сряда, 28 юли 2010 г.

Мадарският конник – древно наследство с много въпросителни!

От векове Мадарският конник край Шумен привлича вниманието на туристите и изследователите. Защото Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа, глобалният символ на България, наследството на нашите предци. И на тяхното величие.

Мадарският конник е един от 9-те български обекта под защитата на ЮНЕСКО. Той се извисява върху скалите в Мадарското плато в Североизточна България, на 1,5 км от село Мадара и на около 20 км от Шумен. Но макар Мадарският конник да е основната забележителност на местността, не очаквайте да видите само него. В подножието на скалите и около барелефа на Скалния ездач ще откриете множество малки и големи пещери, скални навеси и образувания, поточета, пищна растителност.

Тук са „Пещерата на нимфите“, Малката пещера, Голямата пещера и Мадарската крепост. До нея ще ви отведат 386 каменни стъпала, разположени вляво от Мадарския конник. Старината е естествено укрепено място, достъпно само от север (където е построена стена), което било завладяно от турците през 1386 г. Изкачването до върха може да е уморително, но гледката, която ще се разкрие пред погледа ви, си заслужава усилията. На няколко километра от Мадарския конник пък се намират древните градовe Плиска (Първата българска столица) и Преслав (Втората българска столица).

Мадарският конник е символ на младата българска държава и израз на величието на нейните владетели. За съжаление, той е и един от културно-историческите символи на страната ни, заплашени от природните сили и липсата на достатъчно средства за поддръжка. С течение на годините ерозията е заличила част от елементите на барелефа, някои от скалните надписи са повредени, а околните забележителности са загубили своята популярност.

Въпреки това, изследователите продължават да спорят за предназначението и символиката на скалната сцена, туристите продължават да се тълпят, а след проведена национална анкета през 2008 г. бе решено Мадарският конник да бъде изобразен на първата българска евромонета. Защото славата и загадъчното минало на Скалния ездач го правят вечно актуален.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p13146.html

7-те чудеса на античния свят!

Египетските пирамиди

Когато заговорим за Египет, като асоциация в съзнанието ни изниква образа на камили, мумии, мистични гробници и, разбира се, величествените пирамиди . Тези чудни творения, обгърнати в златистите пясъци на Гиза, ни пренасят в друго измерение - обратно в Древен Египет. Най-голямата мистерия около пирамидите и обект на разпалени дискусии е как са съумели древните египтяни да построят тези гигантски конструкции. Така пирамидите на Гиза със сигурност достойно си отреждат място сред чудесата на света. Сред океана от златист пясък, пред величественото майсторство на древността, всеки би останал без дъх. И то съвсем оправдано.

Храмът на Артемида

Храмът на Артемида е бил разположен на територията на Турция. Той е построен в чест на богинята на лова и изобилието Артемида, в огромни размери-125 колони, всяка с височина 17,5 м. Мистерията, която витае около него е свързана с факта, че още от самото начало този храм е като прокълнат. Въпреки че е издигнат на равнинно и сухо място, като че ли избрано нарочно за да се съхрани през вековете, храмът първо е потопен в блата, след това опожарен, а накрая срутен от земетресение. След поредното построяване, бива оплячкосан от готите, само една година след строежа.
Днес са се съхранили единствено руините на основите на този забележителен строеж от елинистическата епоха, изцяло направени от мрамор с изваяни капители и колони. Доста от прекрасните останки от храма на Артемида са изложени в Британския музей в Лондон.

Родоският колос

"Колосът" е представлявал известна гигантска статуя, издигната в пристанището на Родос - остров в Егейско море, разположен до бреговете на съвременна Турция. Той представлява статуя на Хелиос - гръцкият бог на Слънцето.
На съвременните учени не е известно как точно е изглеждала гигантската статуя и къде е била разположена. Някои археологически находки доказват, че тя имала височина 33 метра и била изработена изцяло от бронз, с изключение на наметалото от бял мрамор. Статуята на бог Хелиос била дело на гръцкия скулптор Харет. Строежът й продължил 12 години.
Родоският колос бил завършен през 282 г. пр. Христа. 60 години след като приключил строежът му, „Колосът“ рухнал в земетресение, което погубило много жители на Родос. Уникалната скулптура не била възстановена, тъй като оракул предсказал, че това ще донесе нещастие на хората. Разрушената статуя не била докосната в продължение на почти 900 години.

Висящите градини на Семирамида


До началото на нашия век тези градини били считани за пълна измислица, а Семирамида за приказно същество. Градината обаче реално е съществувала. Имала е форма на квадрат и се е държала от сводове, които се опират в поставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните поставки са били пълни с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. С помпите работници непрекъснато докарвали вода от р. Ефрат, минаваща през средата на града.
В тази градина растенията са разположени високо над земята и сякаш цялата градина виси във въздуха. Въпреки че много други постройки са надминавали градините по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат; първо, със своята оригиналност, второ със смелото техническо решение на постройката и трето с красотата си.

Мавзолеят в Хеликарнас

Причината, за да се построи Мавзолея, най-голямата гробница в света след Египетските пирамиди, не била вярата в безсмъртието на душата, а голямата любов. Казват, че Артемизия обичала своя съпруг Мавзол с обич, по-силна от тази в любовните стихове и по-трайна от всякаква човешка страст. Когато Мавзол издъхнал, тя построила в негова памет изключителна гробница, толкова великолепна, че се смята за едно от седемте чудеса на света. Мавзолеят смайвал преди всичко със своята архитектура - съчетание от пирамида, зикурат и гръцки храм. Съвременниците се възхищавали от неговите размери, разточителност и главно от "ненадминатото съвършенство на художествена украса". За вътрешната украса на музея са се погрижили знаменити художници и скулптори, чиито творби се радват на най-голяма слава за вечни времена.
През XIII в. го засяга земетресение. Два века по -късно Мавзолеят е разрушен и по-късно станал жертва на родоските рицари.

