неделя, 7 май 2017 г.

За същността на екстрасенсите...

В последно време много хора започнаха да проявяват необикновени способности, като лечение чрез биополе, телепатия и телекинеза, ясновидство или прозорливост. Всичко това навлиза в съвременния живот и се нуждае от религиозно осмисляне, от ясно и точно отношение към тези явления.
Добро ли е това или е лошо? Как трябва да постъпва православния християнин при срещата с такива хора и може ли той да прибягва до тяхната помощ? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. Но като начало нека се обърнем към древността – към опита на светите богоносни отци.

В книга „Деяния на светите апостоли”, където се разказва за по-нататъшната евангелска проповед на апостолите след Възнесението на Иисуса Христа, четем за някой си Симон, „който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си”, (Деян.8:9-11).

Тълкувайки дадения текст, св. мъченик Иустин пише[1], че Симон бил магьосник и чрез своите магии привличал към себе си невежия народ, „който виждал в него великата сила Божия”. С какви чудеса Симон Влъхв съблазнявал хората? С подобни на тези, с които и съвременните екстрасенси – изцеление, телепатия, телекинеза, ясновидство, левитация. Освен това, по думите на св. Теофилакт[2], Симон „укротявал” бесноватите, т.е. с помощта на магически средства „уговарял” нечистия дух да излезе за известно време от бесноватия, което създавало илюзията за изцеление. Впоследствие обаче, бесноватостта се възобновявала. (Свидетели на подобно „чудо” неотдавна бяха и мнозина телезрители, които в едно от телевизионните предавания на програмата „Петото колело” през 1990 г. наблюдаваха как магьосник „изгонва нечист дух” от бесновата жена.

Симон Влъхв искрено вярвал, че и апостолите като него използват някакво изкуство. Но се срещнал с апостол Филип. Силата на проповедта на този праведник и неговите чудеса били така поразителни, че обърнали не само народа, но и самия Симон. Вярата в Симон отстъпила на вярата в Христа. Кръстил се народът, кръстил се и самият Симон. Магьосникът претърпял поражение пред лицето на апостола, действащ чрез Св. Дух (подобно на египетските магьосници, които в древност, с помощта на чародейството, се противопоставяли на Моисей, но били победени от него с Божията сила (Изх.7-8).

В същата тази книга „Деяния апостолски” четем: „срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час”, (Деян.16:16-18).

Вижте какво е отношението на апостол Павел към този дух: въпреки че той говорел истината, апостолът не искал тя да излиза от нечистите бесовски уста, като така ни е дал пример за отношение към нечистите духове, дори и понякога да говорят истината. Защото зад това стои само едно единствено желание – да влязат в общение с цел да спечелят доверие, след което да погубят.

В Киевопечерския патерик четем за монах Никита, бъдещият светител и чудотворец, който поради гордост и самомнение, преждевременно се отделил на уединение и бил прелъстен от нечист дух, който го надарил с дара на прозорливост и знание наизуст на целия Стар Завет. Тъй че „с идващите при него, той беседвал много въз основа на Свещеното Писание за полза на душата и дори почнал да пророкува. Славата му се разпространила навсякъде и всички се удивлявали на изпълнението на предсказанията му.” Но, когато по молитвите на светите Киевопечерски отци, нечистият дух бил изгонен от него, оказало се, че Никита нищо не си спомня, а дори се отучил и да чете.[3]

В същия Киевопечерски патерик, от житието на преподобни Лаврентий затворник[4], научаваме за някакъв бесноват, който под въздействието на беса говорел на еврейски, латински, гръцки и на всички световни езици, за които по-рано никога не бил чувал, пророчествал и говорел за неща и хора, които преди това не познавал.

В житието на свещеномъченик Киприян[5] четем, че по времето, когато бил магьосник, „изучил всички дяволски хитрости: постигнал различни бесовски превъплъщения, научил се да лети във въздуха, да ходи по водата, да изменя свойствата на въздуха, да предизвиква ветрове, гръм и дъжд, да вълнува морето, да причинява вреда на градините, лозята и нивите, да изпраща болести и язви на хората, т.е. овладял цялата пагубна мъдрост и изпълнените със зло дяволски дела”.Могат да се приведат множество подобни примери, но мисля, че изводът е ясен: демоничните сили са способни да предизвикат и предизвикват у някои хора необикновени екстрасензорни способности.

