Безплатно лечение?
Трябва ли лечителят да взема пари? Това е един въпрос, колкото и странен, но по който се дискутира напоследък, особено когато става дума за нетрадиционно (езотерично) лечение. Много често срещам следната спекулация. Лечителят А взима пари за лечение – значи е “лош”, а лечителят Б не взима пари – значи е "добър".
Елементарното заключение от подобно разсъждение е, че парите са “лоши”, защото те определят качеството на лечителя. Няма нищо по-глупаво от това да придаваме на един неодушевен предмет качества, присъщи на нас, хората. Парите са като чук – можеш да го използваш, за да заковеш счупения стол или за да убиеш някого. Но какво ще направиш – зависи от теб, не от чука.
Следователно качеството на лечителя не се определя от това дали взема пари или не, а от факта за какво ще употреби след това тези пари (чука). Ако ги употреби за повишаване на своята квалификация, подобряване условията за пациентите, за собствената и на семейството си издръжка – какво по-добро от това? За съжаление ние най-често не знаем за какво се употребяват парите, които даваме за нашето лечение или за каквато и да била друга услуга или стока. Поради това трудно можем да използваме този критерий за оценка.
Сега за тези, които не вземат пари. Това на пръв поглед е добре за пациентите, но една мъдра поговорка гласи “Сиренето е безплатно само в капана за мишки”. Така и тези, които не вземат пари, всъщност искат от нас нещо друго – нашето внимание, нашата енергия (да не забравяме, че енергията има много измерения). Те желаят да бъдат забелязани, да бъдат славословени, да бъдат обожествявани, да ни направят зависими от тяхната “целебна” сила. Мнозина наивни пациенти попадат в този капан и така вместо получатели, стават донори на енергия.
Има и друг тип лечители, които взимат пари за лечението, но и те правят зависим от тяхното “лечение”. Такава е всъщност традиционната медицина, в която хем си плащаш, хем ставаш зависим от медикаментите. Но така е не само в традиционната медицина…
ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ лекува независимо от факта, дали получава пари за лечението или не. Самият той е в идеално здраве и води природосъобразен начин на живот. Причината, която го мотивира да лекува е изцелението на пациента, а не неговата благодарност (под формата на пари, услуги, в миналото – храна, дрехи, подслон и др.)
Той обръща внимание преди всичко на духовните причини за заболяванията и разкривайки ги пред пациента се стреми да отстрани първопричината за болестта. Пациентът е активен фактор в процеса на лечение. Той трябва да осъзнае какво в неговото поведение (мисли, чувства, постъпки, начин на хранене и т.н) е предизвикало проблема. Чак след това лечителя използва своята дарба, ако се налага да даде начален тласък на изцелителния процес.
И най-вече той не прави пациента зависим от собствените си способности, напротив – стремежът му е да го направи независим, като активира себеизцелителните сили у лекувания.
Лечителят е длъжен да приеме благодарността на пациента изразена в пари (или по друг начин) и няма право да отказва помощ, ако последният е във финансова несъстоятелност да плати за лечението. Ако не постъпва така лечителя ще подпуши в първия случай потока на Целебната енергия (източник на която е БОГ) към пациента, а във втория случай - към себе си. Когато приема пари за лечението, той осъществява правилен енергиен обмен между себе си, пациента и Бога и така прави възможен процеса на изцеление.
Ако болният бъде освободен от страданията си, без да заплати по никакъв начин (освен при невъзможност), и без да промени към по-добро начина си на живот (т.е без да осъзнае какво в него е предизвикало заболяването), лечителя поема върху себе си част от кармата на пациента. Което в повечето случаи е излишно (и се посреща с неблагодарност). Излишно е, защото това е направил вече Христос, когато е поел върху себе си греховете на света. Затова и обръщането към Него, едновременно с покаянието (промяната в начина на живот), може да излекува човека от всички болести. Но без да бъде гаранция, че няма да се разболее отново, ако по един или друг начин наруши вселенските закони.
