неделя, 14 октомври 2012 г.

Днес 14 Октомври е Петковден!


Светицата е една от небесните покровители на бългите, но е почитана много и от другите балкански народи. Според патриарх Евтимий Търновски, тя е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в тракийския град Епиват на Мраморно море. От малка св. Петка проявявала състрадание към бедни и нещастни и искала да се посвети на Бога.

Когато родителите й починали, раздала цялото имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният й път, светицата се завърнала в родния си град и там починала. Разказва се, че светите мощи на Преподобна Параскева правели чудеса и лекували. С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари. Българите почитат св. Петка като лечителка и пазителка от „страшни” болести. Жените в странджанския край я тачат против безплодие. В навечерието на празника на светицата бездетните булки отиват да преспят до параклис и свещен извор, носещи нейното име и на сутринта се измиват с лековитата вода на аязмото.

Петковден е един от най-почитаните народни празници, според вярванията на този ден се месят колаци, като най-големият се нарича на светицата.

На този ден българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Правят се оброчни курбани и сборове.
Света Петка е закрилница на децата и семейството, на брака и плодовитостта.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и всички в семейството да се поклонят три пъти на погачата. На този ден се яде курбан от бяло мъжко агне, яхния с праз и сърми.
Дванадесет дни след Петковден се считали за много опасни, жените в тези дни много внимавали и не шиели.
В миналото в събота преди Петковден се е правил обичаят Кокоша черква. Всяка стопанка отнася една черна кокошка и бъклица вино на предварително определено за жертвоприношението място, считано за свещено - висока могила над селото или вековни дървета, каменен оброк, старо черковище, кръстопът. Жертвените птици се колят от момче или от стара жена. Гледа се кръвта на закланите птици да изтече на едно и също място. Нареждат главите им една до друга в посока към изгрева на слънцето, на изток. Вярва се, че с кръвта от птицата могат да се развалят магии и да се лекуват болести.
С есенните жертвоприношения се е целяло омилостивяването на свръхестествените божествени сили и като израз на благодарността и почитта на селските стопани към природните сили, към душите на мъртвите предци и към светците, от които зависи земното благополучие.
Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш и Кева.