Фарът на o-в Фарос

Фарът на о-в Фарос е изграден по проект на древногръцки архитект. Той представлявал триетажна кула, висока 120 метра. Най-долният първи етаж на кулата бил иззидан от огромни варовикови плочи и заобиколен с тераса, украсена по краищата с каменни тритони (морски божества). На терасата били поставени три статуи.
Вторият етаж на фаровата кула представлявал осмоъгълник, облицован с мраморни плочи, а най-горният, третият - фенерът - имал кръгла форма. Той бил украсен с купол и върху него се издигала огромната фигура на бога на моретата Посейдон. Всяка нощ в най-горната част на кулата запалвали огън, който горял до разсъмване. Неговата светлина се усилвала от голям рефлектор от полиран гранит и се виждала от мореплавателите на разстояние повече от десетки мили.
Фарът на остров Фарос просъществувал почти десет века - от 230 г. преди Христа до 700 г. на нашата ера. Разрушен бил от опустошителни войни и земетресения.

Зевс от Фидий в Олимпия

Статуята на Зевс Олимпийски е изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий. Олимпия е била важен религиозен център на Древна Гърция. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той е 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс, висока около 12 метра, била поставена в дъното на храма. Тя създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с бледо-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър. През 394 г. от н.е., тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната ѝ красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.

От всички чудеса на античния свят, за съжаление единственото оцеляло до наши дни са Египетските пирамиди в Гиза.
Радостина Пеева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/po-sveta/p7120.html

вторник, 27 юли 2010 г.

Юнакът с кон, роден от съзвездието Плеяди!

Свети великомъченик Георги Победоносец е една от уникалните личности в християнската история. Името му се радва на особената почит не само сред последователите на кръста, но и на мюсюлманите - шиити и сунити, роми и др.

Мая Стоянова

По българските земи войнът с копие, който убива звяр е сакрално божество от няколко хиляди години. Предците ни са оставили много свидетелства за този митологичен образ.

Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). Получил добро образование и едва 20-годишен е удостоен с висока военна титла – признание за качествата му на пълководец. ин на богати родители-християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. По-късно е подложен на жестоки мъчения заради Исус и непреклонността да се откаже от него. С вярата си Георги извършва многобройни чудеса. Обезглавен е през 288 г. по заповед на римския император Диоклециан. След мъченическата си смърт се превръща в символ на "идеалния войн-християнин", става светец-покровител на войните и армията.

Митът за убийството на змея от Св. Георги се появява чак през 10-11 век, когато християнството утвърждава позициите си далеч извън пределите на Светите земи. Сюжетът със змееборството се налага като основополагащ и в средновековната иконографията, и така става популярен в целия християнски свят. По това време св. Георги, както и останалите светци-конници – св.Димитър, св.Мина, св. Тодор Тирон, св. Тодор Стратилат, св.Нестор, св. Меркурий и св. Сисой, се утвърждават като бойци, медиатори между земното и небесното войнство. Тяхната специфика е да бъдат водачи – конници, което предпоставя появата на врагове – чудовища, извънземни демони, хора на злото, с които светците воюват и винаги побеждават с божията воля в името на доброто. Това определя и сходството в техните житейски версии на различни географски ширини.

Най-богато на събития обаче е житието на св.Георги. Редактирано многократно от светите отци, той няма опорна точка в реално съществуващ протообраз. Затова в него изследователи – теолози и историци, разпознават един дълбоко синкретичен по своя характер персонаж.

През вековете много популярни стават паралелните изображения на св.Георги и св.Димитър – на коне, галопиращи на дясно, облечени във военно облекло – къса туринка и хламида, въоръжени с копия и мечове. При св.Георги се открояват кръгъл щит и колчан – цилиндричен калъф, предназначен за носенето на стрели. Той поразява с копието си звяр, подобен на крокодил, а събратът му – св.Димитър, убива змей, който се увива около вековно дърво. Постепенно обаче в иконографията като най-устойчиви се налагат изображенията на св.Георги, яздещ обърнат на дясно бял кон, как забива копието си в устата на змей, ламя.

Според някои учени утвърждаването на мита за змееборството бил особено важен за новопокръстените християните, които осмислят подвига на светеца символично – като доказателство за силата на христовата вяра над вярата в много богове, свързани с езичеството. В тази посока те търсят и генизиса на идеята за конното изображение на св. Георги. Откриват я в смисъла на Страшния съд, в чиято философия е залегнало убеждението, че конниците войни –светии, са защитници на вярата и победители над езичеството. Затова в иконографските им изображения прозира повече “историзъм”, доколкото в подтекста на тяхното житие се съдържа чисто човешкото отношение към реални исторически събития. Неслучайно светците-конници стават патрони на някои владетели и военизираната аристокрация през средновековието.

От друга страна, този факт идва да покаже, че християнските народи дълго време пазят древните си митологични представи за двуединството между божествата, покровители на земеделието и войната. В тях изследователите виждат връзка между образа на св. Георги с античния Тракийски конник – Херос. Приемствеността е закодирана даже в смисъла на името. На древногръцки Георги значи "земеделец", но същевременно звучи близко до тракийското "херой" - герой. Именно той е главният безименен бог на траките. Векове е олицетворявал многостранна и многолика сила. В своя загадъчен образ Херосът е съвместявал функиците на покровител на растителността и лова, на ливадите и лозята. Той бил обаче почитан и като всезнаещ и всечуващ – всебог. В него народът на Орфей припознавал и бога лечител, който гонел болестите и дарявал здраве, но също и бога на войната, непобедим в битките с врага.