Бог е създал болестите като универсален регулатор на неразумното ни поведение. Не здравето, а болестта е най-голямото богатство, защото тя ни дава сигнал кога грешим и ни дава възможност да изправим навреме погрешката си. Както рецепторите за болка ни предупреждават, когато се допрем до огъня и без тях ще ни изгори ръката, така и болестите ни предупреждават, когато се отклоним от Пътя, без тях ще ни изгори Душата.
Проблемът е обаче, че хората на настоящия етап не се стремят към изцеление, т.е. не желаят да полагат усилия да бъдат здрави, а искат бързодействащо хапче, което да отстрани като с магическа пръчка симптомите на заболяванията. Това хапче напоследък се предлага под формата на различни видове енергия, която в краткосрочен план заглажда проблема, като всъщност го прехвърля напред във времето или върху друг орган.
Затова засега българите са склонни да плащат големи суми за хапчета и (макар и по-рядко) за енергия, а на истинските лечители (колкото и малко да са те) гледат с недобро око и казват: “Те вземат пари. И за какво!? Само ми говорят разни врели некипели – да се храня здравословно, да дишам чист въздух, да не мисля лошо за хората…”
Кирил Стойчев
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/cure.htm
сряда, 18 август 2010 г.
Стъпки за постигане на психо-духовна трансформация
Стъпки за постигане на психо-духовна трансформация
Райна Захариева
Кризата, в която живеем през последните години, е криза на пластовете, които определят живота ни – духовен, политически, интелектуален, социален, морален, културен, икономически. Решението на кризата поставя на изпитание приоритетите и ценностите на всеки индивид и означава да се направи избор на парадигмата на живота: “Да оцелееш?” или “Да бъдеш?”. И как да се постигне всичко това.
Ако отговорът се потърси в натрупания опит от древността и по - конкретно в ученията на духовните учители от всички епохи – Христос, Буда, Мохамед, св. Иван Рилски, св. Серафим Сарофски, Петър Дънов и др. – се установява, че всички те са единодушни в твърдението, че преследването само на материални цели не може да донесе удовлетворение, щастие и вътрешен мир. В мистичната литература съществува общо съгласие, че успешното лечение на екзистенционалните болести е да се обърнем навътре към самите себе си, да потърсим отговор в собствената си психика и да претърпим дълбока психо-духовна трансформация.
Важна предпоставка за успешното житейско оцеляване е общата интелигентност, т.е. способността за учене, запаметяване, мислене, разсъждаване и адекватен отговор на материалната среда. В последните години се подчертава и значението на емоционалната интелигентност, т.е. способността за адекватно реагиране на заобикалящата ни човешка среда и умело справяне с междуличностните отношения. (Goleman, 1996)
Не по-малко е значението на духовната интелигентност, т.е. способността да се живее такъв живот, който отразява философското и метафизическо разбиране на реалността и не противоречи на истинския “Аз”. Постигането и обаче поставя въпросите за природата, същността и необходимостта от психо-духовна трансформация, необходима за постигането на тази форма на интелигентност, посоката на промените и средствата, които могат да подпомогнат това развитие. Отговор на тези въпроси дават всички духовни школи. Според тибетския будизъм същността на Пътя е в преодоляването на трите отрови на човечеството: невежеството спрямо нашата човешка и социална природа; гнева и агресията; желанието и сластта, които водят до привързаност.
Качеството на настоящия живот, който живеем и способността да се справяме с предизвикателствата на оцеляването и съществуването ни, зависят напълно от степента на развитие на способностите, които спомагат за намаляване, елиминиране или трансформиране на тези сили.
