неделя, 25 юли 2010 г.

Чудодейната икона в Арбанаси цери бездетни!

Чудотворната икона на Богородица от едноимения манастир в Арбанаси от години привлича хиляди богомолци от цялата страна. Поклонници от всяка точка на България прииждат в малкото великотърновско село с горещи молби за изцеление или добиване на наследник.

Макар иконата да е по-малко известна от редица други, служителите в храма разкриват, че и досега не могат да си обяснят огромната й сила да твори чудеса. За последните години пред очите им са се развили стотици случки, които нямат разумно обяснение. Манахините са убедени, че тези явления са дело на Бога.

Много бездетни жени намират в манастира не само утеха, но и дар след време. Ражда им се първата рожба, след като са отправили молитва към Богородица пред иконата й в Арбанаси.

Според монахините в светата обител силата на иконата е най-голяма по време на празника на манастира – 15 август, когато се отбелязва Голяма Богородица. Тогава се събират и най-много хора, които искат да отправят молбите си към Божията майка. Поклонниците започват да прииждат още от предната вечер, за да преспят край иконата. Повечето от жените прекарват нощта в молитви за дете. На сутринта се редят на опашка да се докоснат до светото изображение и да запалят свещ.
Статията е от сайта: http://chudesa.net/chudodeinata-ikona-v-arbanasi-ceri-bezdetni/

От пещерата на Света Петка блика лековита вода!

На около 2 км от центъра на Трън се намира една малка и тясна пещера. Според поверието в нея се е крила самата Света Петка, когато са я подгонили турците. След като запалила огън и сложила да пече омесена питка, чула, че потерята идва. По дима разбрала, че в горната част, в скалите, има изход, и тръгнала да се изкачва. Когато турците дошли, пещерата вече била празна.

Един от тях посегнал към питката, но тя веднага се вкаменила и може да се види и до днес на мястото. В една скала в дясната част пък още личат отпечатъци от крака и ръката на светицата. Отвсякъде тече лековита вода, но никой не може да каже откъде извира.

Хората, минали оттам, са категорични, ча ако промият рана с тази вода, тя заздравява няколко пъти по-бързо.

Самото име на Трън идва от лековит извор, скрит под клоните на трънка. С неговите води свещениците са лекували вярващите. Днес обаче той се е загубил, но местните вярват, че може би сега извира в пещерата на Света Петка.

Друг интересен феномен в подземието е центърът му. Когато човек застане там, пулсът му се повишава за по-малко от минута, премахва се всякякво напрежение и се повишава жизненият тонус.

Пещерата на Света Петка е сред най-красивите, но малко известни места у нас.
Статията е от сайта: http://chudesa.net/ot-pesterata-na-sveta-petka-blika-lekovita-voda/

Слепи проглеждат на чудотворния извор в Арбанаси!

Чудотворният извор, който блика в патриаршеския манастир „Св. Троица” в Арбанаси, лекува слепи. От години светото място е популярно сред богомолците като последна надежда за изцеление.

„С очите си съм виждал как хора с вяра успяват да се изцерят за минути. Преди време тук беше дошло едно момче, което беше загубило зрението си. Било алпинист и докато се катерело по стръмните зъбери, го ударило камъче. Това нарушило зрението му и дори след операция то не могло да прогледне отново. Изми си очите на аязмото и само тръгна към изхода на храма” – разказва чудото една от монахините в храма.

Калугерките си спомнят, че преди няколко години докарали млада жена, чийто крака били толкова отекли, че не можела да ходи сама. Болната, без да иска, разляла водата върху краката си и чудото станало – тя отново проходила.

Монахините разказват, че лековитият извор бил открит още през 50-те години на миналия век. Тогава около аязмото направили и малък параклис.
Статията е от сайта: http://chudesa.net/slepi-proglejdat-na-chudotvorniya-izvor-v-arbanasi/

Икона на Света Богородица изпълнява желаното!

Икона на света Богородица от Арбанашкия манастир „Св. Никола“ изпълнява съкровените желания на вярващите. Реликвата попаднала в храма по неведоми пътища, но вече няколко века привлича със силите си всички, които искат да имат дете или да се справят с болести и труд­ности, узнахме от в.“Уикенд“.

