неделя, 20 март 2011 г.
Ако в ухото ви влезе насекомо.
Когато в ухото ви влезе муха или друго дребно насекомо, капнете една капка дървено масло. Насекомото умира и постепенно изтича с маслото навън.
Добро средство срещу стомашни газове и уригване!
Срещу стомашни газове и уригване ще ви помогне анасонът. Но е много важно да спазвате точната рецепта. Вземат се по 30 грама анасон от аптеката, смила се с кафемелачката и се сварява в 300 мл вода. Ври дотогава, докато от течността останат около 200 мл. Пие се преди обяд като чай, със захарин или мед.
Никак не е случайно това, че и в ракията се слага анасон.
Никак не е случайно това, че и в ракията се слага анасон.
събота, 19 март 2011 г.
Лесното отказване от цигари-признак за белодробен рак!
Според лекарска статистика, ако пушачът изведнъж откаже цигарите, при това без особено усилие, това може да бъде признак за начален рак на белите дробове.
Над сто пациенти с диагноза рак на белия дроб, са били изследвани и се установило, че половината от тях са отказали цигарите без проблем, макар в миналото да не са успели. При повечето интервалът между "отказът" от цигарите и диагнозата бил 2,7 години.
Над сто пациенти с диагноза рак на белия дроб, са били изследвани и се установило, че половината от тях са отказали цигарите без проблем, макар в миналото да не са успели. При повечето интервалът между "отказът" от цигарите и диагнозата бил 2,7 години.
петък, 18 март 2011 г.
Бабини илачи!
Срещу ставни болежки:
В буркан с ракия се поставят десетина дафинови листа. Когато спиртът придобие цвят, с него се мажат болните места.
Срещу разстройство:
Към чаша силно кафе прибавете сока на един лимон. Изпийте наведнъж, след петнадесет минути ще има ефект.
Ако имате листа от мушмула, сварете за около десетина минути 5-6 листа пресни или сушени. Прецежда се и се изпива на 3 пъти.
3-4 зърна бял боб се изпива с чаша вода. След час - два дискомфортът на червата изчезва.
При подути клепачи, зачервени и уморени очи:
Настържете суров картоф между две марли. Лапата се слага върху затворени очи. Облекчението е невероятно
В буркан с ракия се поставят десетина дафинови листа. Когато спиртът придобие цвят, с него се мажат болните места.
Срещу разстройство:
Към чаша силно кафе прибавете сока на един лимон. Изпийте наведнъж, след петнадесет минути ще има ефект.
Ако имате листа от мушмула, сварете за около десетина минути 5-6 листа пресни или сушени. Прецежда се и се изпива на 3 пъти.
3-4 зърна бял боб се изпива с чаша вода. След час - два дискомфортът на червата изчезва.
При подути клепачи, зачервени и уморени очи:
Настържете суров картоф между две марли. Лапата се слага върху затворени очи. Облекчението е невероятно
вторник, 15 март 2011 г.
Черните котки гонят магиите!
Котката е най-добрият проводник на космическата енергия. Домашната, наглед спокойна котана, винаги е нащрек да защити собственото си пространство. Според Фън Шуи животните зареждат с положителна енергия, но не всяко същество има позитивно влияние към живеещите в дома.
Всяка стъпка на котката е изпълнена със смисъл. Тя постоянно следи за реда в къщата.Търси къде е лошо, къде трябва да се очисти пространството и кой от членовете на семейството има нужда от помощ. Известно е, че котката добре вижда призраците, усеща магнитните полета и колебанията на земята. Тя безспорно е много добър екстрасенс. Може да се справи със съществата от астралния свят и да защити своя стопанин от отрицателната енергия. Може да отклони бедата от дома и дори да предпази от смърт. Котката никога не бива да се обижда или наказва без причина, в противен случай ще си навлечете отмъщението на писаната. Всяка писана независимо каква е, се опитва по някакъв начин да предупреди стопанина си за нещо.
Противно на схващането, когато черна котка ни мине път, по този начин ни спасява от магия. Ако сива котка ни пресече пътя, тя ни е спестила загубата на ценна вещ, ако е пъстра, спестила ни е загубата на пари. Бялата предпазва човек от смъртна опасност, дарявайки му живот.