Трансперсоналната мъдрост срещу невежеството
През последните години много автори посочват, че съществен фактор в развитието на глобалната криза е Нютоново-картезианската парадигма и монистичния материализъм, които доминират в западната наука през последните триста години. Този начин на мислене включва рязката дихотомия (добро-лошо; бяло-черно) между разума и природата и представя Вселената като гигантска, напълно детерминистична супермашина, ръководена от законите на механиката. Издигането на материята като най-важна проява на принципите на Космоса води до разбирането за редуциране на живота, съзнанието и интелигентността като случайни странични продукти. В този контекст хората просто изглеждат като силно развити животни. (Гроф, 2000)
Съществуват убедителни доказателства за разбирането на Космоса, Природата и човешките същества, които дават емпирично потвърждение на концепциите, формулирани от пионерите на информационната теория и теорията на системите. Всичко това показва, че нашата планета и целият Космос представляват обединена и взаимно свързана мрежа, чиято интегрална част е всеки един от нас (Bateson, 1979; Capra, 1996).
Невежеството не е само отсъствие или липса на познание в обикновения смисъл на думата, а много по-дълбоко и фундаментално. Невежеството е погрешното разбиране и объркване по отношение на собствената ни природа и тази на реалността в която живеем. Единственото лекарство за този вид невежество е трансцеденталната мъдрост. Съзнанието не е продукт на физиологичните процеси в мозъка, а първичен атрибут на съществуването. Най-дълбоката природа на човечеството не е животинска, а божествена. Вселената е наситена със съзидателна интелигентност и съзнанието е неотделимо преплетено в нейната тъкан. Отъждествяването на човека с тялото – его е илюзия и истинската ни идентичност е целостта на съществуването. Това разбиране осигурява естествената основа за почитане на живота и на планетата като цяло сътрудничеството и дълбоко екологично съзнание.
Човешката склонност към агресия и гняв
Научните опити да обяснят човешката агресия с животинския ни произход са генерирани в различни теоретични понятия: образа на “голата маймуна” на Д. Морис (1967); идеята на Р. Ардри (1961) за “териториалния императив”, “триединния мозък” на Маклийн (1973); социобиологическите описания на Р. Доукинс (1976) интерпретират агресията от гледна точка на генетичните стратегии на “егоистичните гени”. А от гледна точка на психологичните теории на К, Лоренц, Николас Тинберген и др. поставят в основата на агресията за научаване на този тип поведение.
Всички теории, които внушават, че човешката склонност към насилие отразява животинския ни произход са неубедителни. Например, животните проявяват агресия само, когато са гладни, защитават територията си или се съревновават за секс.
Осъзнаването на факта, че природата на човешката агресия и мащаба на човешкото насилие - “злокачествената агресия” според Е. Фром, нямат паралели в животинското царство. Тя не може да се обясни адекватно и като резултат от филогенетическата еволюция, на основание на която са формулирани психодинамичните и психосоциалните теории, според които съществена част от агресията е заучена. (Долард и Милър, 1939)
Психодинамичните теории (личността се приема като динамична система) се опитват да обяснят специфичността на човешката агресия като реакция на фрустрация (неприятно чувство, което изпитва човек, когато някой възпрепятства постигането на важна за него цел), малтретиране и липса на любов в бебешка възраст и в детството.
Психеделичните изследвания (свързани с промяна на ниво на съзнание) през последните години и дълбините емпирични психотерапии са успели да помогнат да се обясни съществена част от човешката агресия. Те разкриват, че злокачествената агресия отразява истинската човешка природа, защото е свързана с несъзнаваната динамика, която ни отрежда по-дълбока идентичност за истинската човешка природа, която е по-скоро божествена, отколкото скотска.
Съвременните изследвания на съзнанието разкриват и други съществени корени на насилието и дълбоките зони на психиката, които лежат отвъд постнаталната биография и са свързани с травмата от биологическото раждане. Раждането като ситуацията, в която плодът, както и майката, изпитват болка; плодът е застрашен от задушаване и преживява в продължение на дълги часове несигурност и безпокойство до самия акт на биологичното раждане. Всички тези реално преживени състояния от плода генерират огромна тревожност и убийствена агресия, които остават в организма на родения индивид. Ролята на травмата при раждане като източник на насилие и себеразрушителна тенденция или обратно – ролята на любещо поведение и здрави междуличностни отношения, се потвърждава от различни клинични изследвания.
