вторник, 15 август 2017 г.

Всяка болка носи послание...

Болката, какво означава и какво послание носи..

Вероятно четете тази статия, защото често ви измъчва главоболие, имате болки в гърба или ставите но така или иначе не сте намерили средство, което да е премахнало тази болка и вероятно тя е станала хронична, или се обажда понякога просто ей- така от нищото. Всъщност, нищо не е случайно и болката не се появява случайно, това го знам от личен опит. На помощ идва психосоматиката, която се стреми да обясни именно тази връзка психика- тяло, и най- вече- болката. Защото боли ни крака, врата, кръста, главата, а често и душата, но официалната медицина често се старае да лекува болката, а не болният. Не че на някой някога му е хрумвало да отиде на психотерапевт, защото го боли кръста или крака :).
Целта на тази статия не е да противоречи на официалната медицина, пази боже, а напротив, да я допълни. Когато разбираме по- добре болката, е по- лесно да я преодолеем. Болката всъщност е гласа на тялото, невербалният му език, който се надявам да бъде чут. Тогава и оздравяването ще е възможно, защото посланието на болката ще бъде чуто и тя ще е изпълнила своята функция. Така че, нека да разгледаме тялото и неговите най-известни болки, част по част, и какво се опитват да ни кажат. 
Основа на болката: Болката се манифестира по три начина и това са енергия, възприятие и физическо манифестиране. Всеки вид болка може да е свързан със специфично емоционално състояние на психиката. Болката присъства, за да ни покаже, че трябва да научим още жизнени уроци. Психосоматично разгледано, веднъж, след като урока е възприет и осъществен на практика в живота ни, болката може просто да изчезне, защото си е свършила работата.