Тракийският Херос получил особена популярност през римската епоха. За това култът към тракийския конник е изобразен в много паметници от края на старата и началото на новата ера. Понякога той е представян с по две или три лица. Но най-често Херосът е изобразен като млад конник с копие и щит, или с убит дивеч в ръце, следван от прислужник, куче или лъв.


Св. Георги Победоносец

Необикновеният и изпълнен с чудеса живот на св. Георги кореспондира и с един паралелен на християнската традиция свят – приказния фолклор на българина, претворил мита за змееборството в много предания и легенди. В тях светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно Слънце, брани хората от ламята, води люта битка с нея, в която винаги е победител.

В образа на този юнак някои фолклористи откриват представи и възприятия, които ни препращат още по-назад във времето, когато в мирогледа на хората основополагащ бил митът за победата на върховния Бог над неговия противник - Змея на Дълбините. С тях са свързани и отколешните представи за Космоса и Човека, за Пространството и Времето.

Възприемани в тяхното неразделно двуединство, те имали свое начало и край в рамките на един годишен цикъл. Тогава хората вярвали, че в края на годината, отмерван по хода на небесните светила (Слънцето, Луната и някои съзвездия), Пространството и Времето губят своята подреденост, че Вселената се разпада. А свещените й точки - центърът на Пространството и началото на Времето, стават обиталище на митична заплашителна сила, наричана Хаос, представена в митовете като чудовище, подобно на змей, дракон или ламя.

Нашествието на змейското начало идвало, за да разруши хармонично подредения от боговете свят. То задължително предизвиквало двубой между чудовището-Змей и Върходния бог. Той е представян най-често като мълниеносен гръмовержец, който винаги побеждава своя враг от отвъдното. Подобно на древноиндийския Индра, древногръцкият Зевс или древнославянският Перун. След тази победа Пространството и Времето преподреждали своето двуединство, а светът отново се раждал.

В тази логика митът за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините бил своеобразен инструмент (средство), чрез който древните преодоляват най-критичните моменти в нормалния ритъм на Космоса - при прехода от Старата към Новата година. Тази негова характеристика му позволила да се наложи като основополагащо вярване, чрез което хората преодолявали всички календарни ситуации, схващани като критични или преходни.

В народната митология това са моментите на преминаване от един сезон към друг. Затова змееборският сюжет се свързва най-вече с новогодишния преход – дните около Коледа, а характеристиките на змееборци придобиват светците, чиито празници са близо до времето, когато се сменят сезоните - Св. Георги и Св. Петър, Св. Илия и Св. Димитър.

От векове хората са търсили отговор на въпроса - каква е връзката на 23 април – празничният ден на св. Георги ( 6 май по стар стил), с някакъв край на Старата и Начало на Новата година? Общоизвестен е фактът, че ходът на Слънцето очертава четири годишни сезона. В точката на най-слабото му греене хората вярвали, че годината "умира". Тогава денят е най-кратък, а нощта най-дълга. Когато народите се ориентирали за времето по Луната, те маркирали в своя календар още едно начало на календарната година - първия ден на пролетта- 21 март, който съвпада с пролетното равноденствие. Очевидно 6 май не попада в нито една от двете важни календарни ситуации. Тази дата е по-близка до времето, когато се сменят пролет и лято. Когато всичко посято започва буйно да расте - цъфтят плодните дървета, оформят се житните класове, пукват лозята. Когато овчарите изкарват своите стада на лятните къшли, а говедарите подкарват добитъка на паша. И макар нищо по Земята да не дава знак за някакъв край на годината, митологичната вяра карала хората по навик да поглеждат към нощното Небе, където ритъмът на Времето се отмервало от още едно небесно светило - съзвездието Плеяди. Българите го наричат още Власци, Квачка или Кокошка с пилета. През цялата година то също очертава четири свои сезона. Подобно на Слънцето има две важни положения, които се виждат само в полунощ. През ноември то е над главата на наблюдателя и в този момент поема характеристиките на Полярната звезда (и съзвездието Голяма Мечка), става "пъп" на нощното Небе. От април до юни пък Плеяда не се виждат на небосвода. Хората вярвали, че в този момент то слизало в Долния свят (Преизподнята), където се преобразявало в страшно чудовище. Тази втора важна ситуация те смятали, че е свързана с хода на Слънцето, което през това време се въздига на дневния небосвод и грее все по-силно, стигайки своя зенит на 22 юни – най-дългият ден и най-късата нощ през годината.

Тъкмо на 6 май вечерта, след залеза на Слънцето, залязва и съзвездието Плеяди. Предците ни приемали, че тогава Слънцето "посича" змееобразното чудовище (митологичен образ на Плеядите в тази позиция), което се скривало за дълго време под земята. Повод за тази битка били поразиите, които в края на звездния годишен цикъл вършел този митологичен Змей на Дълбините. В периода между април и юни той изпращал унищожителни градушки и неизлечими болести по хората и добитъка. Двубоят между небесното Слънце и Змея продължавал чак до началото на юни, когато съзвездието Плеяди отново се появява на източния небосклон.

След като приели християнската религия, езичниците разпознали своето древно божество на възмъжаващото Слънце в образа на християнския св. Георги, преобразил се в млад воин, победител над чудовищата - змейове, лами и хали.