Достатъчно е човек да се помоли на иконата и да запали свещ пред нея, за да получи знак дали Богородица ще му помогне. Ако желанието му е праведно и с благородни подбуди, тя ще чуе молитвите му. Тогава той ще долепи монета до ръката й в знак на благодарност и ако парата се залепи, значи молбите му са чути. Ако Богородица не вземе монетата – то тогава човекът, който отправя желанието си към нея, трябва първо да се пречисти, да изповяда греховете си, да осъзнае грешките си и чак тогава да се върне при иконата.

В малката църква „Св. Никола“ си спомнят за много случаи, при които монетата е залепвала за иконата, а благодарните хора са се връщали в храма, за да направят парично дарение или да донесат подаръци. Почти всички по-малки икони около тази на Богородица са от щастливи родители, които са се сдобили с дете или вярващи, чийто близък е бил изцерен. Към всяка от тях е прикрепено малко етикетче, което напомня на всички следващи, че само със силна вяра и благородни подбуди ще успеят да измолят най-желаното от тях.

„Имаше една жена, която дълги години не е можела да зачене дете. Мъжът й си имаше дечица от друг брак и за него не беше толкова важно да си имат наследници.Тя обаче много искаше да стане майка. Колко време е прекарала тук, не мога да кажа, но години след това се върна с малко момиченце и му обясни, че тук я е измолила от Богородица“, разкрива една от монахините в обителта.

Тя разкрива, че за времето, в което е била близо до иконата, е успяла да се срещне с много нуждаещи се хора, които са намерили покой в църквата „Св. Никола“. Повечето от тях дори си имат дата, на която всяка година посещават манастира, за да благодарят за всичко, което са получили от чудодейната икона. Храмът е построен по времето на Асеневци и след падането на българската столица Търново в 1393 г. – разрушен от турците. При възстановяването му е вдигнат и параклиса „Св. Илия“, чиито стенописи са запазени и до днес.

Според уредничките именно в този параклис собственикът на „Мултигруп“ Илия Павлов се е молил при всяко свое посещение в Арбанаси. Понякога покойният милионер пристигал с ескорт от София само за да прекара няколко часа в усамотение в параклиса. Разбира се, щом научил за поверието, че се иска нещо от Богородица и се лепи пара на иконата й, дори той опитал късмета си.

„Повечето хора, които идват в църквата, са привлечени от легендата за чудотворната икона и искат бързо да получат това, което им трябва. Малцина знаят, че храмът е толкова ценен и важен не само заради тези реликви, но и заради факта, че тук са търсили подслон много революционери“, разкрива монахинята.

В църковните архиви се споменава, че след като през 1798 г. при кърджалийско нападение църквата е била ограбена и почти разрушена. По инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир със средства, събрани от местното население, се извършва ново обновление на храма. Именно тогава на територията на манастира са били построени жилищните сгради и дворът бил ограден със зид. Така светата обител е станала добро място за убежище на различни революционери, минаващи през Стара планина, за да дирят съмишленици и да основават бунтовнически клубове.

През 60-те години на XIX в. в манастира живели около 30 монахини и макар че бил девически, често бил посещаван от революционните дейци като Васил Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и поп Харитон. Сега голяма част от земите около храма са раздадени и не са собственост на църквата. Въпреки това монахините разкриват, че най-голямата ценност е чудодейната икона на Богородица, която помага на хората да станат по-добри.

„Много хора идват в църквата само за да запалят свещ, без да искат нещо конкретно от Богородица. На излизане често споделят, че са успели да открият това, което търсят само след няколко минути, прекарани в молитва“, обобщава една от служителките в Арбанашкия манастир.
Статията е от сайта: http://chudesa.net/ikona-na-bogorodica-izpalnyava-jelanoto/

Аязмото на Белащенския манастир!

Аязмото край Белащица излекувало част от Самуиловите ослепени войници

Аязмото на манастира „Св. Георги Победоносец” край Белащица е излекувало част от ослепените Самуилови бойци. Легендата разказва, че всъщност заради този чудотворен извор бил построен манастирът през 1020 г. на около километър от пловдивското с. Белащица, в полите на Родопа планина. Водата идвала чак от Беласица планина, за да облекчи болките на ослепените заселници – част от тях си измили с него очите и станало чудо – прогледнали.

Управителят на Филипополска област Никифор Ксифий поискал от император Василий Втори да му бъдат изпратени част от ослепените пленени български воини, за да ги използва за работници. Те създали свое поселище тук, което нарекли Беласица, постепенно променено от местния изговор в Белащица.

