Всеки, който се чувства християнин, трябва да прочете книгата на Елън Уайт "Триумфът на Христос". Знайте, че Силата и Свободата са в знанието. Човек живее два живота-физически и духовен, кой от двата е преходен и кой вечен? Отговорът е лесен, не се изисква много знание за това. Духовният живот е диханието Господне, Бог е живот, а животът никога не може да носи смърт. Бог е нероден и безсмъртен, той е част от нас, но ние решаваме сами как да използваме тази сила-за добро или зло. Тази вечна борба е част от битието......
Основната тема на книгата “Триумфът на Христос” е великата борба между Христос и Сатана.
Всеки човек е включен в нея. Елън Уайт лично напомня за това, когато е боледувала от мозъчен инсулт на 30–годишна възраст. Тогава е трябвало да напише първия доклад за видението, което е получила в Ловетс Гроув, Охайо, през 1858г. Господ й бе показал, че парализата й е опит на Сатана да я умъртви, за да не напише видението
част от книгата:
"НЕОБХОДИМО Е ПОСТ
Лука 4:1.
Защо в началото на Своето служене Христос беше отведен в пустинята, за да бъде изкушаван? Господният Дух бе този, Който Го заведе там. Христос отиде, не заради Себе Си, но в наша полза, за да победи заради нас. Не прояви никакво недоволство или роптание. Той бе воден от Духа, за да бъде изпитано Неговото човешко естество, като Един, Който трябваше да застане начело на падналата човешка раса.
Христос винаги бе, както и тогава, в съвършенна хармония с Отца. Той трябваше да бъде изпитан и изкупен като представител на човечеството. Бе воден от Духа в пустинята, за да се срещне лице с лице с врага и да отхвърли този, който претендираше за върховенство над световните царства.
Докато Христос постеше в пустинята, Той не чувстваше глад. За да устои на врага, Той непрестанно се молеше на Своя Отец. Тогава не чувстваше болка от глада. Прекарваше времето Си в усърдна молитва, свързан с Бога. Чувстваше се като че ли бе в присъствието на Отца. Христос търсеше сили, за да посрещне врага и да има увереност, че ще получи милост, за да извърши всичко, което предприемаше в полза на човечеството. Мисълта за битката пред Него Го доведе да забрави всичко друго. Душата Му бе хранена с хляба на живота, точно така, както ще бъдат хранени и днес, онези, които са изкушавани, и които отиват при Бога за помощ. Христос се хранеше от истината, която Той трябваше да даде на народа, като Един който има сила да ги избави от изкушенията на Сатана. Той виждаше сломената мощ на Сатана над падналите и изкушаваните. Виждаше Себе Си да изцелява болните, да утешава наскърбените, да насърчава отчаяните, да благовества на сиромасите-да върши всичко, което Бог Му бе опре-делил. И Христос не мислеше за глада, докато четиридесетте дни на Неговия пост свършиха....
В пустинята, сред дивите зверове и всичко, което Го заобикаляше Му напомняше за Неговото човешко естество. Изведнъж пред Него се появи един ангел, който не бе виждал отдавна и който се насочи към Него с думите: “...Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб”/Лука 4:3/. “Ако си Божият Син”-това бе намек, за неверие. Думите се врязаха с горчивина в ума на Сатана. Тонът на гласа му бе израз на пълно неверие.
Писмо 159, 1903г.
“Когато силният човек с оръжие пази дома си, имотът му е в безопасност.”
Лука 11:21.
Сатана се присмя на идеята на Христос, Величието на небето, оставен в пустинята да страда от глад. Бог би ли се отнесъл към Своя Единороден Син по този начин? Би ли Го оставил в пустинята със зверовете, без храна, без другари, без утеха? Сатана разпространи лъжата, че Бог никога не е имал впредвид Неговият Син да бъде в това положение….
Думите от небето: “...Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”/Матей 3:17/, още отекваха в ушите на Сатана. Но той реши да принуди Христос да не повярва на това свидетелство. Божието Слово бе сигурността на Христос в Неговата Божествена ми-сия.... Целта на Сатана бе да накара Христос да се съмнява в Него. Ако доверието на Исус в Бога би могло да се отслаби, Сатана знаеше, че победата в борбата щеше да бъде негова. Така само можеше да победи Исус. Надяваше се, под действието на съмнението и продъл-жителния глад, Христос да загуби вярата си в Своя Отец и да извърши чудо за Своя полза. Ако Той би направил това, планът за спасението би бил нарушен.