Според Фър шуи, котката в дома трябва да бъде само една, ако са повече не очаквайте от тях астрална и енергийна защита. Писаната е свързана с своя господар телепатично, дори да се намира на много далеч.
Всяка стъпка на котката е изпълнена със смисъл. Тя постоянно следи за реда в къщата.Търси къде е лошо, къде трябва да се очисти пространството и кой от членовете на семейството има нужда от помощ. Известно е, че котката добре вижда призраците, усеща магнитните полета и колебанията на земята. Тя безспорно е много добър екстрасенс. Може да се справи със съществата от астралния свят и да защити своя стопанин от отрицателната енергия. Може да отклони бедата от дома и дори да предпази от смърт. Котката никога не бива да се обижда или наказва без причина, в противен случай ще си навлечете отмъщението на писаната. Всяка писана независимо каква е, се опитва по някакъв начин да предупреди стопанина си за нещо.
Противно на схващането, когато черна котка ни мине път, по този начин ни спасява от магия. Ако сива котка ни пресече пътя, тя ни е спестила загубата на ценна вещ, ако е пъстра, спестила ни е загубата на пари. Бялата предпазва човек от смъртна опасност, дарявайки му живот.
Според Фър шуи, котката в дома трябва да бъде само една, ако са повече не очаквайте от тях астрална и енергийна защита. Писаната е свързана с своя господар телепатично, дори да се намира на много далеч.
понеделник, 14 март 2011 г.
Водосвет
Същина на водоосвещенията
wodoswet
Водата е материален елемент с широка употреба и богата символика. Тя е свързана с живота и без нея няма живот. Тя унищожава, но и ожитворява; погубва старото и създава новото; тя чисти, затова се ползва от всички очистителни ритуали за очистване и освещаване на човеци и предмети.
Светата Библия е изпъстрена със събития, където тайната на човешкото спасение е свързано с водата, например Всемирния потоп, преминаването през Червено море, канарата с вода в Синайската пустиня, реката Иордан, къпалните Витезда, Силоам и други. Господ Иисус Христос чрез кръщението Си в Иордан освети природата на водите и заповяда на последователите Си да ползват водата за кръщение. Поради богатата естествена символика на водата и връзката й с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява от най-ранни времена не само в своите тайнства (Кръщение и Евхаристия), но и в някои обреди от очистителен и осветителен характер - като символ на живота, на възраждането, на очищението и освещението и като сила, която възражда, очиства, освещава човека и околната му среда, за да съдейства при създаването на новото небе и новата земя (2Петр. 3:5-7, Откр. 21:1) и за личното спасение на човека.
Освещаването на водата, която се ползва при осветителните и очистителните обреди, наричаме водосвет. Водосвет е обред, при който чрез молитви, призоваване на Светия Дух и кръстообразно благославяне на водата посредством ръката на свещеника, тя се освещава и става "лечителна за душите и телата и прогонваща всяка съпротива сила".
Богослужебният типик на Православната църква в съвременния си обем съдържа пет обреда за освещаване на вода:
освещаване на водата при св. Кръщение,
освещаване на водата при обновление на храм
велик водосвет
малък водосвет и
освещаване на т.нар. "Бабина вода". (има се предвид благословение на водата с изричане на молитви над жена в деня, когато е родила, бел. Pravoslavieto.com).
Проф. Благой Чифлянов
Из книгата "Литургика", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София. 1996 година
www.pravoslavieto.com
Тайната на светената вода
Нейната сила не може да се обясни от “чистата наука”
Всеки българин поне веднъж в живота си е присъствал на водосвет, бил е поръсван със светена вода или е виждал това да се прави.
Най-ярките ми спомени за светената вода са свързани с един показателен случай. Преди няколко години двама приятели повикаха в една седмица свещеник да извърши водосвет в домовете им. Случи се свещеникът да е един и същ. И в двата случая осветената вода, с част от която се поръси къщата, се наля в бутилка и се сложи на видно място. От любопитство всеки път, когато съм се отбивал и на двете места, отпушвах бутилката. За мое изумление едната бутилка започна силно да мирише на сяра! "Какво си държал тук?" - попитах човека, а той свиваше рамене, но един ден ми призна, че при него след водосвета дошла една отдавнашна приятелка, която се занимавала с магии...