Митът за св. Георги и ламята е една от приказните мистерии на хората. Днес той е само фолклорен спомен от времето, когато нашите предци искрено са вярвали, че светецът с кон наглежда посевите и стадата, слиза от небето, и в случай на нужда ги защитава с оръжие в ръка. Безстрашният войн – Херос и светец, всяка година се връща в празниците на българите, язди своя бял кон, готов винаги да пребори Змея на Дълбините, за да пребъде небесното Слънце.
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_23061/IUnakat_s_kon_roden_ot_sazvezdieto_Pleiadi/

ѣ - Небесният знак на България

▲ буквата
Българската азбука е най-свещеното, най-ценното нещо, което притежаваме като народ, защото тя е не е просто огромно културно достижение, но е божествена и свещена в истинския смисъл на това определение.
Твърде малко внимание се отделя на нейната връзка с Бога, на пряката и обвързаност с най-съкровеното в нас като народ - с християнството и с мисията ни като държава. Българската азбука е създадена по уникален и неповторим начин. Тя притежава и качества, които не същестуват при никоя друга писменост в света.

Нашата азбука е сътворена с молитва и с пълна отдаденост на служба Богу. И Кирил и Методий са приемали задачата по съставянето на новата писменна система като свещенна мисия и са били напълно наясно, че са осенени затова свише.
На този факт обаче се отделя твърде малко внимание. Делото на двамата братя е прославяно не като християнско и свещенно, а главно като просветителско, научно и на много места като чисто политически акт. Дори църковният празник на 11 май е разделен от общодържавния на 24 май. Така не се набляга на истинската същност на сътвореното, която е преди всичко християнска. Безспорен е фактът, че Константин-Кирил Философ е един от най-образованите, ако не и най-ученият мъж на своето време и никой по-добре от него не е могъл да просвети цял народ като му даде не само писменост и просвета, но и светлината на истинското божествено учение. Дело с неизразимо по-голяма важност. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14855&Level=1

И това не е станало само поради перфектния му ум и възможно най-добро обучение за времето си, а защото е бил истински отдаден на служба Богу и това е било неговото истинско вдъхновение. В предсмъртната си молитва самият той изрича: „Отсега вече не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. Не бях, но бидох и ще бъда во веки веков. Амин.” Политическите му мисии при сарацините и хазарите са изключителни, но зад външната фасада на посланик на империята, изворите без изключение разкриват дълбочината на една истинска християнска отдаденост, която няма нищо общо с политиката на Византийската империя за „християнизация” на околните народи. И това е, което е най-истинско и водещо в целия му живот. Другото е второстепенно и създаващо външните обстоятелства за изпълнение на върховната мисия: създаването на българската християнска азбука.

Двамата братя Константин и Методий създават азбуката в манастира „Св.Полихрон” в Мала Азия. Там живеят в пълно молитвено уединение и съсредоточие. В пространното житие на Кирил пише: „ Константин непрестанно се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше”, както и „Философът си отиде /в Полихрон/ и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евенгелските думи: ”В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”

В „За буквите” Чeрноризец Храбър казва:„А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин –Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви – едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч.” 24 от буквите имат своя оригинал в гръцката азбука, за други четири се намират аналози в еврейската азбука, откриват се и връзки с грузинското писмо – хуцури. Има обаче букви, за които няма аналог никъде другаде и те са считани за типично български и тясно свързани със спецификите на българската реч.
Защо обаче е било толкова важно азбуката да съответства напълно на българския език да го отразява до най-малките подборности?

Защото българският език е бил подготвян 5000 години, за да бъде изнесено на него Словото Божие в началото на ХХ век. По тази причина през IХ век е създадена християнската азбука на този език, която да му съответства напълно като музикалност. Това не е могло да бъде постигнато с нито една от другите съществуващи азбуки.
В езотериката буквите са свещенни небесни знаци и самите те говорят и излъчват сила и светлина. Те има своя източник в Невидимия свят и не са човешко творение. Затова всеки народ според своята същност и предназначение получава и твори чрез специфичния си говор, на който пък съответстват строго определени знаци /букви/.
Поради това българската азбука е било необходимо да бъде създадена не само по политически и религиозни причини, но най-вече по божествени. За важността на това, което е направено се говори и в „Похвално слово за Кирил философ”. Там св. Климен Охридски по повод кончината на Кирил Философ казва: „Блажен е градът, който е приел третият изпълнител на божия промисъл” Градът е Рим, а Кирил е сравнен с върховните апостоли Петър и Павел и се нарежда на трето място след тях.
Кирил и Методий не са били никога обикновени хора, затова не е политика, нито случайност, че те са обявени за светии и се честват като такива.

Те са пратеници на Бога. В „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянство” е казано буквално от ангел Елохил: „Затова благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя, светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам.”
Българската азбука е дадена, за да бъде написано на нея Словото Божие и то да бъде предадено с определената затова специфична музикалност на словосъчетанията и буквените символи.
Затова в нея има букви с особенна символика и с особенна мощ. И това са чисто български букви.
Най-важната е ѣ - ят, двойното е, което на практика вече не се употребява. Това е 32-та буква от кирилицата и 33 от глаголицата. След писмената реформа от 1945г. тя е отстранена и може да бъде открита само в църковнославянски текстове. А това е сериозен проблем.