Изследванията на съзнанието разкриват наличието на съществени допълнителни източници на насилие в трансперсоналната сфера. Например, архетипните фигури на демони и яростни божества, сложни деструктивни митологични теми и спомени за физическо и сексуално малтретиране от минали животи.
К. Юнг е убеден, че архетиповете на колективното несъзнавано оказват мощно влияние не само върху поведението на индивидите, но и върху събитията в човешката история.
Теории за обясняване на неутолимата личност
Западните психолози свързват различни аспекти на алчността с либидните нагони, описани от З. Фройд. Психоаналитичното обяснение на неутолимата човешка потребност да постига, да притежава и да бъде повече от това, което е, приписва на алчността (и психическата сила, която я “подкрепя”) сублимацията на низшите инстикти. Това, което изглежда като постоянен импулс към още по-голямо усъвършенстване, лесно може да се разбере като резултат от инстинктивно изтласкване, на което се основава най-често човешката цивилизация. Изтласканият инстинкт никога не престава да се бори за пълно удовлетворяване, което би се състояло в повторението на първичното преживяване на удовлетворяването.
Биографично ориентираната психотерапия открива, че животът на много хора е неудовлетворен и непълноценен в междуличностните отношения. Например, проблемите с родителския авторитет могат да затвърдят поведение, което да доведе до специфични трудности при общуването с авторитетни и авторитарни индивиди. Проблемите с братята и сестрите водят до изкривяване на бъдещи отношения с равните по статус. Когато полето на съзнанието е силно повлияно от лежащия в основата спомен (от родилната травма) има неудовлетворение от настоящата ситуация. То може да се фокусира върху: външния вид, ресурсите и в материалните притежания, ниския социален статус, недостатъчно власт и слава и т.н. Подобно на плода, който е в родилния канал и очаква по-добра ситуация – да излезе, така и човек изпитва силна потребност да бъде в по-добра ситуация, която е някъде в бъдещето. Фантазията продължава да създава по-добри образи, които за да бъдат постигнати, трябва да се премине през “месомелачката” или “яростната конкуренция за осигуряване на прехраната”. По същество обаче това е стратегията на губещия, тъй като не дава удовлетворението, очаквано от живота.
Когато целта не е постигната неудовлетворението се приписва на неоценените корективни мерки. Ако целта е постигната, това не оказва влияние върху чувствата ни. И така резултатът е или заместване на старата цел с различна, или засилване на същия тип амбиции.
Обяснението на трансперсоналната психология за причините, които “създават” неутолимата алчност, се основава върху резултатите от съвременните изследвания на съзнанието и емпиричната психотерапия. Те установяват, че този стремеж е отвъд перинаталната област. И според концепцията на Кен Уилбър за проекта “Атман”, е трансперсонален по природа. Истинската човешка природа е божествена и макар че процесът на съзнанието ни отделя и отчуждава от нашия първоизточник, съзнанието за този факт никога не е напълно загубено. Най -дълбоката мотивираща сила в психиката на всички равнища на еволюцията на съзнанието е да се върнем към преживяването на нашата божественост.
Истинската трансцеденталност изисква унищожаване (смърт) на отделния Аз, умиране на изключителния субект, който е във вътрешния свят на човека, а не извън него. Персийският поет Руми го казва по невероятен начин:
“Всички надежди, желания, любов, привързаност, които хората хранят към различни неща – бащи, майки, приятели, рай, земя, палати, наука, произведения, храна, напитки, - светецът знае, че това са желания за Бог и че всички тези неща са було. Когато хората напуснат този свят и видят Бога без този воал, ще знаят, че всичко това е било було и прикритие, че обектът на тяхното желание в действителност е бил онова Едно Нещо.”