Какво представлява светената вода и защо е толкова голям интересът към нея и на вярващи, и на невярващи, а и на "зловярващи", както църквата нарича магьосници, "екстрасенси", и хора осъзнато или не предаващи се на рогатия? Това е необикновената й сила, която "чистата наука" (каквото и да се разбира под това) се опитва да обясни научно.
Водата заема важно място в повестта на Свещеното писание, най-вече в Новия завет. На сватбата в Кана Галилейска свършило виното и Господ Исус Христос заповядал да напълнят делвите в двора с вода. После да налеят и да поднесат... Това, което занесли на стария сват, било чисто и прекрасно вино... (Иоан 2:1-11).
Водата се подчинява на Сина Божий, когато се извива буря в морето и учениците са уплашени за земния си живот. По водата ходи Той, за да ни покаже, че тя е Негово творение и е в Негова власт.
За освещаване на водата в Новия завет се говори два пъти: по време на кръщението на Иисус Христос от св. Иоан Кръстител и там, където се разказва за чудото в къпалнята Витезда. Затова и тези два новозаветни епизода са в основата на водосвета, който Църквата извършва от древност. Има две последования на водосвета:
Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на следващия ден след Литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взимат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
wodoswet-2Малък водосвет се извършва на храмовия празник, на Господски и Богородични празници, но и когато миряните имат нужда или светената вода свърши. Той възпроизвежда водата в къпалнята при Овчи порти в Йерусалим, която се наричала Витезда. Там веднъж годишно ангел небесен раздвижвал водата и който пръв влезел, се очиствал от каквото и заболяване да страдал. Но в деня, описан в Евангелието, при Витездата дошъл Сам Бог!
Положителното действие на светената вода се проявява, когато към нея се пристъпва с вяра. Когато вярата се замества от суеверие, маловерие, инерция, кривоверие или зловерие, се случва Бог да отнеме действието на светостта.
С какво водата е толкова важна, че Господ свързва с нея примерите, които ни дава с Евангелието?
Още в първите стихове на Свещеното писание от книгата Битие на Стария завет се казва:
"В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се стелеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата..." (Битие 1:1-2).
Академик Владимир Вернадски (1863-1945), общопризнат създател на науките геохимия и биогеохимия, пише: "Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние... Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода." Големият учен само повтаря това, което писанието ни завещава.
Водата проявява своя божествен произход в много случаи, регистрирани от неправославни или невярващи. Такъв е плаването на кораба "Лара" през 1881 година. След пожар част от екипажа успява да се спаси и три седмици бедства без храна и вода. Капитанът Нейл Кери започнал да си представя, че водата в океана е сладка. Загребал и пил - тя наистина се оказала сладка...
"Добросъвестните учени" не са се сетили за действителното слизане на Светия дух във водата по време на водосвет, а може ли да се мери "количеството" Бог във водата?
И кой би могъл като Господ Иисус Христос да каже пред гробницата на умрелия преди три дни Лазар: "Лазаре, излез вън!", и умрелият да излезе от гроба си (Иоан 11:38-46)?
Светената вода не действа "магично", така че който се сдобие с нея, да се възползва от силата й. Тя се освещава от Бога. По Неговата воля солената вода може да се превърне в сладка.
Присъствието на осветената вода в живота на хората е за укрепване на вярата. А вярващият знае, че болестите и скърбите са поради греховете ни.
www.pravoslavieto.com
wodoswet
Водата е материален елемент с широка употреба и богата символика. Тя е свързана с живота и без нея няма живот. Тя унищожава, но и ожитворява; погубва старото и създава новото; тя чисти, затова се ползва от всички очистителни ритуали за очистване и освещаване на човеци и предмети.
Светата Библия е изпъстрена със събития, където тайната на човешкото спасение е свързано с водата, например Всемирния потоп, преминаването през Червено море, канарата с вода в Синайската пустиня, реката Иордан, къпалните Витезда, Силоам и други. Господ Иисус Христос чрез кръщението Си в Иордан освети природата на водите и заповяда на последователите Си да ползват водата за кръщение. Поради богатата естествена символика на водата и връзката й с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява от най-ранни времена не само в своите тайнства (Кръщение и Евхаристия), но и в някои обреди от очистителен и осветителен характер - като символ на живота, на възраждането, на очищението и освещението и като сила, която възражда, очиства, освещава човека и околната му среда, за да съдейства при създаването на новото небе и новата земя (2Петр. 3:5-7, Откр. 21:1) и за личното спасение на човека.