Тази буква има освен граматическо значение и друг доста по-значим смисъл. Това е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката. Тя е израз на един от кардиналните небесни знаци /свързана е с определено съзвездие, а то с България/. Буквата е тясно преплетена със съдбата на българския народ, съществувала е в руската азбука до идването на болшевиките. Тази буква, която е символизира „победа” е била извезана със златни конци в горната част на знамената, до дръжката на руските бойни знамена. Тя е съпътствала руската армия през цялата освободителна война 1877-1878г. Това е знак, от които излиза огромна мощ. Тя е знамението на ангел Елохил, който е ръководител на България и цялото славянство.
Затова, когато става въпрос за език, писменост и музика всяко действие, всяка промяна, особенно на основни неща не са без съдбовно значение. А в нашата азбука специфичните чисто български букви на практика вече отсъстват.
Словото на Учителя е дадено на стария правопис и на азбука, която има 32 букви. Така предадено Словото излъчва по друг начин.
Когато буквата ѣ „ят” се намира в азбуката тя притежава много по-могъщо въздействие и думите получават много по-дълбоко разбиране. Този знак е свързан с просперитета и независимостта на България. Нейн аналог няма в никоя друга писменна система. Тя е крайъгълният камък на нашата писменост, връзката между човешкото и божественото, между Земята е Небето.

Учителят казва за Словото, дадено на българския народ в началото на ХХ век: „ Имайте пред вид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете, вибрациите, които му съответстват. Следователно, когато се говори за добродетел, напр.,трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. „Учител и Господ”,стр.177, „Солта”.
Българите трудно разбират какво притежават и на много хора ще се стори странно, че буквите излъчват сила и светлина. Те обаче го правят. Или както е казано в „Проглас към енвангелието” :
„А тези букви, който възприеме
Христос премъдростта изказва
и вашите души укрепва.”
И затова може би ѣ „ят” е изчезнал от българската азбука, защото нашите помисли и нашите думи вече не съответстват на могъщата му и чиста вибрация и няма кой да оцени божествената му същност. С ѣ - ят са били превеждани свещените книги повече от 1000 години, с нея е възхваляван и възпяван Бог. Премахнаха го тези, които Го отрекоха. Така тази свещенна буква остава единствено в старите ръкописи, в църковнославянския и в Словото на Учителя, което и сега се издава с тези свещени букви.

Затова като българи е добре да помним думите на Черноризец Храбър: „ Българската книжовност е свята, защото свят мъж я е сътворил” и да не се заблуждаваме, че притежаваме просто една културна, научна и литературна ценност, която ни идентифицира, защото тя е много, много повече от това.

Силва Дончева
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_23729/ѣ_-_Nebesniiat_znak_na_Balgariia/

Силата на менталните техники!

Законът на Опуленс е законът за всемирното изобилие на Вселената, за невероятните възможности на човек да бъде радостен или тъжен, здрав или болен, богат или беден.
И това се определя според начинът, по който всеки разбира, комуникира и действа в света. Опуленс се реализира според целта и силата на нашата мисъл, както и от ситуациите, които тя ще привлече на своя страна; щастие или нещастие.

Този закон, както и няколко други закона, свързани с него, са обект на много мисловни практики в основата, на които стои положителната, щедра мисъл към света и убеждението, че във Вселената потенциално съществуват всички блага, от които се нуждаем. Единственото, което трябва да направим, за да ги привлечем с утвърдителни и благодарствени утвърждения и визуализации. Оказва се, че възможността да се постигне лично щастие, богатство и здраве зависи единствено от волята и желанието на отделния човек. Мотото например на методът Силва е „Аз, лечителят”, на школата на Джон Кехоу е „Съзнанието твори действителността, а ние творим съзнанието”, на представителите на Новата епоха; „Човекът е господар на своята съдба”. По този начин, ако по една и ли друга причина сме привлякли нещо отрицателно, никога не е късно с положително отношение да го променим и така да обърнем съдбата си на 180 градуса. Болният трябва да повярва в себе си, да визуализира или повтаря положителни формули и така ще има шанс да излекува дори от най-смъртоносните болести. Депресираният трябва да си повтаря колко е щастлив, а бедният да се мотивира, че заслужава да стане богат. Според законът Опуленс рано или късно тези усилия ще бъдат възнаградени, изпратените в подсъзнанието мисли ще задвижат нови позитивни възможности и човек ще надвие болестта, самотата или бедността. Но дали това е точно така и дали в тези разсъждения не се изпуска нещо много по-важно?

Истина е, че тези менталните методи са доста верни и в редица случаи дават резултат. Истина е, че човек трябва да е позитивно настроен и да приема и доброто и лошото с разбиране и будността на съзнанието, че това са възможности да развива себе си, но е и истина, че само по себе си този закон, представен така не е достатъчен, за да се задействат по-добрите условия на живот или да се задържат за дълго време.

Всеки сериозен проблем в човешкият живот; болест, бедност, загуба и скръб са резултат не от негативизма ни, а от дълбока духовна дисхармония и загуба на връзка с вътрешната ни същност, с Бога. Този факт обаче твърде малко се споменава в техниките на позитивното мислене. Отрицателните мисли не са просто въпрос на навици, възпитание, среда или генетична предопределеност, а главно на отдалеченост от духовния ни център, от божествената ни природа. Така позитивизмът, с който се изпълваме само временно да потушава симптомите, но не може да измени причините. Рано или късно неприятностите се връщат и проблемите ни само се местят от една сфера на живота в друга. Каквото и да правим, каквито и положителни мисли да изказваме, ако те в края на краищата нямат своя адресат към Бога и желанието да се изпълни Неговата воля, те нямат да имат траен и цялостен резултат.