Но Христос, Божият Син, отговори: “Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Ма-тей 4:4/. Христос бе предупреден да не влиза в спор със Сатана. И макар че Го разпозна още в началото, Исус не влезе в противоречие с него. Укрепен със спомена на думите от небето, Той се довери на Бо-жията любов. Исус не се поддаде на изкушението.
Сатана изкуши Адам в Едем, и така той се свърза с неприятеля и му даде предимство.Над Адам и Ева врагът упражни силата си да хипнотизира, същата сила се стремеше да упражни и над Христос. Но след като Исус цитира думите от Писанието, Сатана разбра, че няма шанс да победи.
Сатана дойде при Христос с надеждата за победа. Но той срещна кротостта и смирението на Спасителя и Неговото упование в Божието Слово. Кротък и смирен, като че ли безпомощен, Исус бе по-силен от въоръжен мъж. О, как Сатана се стремеше да Го направи да съгреши спрямо Бога! Но всичките му усилия да отклони Христос от верността си от Бога бяха неуспешни. Нашият Спасител получи Бо-жествено откровение без да се себевъзвишава.... Неприятелят е хитър и много дързък, но той не е непобедим. Той е силно въоръжен, но ако останем близо до Начинателя на нашето спасение, като използваме оръжието което ни е дал, ние ще бъдем победителите.
Писмо 159, 1903г.
“А за Сина казва: “Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.”
Евреи 1:8.
В пустинята Христос издържа изпитание, което хората не мо-гат да разберат. Там Христос бе поставен лице с лице с хитростта на Сатана, падналият ангел. Врагът следваше същият път със Спасителя, какъвто следваше с Адам и Ева в Едем. Той започна със съмнение относно Суверенитета на Христос. “Ако си Божий Син-каза той-покажи ми доказателство, че Си такъв.”...
Сатана добре знаеше, кой бе Христос, понеже когато Спасителят отиде в Гадаринската земя, злите духове в двамата беснуеми извикаха: “...Какво общо имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тук преди определеното време да ни мъчиш?”/Матей 8:29/.
Когато Исус премина през изпитанията на втория Адам, красотата на харатера Му заблестя през Неговото прикритие. Сатана видя чрез човешкото Му естество славата и чистотата на Святия, с Когото бе свързан в небето. Когато гледаше на Исус пред него се разкри гледката на това, което той беше някога. Времето, през което той притежаваше красота и святост. Себевеличаенето и гордостта Му го водеха към стремеж за място над Христос. Но той пропадна. Може би сега той можеше да проведе своя план над слабото човешко естество на Христос? Той знаеше, че ако накара Исус да не се подчини в нещо, дори в най-малкото от верността Си към Своя Отец, той би имал целия свят под своя власт и би бил в състояние да го управлява така както само той можеше да го ръководи с промененото си духовно естество. Но Онзи, Който Сатана се опитваше да победи, бе Господарят на небето и всички усилия на изкусителя бяха напразни. Когато видя, че не може да победи, се изпълни със злоба....
Тогава Сатана заведе Христос на върха на храма и му каза да се хвърли оттам.... С това той се опитваше да накара Исус да съгреши като прояви съмнение. Сатана му напомни за службата на ангелите, които щяха да помогнат на Исус. Но нямаше изкушение, което можеше да накара Исус да приеме предизвикателството на изкусителя....
Врагът изглеждаше като че ли има власт над Христос като Го водеше там където на него му бе угодно. Заведе Го на една висока планина и му показа всички земни царства с цялата им слава.... И то-гава Божественото проблесна над човешкото естество и падналите ан-гели видяха славата на Христос когато каза пред тях: “...Махни се, Сатана...”/Матей 4:10/.
Като Началник на небесните войнства, Христос бе свикнал да се радва на вниманието на ангелите. По всяко време на земния си жи-вот Той можеше да извика към Своя Отец за дванайсетина легиона от ангели. Но никакъв подкуп, никакво изкушение не бе в състояние да Го принуди да изяви Своите Божествени прерогативи и да Го отклони от пътя на Божието провидение. Писмо 7, 1900г.
