. съществува просто като призрачни развалини. През 1932 г. е реставриран и функционира като посетителски център, в който са отворени кафене и магазин за сувенири.
No 5 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Нойшванщайн, Германия
Това трудно за произнасяне име в превод от немски може да се тълкува като „Замък на лебедовата скала“ - вероятно заради стратегическото си разположение върху скалиста местност, в подножието на Алпите и на границата с австрийската провинция Тирол. Замъкът Нойшванщайн се „ражда“ през 1869 по идея на баварския крал Людвиг II „Безумния“, който обаче не успява да се наслади на творението си. През 1886 г., малко преди завършването на строежа, владетелят умира при мистериозни обстоятелства, а тялото му е открито в езерото. Замъкът Нойшванщайн е прочут като емблема на анимационното студио на Уолт Дисни, Замъкът на спящата красавица в Дисниленд е направен по негово подобие, а Чайковски написва своето „Лебедово езеро“ вдъхновен от омайната му красота.
No 6 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кронборг, Дания
Датският замък Кронборг, построен през 1420 г. в град Елсинор, е един от най-добре съхранените образци на ренесансовата архитектура. Той е изиграл изключително важна роля във войната за морско надмощие между Дания и Щвеция. Но всъщност истинската му слава е като „Замъкът на Хамлет“ - именно Кронборг вдъхновил Шекспир да напише своята легендарна трагедия и да го направи основен декор на постановката. Днес, в замъка Кронборг се помещават няколко музея, предлага се разходка из катакомбите, за които местните разказват изключително интересни легенди и е отворен магазин за сувенири.
No 7 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кастелно, Франция
Замъкът Кастелно се издига върху варовиковите скали на брега на река Дордон във Франция. Първите сведения за него са от началото на XIII в., когато барон Симон IV дьо Монфор го окупира. През XV в. той става владение на англичаните по време на 100-годишната война, а по-късно е превърнат в каменоломна. Днес Замъкът Кастелно прилича на живописна пасторална картина – той е частна собственост, отворена за посетители и функционираща като военен музей на Средновековието.
No 8 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кьонигсбург, Франция
Наричан още „Високият Кьонигсбург“, а в превод от немски - „Замъкът на кралете“, замъкът Кьонигсбург се издига на стретгическа позиция в Елзаското поле, на близо 2000 м. надморска височина. Построен в края на XII в., той служел като непревземаемо военно укрепление през Средновековието, след което дълго време остава необитаем. През 1900 г. замъкът Кьонигсбург е реставриран по инициатива на император Вилхелм II и днес е една от основните туристически атракции на региона.
No 9 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Бран, Румъния
Замъкът Бран, разположен на границите на румънските провинции Трансилвания и Влашко, е познат на света като „Замъкът на граф Дракула“. Предполага се, че е бил обитаван от влашкия владетел Влад Цепеш, който е и прототип на легендарния вампир. С множеството си кули и катакомби замъкът Бран е служил като защитно укрепление срещу турците, а от 1920 г. става една от резиденциите на румънския крал. В момента функционира като музей, показващ вещи на кралското семейство, а малък музеен комплекс пресъздава традиционния румънски бит.
No 10 от най-красивите замъци в Европа – Chateau de Chillon, Швейцария
Казват, че няма второ толкова идилично място, колкото е замъкът Chateau de Chillon. Разположен между женевското езеро и заснежените върхове на Алпите, той е станал вдъхновение за някои от най-големите творци на изкуството – Лорд Байрон, Виктор Юго и дори Жан – Жак Русо. Замъкът Chateau de Chillon първоначално бил съставен от 100 независими постройки, които постепенно били съединени, за да придобие сградата днешния си облик. Преживял три исторически периода, днес в музея на сградата са запазени някои важни артефакти, доказателство за бурното историческо минало на замъка Chateau de Chillon.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p12247.html
No 1 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Хоензалцбург, Австрия
На висок хълм в покрайнините на австрийския град Залцбург се издига най-голямата укрепена крепост в Европа – замъкът Хоензалцбург. Въприеман като символ на града и величествено доминиращ на фона на останалите средновековни постройки, крепостният замък Хоензалцбург съществува още от римски времена. През 1077 г. архиепископ Герхард фон Залцбург му придава облика, запазен и до днес, след него Конрад I продължава строежа по укреплението. До XVI в. територията на крепостта не спира да нараства, използва се като затвор и военно убежище, а от началото на XX в. функционира като музей, до който може да се стигне с 30-минутна разходка или със специално изграден лифт.
No 2 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Бамбург, Англия
Замъкът Бамбург е стара нормандска крепост, построена през V – VI в. на брега на Северно море в английската област Нортъмбърленд. През многовековното си съществуване той е бил обект на шотландските набези, а през XII в. крал Хенри II го прави своя резиденция. През XIX в. замъкът Бамбург е купен от богат викториански земевладелец, който се заема с реставрирането и укрепването на крепостта. Днес тя е не само туристически обект с историко-археологическо значение, но и предпочитано място за провеждане на важни частни и културни мероприятия. В Кралската зала на двореца Бамбург се правят бракосъчетания, в часовниковата кула е отворено уютно заведение, а през 1971 г. Роман Полански го избира за декор на филма си „Макбет“.