Болката също е най- големият източник на трансформация, който може да търсите. За това, благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашият живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблема. Единственото нещо което се изисква от вас е да декодирате това съобщение. И това не е никак лесно. Когато си в “окото на бурята” е трудно да правиш анализи и самоанализи. Пишейки тази статия, си спомням за моите лични физически болки, спохождали ме през годините, че дори и сега, за болките на майка ми и баща ми, на мои роднини или приятели, когато се оплакваха от време на време. Защото и аз съм от хората, които соматизират. И вярно е, тези болки имаха послание, не бяха случайни.
Моят съвет е: не бързайте да потушавате болката с болкоупокояващи, те само замаскират симптомите за да се появят по- късно, дали на друго място, дали на някакво друго ниво, ако съобщението им “не е прието”. Това не означава, че ако “виете” от болка не трябва да посягате към болкоуспокояващи или да потърсите услугите на традиционна или нетрадиционната медицина, напротив. Но също- опитайте се да декодирате какво иска да ви каже тази болка и защо е дошла в живота ви, дори и когато е в резултат на инцидент? В този смисъл, ще си позволя да цитирам един от стълбовете на психосоматичната медицина, Георг Гродек (1866- 1934):
“Този, който си прави извода, че аз психически обезболявам един човек, който си е счупил крака, е много прав: но аз първо намествам счупеното и превързвам раната. И тогава го масажирам, правя упражнения с него, правя бани на крака му с вода 45 градуса по половин час на ден, грижа се да не преяжда и препива, и от време на време го питам: Защо си счупи крака, ти самият, лично?
Много хора страдат от така нареченият “болков синдром”, или местеща се болка. Физиологично погледнато, те нямат причина да изпитват болка. Но тя е реална. На болковият синдром се основава и една сравнително нова болест “фибромиалгия”, и естествено, традиционата медицина още не знае какво я причинява.  В тази група на “неразкрити престъпни болки” влизат и ревматоидния артрит (автоимунно), болки в гърба, във врата, интеснинален цистит, мигрена, невропатична болка, болка в рамото, бурсит и комплексен регионален болков синдром (както и много други, които няма да споменавам тук). Но в произхода на всяка болка стой възпалението и естественият отговор на тялото срещу това възпаление. “Възпалени сме”. Биохимичните медиатори на възпалението включва цитокуки, невропептиди, фактори на разтежа и невротрансмитери. Независимо обаче дали болката е остра или хронична, периферна или централна, ноцисептивна или невропатична- в основата си има възпаление и отговор на възпалението.  Независимо също от характеристиката на болката, независимо дали е остра, тъпа, изгаряща, пулсираща, затихваща, пронизваща- тя отново, е предизвикана от възпаление и от отговора на това възпаление. Важен е обаче органа, или мястото в тялото където се е появила тя, това не е случайно място. Според Едуин Шнейдман, основателя на Американската асоциация по изследване на самоубийствата обяснява, че много болки, включително физическата, се основават на нуждата ни от помощ. Д-р Шнейдман дори твърди че усещането за болка е комбинация от физиологични процеси и психологически потребности. Потребности като нуждата от любов, свобода, постижения и дори нуждата да бъдат избегнати срам, унижение или някаква реална или нереална опасност. И дали е така? В подкрепа на това твърдение, преди няколко века Сенека е казал: “Ние по- често сме уплашени, отколкото наранени; и по- често страдаме от въборажението си, отколкото от реалността”.
“Оххх центъра” разбира се, се намира фактически в седалището на психиката ни, или тъй нареченият мозък. Според Професор Ирен Трейси, Оксфордски Университет “болката е комплексен, многоизмерен опит, които причинява активиране на много мозъчни области, които са въвлечени в процеси като внимание, изпитване на емоции като  страх, локализиране на мястото на болката и други. Но, дома на болката е един: дорсалната постериорна инсула (dorsal posterior insula), която изглежда е най- обособената част, що се отнася за обособяване на “нивото на болката”. (давам названието на латински, ако случайно съм объркала българският му превод, за което моля да бъда бъда извинена). 
И така, към болката. Определенията по- долу нека да се считат за много общи насоки, тъй като има значение човек с какъв “характер” носи болката и каква е тя по интензитет и сила, както и специфичните обстоятелства при които се е появила. Има значение дали болката е в тъканта, мускула, нерва, костта, ставата и т.н. Нямам никакви претенции да извземам функциите на лекар- специалист. От значение е също дали сегмента, който е блокирала болката е “активен” или вече “пасивен”. Не съм разгледала всички видове болки, тялото може да боли на още много места, това по- скоро е преглед на стави и костна система, доколкото ми е позволило пространството в тази страница. Нека не се приема, в никакъв случай,  като диагноза от какъвто и да е сорт, тъй като не е такава.  Пожелавам си да ви служи като въпросник към самите вас,  които да ви помогне да декодирате “вашата болка”. 
Болка в мускулите: представлява предизвикателна възможност да се “придвижим” в живота си. Колко гъвкави сме по отношение на професията си, дома или дори по отношение на самите себе си? Израза “Схванал съм се” отразява точно това, негъвкавост по отношение на живота.  Може ли да плуваме по течението, не срещу него?
Болката в главата ограничава вземането на решения. Мигрената се появява когато знаем какво решение да вземем, но не го вземаме. “Боли ме главата” е станало нарицателен символ на ситуации, когато нямаме желание да правим секс и често е използвано от жените за оправдание при такива ситуации. Но болката бива “заучена” и вече се появява без налична “опасност”. Това е болката на невъзможността да кажеш “не” и да отстояваш границите си, без да прибягваш до симулации и оправдания. “Блъскам си главата” става символа на търсене на решение, което в много случай е под носа ни. 
Болка във врата: Мястото на самата болка е в така нар. “цервикален сегмент”, място което отговаря за контрола и подтискане на агресията/отстояване на себе си (в широкия смисъл на думата). Не случайно тази болка придружава хора на високи длъжности и шефове, които имат доста отговорности. Това е запазен болен сегмент на “властимащите”, които не могат да си позволят да пуснат контрола. Това е също болката на “негъвкавият” човек, ригиден и консервативен не само в мислите, но и в действията си. 
Болката в рамото може да показва носене на прекалено тежък емоционален товар, а понякога и чисто физически. От тук и известната поговорка : “Нарамил съм се със много проблеми”. Разрешението е към преминаване на разрешаването на тези проблеми на чисто рационално ниво. Може да се отнася и за проблеми, които изобщо не са ваши, а на ваши близки. Тогава, дистанцирайте се от такива, които не са ваша работа.  Помислете, с какво сте се “зарамчили”?
Болка в стомаха се появява когато не сте преглътнали и преработили, метафорично казано, нещо негативно. Не можем да смелим неприемливи чувства и емоции. Особено при децата това е индикация за силно нежелание, съпротива и страх, която не може да бъде изказана вербално по една или друга причина. 
Болка в горната част на гърба индикира липса на емоционална подкрепа. Може да се чувствате необичани, и ако се чувствате самотни и сами, време е да се огледате за някой който да е способен да задоволи тази нужда. Кой може да ни подкрепи емоционално, тук и сега?
Болка в долната част на гърба/ кръста, сакрала или опашна кост може да означава, че се тревожите прекалено много за финанси или ви липсва емоционална подкрепа точно в това отношение. Може би е време да поискате увеличение на заплатата или да направите по- добри финансови планове, които да ви помогнат да спестявате повече? Или пък да работите върху усещането за финансова притиснатост и тревожност за бъдещето?  Може би седите върху финансов проблем, който трябва да бъде адресиран? Такава болка се появява също когато носите голяма част от финансовата тежест на семейството, или сте “преработили”. За мен лично често е вярно последното. 
Болка в лакътя: съпротивлявате се на промени в живота си. Сменете посоката или помислете какви промени в живота отказвате да направите. Какво отказвам да променя, а знам че ми е време?
Болка в ръцете: ръцете са символ на връзката ни с другите. Задвижвате ли се достатъчно към другите, умеете ли да правите нови приятелства или да възстановявате стари връзки? Имате ли достатъчно удоволетворителен социален живот? Можете ли да отворите ръцете си за другите? Какво сте сграбчили и не пускате?
Болка в тазобедрени стави: ако се страхувате да се движите, метафорично и буквално, това може да се манифестира в болка в тазобедрените стави. Липса на перспектива. Нарушен е баланса ви, чувствате че залитате. Страх да извършите генерални промени и да вземете важно решение.  При обща болка: усещане за липса на любов и подкрепа. 
Болки ставите, изобщо: както и при мускулите, болката в ставите отговаря за гъвкавостта. Отворени ли сте за нови начини на мислене, уроци и жизнени опитности? Или сте “зациклили” в ситуации които вече не ви служат?
Болка в коляното: Мястото на егото и гордостта. Показва проблеми с “пречупването”, ‘приемането” и смирението, да приемем нещата такива каквито са. Външната част на коляното е свързана със собственият ни свят, докато вътрешната- с отношенията на работа, колеги, приятели и семейство. Позволявате ли на егото да доминира в живота ви? Гордостта не ви ли пречи повече, отколкото помага? Инат, подхранван от страха да не се “огънеш” и да изглеждаш слаб. 
Болка в глезените: Не си позволявате удоволствия и правото на удоволствие. Разрешавате ли си да се отдаде на удоволствията в живота или нещо ви спира? Прощавате ли си грешките и давате ли си право да грешите? Чувствате ли се виновни, когато си позволявате удоволствия?
Болки в стъпалото: Страх от бъдещето, от неизвестността и от това да “пристъпите” напред в живота. Липса на доверие в самите себе си, че ще справите, че ще може да “станете” дори и да паднете. Умеете ли да стъпвате “здраво на краката си” и имате ли чувство за реалност?
Не забравяйте, тялото е последната инстанция. Дома на нашата душа, който ще бъде такъв до последният ни дъх. Грижете се за него, всякак. И ако имате проблеми с “декодирането” на вашата болка, или тя не си тръгва, независимо какво правите, ще се радвам да бъда от помощ, със всичко което съм научила и знам. 
Светла Банкова, 
психолог и психотерапевт
0885 26 44 00  
Болката, какво означава и какво послание носи
Description
Болката също е най- големият източник на трансформация, който може да търсите. За това, благодарете на всяка болка, колкото и иронично да звучи. Опитностите в нашият живот се манифестират директно на телесно ниво и когато изпитвате емоционален стрес, вашето тяло ще ви покаже къде точно е проблема.
Светла Банкова
източник http://bezproblemi.com/bolkite/

неделя, 13 август 2017 г.