Освещаването на водата, която се ползва при осветителните и очистителните обреди, наричаме водосвет. Водосвет е обред, при който чрез молитви, призоваване на Светия Дух и кръстообразно благославяне на водата посредством ръката на свещеника, тя се освещава и става "лечителна за душите и телата и прогонваща всяка съпротива сила".
Богослужебният типик на Православната църква в съвременния си обем съдържа пет обреда за освещаване на вода:
освещаване на водата при св. Кръщение,
освещаване на водата при обновление на храм
велик водосвет
малък водосвет и
освещаване на т.нар. "Бабина вода". (има се предвид благословение на водата с изричане на молитви над жена в деня, когато е родила, бел. Pravoslavieto.com).
Проф. Благой Чифлянов
Из книгата "Литургика", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София. 1996 година
www.pravoslavieto.com
Тайната на светената вода
Нейната сила не може да се обясни от “чистата наука”
Всеки българин поне веднъж в живота си е присъствал на водосвет, бил е поръсван със светена вода или е виждал това да се прави.
Най-ярките ми спомени за светената вода са свързани с един показателен случай. Преди няколко години двама приятели повикаха в една седмица свещеник да извърши водосвет в домовете им. Случи се свещеникът да е един и същ. И в двата случая осветената вода, с част от която се поръси къщата, се наля в бутилка и се сложи на видно място. От любопитство всеки път, когато съм се отбивал и на двете места, отпушвах бутилката. За мое изумление едната бутилка започна силно да мирише на сяра! "Какво си държал тук?" - попитах човека, а той свиваше рамене, но един ден ми призна, че при него след водосвета дошла една отдавнашна приятелка, която се занимавала с магии...
Какво представлява светената вода и защо е толкова голям интересът към нея и на вярващи, и на невярващи, а и на "зловярващи", както църквата нарича магьосници, "екстрасенси", и хора осъзнато или не предаващи се на рогатия? Това е необикновената й сила, която "чистата наука" (каквото и да се разбира под това) се опитва да обясни научно.
Водата заема важно място в повестта на Свещеното писание, най-вече в Новия завет. На сватбата в Кана Галилейска свършило виното и Господ Исус Христос заповядал да напълнят делвите в двора с вода. После да налеят и да поднесат... Това, което занесли на стария сват, било чисто и прекрасно вино... (Иоан 2:1-11).
Водата се подчинява на Сина Божий, когато се извива буря в морето и учениците са уплашени за земния си живот. По водата ходи Той, за да ни покаже, че тя е Негово творение и е в Негова власт.
За освещаване на водата в Новия завет се говори два пъти: по време на кръщението на Иисус Христос от св. Иоан Кръстител и там, където се разказва за чудото в къпалнята Витезда. Затова и тези два новозаветни епизода са в основата на водосвета, който Църквата извършва от древност. Има две последования на водосвета:
Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на следващия ден след Литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взимат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
wodoswet-2Малък водосвет се извършва на храмовия празник, на Господски и Богородични празници, но и когато миряните имат нужда или светената вода свърши. Той възпроизвежда водата в къпалнята при Овчи порти в Йерусалим, която се наричала Витезда. Там веднъж годишно ангел небесен раздвижвал водата и който пръв влезел, се очиствал от каквото и заболяване да страдал. Но в деня, описан в Евангелието, при Витездата дошъл Сам Бог!
Положителното действие на светената вода се проявява, когато към нея се пристъпва с вяра. Когато вярата се замества от суеверие, маловерие, инерция, кривоверие или зловерие, се случва Бог да отнеме действието на светостта.
С какво водата е толкова важна, че Господ свързва с нея примерите, които ни дава с Евангелието?
Още в първите стихове на Свещеното писание от книгата Битие на Стария завет се казва:
"В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се стелеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата..." (Битие 1:1-2).
Академик Владимир Вернадски (1863-1945), общопризнат създател на науките геохимия и биогеохимия, пише: "Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние... Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода." Големият учен само повтаря това, което писанието ни завещава.