И днес тук могат да се чуят много истории на чудни изцеления. Дъщерята на един заклет комунист от с. Куклен сънувала, че само манастирският извор ще спаси окото й. Бащата загърбил атеизма си, започнал да й носи вода от него и обреченото зрение на девойката се възвърнало. Помощ тук намират и страдащи от неврози, психози, стрес, болни бъбреци. Но всеки получава според вярата си – казват монахините.

Манастирът „Св. Георги Победоносец” край Белащица днес е девически и в него живеят три монахини и две послушнички.
Статията е от сайта: http://chudesa.net/ayazmoto-krai-belastica-izlekuvalo-chast-ot-samuilovite-oslepeni-voinici/

събота, 24 юли 2010 г.

Из "Холографската Вселена", Извънтелесни преживявания!

Из "Холографската Вселена", Извънтелесни преживявания

Времето не е единственото нещо, което е илюзорно в една холографска вселена. Пространството също трябва да бъде разглеждано като продукт на нашия начин на възприемане. Това е още по-трудно за разбиране от идеята, че времето е мисловно построение, защото, когато започнем с опитите да си изградим представа за „безпространственост", няма лесни аналогии, няма образи на амебовидни вселени или кристализиращи бъднини, на които да се опрем. Ние сме така привикнали да мислим от гледна точка на пространството като някакъв абсолют, че за нас е трудно дори да започнем да си представяме, че би било възможно да съществуваме в някаква сфера, в която не съществува пространство. Въпреки това има данни, че в края на краищата ние не сме по-обвързани от пространството, отколкото от времето.

Един силен показател, че това е така, може да бъде открит във феномена на извънтелесните пътешествия, преживяванията, в които съзнанието на индивида изглежда се откъсва от физическото тяло и пътешества до някакво друго място. За извънтелесните преживявания, или съкратено ИТП, има много съобщения в цялата човешка история от хора от всички обществени слоеве. Олдъс Хъксли, Гьоте, Д. Х. Лоурънс, Август Стриндберг и Джек Лондон са съобщавали за ИТП. Те са били известни на египтяните, североамериканските индианци, китайците, гръцките философи, средновековните алхимици, племената от Океания, индийците, евреите и мюсюлманите. В едно съпоставително културално изследване на 44 не-западни общества, Дийн Шийлс открива, че само в три от тях не се срещат вярвания в ИТП. В друго сходно изследване антропологът Ерика Бургиньон оглежда 488 световни общества, или приблизително 57% от всички познати общества, и открива, че 437 от тях, или 89%, имат поне някаква традиция относно ИТП.

Изследванията показват, че дори днес ИТП са все още широко разпространени. Покойният д-р Робърт Крукал, геолог в университета на Абърдийн и любител парапсихолог, разследва толкова много случаи, че те му стигат да напълни девет книги по темата.

През 60-те години на XX в. Селия Грийн, директорът на Института за психофизически изследвания в Оксфорд, анкетира 115 студенти в Саутхемптънския университет и открива, че 19% от тях признават, че са имали ИТП. Когато 380 оксфордски студенти били запитани по същия начин, 34% отговорили положително.

В едно проучване на 902 възрастни Харалдсон открива, че 8% са преживявали напускане на тялото поне веднъж в живота си. В изследване от 1980 г., проведено от д-р Харви Ъруин от университета на Ню Инглънд в Австралия открива, че 20% от 177 студенти са преживявали ИТП. Когато се усреднят, тези числа показват, че приблизително един на всеки пет души ще има ИТП в някакъв момент от своя живот. Други изследвания показват, че разпространеността е може би по-близка до един на десет, но фактът остава: ИТП са далеч по-обичайни, отколкото повече хора осъзнават.

Типичното ИТП е обикновено спонтанно и се случва по време на сън, медитация, анестезия, болест и в случаи на травматична болка (макар че може да стане и при други обстоятелства). Внезапно човек изпитва яркото усещане, че съзнанието му се е отделило от тялото. Често той открива, че се рее над тялото си и може да пътешества или да лети до други места. Как се чувства човек, когато се усети свободен от физическото и гледа ококорен тялото си отгоре? През 1980 г. при изследване на 339 случая на пътешествия извън тялото д-р Глен Габард от фондацията „Менинджър" в Топека, д-р Стюарт Туемлоу от Медицинския център за ветераните от администрацията в Топека и д-р фаулър Джонс от медицинския център на Канзаския университет откриват, че огромен процент (85%) от тях описват преживяването като приятно и над половината от тях казват, че то е било радостно.