Нива на психо-духовната трансформация
През последните години у нас се публикуват много книги разказващи за персонално преживени стъпки към радикална личностна трансформация (Л. Хей, У. Дайър и др.); за личности, които са имали сериозно и системно вътрешно търсене (живота на Светите Отци, житието на Св. Иван Рилски, Св. Серафим Сарофски, Кронщад, Буда, Йогананда, Мохамед); за хора получили дарба като лечители (Л. Ковачева, П. Димков и др.), ясновидци (Ванга, Л. Антонова) енерготерапевти и екстрасенси (Л. Попова, В. Кочовска, Джуна и др.) и фундаментална положителна промяна на мисленето, редовна духовна практика и медитиране. Нивото на агресия при тези хора значително намалява, те са спокойни, чувстват се удобно със себе си и са по-толерантни към другите.
На всеки човек всекидневно се случват различни истории, т.е. той преминава през определени стъпки, които водят към едно или друго ниво на промяна. Преминаването от едно ниво в друго означава да се отработят определени качества и те да бъдат част от новата трансформираща се личност. За всяко едно от петте нива има различен брой стъпки:
*
Преживяване на психо-духовната смърт
*
Прераждане
*
Изработване на нова положителна съзнателната връзка с постнатални и перинатални спомени
*
Изместване на фокуса към настоящето, а не към миналото и бъдещето
*
Съществуването – “Да бъдеш!”
Важното в целия този процес е да не се поставят самоцелни планове. Резултатът от извървения път е свързване с трансперсоналната област на психиката ни. На практика това означава ново отношение и уважение на съществуването и почитане на целия живот. Развива се съзнание, че сме част от цялото и не може да причиним нищо на природата без едновременно с това да го причиним на себе си. Отделните различия между хората по пол, етнос, политически интереси, обществен статус, култура, морал, ценности се приемат. На света вече се гледа като на едно село. Явно, че това ново осъзнаване е пътят за оцеляване на цялото човечество.
Едно от най-ярките постижения на личната психо-духовна трансформация е появата на изключително голяма отговорност към поведението, морала, общуването и служенето към себе си и другите; дълбок хуманитарен и екологичен интерес към живота и Вселената; потребност за ангажиране в служба на значими общочовешки каузи.
Д-р Райна Захариева - психолог
преподавател в СУ “Св. Кл. Охридскки”-ДИУУ
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/psychology.htm
Райна Захариева
Кризата, в която живеем през последните години, е криза на пластовете, които определят живота ни – духовен, политически, интелектуален, социален, морален, културен, икономически. Решението на кризата поставя на изпитание приоритетите и ценностите на всеки индивид и означава да се направи избор на парадигмата на живота: “Да оцелееш?” или “Да бъдеш?”. И как да се постигне всичко това.
Ако отговорът се потърси в натрупания опит от древността и по - конкретно в ученията на духовните учители от всички епохи – Христос, Буда, Мохамед, св. Иван Рилски, св. Серафим Сарофски, Петър Дънов и др. – се установява, че всички те са единодушни в твърдението, че преследването само на материални цели не може да донесе удовлетворение, щастие и вътрешен мир. В мистичната литература съществува общо съгласие, че успешното лечение на екзистенционалните болести е да се обърнем навътре към самите себе си, да потърсим отговор в собствената си психика и да претърпим дълбока психо-духовна трансформация.
Важна предпоставка за успешното житейско оцеляване е общата интелигентност, т.е. способността за учене, запаметяване, мислене, разсъждаване и адекватен отговор на материалната среда. В последните години се подчертава и значението на емоционалната интелигентност, т.е. способността за адекватно реагиране на заобикалящата ни човешка среда и умело справяне с междуличностните отношения. (Goleman, 1996)
Не по-малко е значението на духовната интелигентност, т.е. способността да се живее такъв живот, който отразява философското и метафизическо разбиране на реалността и не противоречи на истинския “Аз”. Постигането и обаче поставя въпросите за природата, същността и необходимостта от психо-духовна трансформация, необходима за постигането на тази форма на интелигентност, посоката на промените и средствата, които могат да подпомогнат това развитие. Отговор на тези въпроси дават всички духовни школи. Според тибетския будизъм същността на Пътя е в преодоляването на трите отрови на човечеството: невежеството спрямо нашата човешка и социална природа; гнева и агресията; желанието и сластта, които водят до привързаност.