При шипове с домашни средства!

МОЩНО СРЕДСТВО ПРОТИВ ШИПОВЕ
Необходими съставки
_ натурален ябълков оцет, домашен
_ две пресни кокоши яйца
_ 100 мл. салицилов спирт от аптеката

ПРИГОТВЯНЕ
Измийте яйцата, сложете в стъклен съд и залейте с оцета, така, че да се покрият. Дръжте  на хладно, докато черупките се стопят. Отстранете ципите, добавете салициловия спирт и разбъркайте добре.
С получената смес мажете болното място, след 3,4 намазвания ще почувствате облекчение, продължете да мажете всеки ден, до изчерпване на сместа.

събота, 12 август 2017 г.

КОГАТО НИ Е ТРУДНО, КОГАТО НИ Е ТЕЖКО......

КОГАТО ТЪМНИ СЕНКИ ПРИТИСКАТ ДУШАТА НИ, ПОМНЕТЕ,ЧЕ ВИНАГИ ИМА ИЗХОД И ЧЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НЕ Е БЕЗНАДЕЖНО......

Когато ти е трудно, когато ти е тежко, кажи си тези думи!
October 19, 2016
By Martina Ivanova

Последните дни, а дори моментът сега, докато пиша това, се оказаха наистина трудни. Разбира се, отразиха се на всеки по различен начин, според индивидуалния път, карта и заложени уроци. Но на места завихриха истински кризи. Помнете обаче, че тежките моменти са съвършената възможност за израстване. Те носят в себе си огромни потенциали за качествена трансформация, носят дар!
В който и момент да попаднете на тази публикация – тя е точно за вас, сега!
Но за да се ползваме от скритите дарове в изпитанието, трябва да съумеем да отработим предизвикателствата. КАК?
Помните ли – Каквото и да се прояви в холографската ви реалност – обичайте го! Когато единствената ви възможна реакция на избликващите от всеки ъгъл предизвикателста е любов, нищо няма да е в състояние да ви събори и уязви.
Научавайки се как да обичаме изникващите в живота ни случки, хора и обстоятелства, навикът ни да се противопоставяме, бягаме и борим срещу “неизбежното”, се трансформира в готовност да прегърнем винаги гъвкаво променящите се краски на битието. Вместо да се хвърляме в битки пилеещи енергията ни, се учим да ценим вечната промяна и да виждаме скритите уроци и дарове, скритите възможности. Учим се да реагираме, мислим, действаме, чувстваме от сърцето. Горчивината, тежестта, обидата, гневът изчезват, за да отстъпят място на Духа в действие.
Каквото и да се случва, помнете, че:
Във всеки дъх, който поемате – Любовта е там.
При всяко съприкосновение и сблъсък – Любовта е там.
Независимо какво се случва, дали всичко се разпада на съставните си части, или бавно съшивате парченцата на живота си – Любовта е там.
В моментите на най-великите ви постижения и ликуване, и в най-мрачните часове на несигурност и безпътица – Любовта е там.
Насред опустошаващата трагедия, или най-великолепния триумф – Любовта е винаги там.
Когато животът е цветен и разцъфтява в благост и красота, вдъхновяващ и хармоничен; И когато животът е сив, тежък, разочароващ, болезнен – Любовта е там.
Когато се чувствате сами, самотни, неподкрепени, изоставени – Любовта е винаги там.
Независико какво и дали разбирате, и колко още път за извървяване и уроци за осъзнаване имате – Любовта е там.
Независимо какви чувства разтърсват цялото ви същество, независимо какви избори правите, нито как се чувствате – Любовта е винаги там.
Независимо какво ви е било причинено, или какво вие вярвате, че сте причинили другиму – Любовта е винаги там.
Дръжте тази мисъл в ума си, и каквото и да изникне в холографската ви реалност – стойте в Сърцето и бъдете Любов. И с всяка малка крачица напред, с всеки тласък на освобождение от оковите и илюзорните воали, скриващи тази всеприсъстваща и всепроникваща Любов, вие разкривате и освобождавате искрица от Любовта която ви съдържа, изпълва, изгражда.