Аз познавам това чувство. Имах спонтанно ИТП като тийнейджър, а след като се съвзех от шока да се окажа реещ се над тялото си и да се гледам втренчено как спя върху пода, аз имах едно неописуемо развеселяващо и въодушевяващо време, през което летях през стени и се реех над върховете на дърветата. По време на моето безтелесно пътешествие аз дори се натъкнах на една книга, която наша съседка беше взела от библиотеката и после загубила. На другия ден й казах къде се намира книгата. Това преживяване съм описал подробно в книгата си Отвъд кванта.

Не е маловажно, че Габард, Туемлоу и Джонс изследват и психологическия профил на преживелите ИТП и откриват, че те са психически нормални и са като цяло извънредно добре социално адаптирани. През 1980 г. на среща на Американската психиатрична асоциация те представят техните заключения и казват на своите колеги, че ще е по-добре от терапевтична гледна точка да уверяват пациентите си, че ИТП са обичайни случки, отколкото да прилагат спрямо тях психиатрично лечение. Те дори подсказват на своите пациенти, че ще получат по-голямо облекчение, ако си поговорят с някой йогин, а не с психиатър!

Подобни факти, без значение на статистиката, са също толкова убедителни, колкото и реалните разказвания за такива преживявания. Например Кимбърли Кларк, социален работник в една болница в Сиатъл, щата Вашингтон, не вземала ИТП на сериозно, докато случайно не срещнала една пациентка на име Марая, която имала проблеми с коронарните артерии. Няколко дни след като е приета в болницата, Марая преживява т. нар. внезапна смърт и бързо се връща към живот. Кларк я посещава по-късно този следобед, като очаква да я намери разтревожена от факта, че сърцето й е спряло. И наистина е така, Марая е развълнувана, но не по очакваната причина.

Марая разказва на Кларк, че тя е преживяла нещо много странно. След като сърцето й спира, тя неочаквано се оказва на тавана, откъдето наблюдава лекарите и сестрите, които работят върху нея. След това нещо над прохода към реанимацията отвлича вниманието й и щом тя „си помислила", че е там, тя вече била там. След това Марая „си помислила за своя път" до третия етаж на сградата и се оказала „лице срещу връзка за обувки" с една маратонка. Тя била стара и Марая забелязала, че мястото при кутрето е износено и има дупка. Забелязва и някои други детайли, например, че връзката е пъхната под петата. След като Марая завършва своя разказ, тя помолила Кларк да отиде до това място и да види дали има маратонка, така че тя да може да разбере дали нейното преживяване е било реално, или не.

Скептична, но заинтригувана, Кларк излиза и оглежда перваза, но не вижда нищо. Тя отива на третия етаж и започва да влиза в стаите на пациентите, като гледа през прозорците толкова отблизо, че залепя лице до стъклото, за да разгледа целия перваз. Накрая открива една стая, в която, като притиска лице до стъклото и оглежда, намира маратонката. Все още, от позицията, от която я наблюдава, тя не може да каже дали маратонката е износена при кутрето, както и дали другите детайли, които Марая описва, са точни. След като успява да вземе маратонката, тя потвърждава различните наблюдения на Марая. „Единственият начин, по който тя би могла да я види от такава перспектива, е, ако тя се е реела точно отвън и то много близо до маратонката - казва Кларк, която след това вече започва да вярва в ИТП. - За мен това беше много конкретно доказателство."

Преживяването на ИТП по време на внезапна смърт е относително обичайно, толкова обичайно, че Майкъл Б. Сейбом, кардиолог и професор по медицина в университета Еймори и щатен лекар в медицинския център за ветераните от администрацията в Атланта, се уморил да слуша от своите пациенти разкази за такива „фантазии" и решил да се справи с този проблем веднъж завинаги. Сейбом подбира две групи пациенти, едната съставена от 32 сърдечно болни, които съобщават за ИТП по време на внезапна смърт, и друга от 25 пациенти, които не са преживявали ИТП. След това той разпитва пациентите, като кара преживелите ИТП да опишат тяхното съживяване така, както са го наблюдавали от своето извънтелесно състояние, и моли непреживелите да опишат какво те си представят, че трябва да се е случило по време на тяхното съживяване.