При много хора екстрасензорните способности се появяват в резултат на занимания с йога или други източни религии. Ярък пример за това е дейността на известният чешки екстрасенс Франтишек Фиерд[6]. На едно от заседанията на „Обществото на името на Попов” в Москва, където Франтишек определял диагнозите на болните от разстояние, разказвайки тяхната съдба и историята на болестта им, на въпроса на акад. А. Г. Спиркин, как постига това, екстрасенсът отговорил: „Това се получава след упорита тренировка по йога, при която човек успява да се отпусне, отключвайки разума и интелекта си. Във всеки случай, потокът информация идва на ниво подсъзнание”.

Тук източника на „дарбата” е съвършено ясен. Изтънчвайки тялото чрез специална диета, изпълнявайки определени упражнения от хата йога, задълбочавайки се в нейното философско учение, медитирайки често с повторение на мантри, човек се излага на прякото въздействие на определени космически сили, присъединява се към тяхната „иерархия”, в резултат на което получава посвещение и определени „дарования”. При системата йога е разработена точна и ясна методика: правиш това и това, и получаваш свръхестествени способности. И действително това се случва. Но откъде и на каква цена? По този въпрос източните учители не обичат да дават обяснения и по принцип се основават на безличната космическа енергия и на вътрешния потенциал на човека. Аз всичко мога сам, със свои сили, казано по-просто – аз сам съм си бог. Това е същата тази мисъл, заради която възгордялият се Деница, паднал от небесата и станал сатана (Ис.14:14).

Друг начин за получаване на свръхестествени дарби, това е непосредственото посвещение от учител, вече включен в демоничната иерархия. Подобно на заразата, която се пренася върху здравия в резултат на тесен контакт с болен, се предава и обсебването от бесове, ако човек е повярвал и се e доверил на йогата, врачката или екстрасенса. В зависимост от силата на последния и страстността в природата на първия, са и размерите и силата на тези „дарби”. При това посвещението може да стане дори без волята на посветения, достатъчно е само неговото съсредоточено внимание и доверие.

Като пример може да се посочи трансценденталната медитация (ТМ), станала толкова разпространена в САЩ в средата на 70-те години на нашия век (XX в.)[7]. В резултат на занимание с ТМ, съгласно рекламата на нейните основатели, човек придобива огромни жизнени сили, постоянна радост, спокойствие и здраве. Желаещите да преминат този курс, са длъжни да принесат на гуруто (учителя) кошничка с плодове и цветя в специална стаичка за посвещение. Това приношение се поставя пред снимката на друг гуру, вече умрял, от когото учителят е получил посвещение. В стаята гори свещ, из въздуха се разнася благовоние. Церемонията пред портрета продължава половин час и включва тихо пеене на санскрит, (смисълът на който не е известен на посвещавания), и пеене на имената на предишните учители по йога. В края на церемонията на посветения се дава мантра (тайна дума на санскрит), която той трябва непрекъснато да повтаря по време на медитация.[8] На посвещавания никога не се открива значението на тази церемония, нейният смисъл е известен само на учителите.

Между другото, този обряд не е нищо друго, освен поклонение на бог „пуджа”, който включва и обожествяване на гуру Махариши. Така, съвременният нерелигиозен и нищо не подозиращ човек, се оказва посветен практически в религиозен обред и съвършено незабелязано за самия него е заставен да върши това, за което неговите християнски предци биха предпочели изтезания и мъченическа смърт - да принася жертва на езическите богове.

В духовен план, може би, именно този грях повече, отколкото самата психическа методика обяснява и нечувания успех на ТМ. Постоянното повторение на зададената мантра настройва човека изцяло на определена вълна (вибрация), свързва го, така да се каже, с генератора на тази вибрация. И ако, според някои данни, „ом” - основната индуистка мантра се явява вибрация на самия сатана, а мантрата на Бхагавад Гита „Харе Кришна” в един от преводите си означава „черна благодат”, то става съвсем ясно накъде води този път. Само че връзката с демоничните сили не може дълго да остане скрита. По силата на своето падение демоните не са способни да създават. Те въздействат разрушително дори на тези, които им се предават. В книгата на американския подвижник иеромонах Серафим Роуз[9] са приведени примери за това, как и учители, и ученици, забавляващи се с окултизъм, са застигнати от умствени и емоционални разстройства, самоубийства, убийства, и обладаване от демони.