Когато ви е трудно, тежко, чувствате се безпомощни, безсилни, чувствате неизбежността на повличането надолу, прочетете и кажете на глас тези думи:
Когато съм тъжен, заслужавам повече любов, не по-малко.
Когато съм ядосан и гневен, заслужавам повече любов, не по-малко.
Когато съм разочарован и тъжен, заслужавам повече любов, не по-малко.
Когато съм наранен, с разбито сърце, заслужавам повече любов, не по-малко.
Когато се чувствам изгубен, засрамен, виновен, несъвършен, провинил се, заслужавам повече любов, не по-малко.
Дори когато много ме е срам от стореното, заслужавам повече любов, не по-малко.
Когато се гордея със себе си и делата си, също – заслужавам повече любов, не по-малко.
Без значение какво съм направил, или как се чувствам – заслужавам повече любов, не по-малко.
Без значение какви мисли минават през главата ми – заслужавам повече любов, не по-малко.
Дори когато животът изглежда жесток, несправедлив и сякаш ме наказва за грешките ми – заслужавам повече любов, не по-малко.
В ежедневната ми борба със страховете, сенките и несъвършенствата си – заслужавам повече любов, не по-малко.
Във всяка стъпка по пътя ми на спомняне, осъзнаване и откриване на призванието ми в този живот – заслужавам повече любов, не по-малко.
Без значение какво съм в състояние да приема, осъзная; без значение какво не съумявам да пусна и простя; без значение дали съм неспособен да покажа и почувствам любов към някого или нещо – аз заслужавам повече любов, не по-малко.
Любовта която идва от дълбините на истинското ви автентично Аз, от дълбините на съвършеното същество, което сте (независимо какво мислите, или сте научени през призмата на убежденията и негативните преживявания да мислите за себе си), не изисква нищо от вас.
Тя не настоява да обикнете някого към когото не можете да изпитате любов. Тя просто казва:
“Прегърни собственото си сърце, и аз ще приема чрез теб. Прегърни собственото си сърце, и аз ще простя чрез теб, вместо теб. Прегърни собственото си сърце, и аз ще обичам през теб.
Това е Любовна (Р)Еволюция. И нейното разцъфтяване се крие в тай-тъмните мигове. Сега.Е.Моментът. Допуснете я.
Inspired by Matt Kahn
www.svoizbor.com

неделя, 7 май 2017 г.

За същността на екстрасенсите...

В последно време много хора започнаха да проявяват необикновени способности, като лечение чрез биополе, телепатия и телекинеза, ясновидство или прозорливост. Всичко това навлиза в съвременния живот и се нуждае от религиозно осмисляне, от ясно и точно отношение към тези явления.
Добро ли е това или е лошо? Как трябва да постъпва православния християнин при срещата с такива хора и може ли той да прибягва до тяхната помощ? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. Но като начало нека се обърнем към древността – към опита на светите богоносни отци.

В книга „Деяния на светите апостоли”, където се разказва за по-нататъшната евангелска проповед на апостолите след Възнесението на Иисуса Христа, четем за някой си Симон, „който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си”, (Деян.8:9-11).

Тълкувайки дадения текст, св. мъченик Иустин пише[1], че Симон бил магьосник и чрез своите магии привличал към себе си невежия народ, „който виждал в него великата сила Божия”. С какви чудеса Симон Влъхв съблазнявал хората? С подобни на тези, с които и съвременните екстрасенси – изцеление, телепатия, телекинеза, ясновидство, левитация. Освен това, по думите на св. Теофилакт[2], Симон „укротявал” бесноватите, т.е. с помощта на магически средства „уговарял” нечистия дух да излезе за известно време от бесноватия, което създавало илюзията за изцеление. Впоследствие обаче, бесноватостта се възобновявала. (Свидетели на подобно „чудо” неотдавна бяха и мнозина телезрители, които в едно от телевизионните предавания на програмата „Петото колело” през 1990 г. наблюдаваха как магьосник „изгонва нечист дух” от бесновата жена.

Симон Влъхв искрено вярвал, че и апостолите като него използват някакво изкуство. Но се срещнал с апостол Филип. Силата на проповедта на този праведник и неговите чудеса били така поразителни, че обърнали не само народа, но и самия Симон. Вярата в Симон отстъпила на вярата в Христа. Кръстил се народът, кръстил се и самият Симон. Магьосникът претърпял поражение пред лицето на апостола, действащ чрез Св. Дух (подобно на египетските магьосници, които в древност, с помощта на чародейството, се противопоставяли на Моисей, но били победени от него с Божията сила (Изх.7-8).

В същата тази книга „Деяния апостолски” четем: „срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час”, (Деян.16:16-18).

Вижте какво е отношението на апостол Павел към този дух: въпреки че той говорел истината, апостолът не искал тя да излиза от нечистите бесовски уста, като така ни е дал пример за отношение към нечистите духове, дори и понякога да говорят истината. Защото зад това стои само едно единствено желание – да влязат в общение с цел да спечелят доверие, след което да погубят.

В Киевопечерския патерик четем за монах Никита, бъдещият светител и чудотворец, който поради гордост и самомнение, преждевременно се отделил на уединение и бил прелъстен от нечист дух, който го надарил с дара на прозорливост и знание наизуст на целия Стар Завет. Тъй че „с идващите при него, той беседвал много въз основа на Свещеното Писание за полза на душата и дори почнал да пророкува. Славата му се разпространила навсякъде и всички се удивлявали на изпълнението на предсказанията му.” Но, когато по молитвите на светите Киевопечерски отци, нечистият дух бил изгонен от него, оказало се, че Никита нищо не си спомня, а дори се отучил и да чете.[3]

В същия Киевопечерски патерик, от житието на преподобни Лаврентий затворник[4], научаваме за някакъв бесноват, който под въздействието на беса говорел на еврейски, латински, гръцки и на всички световни езици, за които по-рано никога не бил чувал, пророчествал и говорел за неща и хора, които преди това не познавал.

В житието на свещеномъченик Киприян[5] четем, че по времето, когато бил магьосник, „изучил всички дяволски хитрости: постигнал различни бесовски превъплъщения, научил се да лети във въздуха, да ходи по водата, да изменя свойствата на въздуха, да предизвиква ветрове, гръм и дъжд, да вълнува морето, да причинява вреда на градините, лозята и нивите, да изпраща болести и язви на хората, т.е. овладял цялата пагубна мъдрост и изпълнените със зло дяволски дела”.Могат да се приведат множество подобни примери, но мисля, че изводът е ясен: демоничните сили са способни да предизвикат и предизвикват у някои хора необикновени екстрасензорни способности.