Водата проявява своя божествен произход в много случаи, регистрирани от неправославни или невярващи. Такъв е плаването на кораба "Лара" през 1881 година. След пожар част от екипажа успява да се спаси и три седмици бедства без храна и вода. Капитанът Нейл Кери започнал да си представя, че водата в океана е сладка. Загребал и пил - тя наистина се оказала сладка...
"Добросъвестните учени" не са се сетили за действителното слизане на Светия дух във водата по време на водосвет, а може ли да се мери "количеството" Бог във водата?
И кой би могъл като Господ Иисус Христос да каже пред гробницата на умрелия преди три дни Лазар: "Лазаре, излез вън!", и умрелият да излезе от гроба си (Иоан 11:38-46)?
Светената вода не действа "магично", така че който се сдобие с нея, да се възползва от силата й. Тя се освещава от Бога. По Неговата воля солената вода може да се превърне в сладка.
Присъствието на осветената вода в живота на хората е за укрепване на вярата. А вярващият знае, че болестите и скърбите са поради греховете ни.
www.pravoslavieto.com
СВ. МИНА ПОМАГА ПРИ БЕДИ, ТЕЖКИ БОЛЕСТИ И КРАЖБИ
Kогато у нас радиото е било лукс, телевизия не е имало, а религията е била гонена и отричана от соцвластта, онази прастара и изпитана медия, която предава от ухо на ухо, прави известна в цяла България една икона. Тя е на светия египетски воин и мъченик за Христа св. Мина в Обрадовския манастир. И тръгват поклонници към нея, та досега - да целунат светинята или да смогнат свещеникът отец Любен да им прочете молитва за здраве и успех.
Повечето поклонници просят Божията помощ чрез молитвеното застъпничество на светеца за излекуване на нелечими заболявания.
Известни са множество случаи на излекуван рак и тумори в последна фаза, на успешни операции, за които медицината "не дава надежда". Такава е историята на П. А. от София. Синът му заболява тежко - в сърцето му скенерът открива грудка инфекциозни бактерии. Лекарят съобщава на семейството, че единственият изход е сърцето да се отвори, мембраната, върху която са се наместили бактериите, да се изреже и ако "Бог даде", момчето ще може да живее още десетина години при строг режим и постоянни грижи.
Вестта съсипва близките. Те са готови да продадат имоти и жилището си само и само да спасят най-голямото си и единствено богатство. Бабата, която още от младини е редовна поклонничка в Обрадовския манастир, настоява да се отиде пред иконата и именно отец Любен да прочете молитва. В други случаи семейството се отнася с пренебрежение към думите на старата, но сега отчаянието ги е обзело изцяло. Отиват вкупом, като придържат немощно движещия се младеж.
След молитвата му прилошава. Отвеждат го в болницата, за да го подготвят за операцията. Преди да влезе в операционната, известният хирург д-р И. О. прави нов скенер. Какво се случва след това? Телефонът в дома на болния звъни. Майката вдига слушалката, слуша какво казва лекарят и не вярва на ушите си: инфекциозните бактерии ги няма, но не само в сърцето, няма ги никъде в организма на детето й. Не може да има грешка.
Близките помолиха да не разказвам за този случай, но нека ми простят този грях - хората трябва да познават силата Божия.
В друг случай майка, прехвърлила тридесетте, ражда близнаци. Едното от децата има сериозни физиологични смущения и лекари вече я подготвят, че ще го загуби, но все пак ще й остане едно дете. Майката пада пред иконата на св. Мина и... детето оживява.
Пред чудотворната икона идват всякакви хора. Преди време тук важно пристъпват босовете на охранителна фирма, които запалват свещи, пускат в дискоса с широк жест здрава сума пари и си тръгват. Свети Мина се смята за покровител на воините и стражите, на пътниците, на шофьорите.
Получава се обаче нещо съвсем далеч от очакваното - един от съдружниците изчезва с голяма част от капитала. Друг е прострелян от засада.