Много новопоявили се целители предлагат лечение чрез биополе, като уверяват, че прехвърлят на пациентите си от своята собствена енергия. Според източната рефлективна терапия[10], всеки човек притежава определен запас жизнена енергия, която подобно на кръвта, движеща се постоянно по кръвоносните съдове, циркулира по определени енергетични меридиани, също тъй съединени един с друг. Ако на някое място се образува енергийно претоварване или недостиг, то органът на съответния меридиан, заболява. Чрез иглотерапия и точков масаж се възстановява нормалното протичане на тази енергия и нейното правилно преразпределение. И действително, по данни от лабораторията на А. Г. Спиркин[11]„екстрасенсът по някакъв начин съдейства за прехвърляне на енергия от здравите органи към болния. И при необходимост, той може да отдаде на болния част и от своята енергия”. Но тази енергия не е безлична, а носи със себе си и цялата информация на своя притежател[12]. Изследванията показват, че това се отнася и за водата, върху която е баяла баячката, както и за предмети, които са били под въздействието на магьосника или екстрасенса. Ето изводът на същата тази лаборатория: „Болният, например шизофреникът, няма никакво право да лекува, неговата болна информация може да се предаде на здравия човек.” По такъв начин, частица от „Аз-а” на екстрасенса преминава във възприемника с всички произтичащи от това последствия. Така например, ако екстрасенсът е страстен човек, то тези страсти в една или друга степен преминават и в болния, както и информацията за болестите, от които е боледувал самият екстрасенс. Настъпва също и обратният процес. Всички болести, които лекува екстрасенсът, в по-малка степен преминават и в него и, ако е предразположен към тях, то и сам се разболява. В края на краищата хора, лекуващи чрез своята енергия, обикновено заболяват много сериозно  и мнозина от тях, лично известни на автора на статията, още в своята младост са бивали поразявани от неизличим паралич. И тъй като причината на заболяването, което са лекували, не е отстранена, пациентът се разболява наново.

Друг канал за получаване на енергия е, когато екстрасенсът, по неговите думи я „черпи от космоса”.

„Космосът” е абстрактно понятие и зад него е много удобно да се прикриват истинските източници на „чудотворните сили”. Ще се опитаме да анализираме всичко това. От многобройните ми беседи с екстрасенси стана ясно, че по време на работа върху тях слиза стълб насочена енергия, която те използват. Откъде идва тя не знаят или вероятно не искат да разкрият. Но ако енергията е насочена, то значи има и такъв, който я насочва. Тогава кой е той?

Както е казано в Евангелието от Матея, „по плода се познава дървото” (Мат.12:33), и, както свидетелства апостол Иаков, „от един извор не може да тече солена и сладка вода <...Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост (ще добавя още и гордост, бел. а.), не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска” (Иак.3:12,14-15).

С това добре се съгласуват и думите на св. Игнатий Брянчанинов[13], който пише, че „стремежът към извършване на чудеса силно се порицава от светите отци: такъв стремеж разкрива живеещата в душата самоизмама, основана на самомнение и тщеславие ... желаещите да извършват знамения търсят това поради плътско разгорещяване, увлечени от неразбираеми за тях страсти, макар може би да им се струва, че се ръководят от ревност към делата Божии. В такова състояние на самоизмама и разгорещяване се намират и тези, които искат да видят знамения”. Следователно, ако човекът, получил екстрасензорни дарби, е тщеславен, горд, себелюбив, завистлив, склонен към разврат, сребролюбив, накратко казано е човек страстен, то ясно е – тези дарби имат демоничен характер. Силата, чрез която той действа, е бесовска и се отразява разрушително, както на него, така и на този, който я възприема.

Така, по данни на киевския учен Т. П. Решетникова[14], изследвала резултатите от въздействието на екстрасенс върху епруветка с човешка кръв, съдържанието в кръвта на магнезий и желязо след въздействието, или се увеличава или се намалява, и в двата случая почти двойно. Решетникова използвала изследванията на французина Луи Кервран, който доказал съществуването на такъв физически процес като трансмутация на елементите. Под влиянието на екстрасенса, в резултат на трансмутацията на елементите, в организма на възприемника се получава срив в химичния баланс, в частност в кръвта, което по мнението на учените, може да доведе до рак, и дори до СПИН.