При много хора екстрасензорните способности се появяват в резултат на занимания с йога или други източни религии. Ярък пример за това е дейността на известният чешки екстрасенс Франтишек Фиерд[6]. На едно от заседанията на „Обществото на името на Попов” в Москва, където Франтишек определял диагнозите на болните от разстояние, разказвайки тяхната съдба и историята на болестта им, на въпроса на акад. А. Г. Спиркин, как постига това, екстрасенсът отговорил: „Това се получава след упорита тренировка по йога, при която човек успява да се отпусне, отключвайки разума и интелекта си. Във всеки случай, потокът информация идва на ниво подсъзнание”.

Тук източника на „дарбата” е съвършено ясен. Изтънчвайки тялото чрез специална диета, изпълнявайки определени упражнения от хата йога, задълбочавайки се в нейното философско учение, медитирайки често с повторение на мантри, човек се излага на прякото въздействие на определени космически сили, присъединява се към тяхната „иерархия”, в резултат на което получава посвещение и определени „дарования”. При системата йога е разработена точна и ясна методика: правиш това и това, и получаваш свръхестествени способности. И действително това се случва. Но откъде и на каква цена? По този въпрос източните учители не обичат да дават обяснения и по принцип се основават на безличната космическа енергия и на вътрешния потенциал на човека. Аз всичко мога сам, със свои сили, казано по-просто – аз сам съм си бог. Това е същата тази мисъл, заради която възгордялият се Деница, паднал от небесата и станал сатана (Ис.14:14).

Друг начин за получаване на свръхестествени дарби, това е непосредственото посвещение от учител, вече включен в демоничната иерархия. Подобно на заразата, която се пренася върху здравия в резултат на тесен контакт с болен, се предава и обсебването от бесове, ако човек е повярвал и се e доверил на йогата, врачката или екстрасенса. В зависимост от силата на последния и страстността в природата на първия, са и размерите и силата на тези „дарби”. При това посвещението може да стане дори без волята на посветения, достатъчно е само неговото съсредоточено внимание и доверие.

Като пример може да се посочи трансценденталната медитация (ТМ), станала толкова разпространена в САЩ в средата на 70-те години на нашия век (XX в.)[7]. В резултат на занимание с ТМ, съгласно рекламата на нейните основатели, човек придобива огромни жизнени сили, постоянна радост, спокойствие и здраве. Желаещите да преминат този курс, са длъжни да принесат на гуруто (учителя) кошничка с плодове и цветя в специална стаичка за посвещение. Това приношение се поставя пред снимката на друг гуру, вече умрял, от когото учителят е получил посвещение. В стаята гори свещ, из въздуха се разнася благовоние. Церемонията пред портрета продължава половин час и включва тихо пеене на санскрит, (смисълът на който не е известен на посвещавания), и пеене на имената на предишните учители по йога. В края на церемонията на посветения се дава мантра (тайна дума на санскрит), която той трябва непрекъснато да повтаря по време на медитация.[8] На посвещавания никога не се открива значението на тази церемония, нейният смисъл е известен само на учителите.

Между другото, този обряд не е нищо друго, освен поклонение на бог „пуджа”, който включва и обожествяване на гуру Махариши. Така, съвременният нерелигиозен и нищо не подозиращ човек, се оказва посветен практически в религиозен обред и съвършено незабелязано за самия него е заставен да върши това, за което неговите християнски предци биха предпочели изтезания и мъченическа смърт - да принася жертва на езическите богове.

В духовен план, може би, именно този грях повече, отколкото самата психическа методика обяснява и нечувания успех на ТМ. Постоянното повторение на зададената мантра настройва човека изцяло на определена вълна (вибрация), свързва го, така да се каже, с генератора на тази вибрация. И ако, според някои данни, „ом” - основната индуистка мантра се явява вибрация на самия сатана, а мантрата на Бхагавад Гита „Харе Кришна” в един от преводите си означава „черна благодат”, то става съвсем ясно накъде води този път. Само че връзката с демоничните сили не може дълго да остане скрита. По силата на своето падение демоните не са способни да създават. Те въздействат разрушително дори на тези, които им се предават. В книгата на американския подвижник иеромонах Серафим Роуз[9] са приведени примери за това, как и учители, и ученици, забавляващи се с окултизъм, са застигнати от умствени и емоционални разстройства, самоубийства, убийства, и обладаване от демони.

Много новопоявили се целители предлагат лечение чрез биополе, като уверяват, че прехвърлят на пациентите си от своята собствена енергия. Според източната рефлективна терапия[10], всеки човек притежава определен запас жизнена енергия, която подобно на кръвта, движеща се постоянно по кръвоносните съдове, циркулира по определени енергетични меридиани, също тъй съединени един с друг. Ако на някое място се образува енергийно претоварване или недостиг, то органът на съответния меридиан, заболява. Чрез иглотерапия и точков масаж се възстановява нормалното протичане на тази енергия и нейното правилно преразпределение. И действително, по данни от лабораторията на А. Г. Спиркин[11]„екстрасенсът по някакъв начин съдейства за прехвърляне на енергия от здравите органи към болния. И при необходимост, той може да отдаде на болния част и от своята енергия”. Но тази енергия не е безлична, а носи със себе си и цялата информация на своя притежател[12]. Изследванията показват, че това се отнася и за водата, върху която е баяла баячката, както и за предмети, които са били под въздействието на магьосника или екстрасенса. Ето изводът на същата тази лаборатория: „Болният, например шизофреникът, няма никакво право да лекува, неговата болна информация може да се предаде на здравия човек.” По такъв начин, частица от „Аз-а” на екстрасенса преминава във възприемника с всички произтичащи от това последствия. Така например, ако екстрасенсът е страстен човек, то тези страсти в една или друга степен преминават и в болния, както и информацията за болестите, от които е боледувал самият екстрасенс. Настъпва също и обратният процес. Всички болести, които лекува екстрасенсът, в по-малка степен преминават и в него и, ако е предразположен към тях, то и сам се разболява. В края на краищата хора, лекуващи чрез своята енергия, обикновено заболяват много сериозно  и мнозина от тях, лично известни на автора на статията, още в своята младост са бивали поразявани от неизличим паралич. И тъй като причината на заболяването, което са лекували, не е отстранена, пациентът се разболява наново.