Качеството на настоящия живот, който живеем и способността да се справяме с предизвикателствата на оцеляването и съществуването ни, зависят напълно от степента на развитие на способностите, които спомагат за намаляване, елиминиране или трансформиране на тези сили.
Трансперсоналната мъдрост срещу невежеството
През последните години много автори посочват, че съществен фактор в развитието на глобалната криза е Нютоново-картезианската парадигма и монистичния материализъм, които доминират в западната наука през последните триста години. Този начин на мислене включва рязката дихотомия (добро-лошо; бяло-черно) между разума и природата и представя Вселената като гигантска, напълно детерминистична супермашина, ръководена от законите на механиката. Издигането на материята като най-важна проява на принципите на Космоса води до разбирането за редуциране на живота, съзнанието и интелигентността като случайни странични продукти. В този контекст хората просто изглеждат като силно развити животни. (Гроф, 2000)
Съществуват убедителни доказателства за разбирането на Космоса, Природата и човешките същества, които дават емпирично потвърждение на концепциите, формулирани от пионерите на информационната теория и теорията на системите. Всичко това показва, че нашата планета и целият Космос представляват обединена и взаимно свързана мрежа, чиято интегрална част е всеки един от нас (Bateson, 1979; Capra, 1996).
Невежеството не е само отсъствие или липса на познание в обикновения смисъл на думата, а много по-дълбоко и фундаментално. Невежеството е погрешното разбиране и объркване по отношение на собствената ни природа и тази на реалността в която живеем. Единственото лекарство за този вид невежество е трансцеденталната мъдрост. Съзнанието не е продукт на физиологичните процеси в мозъка, а първичен атрибут на съществуването. Най-дълбоката природа на човечеството не е животинска, а божествена. Вселената е наситена със съзидателна интелигентност и съзнанието е неотделимо преплетено в нейната тъкан. Отъждествяването на човека с тялото – его е илюзия и истинската ни идентичност е целостта на съществуването. Това разбиране осигурява естествената основа за почитане на живота и на планетата като цяло сътрудничеството и дълбоко екологично съзнание.
Човешката склонност към агресия и гняв
Научните опити да обяснят човешката агресия с животинския ни произход са генерирани в различни теоретични понятия: образа на “голата маймуна” на Д. Морис (1967); идеята на Р. Ардри (1961) за “териториалния императив”, “триединния мозък” на Маклийн (1973); социобиологическите описания на Р. Доукинс (1976) интерпретират агресията от гледна точка на генетичните стратегии на “егоистичните гени”. А от гледна точка на психологичните теории на К, Лоренц, Николас Тинберген и др. поставят в основата на агресията за научаване на този тип поведение.
Всички теории, които внушават, че човешката склонност към насилие отразява животинския ни произход са неубедителни. Например, животните проявяват агресия само, когато са гладни, защитават територията си или се съревновават за секс.
Осъзнаването на факта, че природата на човешката агресия и мащаба на човешкото насилие - “злокачествената агресия” според Е. Фром, нямат паралели в животинското царство. Тя не може да се обясни адекватно и като резултат от филогенетическата еволюция, на основание на която са формулирани психодинамичните и психосоциалните теории, според които съществена част от агресията е заучена. (Долард и Милър, 1939)
Психодинамичните теории (личността се приема като динамична система) се опитват да обяснят специфичността на човешката агресия като реакция на фрустрация (неприятно чувство, което изпитва човек, когато някой възпрепятства постигането на важна за него цел), малтретиране и липса на любов в бебешка възраст и в детството.