Законът за всемирните възможности съществува, но той не е механичен и толкова елементарен, колкото се опитват да ни го представят различни комерсиални школи за щастие. И това е така, защото не става въпрос за безсъзнателна и безлична енергийна Вселена, която ни отговаря с натискане на копчета в съзнанието ни. Всяка идея в човешкия ум не породена от нас, а от свят, който превишава многократно нашите разбирания и ние няма как да го творим и още по-малко манипулираме.
Доста надменно е човек да мисли, че съдбата му зависи от него и с механични убедителни утвърждения и визуализации ще постигне личните си цели за щастие, здраве и богатство. Безумно е да мислим, че можем да формираме действителността най-малкото заради мига на смъртта. Една школа ще е истинска само тогава, когато предложи решение на тази загадка.
Причините за раждането на всеки човек са тайнство, миналото, което поражда много от обстоятелствата в живота, също е забулено в неяснота, бъдещето е неизвестно. Затова е доста безотговорно да искаме промяна на настоящето без да знаем, истинските причини, които го пораждат. И кой може да гарантира, че новото, което искаме мисловно-визуално ще е за добро и няма да има странен отзвук на друго място.

Човешкото съзнание знае твърде малко както за себе си, така и за разума около и над себе си, който го предопределя. Затова може би трябва по-внимателно да искаме всичко. И преди да пожелаем здраве, пари и щастие е добре да си поискаме уменията за постигане на тези блага. Защото, ако законът е верен, по принципа на подобието ние получаваме точно това, което ни трябва и всеки е нещастен, защото точно това му трябва и съответно беден и неугледен по същата причина. Така законът за всемирните възможности е по-скоро закон за усъвършенстване и развитие, а не толкова за получаване. А и наградите винаги вървят след даването.

Същевремнно методика за усъвършенстванео на хората, за получаване на благата на Вселената и за надмогване на смъртта, обаче има и тя е дадена преди 2000г. Всеки от нас твърди, че е я изповядва, защото се наричаме християни. Учението, дадено от Христос преди 2000г. е изцяло ментално и позитивно, но и невъзможно без любящо, отстъпчиво и жертващо се сърце.
Матей 5:21 „Слушали сте, че бе казано на ДРЕВНИТЕ: не убивай, а който убие, виновен е пред съда”.
22.Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака”, виновен ще бъде пред синедриона, а който каже: „безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена.......
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
.......... 43. Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си”.
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен.....
48. И тъй бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ващ Отец”
Същото е казано и по друг начин „И тъй бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” Лука:6-36.

Ясно е, че за да постигнеш щастие е добре да визуализираш постоянно не толкова собствения си успех, а да желаеш много повече успех на другите, а съвършенството е мило и радостно сърце. А то трудно се постига, особенно, когато човек се опитва да живее добре без връзка с Бога. Човек сам по себе си не може да стане добър, защото само Бог е благ и без него добротата просто не се случва. Когато някой разчита единствено на собствените си усилия и възможности това го прави изчерпаем и силно уязвим от противоречивия ни свят. Поради това много добри хора се чувстват ограбени и онеправдани, въпреки високия си морал и отзивчивост. Когато обаче човек е в постоянна искрена комуникация с първоизточника той не слага предел на възможностите си и никога не унива. Положителната мисъл е чудесен начин за връзка с Невидимия свят, но още по-добра е връзката, която се осъществява чрез молитвата. Тази връзка предполага взаимодействие на едно друго ниво, в което човек наситина получава своята цялостност и е сигурен, че това, което му се случва е най-правилното от огромния океан от възможности.

Единственото, което се изисква е да повярваме с цялото си сърце, ум и душа, че е възможно да се живее така и да не поставяме себе в центъра на Вселената в безполезни усилия да овладеем изкуството да бъдем властващи божества. Защото никой не може да има успех, знание и богатство без непреривна връзка с Бог. Можем да използваме и методите
на позитивното мислене; благодарност към Бога и за доброто и за лошото, щедрост към близките, но и към враговете, радост и откритост при вършенето на всичко това.

Когато човек иска да върви напред е добре да осъзнае, че план Б просто не съществува, защото методът на милосърдието и радостта няма алтернатива: „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не дохожда при Отца Ми, освен чрез Мене”. Всичко други ментални методи на спасение са повърхностни, неясни, болезнени и с временен резултат, пращащи ни единствено в дебрите на постояното прераждане и ожесточената борба между нас самите.

Силва Дончева
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_22905/Silata_na_mentalnite_tehniki/

Открийте 78-та билка, благословена от Бог

На Еньовден Слънцето и Сириус отключват неподозирана сила. Билките, набрани във времето от полунощ до изгрев, са заредени с най-голяма лечебна сила

Мая Стоянова

Предание разказва, че преди да бъде сътворен човекът, билките били съвсем обикновени треви, само красиви и уханни, защото по божи замисъл хората трябвало да са силни и здрави, защитени от злини и болести. Но когато Господ измайсторил човека от кал и го оставил да съхне, дошъл завистливият дявол. Замахнал с дългата си тояга и безмилостно пробол глинената фигура, направил я на решето. На сутринта, щом видял обезобразеното тяло от кал, Господ се втурнал да го спасява. Протегнал ръце и откъснал някакви треви, запушил с тях всяка дупка и раните мигом зараснали. Останали само следи от травмите – слаби места, отворени за болести и страдания, но за всяко от тях си имало лек . Тогава Господ благословил с лечебна сила 77 и половина билки, колкото били раните и така дал чудотворна сила на тревите - да лекуват и с спасяват човека.

В народната традиция Еньовден е празникът на лечебните треви. Той е един от най-магнетичните и витални летни празници, най-силно повлиян от древни представи и вярвания на предците ни.