Бог е всемилостив и справедлив и изпълнява само тези молитви, които имат значение за спасението на душата на молещия се. Понякога няма да изпълни веднага или дори въобще молитвата, защото по-добре от нас знае какво е нужно за нашето спасение. За повечето от посетителите не е ясно кой всъщност дава изцелението - свети Мина ли, иконата с неговото изображение ли, или Бог. Вярващите знаят, че иконата няма магическа сила и не действа като чудодейните предмети от фентъзи филмите. Тя е само изображение на светеца, към когото се отправя молитвата. Светецът нищо няма да направи пряко Божията воля и неговата сила е всъщност проявление на Божията сила! Светецът с мъченичеството си за Христа, с подвижническия си живот е заслужил да стои пред лицето Господне. Затова Бог чува неговото застъпничество непосредствено и въздава милостта си.
Как тогава иконата е чудотворна?
Това изображение е било свидетел на много искрена мъка и чиста вяра от страна на идващите десетилетия наред отрудени и лишени от надежда българи. За светеца да се дойде до това изображение е равносилно на подвиг! Нали човек трябва да насили волята си, за да отиде до манастира. Още повече че по времето на "развития социализъм" в близост построиха софийската пречиствателна станция и околността отдалеч мирише на фекалии. Доста воля и вяра са необходими, за да се преодолее отвращението, особено докато се минава по мостчето пред манастира.
Когато София е стигала едва до Лъвов мост, селяните пасели добитъка си на това място, което има особена притегателна сила. Старите твърдят, че там е имало манастир още от римско време. За да се построи обаче, трябва да са престоявали мощи на светец, докато са пренасяни някъде. Манастирът тогава е имал 40 параклиса, като някои от тях носели имената на апостолите Петър и Павел, на св. Николай Мирликийски, на светиите Козма и Дамян. Когато започва строителството на пречиствателната станция, се откриват основите на сгради по римски тертип - с камъни и плоски тухли. Смята се, че още тогава манастирът е носел името на египетския мъченик св. Мина.
През 1927 година пастири в околността забелязали на повърхността керемиди, тухли и парчета от обработен старовремски мрамор. Било Кръстовден по стар стил. Започнали да копаят и открили олтар на църква с кладенец до него, който не можел да е нищо друго освен аязмо. Намерили и част от кадилница и дискос, който в момента се намира в музея на Светия синод.
Без да има тогава телевизия и средства за осведомяване като днешните, новината се разнесла из цяла България, която по това време е една от най-православните страни в света. Към мястото на разкопките тръгнало множество от всички краища на страната. Който идвал да се поклони, оставял по нещо на известните тогава с честността и вярата си първооткриватели на манастира. На 24 ноември - празника на св. Мина (сега е на 11 ноември) се събрало огромно множество и - кой повече, кой по-малко - всички дали средства за дървен иконостас и икони на възстановената черквица. Този иконостас е подменен през 1942 г., когато е построена и сграда за подслон на поклонници. Тя е съборена през 1969 година, като на нейно място е построена двуетажната сграда, а в съседство - друга по-малка, които могат да се видят и днес.
Църковното настоятелство на черквата в Обрадовци "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и монахиня Анисия от черквата "Св. Петка" в Орландовци се запретнали да построят нов храм. Началото на строежа, осъществен с дарения, е на 19 август същата година и приключило през 1945 г. Работата ръководил майстор Тома Иванов от Варна.
Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а дърворезбата на иконостаса е дело на Мирчо Радулов и Коста Диноев от София. На 21 октомври 1945 г. храмът е осветен. (Пет години по-късно се изгражда параклис на светите братя безсребърници Козма и Дамян, в който сега се извършват богослуженията през зимата.)
Първоначално голямата икона на св. вмчк Мина е поставена в параклиса "Св. апостоли Петър и Павел", в който се намира и аязмото. След построяването на черквата, носеща името на св. Мина, е преместена в притвора на храма, където се намира и до днес.
Тя е и основната цел на поклонението. Датира от 1946-1947 г., ако се вярва на разкази на поклонници. Други пък твърдят, че е донесена през 50-те години на миналия век на гръб от самия автор. За такъв се спряга руският художник Михаил Малецки. Той е работил по реставрацията във Военноисторическия музей известно време, съобщи директорът му Петко Йотов. Според разкази на Малецки се явил насън мъж с копие и щит и заповядал да бъде нарисуван.