Друг канал за получаване на енергия е, когато екстрасенсът, по неговите думи я „черпи от космоса”.

„Космосът” е абстрактно понятие и зад него е много удобно да се прикриват истинските източници на „чудотворните сили”. Ще се опитаме да анализираме всичко това. От многобройните ми беседи с екстрасенси стана ясно, че по време на работа върху тях слиза стълб насочена енергия, която те използват. Откъде идва тя не знаят или вероятно не искат да разкрият. Но ако енергията е насочена, то значи има и такъв, който я насочва. Тогава кой е той?

Както е казано в Евангелието от Матея, „по плода се познава дървото” (Мат.12:33), и, както свидетелства апостол Иаков, „от един извор не може да тече солена и сладка вода <...Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост (ще добавя още и гордост, бел. а.), не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска” (Иак.3:12,14-15).

С това добре се съгласуват и думите на св. Игнатий Брянчанинов[13], който пише, че „стремежът към извършване на чудеса силно се порицава от светите отци: такъв стремеж разкрива живеещата в душата самоизмама, основана на самомнение и тщеславие ... желаещите да извършват знамения търсят това поради плътско разгорещяване, увлечени от неразбираеми за тях страсти, макар може би да им се струва, че се ръководят от ревност към делата Божии. В такова състояние на самоизмама и разгорещяване се намират и тези, които искат да видят знамения”. Следователно, ако човекът, получил екстрасензорни дарби, е тщеславен, горд, себелюбив, завистлив, склонен към разврат, сребролюбив, накратко казано е човек страстен, то ясно е – тези дарби имат демоничен характер. Силата, чрез която той действа, е бесовска и се отразява разрушително, както на него, така и на този, който я възприема.

Така, по данни на киевския учен Т. П. Решетникова[14], изследвала резултатите от въздействието на екстрасенс върху епруветка с човешка кръв, съдържанието в кръвта на магнезий и желязо след въздействието, или се увеличава или се намалява, и в двата случая почти двойно. Решетникова използвала изследванията на французина Луи Кервран, който доказал съществуването на такъв физически процес като трансмутация на елементите. Под влиянието на екстрасенса, в резултат на трансмутацията на елементите, в организма на възприемника се получава срив в химичния баланс, в частност в кръвта, което по мнението на учените, може да доведе до рак, и дори до СПИН.

Освен това, хората, лекували се при екстрасенс и получили временно облекчение, отново и отново търсят възможност да се презаредят, да получат нов подобен запас енергия и така често стават телепатомани (т.е. с нетърпение очакват появата на екстрасенса на телевизионния екран и вече не могат да живеят без това, стават безволеви), защото е разрушена вътрешната психологическа бариера, която ги защитава от чуждото въздействие; те лесно се поддават на всяко, и то именно на демоничното влияние на хора със силна и зла воля[15]. Душата им се открива за подобни въздействия, те тръгват да търсят други екстрасенси, незабавно идва и съответната информация, и човек започва да следва строго определен път. Явно обаче, не Христов. И се боя, че да се доближат до Христа ще им бъде доста трудно. Освен това, за придобиване на пари и слава, екстрасенсите – демонисти, използват варварски методи на преразпределение на енергията в организма, в резултат на което болният орган получава прилив на енергия от страна на здравия и се възстановява, а здравият заболява. Така например, излекуван от язва човек не след дълго умира от инфаркт. Също по време на сеансите се практикува изтегляне на енергия от пациента: с него се установява дълготрайна енергийна връзка и по този канал в бъдеще те „изпомпват” неговата енергия[16].

Съществува един мит за така нареченото „благородство” на екстрасенсите, които поемат болестите на другите върху себе си, отдавайки своето здраве в името на тяхното изцеление. Но това съвсем не е така. Благородният порив може да се срещне при начинаещите, тъй да се каже, неопитни екстрасенси, които скоро или сами заболяват и спират да лекуват, или се обръщат към основния източник за получаване на енергия - демоничните сили. Голяма част от усилията на екстрасенса в процеса на лечение е насочена именно към това - да се защити против болестта, която лекува. И тъй като те не могат да унищожат онтологичните (същностните) причини за болестта, (защото това е единствено в Божиите ръце), то прехвърлят болестта или на друг орган, или дори на друг човек. Това трудно може да се нарече „благородно”.

И така, при едни случаи екстрасенсът дава енергия, а при други – изтегля. Това противоречие ли е? Съвсем не. Те, примерно, вземат около 70% енергия, а връщат само 10%. Така работят Джуна, Кашпировски, Руцко и много други.

Ето какво свидетелства за Джуна член-кореспондентът на Академията на науките на СССР А. Г. Спиркин: „Кое ме поразява като учен? Даже това, че вечер за 3-4 часа тя приема до 120 болни. Когато живееше на хотел в Москва, сутрин отиваш при нея, а тя отпусната, вяла, (за съжаление и пуши), бледа. Отиваме в квартирата, където приема очакващите я. Минават десет, двадесет, седемдесет човека и тя се съживява, става весела, закачлива, язвителна, т.е. вече е в емоционален подем. Вечерта в ресторанта отново танцува, цялата гори и пламти в огъня на своята енергия, и се прибира късно в хотела”[17]. Съществено допълнение към този разказ е статията в сп. „Огни Болгарии” за 1987 г. В нея журналистът, който лично се познава с Джуна, пише, че не познава нито един човек, чиято болест да не се е върнала след нейното лечение.