Чества се на 24 юни по нов стил, когато християнската църква почита и рождението на Св. Йоан Кръстител.

Разполагането на празника в деня на лятото слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, трайно свързва Еньовден с езическите култове към Слънцето и магията на небесния огън, които силно разтърсват съзнанието в предхристиянската епоха.

Според народната вяра от този ден небесното светило започва да умира, а годината – да клони към зима. Много по-късният християнизиран вариант на тази представа е митологемата за българския Св. Еньо, който "започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима".

Старо поверие гласи, че на Евьовден Слънцето се събужда най-рано от всякога, още преди да са угаснали звездите. Къпе се в жива вода – извор, река или море и я превръща в лековита. После отърсва капки върху тревите и цветята, благословя ги с живителна сила. Когато изгрее на хоризонта чисто и подмладено, излъчва необикновена енергия чак докато заходи на Запад.

А звездите са възприемани като неговите сестрици. Те слизат в потайна доба на земята, обхождат я открай-докрай, целуват нежно билките и ги даряват с магически и лековити способности.

“Еньовден заема особено място в календара, защото съвпада с най-дългия ден в годината”, казва астроложката Силва Дончева. Според нея в този момент Слънцето, което е тъждествено с образа на Христос, се намира в своя апогей. То стои най-дълго на небето и въздейства най-силно на цялата природа. Символ на радост и неизчерпаема енергия, то притежава способността да пречиства и възражда тялото и духа на човека, да презарежда психиката, да въздейства на дихателната система, като подобрява тонуса и жизнения статус на човека. А два - три часа след изгрева има особено благотворно въздействие върху храносмилателната система на хората.

„Затова в този ден огромен заряд и енергия от небесното светило получават и лековитите треви – билките. Неговата мощ е най-голяма преди да изгрее, затова билките, набрани в интервала от полунощ до изгрев, са заредени с най-голяма голяма лечебна сила”, обяснява астроложката.

На този ден билкари и знахарки бродят по поляните и берат лековитите треви. Големият народен лечител Петър Димков също е вярвал в Еньовден, почитал е празника, но никога не се е впускал да събира и пази от това време лековити треви. Нямал предпочитани билки, вярвал, че всички са благословени от Бог, казва днес внукът му и наследник в лечителската мисия д-р Петър Димков Младши. Той също почита празника, но се интересува преди всичко от практическото приложение на билките и изследва комбинациите, в които те могат да помагат на болните.


Червено омайниче за изпепеляваща любов

В представите на старите българи Еньовден съвпада и с онзи времеви отрязък в годината, когато в подредения космос настъпва хаос, а времето прескача границата на своя обикновен ритъм и придобива особен магически смисъл. Вярва се, че докато Слънцето набира сили, а звездите омайват тревите, излизат демони, бродници, мамници, магьосници, които живеят на границата между света на живите и на мъртвите. Обикалят по нивите и обират чуждото плодородие и росата по ливадите. С нея замесват с брашно от чуждите хамбари обредна погачка и така вярват, че са взели берекета на хората. За да се предпазят от демоничните същества, през нощта стопаните отиват на полето да пазят нивите.

Магическата сила на времето по Еньовден се мултиплицира от появата на Сириус – най-ярката звезда от съзвездието Голямо куче. Тя единствено в този ден изгрява заедно със Слънцето. Учените са категорични, че с изключение на Слънцето няма друга звезда като Сириус, за която да са създадени толкова много митове и легенди.

Преди 2500 години нейният изгрев съвпадал с този на Слънцето в деня на лятното слънцестоене, отбелязвал прилива на Нил в древен Египет и “Кучешките дни ” на лятото в календара на старите гърци. Дълго време Сириус бил асоцииран с Голямото куче, затова го нарекли още “Кучешката звезда”. В египетската митология това съзвездие е Анубис, бог с глава на куче или чакал, син на Изида и Озирис.

Тайнственият Сириус са познавали добре и древните траки, обитавали в античността нашите земи. На територията на археологическия комплекс „Сборяново” край Исперих, учените са установили, че част от некрополите, представляват огледална проекция на най-ярките звезди от съзвездието Голямо куче. Сред тях е и Сириус. Районът е известен в древността и като Даосдава (в превод Градът на вълците). Той е един от най-големите култови центрове на северните траки – гети.

„Тук гетите изпълнявали ритуално погребение на куче, вълк, което осмисляли като специфичен обред на обезсмъртяване, а четириногото се възприемало като посредник между земния и отвъдния свят” казва археолога Диана Гергова, която от години проучва комплекса.

Хилядолетия след гетите Учителят Петър Дънов също припознава в Сириус жилище на светли същества със висока култура, два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето. Според него тя е и следваща стъпка на земното човечество по пътя на космическото му израстване.

“Появата на Сириус в мига, в който изгрява Слънцето в деня на лятното слънцестоене придава особен смисъл на Еньовден. Още древните египтяни припознават в това откриването на една по-висша йерархия от слънчевата – тази на духовните ангели, които отварят вратата на рая, за да минат оттам човеците. В християнската традиция тази функция се изпълнява от св.Петър, който не случайно честваме само дни по-късно - на 29 юни”, твърди астроложката Силва Дончева.

„Вярва се още, че родените в деня на лятното равноденствие и дните след него, са благословени. Всеки, който посрещне изгревът на Слънцето и Сириус на Еньовден, може да почувства благодатни влияния върху себе си, а ако силно иска нещо - желанието може да се сбъдне. Силата на тези две небесни тела е толкова голяма, че е в състояние да отключи неподозирани способности, възможно е човек дори да получи прозрение от Божественото. Тогава може да открие и своята лековита трева. Но за да се случи всичко това, са нужни труд, знания, молитва към Бога”, обяснява изследователката на небесните тела.