Освен това, хората, лекували се при екстрасенс и получили временно облекчение, отново и отново търсят възможност да се презаредят, да получат нов подобен запас енергия и така често стават телепатомани (т.е. с нетърпение очакват появата на екстрасенса на телевизионния екран и вече не могат да живеят без това, стават безволеви), защото е разрушена вътрешната психологическа бариера, която ги защитава от чуждото въздействие; те лесно се поддават на всяко, и то именно на демоничното влияние на хора със силна и зла воля[15]. Душата им се открива за подобни въздействия, те тръгват да търсят други екстрасенси, незабавно идва и съответната информация, и човек започва да следва строго определен път. Явно обаче, не Христов. И се боя, че да се доближат до Христа ще им бъде доста трудно. Освен това, за придобиване на пари и слава, екстрасенсите – демонисти, използват варварски методи на преразпределение на енергията в организма, в резултат на което болният орган получава прилив на енергия от страна на здравия и се възстановява, а здравият заболява. Така например, излекуван от язва човек не след дълго умира от инфаркт. Също по време на сеансите се практикува изтегляне на енергия от пациента: с него се установява дълготрайна енергийна връзка и по този канал в бъдеще те „изпомпват” неговата енергия[16].

Съществува един мит за така нареченото „благородство” на екстрасенсите, които поемат болестите на другите върху себе си, отдавайки своето здраве в името на тяхното изцеление. Но това съвсем не е така. Благородният порив може да се срещне при начинаещите, тъй да се каже, неопитни екстрасенси, които скоро или сами заболяват и спират да лекуват, или се обръщат към основния източник за получаване на енергия - демоничните сили. Голяма част от усилията на екстрасенса в процеса на лечение е насочена именно към това - да се защити против болестта, която лекува. И тъй като те не могат да унищожат онтологичните (същностните) причини за болестта, (защото това е единствено в Божиите ръце), то прехвърлят болестта или на друг орган, или дори на друг човек. Това трудно може да се нарече „благородно”.

И така, при едни случаи екстрасенсът дава енергия, а при други – изтегля. Това противоречие ли е? Съвсем не. Те, примерно, вземат около 70% енергия, а връщат само 10%. Така работят Джуна, Кашпировски, Руцко и много други.

Ето какво свидетелства за Джуна член-кореспондентът на Академията на науките на СССР А. Г. Спиркин: „Кое ме поразява като учен? Даже това, че вечер за 3-4 часа тя приема до 120 болни. Когато живееше на хотел в Москва, сутрин отиваш при нея, а тя отпусната, вяла, (за съжаление и пуши), бледа. Отиваме в квартирата, където приема очакващите я. Минават десет, двадесет, седемдесет човека и тя се съживява, става весела, закачлива, язвителна, т.е. вече е в емоционален подем. Вечерта в ресторанта отново танцува, цялата гори и пламти в огъня на своята енергия, и се прибира късно в хотела”[17]. Съществено допълнение към този разказ е статията в сп. „Огни Болгарии” за 1987 г. В нея журналистът, който лично се познава с Джуна, пише, че не познава нито един човек, чиято болест да не се е върнала след нейното лечение.

Нима това не е явен енергиен вампиризъм?! Пиенето, пушенето, нощните увеселения изтощават организма, за което говорят вялият вид и апатията на Джуна. Но при приема на болните, от които е най-лесно да се изтегли енергия, силата и бодростта й се възвръщат отново. Механизмът е ясен. Естествено, и болестите скоро се връщат. И добре е, ако това сътресение не завърши за болния със смъртен изход, както например не веднъж е ставало при телесеансите на Кашпировски.

Последният, според разказите на други екстрасенси, действа по следния начин. Ако човек внимателно гледа или слуша телесеанса, то между Кашпировски и него мигновено се установява невидима енергийна връзка.