Образът от иконата бил като този от съня на художника. Чудесата тръгват още с появата й в манастира. Освен че молитвите към св. Мина церят от тежки болести, светецът помага също за сполучлив брак, за рожба, за намиране на откраднати или загубени вещи и за какво ли не още. Св. Мина е помощник в трудности и беди и закриля бездомни и сираци.
Чудотворната икона върши своето благодатно дело - без шум, без телевизионни реклами и без присъствието на ВИП персони, които да придават външен блясък на това, което става невидимо за очите, но доловимо от сърцето, когато то е чисто от страсти и не общува с бесове. Едва ли скоро ще се намери някой в столичната администрация да премести пречиствателната станция. Отровната смрад още дълго ще бъде свидетелство за борбата на плътта с духа. Но този, който се пребори с неприязнените усещания, винаги е възнаграждаван според вярата си, защото иконата не оставя никого с напразни надежди.
Източник: 24 часа
Повечето поклонници просят Божията помощ чрез молитвеното застъпничество на светеца за излекуване на нелечими заболявания.
Известни са множество случаи на излекуван рак и тумори в последна фаза, на успешни операции, за които медицината "не дава надежда". Такава е историята на П. А. от София. Синът му заболява тежко - в сърцето му скенерът открива грудка инфекциозни бактерии. Лекарят съобщава на семейството, че единственият изход е сърцето да се отвори, мембраната, върху която са се наместили бактериите, да се изреже и ако "Бог даде", момчето ще може да живее още десетина години при строг режим и постоянни грижи.
Вестта съсипва близките. Те са готови да продадат имоти и жилището си само и само да спасят най-голямото си и единствено богатство. Бабата, която още от младини е редовна поклонничка в Обрадовския манастир, настоява да се отиде пред иконата и именно отец Любен да прочете молитва. В други случаи семейството се отнася с пренебрежение към думите на старата, но сега отчаянието ги е обзело изцяло. Отиват вкупом, като придържат немощно движещия се младеж.
След молитвата му прилошава. Отвеждат го в болницата, за да го подготвят за операцията. Преди да влезе в операционната, известният хирург д-р И. О. прави нов скенер. Какво се случва след това? Телефонът в дома на болния звъни. Майката вдига слушалката, слуша какво казва лекарят и не вярва на ушите си: инфекциозните бактерии ги няма, но не само в сърцето, няма ги никъде в организма на детето й. Не може да има грешка.
Близките помолиха да не разказвам за този случай, но нека ми простят този грях - хората трябва да познават силата Божия.
В друг случай майка, прехвърлила тридесетте, ражда близнаци. Едното от децата има сериозни физиологични смущения и лекари вече я подготвят, че ще го загуби, но все пак ще й остане едно дете. Майката пада пред иконата на св. Мина и... детето оживява.
Пред чудотворната икона идват всякакви хора. Преди време тук важно пристъпват босовете на охранителна фирма, които запалват свещи, пускат в дискоса с широк жест здрава сума пари и си тръгват. Свети Мина се смята за покровител на воините и стражите, на пътниците, на шофьорите.
Получава се обаче нещо съвсем далеч от очакваното - един от съдружниците изчезва с голяма част от капитала. Друг е прострелян от засада.
Бог е всемилостив и справедлив и изпълнява само тези молитви, които имат значение за спасението на душата на молещия се. Понякога няма да изпълни веднага или дори въобще молитвата, защото по-добре от нас знае какво е нужно за нашето спасение. За повечето от посетителите не е ясно кой всъщност дава изцелението - свети Мина ли, иконата с неговото изображение ли, или Бог. Вярващите знаят, че иконата няма магическа сила и не действа като чудодейните предмети от фентъзи филмите. Тя е само изображение на светеца, към когото се отправя молитвата. Светецът нищо няма да направи пряко Божията воля и неговата сила е всъщност проявление на Божията сила! Светецът с мъченичеството си за Христа, с подвижническия си живот е заслужил да стои пред лицето Господне. Затова Бог чува неговото застъпничество непосредствено и въздава милостта си.
Как тогава иконата е чудотворна?