Празничният ден си има и своя билка – Еньовче, берат го за здраве и дълголетие. А за любов - търсете Омайниче. То е онази половин билка, която Бог благословил с другите 77. Вярва се, че ако намерите любимия човек, ще откриете и тайната половинка на 78-та билка.
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_24873/Otkriite_78-ta_bilka_blagoslovena_ot_Bog/

7 необясними загадки на медицината!

7 необясними загадки на медицината!


Да имате алергия към вода; да се събудите със силен ямайски акцент; да
придобиете странен растеж на косми ... - звучи невероятно, но е
медицински документирано, макар и още необяснимо.






Краят на всяка календарна година е богат на статии, които се опитват да направят равносметка на новите постижения в различни области. Медицината не прави изключение. Тук обаче ви предлагаме любопитен списък, съставен за списание New Scientist - няколко заболявания, пред чието обяснение науката е все така безсилна.
Тези явления продължават да предизвикват недоумение и отчасти удивление, но те са документирани и учените не спират да търсят тяхното обяснение.



1. Алергия към водата




Звучи абсурдно – осолено като се има пред вид, че нашият организъм се състои на 60% от вода, но... някои хора наистина страдат от алергия към водата.
Те могат да я пият, но проблемът възниква при контакта й с кожата. Няколко минути след взимането на душ или вана кожата на тези хора се покрива с червени петна, съпътствани от силен сърбеж.
За първи път подобно състояние е описано през 1964 г. И до днес причината за този вид алергия няма обяснение. Някои предполагат, че тя може да се дължи на цитотоксичния отговор на кожата при контакт с водата или на свръхвисока чувствителност към нейните йони.



2. Хора- химери




Представете си абсурдната ситуация, в която генетичният тест показва, че жената не е майка на своите деца. Въпреки че много добре знаете кой им е дал живота. Това не е научна фантастика – подобни ситуации вече са регистрирани в няколко страни по света.
Оказва се, че майката в подобни случаи се оказва т.нар. човек-химера (двама души в един) – ембрион, образувал се от сливането на поначало двуяйчни близнаци, т.е. получава се от различни яйцеклетки.
Никой не води статистика колко често се раждат хората-химери, но съвременните методи за изкуствено оплождане очевидно увеличават разпространението на това явление.



3. Синдром на чуждестранния акцент




Ако се събудите със силен ямайски акцент, въпреки че никога през живата си не сте чували за този остров, това означава, че сте развили именно синдрома на чуждестранния акцент.
Най-известният подобен случай е документиран през 1941 г., когато жителка на Норвегия е излязла от шок след раняването си по време на бомбандировка и е започнала за говори със силно изразен немски акцент.
Допреди се е смятало, че корените на този синдром най-вероятно са психологични, но днес повечето учени вярват, че причината за неговото развитие е увреждане на речевите отдели в главния мозък в следствие на инсулт или раняване.



4. Моргелонова болест




Нейните симптоми са изключително странни: растежът на космите навън от сърбящи участъци кожа е съпроводен с рязка болка и усещане за движение – като че ли човек е инфектиран с паразити.
Хиляди хора от планетата страдат от това, но причините все още не са известни.
Ако потърсят лекарска помощ, на тези хора се дава обяснението, че това е добре известно разстройство на психиката, наречено бълнуваща паразитоза, при която болният е убеден, че неприятните усещания са предизвикани от наличието на паразити.
Кой е прав? Засега не се знае, но изследванията продължават. Някои учени смятат, че причината за растежа на описаните влакна е бактерията Agrobacterium, предизвикваща според някои разбирания развитието на злокачествени образувания при растенията.



5. Безумието на крал Джордж




Британският крал Джордж III е страдал от силно психично разстройство, поради което се е налагало често да го поставят в усмирителна риза.
Тогава учените са смятали, че причината за това състояние е оказало се в последствие генетично заболяване – порфирия. Но през 2005 г. след генетичен анализ на коса от краля е получен неочакван резултат: високи концентрации на арсен.
Сега най-възможното обяснение е, че лекарствата, които са давали на крал Джордж ІІІ, са съдържали арсеник и именно те са утежнявали болестта му.



6. Смърдящ пръст




В един от броевете на престижното списание The Lancet за 1996 г. е описан необичаен случай. 29-годишен мъж се оплаква от това, че неговият пръст, който преди 5 години той случайно е убол с пилешка кост, вече продължително време мирише ужасно. Зловонието се усещало на толкова голямо разстояние, че е било невъзможно да се извърши преглед на пациента в кабинет.
Причината за тази миризма така и не е била изяснена. Учените са смятали, че е виновна инфекцията, въпреки че не са успели да направят посявка на микроорганизмите. Затова в статията те търсят помощ от свои колеги, които са се сблъсквали с подобни случаи и са успявали да ги излекуват.
Още по-удивително е как завършва всичко - след известно време болестта изведнъж изчезнала – от само себе си.



7. Човек-дърво




Ръцете и краката на Деде – жител на Западна Ява (Индонезия) приличат на клони, а самият той изглежда като полудърво-получовек.
Загадката на тази болест като че ли бе обяснена съвсем наскоро. За това състояние е виновен рядък вид имунен недостиг, позволяващ на папиломавируса (известен на всеки страдащ от брадавици) да се развива без всякаква съпротива от страна на организма. (здраве.bg)
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_9494/7_neobiasnimi_zagadki_na_meditsinata/