От непреживелите 20 допускат големи грешки, когато описват съживяването си, 3 дават правилни, но общи описания и 2 нямат изобщо никаква представа какво се е случило. Сред преживелите 26 дават правилни, но общи описания, 6 дават твърде подробни и точни описания на тяхното собствено съживяване, и 1 дава много подробно описание, толкова точно, че Сейбом бил смаян. Резултатите го подтикват да се задълбочи в този феномен и, подобно на Кларк, той става убеден привърженик и изнася множество лекции по темата. Изглежда „няма правдоподобно обяснение за точността на тези наблюдения при използване на обичайните физически сетива - казва той. - Хипотезата за излизане извън тялото изглежда отговаря най-добре на наличните данни".

Макар ИТП при такива пациенти да са спонтанни, някои хора са овладели способността достатъчно добре, за да напускат тялото си по своя воля. Един от най-известните сред тях е бившият продуцент и директор на радио-телевизионни програми Робърт Монро. Когато Монро преживява първото си ИТП в края на 50-те години на XX в., той си помислил, че нещо се е побъркал и незабавно потърсил медицинско лечение. Лекарите, с които той се консултира, не намират нищо, но той продължава да има странни преживявания и да бъде много объркан и смутен от тях. Накрая, след като научил от един приятел психолог, че индийските йоги винаги са говорели за напускането на тялото, той започва да приема своя неканен талант. „Имах две възможности - спомня си Монро. - Едната беше да карам на успокоителни през остатъка от живота си, а другата - да науча нещо повече за това състояние, така че да мога да го контролирам."

От този ден нататък Монро започва да води дневник на своите преживявания, в който грижливо документира всичко, което е научил за своето извънтелесно състояние. Той открива, че може да преминава през твърди обекти и да пътува на големи разстояния за едно премигване на окото, просто като „си помисли", че е там. Открива, че другите хора рядко забелязват присъствието му, макар че приятелите му, които той посещава в това „второ състояние" бързо стават вярващи, когато той точно описва тяхното облекло и дейност по времето на неговото извънтелесно посещение. Открива също, че не е сам в своите търсения и от време на време се сблъсква с други безплътни пътешественици. Монро представя каталог на преживяванията си в две увлекателни книги - Пътешествия извън тялото и Далечни пътешествия.

ИТП са документирани и в лабораторни условия. В един експеримент парапсихологът Чарлз Тарт се убеждава, че една опитна и умела пътешественичка, която той идентифицира само като Мис 2, може да определи точно петцифрен номер, написан върху лист хартия, който тя би могла да достигне само ако пътешества в извънтелесно състояние. В една серия от експерименти, проведени от Американското общество за пси-изследвания в Ню Йорк, Карлис Оузис и психологът Джанет Лий Мичъл откриват неколцина надарени участници, които могат да „долитат" от различни места из страната и коректно да описват широк набор от целеви образи, включително предмети, сложени върху маса, цветни геометрични фигури, поставени върху свободно плаваща близо до тавана полица, както и оптични илюзии, които могат да бъдат видени само когато един наблюдател гледа през малко прозорче в специален уред. Д-р Робърт Морис, директорът по изследванията във фондацията за пси-изследвания в Дъръм, щата Северна Каролина, дори е използвал животни, за да засича извънтелесни посещения. В един от експериментите Морис например открива, че едно котенце, чийто стопанин бил талантливият извънтелесен пътешественик Кейт Харари, спира да мяучи и започва да мърка, винаги когато Харари невидимо присъства.

Из "Холографската Вселена",
Майкъл Толбот,

Може да изтеглите в електронен вид книгата "Холографска Вселена" оттук: http://www.mystics.eu/mistika-taini/81-holografskata-vselena-izvantelesni-prejiviavania-michael-talbot.html

Водата има памет, послания на водата!

Учените установиха невероятния факт, че водата притежава памет. От най-древни времена човечеството е приписвало изумителни свойства на водата. Но едва в последно време се подхожда научно към тях. Редица учени от САЩ, Русия, Япония и България изследват свойствата на водата. Първите изследвания, свързани с “паметта” на водата, са извършени от Дерягин и Чураев през 1971 г.