“И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако Си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.”
Матей 4:3.
Ако Божественото естество на Исус не бе облечено с дрехата на човечеството, Христос не....."
още от книгата
Основната тема на книгата “Триумфът на Христос” е великата борба между Христос и Сатана.
Всеки човек е включен в нея. Елън Уайт лично напомня за това, когато е боледувала от мозъчен инсулт на 30–годишна възраст. Тогава е трябвало да напише първия доклад за видението, което е получила в Ловетс Гроув, Охайо, през 1858г. Господ й бе показал, че парализата й е опит на Сатана да я умъртви, за да не напише видението
част от книгата:
"НЕОБХОДИМО Е ПОСТ
Лука 4:1.
Защо в началото на Своето служене Христос беше отведен в пустинята, за да бъде изкушаван? Господният Дух бе този, Който Го заведе там. Христос отиде, не заради Себе Си, но в наша полза, за да победи заради нас. Не прояви никакво недоволство или роптание. Той бе воден от Духа, за да бъде изпитано Неговото човешко естество, като Един, Който трябваше да застане начело на падналата човешка раса.
Христос винаги бе, както и тогава, в съвършенна хармония с Отца. Той трябваше да бъде изпитан и изкупен като представител на човечеството. Бе воден от Духа в пустинята, за да се срещне лице с лице с врага и да отхвърли този, който претендираше за върховенство над световните царства.
Докато Христос постеше в пустинята, Той не чувстваше глад. За да устои на врага, Той непрестанно се молеше на Своя Отец. Тогава не чувстваше болка от глада. Прекарваше времето Си в усърдна молитва, свързан с Бога. Чувстваше се като че ли бе в присъствието на Отца. Христос търсеше сили, за да посрещне врага и да има увереност, че ще получи милост, за да извърши всичко, което предприемаше в полза на човечеството. Мисълта за битката пред Него Го доведе да забрави всичко друго. Душата Му бе хранена с хляба на живота, точно така, както ще бъдат хранени и днес, онези, които са изкушавани, и които отиват при Бога за помощ. Христос се хранеше от истината, която Той трябваше да даде на народа, като Един който има сила да ги избави от изкушенията на Сатана. Той виждаше сломената мощ на Сатана над падналите и изкушаваните. Виждаше Себе Си да изцелява болните, да утешава наскърбените, да насърчава отчаяните, да благовества на сиромасите-да върши всичко, което Бог Му бе опре-делил. И Христос не мислеше за глада, докато четиридесетте дни на Неговия пост свършиха....
В пустинята, сред дивите зверове и всичко, което Го заобикаляше Му напомняше за Неговото човешко естество. Изведнъж пред Него се появи един ангел, който не бе виждал отдавна и който се насочи към Него с думите: “...Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб”/Лука 4:3/. “Ако си Божият Син”-това бе намек, за неверие. Думите се врязаха с горчивина в ума на Сатана. Тонът на гласа му бе израз на пълно неверие.
Писмо 159, 1903г.
“Когато силният човек с оръжие пази дома си, имотът му е в безопасност.”
Лука 11:21.
Сатана се присмя на идеята на Христос, Величието на небето, оставен в пустинята да страда от глад. Бог би ли се отнесъл към Своя Единороден Син по този начин? Би ли Го оставил в пустинята със зверовете, без храна, без другари, без утеха? Сатана разпространи лъжата, че Бог никога не е имал впредвид Неговият Син да бъде в това положение….
Думите от небето: “...Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”/Матей 3:17/, още отекваха в ушите на Сатана. Но той реши да принуди Христос да не повярва на това свидетелство. Божието Слово бе сигурността на Христос в Неговата Божествена ми-сия.... Целта на Сатана бе да накара Христос да се съмнява в Него. Ако доверието на Исус в Бога би могло да се отслаби, Сатана знаеше, че победата в борбата щеше да бъде негова. Така само можеше да победи Исус. Надяваше се, под действието на съмнението и продъл-жителния глад, Христос да загуби вярата си в Своя Отец и да извърши чудо за Своя полза. Ако Той би направил това, планът за спасението би бил нарушен.