Такава е нашата природа. Съсредоточавайки вниманието си върху нещо, каквото и да е, човек чрез своя дух достига до този обект и влиза в контакт с него. Когато четем, например, книга, ние невидимо установяваме връзка с нейния автор, (дори и ако той вече е починал), и с неговото душевно състояние в момента, когато е  създавал своето произведение. Читателят може да се докосне до тези мисли и чувства, а по-чувствителните хора могат дори да преживеят същите усещания.

Ето това свойство на човешката природа се явява и една от причините, поради която светите отци препоръчват постоянното четене на Евангелието и светоотеческите книги. Така читателят общува с Бога и светиите и прониквайки в техните мисли и чувства, сам духовно се обогатява и възраства. Освен това, светиите чувстват, че четат трудовете им и се молят за четящите.

Ето защо е така вредно да се чете литература, написана от страстни, неочистени хора, посредством която човек може да се зарази от техните страсти, а още повече демонична (например на учители по йога). Чрез подобни текстове читателят се открива за въздействие и влиза в контакт с нечистите духове. Ето какво пише за това св. Игнатий Брянчанинов[18]„Всички бесовски явления имат това свойство, че дори най-малкото внимание към тях е опасно, от едно такова внимание, допуснато дори без всякакво съчувствие към явлението, в съзнанието може да се запечата изключително вредно впечатление, да се подложим на най-тежки изкушения.”Участниците в сеансите на Кашпировски (дори само като телезрители), неминуемо започнали да взаимодействат с него. Разпитаните от нас екстрасенси, наблюдаващи работата на своя колега, виждали как от него към залата се простирали енергийни нишки. По тези невидими „проводници”, проникващи дълбоко в главата и в слънчевия сплит на хората, незабавно започвала да изтича енергия.

„Но защо тогава някои се излекуват?” – ще попитате вие. Отговорът е прост. Представете си водопроводна тръба, през която не протича вода, защото е запушена с нечистота. Но ето, включват помпата, отпушват тръбата и водата тръгва да тече като мощен поток. Същата тази картина се наблюдава и при сеансите. Така при някои хора, възстановеният по този начин енергообмен довежда до някакво изцеление, а при други, особено по-слаби - до смърт.

Освен това някои от разпитаните от нас екстрасенси са наблюдавали как на сеансите Кашпировски и Руцко изтеглят енергия от залата, а след това избирателно връщат нищожно малка част от нея, като по този начин извършват изцеления за радост на избрани щастливци. А целта на това е една – да предизвикат доверие към себе си и да се оградят с ореола на славата.

Нека се направим равносметката. Първо, екстрасенсите чрез своята енергия като правило не лекуват. Второ, по време на лечението те прилагат енергиен вампиризъм във вреда на пациента. И накрая, използват демонична енергия, която също нанася на болния единствено вреда.

Ще приведа един много характерен пример – разказ на мой познат християнин, специалиста-реставратор на антикварни предмети Н.

„Веднъж отидох при мой познат колекционер на антики, за когото по това време изпълнявах много поръчки, а сетне изоставих, стараейки се да работя само за Църквата. Понеже се чувствах отпаднал и зле, казах за това на хазяина на квартирата, който пък се оказа екстрасенс. Той ме сложи да легна на дивана и в продължение на 10 минути ми правеше пасове с ръце. Болката в главата премина, но някак си не бях на себе си. Скоро след това се разделих с тях и бързо си тръгнах. Прибирайки се в къщи, почувствах бесен прилив на енергия, до три часа през нощта реставрирах всякакви предмети от колекции, нямащи отношение към Църквата. След това в продължение на няколко седмици работех без прекъсване, но не и за Църквата. Църковните вещи аз просто не можех да взема в ръце. Престанах да ходя в храма, да се моля – също. Появи се желанието да правя пари, възобновиха се вече затихналите предишни връзки с колекционерите. Непрекъснато се чувствах не в своята кожа. Единствено с огромно усилие на волята заставих себе си да отида в манастир. Там след очистваща изповед и причастие, и едноседмичен престой, през време на който за мен усърдно се молеха монасите, най-накрая успях отново да се върна към работата си за Църквата.”
Ето как действа демоничната енергия, влязла в човека чрез екстрасенса! Тя откъснала от Църквата Н. и започнала да направлява развитието му по свой план. И само намесата на Божията сила спасила този човек. Пише budiveren.com Свещеник Родион