Японският изследовател Масару Емото от години експериментира с вода, изложена на музика, на изговорено слово, на фотографии, на мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд.

В Научноизследователския център по медицинска биофизика (НИЦМБ) в София екип от учени от години изследва уникалните свойства на водата. Центърът е създаден през 1996 година и се занимава с проучване на промените в структурата на водата в резултат на взаимодействиe с лекарства, билки и хомеопатични разтвори. Учените от НИЦМБ доказват очакваните биологични и медицински ефекти в резултат на промените в структурата на водата, за което получават и няколко престижни награди.
Биофизикът и ръководител на НИЦМБ Игнат Игнатов разказва за постигнатите резултати:

" Въпросът за “паметта” на водата е изключително интересен. Едва ли без това нейно свойство може да се обясни зараждането на живата материя- казва Игнатов- доказано е, че водата има огромен потенциал на запаметяване. Тя има необикновени физични и химични свойства. Резултатите от експерименти проведени в много държави показват, че водата възприема и запаметява всяко въздействие, което става около нея. Азбуката на водата е молекулярна структура и знаейки нейната азбука ние можем да четем посланията и. Тя може да бъде "активирана" и да носи информация за живота.

Изключително "активна" е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра на водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също растат бързо от тази вода. Размразената вода има стимулиращ ефект и се използва с успех при възстановяване на болни след операции", обяснява Игнатов.

Кристалната структура на водата се състои от кластери (голяма група молекули). Обидни думи, подобни на "глупак", унищожават кластерите, твърди японският изследовател Масару Емото. Негативните фрази и думи формират или големи кластери, или въобще не се създават такива, а положителните, красиви думи и фрази създават малки, свързани кластери. По-малките кластери вода по-дълго съхраняват информация.

Достатъчно е водата да се докосне до веществото и да разбере свойствата му. Тя записва всичко което чува, вижда и усеща. Тя реагира като нервна система. Емоциите на човека-положителни и отрицателни-въздействат най-силно на водата, категоричен е Емото.

Японският учен провел експеримент, залепвайки два надписа на една бутилка с вода - на единия "благодаря", а на другия "ти си глупак". Водата образувала красиви кристали, което показва, че "благодаря" е по-силно от "ти си глупак". По-този начин Емото доказва, че добрите думи са по-силни от лошите. Любовта повишава енергетиката на водата и я стабилизира, а агресията е понижава. Целта на експеримента е да се намери думата която най- добре пречиства водата и се оказва, че това не е една дума а съчетание от две думи "Любов" и "Благодарност".

Според д-р Емото всичко съществуващо има вибрация, написаните думи - също. Ако напишем думата "Любов", то надписа ще създава вибрация на любов. Водата може да поеме тези вибрации. Красивите думи имат красиви, ясни вибрации, а отрицателните думи създават уродливи, несвързани колебания, които не формират групи.

Японският учен смята, че под влияние на мислите водата се изменя мигновено. Ако човек се обръща с добри мисли към водата, благославя я, казва й "благодаря", качествата и се подобряват и тя има положително въздействие върху човека.

Във всяка от световните религии водата се приема като средство за пречистване. При изследване на светена вода се вижда, че молекулата й има красива, правилна форма на шестоъгълна звезда а тази, взета от чешмата, е с хаотична неправилна форма. Съвременната наука показва, че освен символично значение светената вода има и благотворно енерго-информоционно въздействие върху състоянието на човека.
Хомеопатията използва именно свойството на водата да "помни" енергийно-информационни послания. Когато попаднат в досег с човека, те му предават информация с която са заредени.

Д-р Емото вярва, че водата отразява съзнанието на човечеството и може "да се замърсява духовно". Тя попива цялата злоба, завист и стрес, и когато попадне в организма ни, е почти мъртва. Информационния боклук отравя водата, натрупвайки се в нейната памет. Това може да накара водата да "полудее".

Едно от уникалните й свойства обаче е, че тя може да се пречиства. Когато се изпарява, водата се отърсва от боклука, натрупан в нея и си връща началната структура, т.е. програмата на живота.
Може да изтеглите книгата на Български - Послания на водата на Масуро Емото оттук: http://www.mystics.eu/mistika-taini/77-vodata-ima-pamet-masaru-emoto-poslania-na-vodata.html