No 3 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Лийдс, Англия
Замъкът Лийдс е един от най-романтичните в Европа. Той е построен през IX в. в градчето Мейдстоун, графство Кент от саксонеца Етелбърт IV. Разположен върху два малки острова, съединени с езеро и заобиколен от прелестни градини и лозя, замъкът Лийдс е станал свидетел на множество драматични исторически събития по време на управлението на кралете Едуард I, Хенри V и Хенри VIII. През 1926 г. аристократката Олив Уилсън Филмър, известна като Лейди Бейли, купува замъка за 873 000 $, изцяло променя интериора му и от 1976 г. той отваря врати за посетители. Едни от най-любопитните атракции са Музеят за старинни кучешки каишки и птичарникът, в който е събрано многообразие от птици. Замъкът Лийдс функционира и като хотел, а на гостите се предлага възможността да съпреживеят автентичната средновековна обстановка, вечеряйки в Банкетната зала „Хенри VIII“.
No 4 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Айлийн Донан, Шотландия
Най-известният шотландски замък Айлийн Донан се издига насред езерото Лох Дюих и е познат по цял свят заради множеството филми, които са се снимали там (включително „Лох Нес“ от 1996 г.). Построен през 1220 г. като защитно укрепление срещу набезите на викингите, през 1719 г. той не успява да устои на нападенията на ирландските якобити и близо 200 г. съществува просто като призрачни развалини. През 1932 г. е реставриран и функционира като посетителски център, в който са отворени кафене и магазин за сувенири.
No 5 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Нойшванщайн, Германия
Това трудно за произнасяне име в превод от немски може да се тълкува като „Замък на лебедовата скала“ - вероятно заради стратегическото си разположение върху скалиста местност, в подножието на Алпите и на границата с австрийската провинция Тирол. Замъкът Нойшванщайн се „ражда“ през 1869 по идея на баварския крал Людвиг II „Безумния“, който обаче не успява да се наслади на творението си. През 1886 г., малко преди завършването на строежа, владетелят умира при мистериозни обстоятелства, а тялото му е открито в езерото. Замъкът Нойшванщайн е прочут като емблема на анимационното студио на Уолт Дисни, Замъкът на спящата красавица в Дисниленд е направен по негово подобие, а Чайковски написва своето „Лебедово езеро“ вдъхновен от омайната му красота.
No 6 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кронборг, Дания
Датският замък Кронборг, построен през 1420 г. в град Елсинор, е един от най-добре съхранените образци на ренесансовата архитектура. Той е изиграл изключително важна роля във войната за морско надмощие между Дания и Щвеция. Но всъщност истинската му слава е като „Замъкът на Хамлет“ - именно Кронборг вдъхновил Шекспир да напише своята легендарна трагедия и да го направи основен декор на постановката. Днес, в замъка Кронборг се помещават няколко музея, предлага се разходка из катакомбите, за които местните разказват изключително интересни легенди и е отворен магазин за сувенири.
No 7 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кастелно, Франция
Замъкът Кастелно се издига върху варовиковите скали на брега на река Дордон във Франция. Първите сведения за него са от началото на XIII в., когато барон Симон IV дьо Монфор го окупира. През XV в. той става владение на англичаните по време на 100-годишната война, а по-късно е превърнат в каменоломна. Днес Замъкът Кастелно прилича на живописна пасторална картина – той е частна собственост, отворена за посетители и функционираща като военен музей на Средновековието.
No 8 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кьонигсбург, Франция
Наричан още „Високият Кьонигсбург“, а в превод от немски - „Замъкът на кралете“, замъкът Кьонигсбург се издига на стретгическа позиция в Елзаското поле, на близо 2000 м. надморска височина. Построен в края на XII в., той служел като непревземаемо военно укрепление през Средновековието, след което дълго време остава необитаем. През 1900 г. замъкът Кьонигсбург е реставриран по инициатива на император Вилхелм II и днес е една от основните туристически атракции на региона.
No 9 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Бран, Румъния
Замъкът Бран, разположен на границите на румънските провинции Трансилвания и Влашко, е познат на света като „Замъкът на граф Дракула“. Предполага се, че е бил обитаван от влашкия владетел Влад Цепеш, който е и прототип на легендарния вампир. С множеството си кули и катакомби замъкът Бран е служил като защитно укрепление срещу турците, а от 1920 г. става една от резиденциите на румънския крал. В момента функционира като музей, показващ вещи на кралското семейство, а малък музеен комплекс пресъздава традиционния румънски бит.
No 10 от най-красивите замъци в Европа – Chateau de Chillon, Швейцария
Казват, че няма второ толкова идилично място, колкото е замъкът Chateau de Chillon. Разположен между женевското езеро и заснежените върхове на Алпите, той е станал вдъхновение за някои от най-големите творци на изкуството – Лорд Байрон, Виктор Юго и дори Жан – Жак Русо. Замъкът Chateau de Chillon първоначално бил съставен от 100 независими постройки, които постепенно били съединени, за да придобие сградата днешния си облик. Преживял три исторически периода, днес в музея на сградата са запазени някои важни артефакти, доказателство за бурното историческо минало на замъка Chateau de Chillon.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p12247.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)