Но Христос, Божият Син, отговори: “Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Ма-тей 4:4/. Христос бе предупреден да не влиза в спор със Сатана. И макар че Го разпозна още в началото, Исус не влезе в противоречие с него. Укрепен със спомена на думите от небето, Той се довери на Бо-жията любов. Исус не се поддаде на изкушението.
Сатана изкуши Адам в Едем, и така той се свърза с неприятеля и му даде предимство.Над Адам и Ева врагът упражни силата си да хипнотизира, същата сила се стремеше да упражни и над Христос. Но след като Исус цитира думите от Писанието, Сатана разбра, че няма шанс да победи.
Сатана дойде при Христос с надеждата за победа. Но той срещна кротостта и смирението на Спасителя и Неговото упование в Божието Слово. Кротък и смирен, като че ли безпомощен, Исус бе по-силен от въоръжен мъж. О, как Сатана се стремеше да Го направи да съгреши спрямо Бога! Но всичките му усилия да отклони Христос от верността си от Бога бяха неуспешни. Нашият Спасител получи Бо-жествено откровение без да се себевъзвишава.... Неприятелят е хитър и много дързък, но той не е непобедим. Той е силно въоръжен, но ако останем близо до Начинателя на нашето спасение, като използваме оръжието което ни е дал, ние ще бъдем победителите.
Писмо 159, 1903г.
“А за Сина казва: “Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.”
Евреи 1:8.
В пустинята Христос издържа изпитание, което хората не мо-гат да разберат. Там Христос бе поставен лице с лице с хитростта на Сатана, падналият ангел. Врагът следваше същият път със Спасителя, какъвто следваше с Адам и Ева в Едем. Той започна със съмнение относно Суверенитета на Христос. “Ако си Божий Син-каза той-покажи ми доказателство, че Си такъв.”...
Сатана добре знаеше, кой бе Христос, понеже когато Спасителят отиде в Гадаринската земя, злите духове в двамата беснуеми извикаха: “...Какво общо имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тук преди определеното време да ни мъчиш?”/Матей 8:29/.
Когато Исус премина през изпитанията на втория Адам, красотата на харатера Му заблестя през Неговото прикритие. Сатана видя чрез човешкото Му естество славата и чистотата на Святия, с Когото бе свързан в небето. Когато гледаше на Исус пред него се разкри гледката на това, което той беше някога. Времето, през което той притежаваше красота и святост. Себевеличаенето и гордостта Му го водеха към стремеж за място над Христос. Но той пропадна. Може би сега той можеше да проведе своя план над слабото човешко естество на Христос? Той знаеше, че ако накара Исус да не се подчини в нещо, дори в най-малкото от верността Си към Своя Отец, той би имал целия свят под своя власт и би бил в състояние да го управлява така както само той можеше да го ръководи с промененото си духовно естество. Но Онзи, Който Сатана се опитваше да победи, бе Господарят на небето и всички усилия на изкусителя бяха напразни. Когато видя, че не може да победи, се изпълни със злоба....
Тогава Сатана заведе Христос на върха на храма и му каза да се хвърли оттам.... С това той се опитваше да накара Исус да съгреши като прояви съмнение. Сатана му напомни за службата на ангелите, които щяха да помогнат на Исус. Но нямаше изкушение, което можеше да накара Исус да приеме предизвикателството на изкусителя....
Врагът изглеждаше като че ли има власт над Христос като Го водеше там където на него му бе угодно. Заведе Го на една висока планина и му показа всички земни царства с цялата им слава.... И то-гава Божественото проблесна над човешкото естество и падналите ан-гели видяха славата на Христос когато каза пред тях: “...Махни се, Сатана...”/Матей 4:10/.
Като Началник на небесните войнства, Христос бе свикнал да се радва на вниманието на ангелите. По всяко време на земния си жи-вот Той можеше да извика към Своя Отец за дванайсетина легиона от ангели. Но никакъв подкуп, никакво изкушение не бе в състояние да Го принуди да изяви Своите Божествени прерогативи и да Го отклони от пътя на Божието провидение. Писмо 7, 1900г.
“И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако Си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.”
Матей 4:3.
Ако Божественото естество на Исус не бе облечено с дрехата на човечеството, Христос не....."
още от книгата