Нима това не е явен енергиен вампиризъм?! Пиенето, пушенето, нощните увеселения изтощават организма, за което говорят вялият вид и апатията на Джуна. Но при приема на болните, от които е най-лесно да се изтегли енергия, силата и бодростта й се възвръщат отново. Механизмът е ясен. Естествено, и болестите скоро се връщат. И добре е, ако това сътресение не завърши за болния със смъртен изход, както например не веднъж е ставало при телесеансите на Кашпировски.

Последният, според разказите на други екстрасенси, действа по следния начин. Ако човек внимателно гледа или слуша телесеанса, то между Кашпировски и него мигновено се установява невидима енергийна връзка.

Такава е нашата природа. Съсредоточавайки вниманието си върху нещо, каквото и да е, човек чрез своя дух достига до този обект и влиза в контакт с него. Когато четем, например, книга, ние невидимо установяваме връзка с нейния автор, (дори и ако той вече е починал), и с неговото душевно състояние в момента, когато е  създавал своето произведение. Читателят може да се докосне до тези мисли и чувства, а по-чувствителните хора могат дори да преживеят същите усещания.

Ето това свойство на човешката природа се явява и една от причините, поради която светите отци препоръчват постоянното четене на Евангелието и светоотеческите книги. Така читателят общува с Бога и светиите и прониквайки в техните мисли и чувства, сам духовно се обогатява и възраства. Освен това, светиите чувстват, че четат трудовете им и се молят за четящите.

Ето защо е така вредно да се чете литература, написана от страстни, неочистени хора, посредством която човек може да се зарази от техните страсти, а още повече демонична (например на учители по йога). Чрез подобни текстове читателят се открива за въздействие и влиза в контакт с нечистите духове. Ето какво пише за това св. Игнатий Брянчанинов[18]„Всички бесовски явления имат това свойство, че дори най-малкото внимание към тях е опасно, от едно такова внимание, допуснато дори без всякакво съчувствие към явлението, в съзнанието може да се запечата изключително вредно впечатление, да се подложим на най-тежки изкушения.”Участниците в сеансите на Кашпировски (дори само като телезрители), неминуемо започнали да взаимодействат с него. Разпитаните от нас екстрасенси, наблюдаващи работата на своя колега, виждали как от него към залата се простирали енергийни нишки. По тези невидими „проводници”, проникващи дълбоко в главата и в слънчевия сплит на хората, незабавно започвала да изтича енергия.

„Но защо тогава някои се излекуват?” – ще попитате вие. Отговорът е прост. Представете си водопроводна тръба, през която не протича вода, защото е запушена с нечистота. Но ето, включват помпата, отпушват тръбата и водата тръгва да тече като мощен поток. Същата тази картина се наблюдава и при сеансите. Така при някои хора, възстановеният по този начин енергообмен довежда до някакво изцеление, а при други, особено по-слаби - до смърт.

Освен това някои от разпитаните от нас екстрасенси са наблюдавали как на сеансите Кашпировски и Руцко изтеглят енергия от залата, а след това избирателно връщат нищожно малка част от нея, като по този начин извършват изцеления за радост на избрани щастливци. А целта на това е една – да предизвикат доверие към себе си и да се оградят с ореола на славата.

Нека се направим равносметката. Първо, екстрасенсите чрез своята енергия като правило не лекуват. Второ, по време на лечението те прилагат енергиен вампиризъм във вреда на пациента. И накрая, използват демонична енергия, която също нанася на болния единствено вреда.

Ще приведа един много характерен пример – разказ на мой познат християнин, специалиста-реставратор на антикварни предмети Н.

„Веднъж отидох при мой познат колекционер на антики, за когото по това време изпълнявах много поръчки, а сетне изоставих, стараейки се да работя само за Църквата. Понеже се чувствах отпаднал и зле, казах за това на хазяина на квартирата, който пък се оказа екстрасенс. Той ме сложи да легна на дивана и в продължение на 10 минути ми правеше пасове с ръце. Болката в главата премина, но някак си не бях на себе си. Скоро след това се разделих с тях и бързо си тръгнах. Прибирайки се в къщи, почувствах бесен прилив на енергия, до три часа през нощта реставрирах всякакви предмети от колекции, нямащи отношение към Църквата. След това в продължение на няколко седмици работех без прекъсване, но не и за Църквата. Църковните вещи аз просто не можех да взема в ръце. Престанах да ходя в храма, да се моля – също. Появи се желанието да правя пари, възобновиха се вече затихналите предишни връзки с колекционерите. Непрекъснато се чувствах не в своята кожа. Единствено с огромно усилие на волята заставих себе си да отида в манастир. Там след очистваща изповед и причастие, и едноседмичен престой, през време на който за мен усърдно се молеха монасите, най-накрая успях отново да се върна към работата си за Църквата.”
Ето как действа демоничната енергия, влязла в човека чрез екстрасенса! Тя откъснала от Църквата Н. и започнала да направлява развитието му по свой план. И само намесата на Божията сила спасила този човек. Пише budiveren.com Свещеник Родион

събота, 6 май 2017 г.

При миоми и кисти на яйчниците - дебелец/Sempervivum/

Сокът му е бил използван в билковата медицина като стягащо и за лечение на кожни и очни заболявания, за да облекчи възпалението, а смесен с мед, за лечение на кандидоза. Използва се като компонент във външни процедури при контузии, нервни разстройства, чревни проблеми и болки в корема, и се смесва с мед, широкоспектърен е за вътрешни оплаквания.

Sempervivum tectorum и Sempervivum blandum растат на по-ниско и могат да се отглеждат в частните стопанства, което и се случва на много места. Предимно с тях лекува В.Дамянов и е постигнал впечатляващи резултати през дългогодишната си практика при следните показания: рак на: белия дроб, фаринкса, езика, матката, кожата и червата; струма (гуша), дисменорея, аменорея, маточна невралгия,ендометриоза, миоми стомашна язва, кървава диярия, черен вятър, херпес зостер, херпес симплекс,червен кожен белег, лунички по лицето, брадавици, кокоши трън, мазоли, контузии, кисти на: яйчниците, млечните жлези и бъбреците; гонартроза, болки в ушите
 През дългогодишната практика на Васил Дамянов и най-вече при лечението на онкоболни пациенти, са постигани впечатляващи резултати. В по-леките случаи при продължително лечение с дебелец, туморите изчезвали напълно. Настъпвало общо облекчение, болките са намaлявали и постепенно са изчезвали. При по-тежките такива, туморните клетки спирали развитието си и общия тонус на болния се повишавал значително и видимо, здравословното състояние се подобрявало.  