Това изображение е било свидетел на много искрена мъка и чиста вяра от страна на идващите десетилетия наред отрудени и лишени от надежда българи. За светеца да се дойде до това изображение е равносилно на подвиг! Нали човек трябва да насили волята си, за да отиде до манастира. Още повече че по времето на "развития социализъм" в близост построиха софийската пречиствателна станция и околността отдалеч мирише на фекалии. Доста воля и вяра са необходими, за да се преодолее отвращението, особено докато се минава по мостчето пред манастира.
Когато София е стигала едва до Лъвов мост, селяните пасели добитъка си на това място, което има особена притегателна сила. Старите твърдят, че там е имало манастир още от римско време. За да се построи обаче, трябва да са престоявали мощи на светец, докато са пренасяни някъде. Манастирът тогава е имал 40 параклиса, като някои от тях носели имената на апостолите Петър и Павел, на св. Николай Мирликийски, на светиите Козма и Дамян. Когато започва строителството на пречиствателната станция, се откриват основите на сгради по римски тертип - с камъни и плоски тухли. Смята се, че още тогава манастирът е носел името на египетския мъченик св. Мина.
През 1927 година пастири в околността забелязали на повърхността керемиди, тухли и парчета от обработен старовремски мрамор. Било Кръстовден по стар стил. Започнали да копаят и открили олтар на църква с кладенец до него, който не можел да е нищо друго освен аязмо. Намерили и част от кадилница и дискос, който в момента се намира в музея на Светия синод.
Без да има тогава телевизия и средства за осведомяване като днешните, новината се разнесла из цяла България, която по това време е една от най-православните страни в света. Към мястото на разкопките тръгнало множество от всички краища на страната. Който идвал да се поклони, оставял по нещо на известните тогава с честността и вярата си първооткриватели на манастира. На 24 ноември - празника на св. Мина (сега е на 11 ноември) се събрало огромно множество и - кой повече, кой по-малко - всички дали средства за дървен иконостас и икони на възстановената черквица. Този иконостас е подменен през 1942 г., когато е построена и сграда за подслон на поклонници. Тя е съборена през 1969 година, като на нейно място е построена двуетажната сграда, а в съседство - друга по-малка, които могат да се видят и днес.
Църковното настоятелство на черквата в Обрадовци "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и монахиня Анисия от черквата "Св. Петка" в Орландовци се запретнали да построят нов храм. Началото на строежа, осъществен с дарения, е на 19 август същата година и приключило през 1945 г. Работата ръководил майстор Тома Иванов от Варна.
Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а дърворезбата на иконостаса е дело на Мирчо Радулов и Коста Диноев от София. На 21 октомври 1945 г. храмът е осветен. (Пет години по-късно се изгражда параклис на светите братя безсребърници Козма и Дамян, в който сега се извършват богослуженията през зимата.)
Първоначално голямата икона на св. вмчк Мина е поставена в параклиса "Св. апостоли Петър и Павел", в който се намира и аязмото. След построяването на черквата, носеща името на св. Мина, е преместена в притвора на храма, където се намира и до днес.
Тя е и основната цел на поклонението. Датира от 1946-1947 г., ако се вярва на разкази на поклонници. Други пък твърдят, че е донесена през 50-те години на миналия век на гръб от самия автор. За такъв се спряга руският художник Михаил Малецки. Той е работил по реставрацията във Военноисторическия музей известно време, съобщи директорът му Петко Йотов. Според разкази на Малецки се явил насън мъж с копие и щит и заповядал да бъде нарисуван.
Образът от иконата бил като този от съня на художника. Чудесата тръгват още с появата й в манастира. Освен че молитвите към св. Мина церят от тежки болести, светецът помага също за сполучлив брак, за рожба, за намиране на откраднати или загубени вещи и за какво ли не още. Св. Мина е помощник в трудности и беди и закриля бездомни и сираци.
Чудотворната икона върши своето благодатно дело - без шум, без телевизионни реклами и без присъствието на ВИП персони, които да придават външен блясък на това, което става невидимо за очите, но доловимо от сърцето, когато то е чисто от страсти и не общува с бесове. Едва ли скоро ще се намери някой в столичната администрация да премести пречиствателната станция. Отровната смрад още дълго ще бъде свидетелство за борбата на плътта с духа. Но този, който се пребори с неприязнените усещания, винаги е възнаграждаван според вярата си, защото иконата не оставя никого с напразни надежди.
Източник: 24 часа
Абонамент за:
Публикации (Atom)