  Васил Дамянов сподели следното: "При поставяне на диагноза за раково заболяване, да не се губи надежда, а лечението на болния да започне веднага. По този начин болеста ще се локализира и ограничи разпространението и. Постепенно туморните клетки ще започнат да се стопяват и крайният резултат от лечението ще е положителен. Необходимо е мерките да бъдат взети веднага, без отлагане. Лечението на онкоболните е продължително. В много от случаите, при които пациентите бяха със заболяване в начален и средно напреднал стадий на болеста, са излекувани напълно.Предписаните процедури - лъчетерапия и химиотерапия да се спазват и да не се спират, билката не се влияе и е препоръчително да се използва паралелно с лечението предписано от лекуващия лекар.В процентно съотношение преживяемостта на болните от ракови заболявания е 60 - 70%. Много добра комбинация е приемането на сок от дебелец и имуностимулатор спиртен извлек от златен корен или саменто."


Цялата статия за различните видове дебелец и използването му за лечение на нелечими болести вижте тук

А  zajenata.bg сподели следната рецепта при миоми и кисти с тази билка:
смесват се 300 гр нарязан дебелец и 500гр мед. Оставят се 2-3 дни. Лекарството се консумира сутрин на гладно, като след това 2 часа не се яде.
Стимулира обмяната на веществата, прочиства организма от токсини, особено полезни за сърдечно-съдовата система.
 Една изключително ефективна комбинация за лечение на миома и премахване на кисти на яйчниците.
При самолечение, се консултирайте с лекуващия лекар!

вторник, 25 април 2017 г.

Алтернативно лечение на рак за 42 дни!

Австрийският гражданин Рудолф Бройс дълго време търсил най-доброто средство за алтернативно лечение на рак. След много опити той най-после успял да намери начин да убие раковите клетки. Рудолф Бройс е лечител, образован човек, който през целия си живот е искал да открие начин и средство, чрез което да помогне на неизлечимо болните. Неговият специален сок, освен че се справя безотказно с раковите клетки, стимулира имунната система, почиства кръвта, а също така предоставя на тялото изключително много енергия. Но най-важното е, че този сок доказано помага в борбата срещу раковите клетки! Той ефективно е проработил при лечението на повече от 45,000 хора с рак и други нелечими заболявания. Рудолф Бройс е издал книга, която е станала настолно четиво на много хора по света.
След дълги изследвания и опити лечителят Бройс стигнал до извода, че протеините са това, с което се хранят раковите клетки, и поради тази причина те трябва да бъдат отстранени от нашето меню, а тялото да бъде прочистено от тях.

Как се случило всичко?
Той създава специален хранителен режим, който трае 42 дни, през които дни лечителят препоръчва да се пие само зелен чай и неговия специален зеленчуков сок, чиято основна съставка е червено цвекло. През тези 42 дни раковите клетки умират от глад, докато цялостното здраве се подобрява.
Истината за своя метод Бройс открил в една стара 300-годишна немска книга, в която подробно било обяснено как чрез соколечение могат да се лекуват различни болести. Що се отнася за чая като напитка, която внася разнообразие в 42-дневния режим, Бройс казва, че може да е зелен, а може и да е билков, като е добре билките да са от региона, в който живеете.
Рецепта за зеленчуков сок на Бройс:
55% червен корен цвекло, 300 мл
20% моркови, 100 мл
20% корен от целина, 100 мл
3% суров картоф, от 10 до 30 мл, опция
2% от черна ряпа, от 10 до 30 мл
Хубаво е сокът да бъде много добре прецеден. Известно е, че раковите клетки се хранят предимно с твърди и сладки храни, и поради тази причина е добре напитката да бъде съвършено изчистена от власинки.
Няма да чувствате слабост, нито главоболие, ако преди лечението със сока на Бройс не се подготвите предварително, като спазвате ден-два от седмицата ограничителен режим – само на сокове и вода. Не бързайте да гълтате веднага сока, дръжте го известно време в устата си, насладете му се и едва тогава го глътнете. Твърде възможно е по време на диетата със сокове да отслабнете, затова ако искате да сте здрави, ако искате да отслабнете здравословно – пийте сока на австрийския лечител, който не само убива раковите клетки, но дарява на здравите хора красота и изящна фигура. Източник lekuva.net

петък, 21 април 2017 г.

Как да разчетем показанията на кръвния тест?

8)  Липопротеини с ниска плътност  (LDL) – един от най-атерогенни, „вредни“ липидни фракции. LDL са много богати на холестерол и го транспортират до клетките, като образува атеросклеротични плаки. Нормални показатели LDL : 1,71-3,5 ммол / л.

9)  Общ белтък  – индикатор за общото количество на протеини в кръвта. Неговата намаление се наблюдава при някои заболявания на черния дроб и бъбреците, придружени от повишена протеин екскреция в урината. Увеличение – при кръвни заболявания и инфекциозни и възпалителни процеси. Нормалната стойност на общия белтък : 66-83 г / л.

10)  Албумин  – ключов кръвен протеин на приблизително половината от серумните протеини. Намаляване на албумин може да бъде проява на някои бъбречни заболявания, черния дроб и червата. Увеличаването на албумин обикновено е свързано с дехидратация. Нормалните стойности на албумин : 35-52 г / л.  пише БЛИЦ