Психеделичните изследвания (свързани с промяна на ниво на съзнание) през последните години и дълбините емпирични психотерапии са успели да помогнат да се обясни съществена част от човешката агресия. Те разкриват, че злокачествената агресия отразява истинската човешка природа, защото е свързана с несъзнаваната динамика, която ни отрежда по-дълбока идентичност за истинската човешка природа, която е по-скоро божествена, отколкото скотска.
Съвременните изследвания на съзнанието разкриват и други съществени корени на насилието и дълбоките зони на психиката, които лежат отвъд постнаталната биография и са свързани с травмата от биологическото раждане. Раждането като ситуацията, в която плодът, както и майката, изпитват болка; плодът е застрашен от задушаване и преживява в продължение на дълги часове несигурност и безпокойство до самия акт на биологичното раждане. Всички тези реално преживени състояния от плода генерират огромна тревожност и убийствена агресия, които остават в организма на родения индивид. Ролята на травмата при раждане като източник на насилие и себеразрушителна тенденция или обратно – ролята на любещо поведение и здрави междуличностни отношения, се потвърждава от различни клинични изследвания.
Изследванията на съзнанието разкриват наличието на съществени допълнителни източници на насилие в трансперсоналната сфера. Например, архетипните фигури на демони и яростни божества, сложни деструктивни митологични теми и спомени за физическо и сексуално малтретиране от минали животи.
К. Юнг е убеден, че архетиповете на колективното несъзнавано оказват мощно влияние не само върху поведението на индивидите, но и върху събитията в човешката история.
Теории за обясняване на неутолимата личност
Западните психолози свързват различни аспекти на алчността с либидните нагони, описани от З. Фройд. Психоаналитичното обяснение на неутолимата човешка потребност да постига, да притежава и да бъде повече от това, което е, приписва на алчността (и психическата сила, която я “подкрепя”) сублимацията на низшите инстикти. Това, което изглежда като постоянен импулс към още по-голямо усъвършенстване, лесно може да се разбере като резултат от инстинктивно изтласкване, на което се основава най-често човешката цивилизация. Изтласканият инстинкт никога не престава да се бори за пълно удовлетворяване, което би се състояло в повторението на първичното преживяване на удовлетворяването.
Биографично ориентираната психотерапия открива, че животът на много хора е неудовлетворен и непълноценен в междуличностните отношения. Например, проблемите с родителския авторитет могат да затвърдят поведение, което да доведе до специфични трудности при общуването с авторитетни и авторитарни индивиди. Проблемите с братята и сестрите водят до изкривяване на бъдещи отношения с равните по статус. Когато полето на съзнанието е силно повлияно от лежащия в основата спомен (от родилната травма) има неудовлетворение от настоящата ситуация. То може да се фокусира върху: външния вид, ресурсите и в материалните притежания, ниския социален статус, недостатъчно власт и слава и т.н. Подобно на плода, който е в родилния канал и очаква по-добра ситуация – да излезе, така и човек изпитва силна потребност да бъде в по-добра ситуация, която е някъде в бъдещето. Фантазията продължава да създава по-добри образи, които за да бъдат постигнати, трябва да се премине през “месомелачката” или “яростната конкуренция за осигуряване на прехраната”. По същество обаче това е стратегията на губещия, тъй като не дава удовлетворението, очаквано от живота.
Когато целта не е постигната неудовлетворението се приписва на неоценените корективни мерки. Ако целта е постигната, това не оказва влияние върху чувствата ни. И така резултатът е или заместване на старата цел с различна, или засилване на същия тип амбиции.
Обяснението на трансперсоналната психология за причините, които “създават” неутолимата алчност, се основава върху резултатите от съвременните изследвания на съзнанието и емпиричната психотерапия. Те установяват, че този стремеж е отвъд перинаталната област. И според концепцията на Кен Уилбър за проекта “Атман”, е трансперсонален по природа. Истинската човешка природа е божествена и макар че процесът на съзнанието ни отделя и отчуждава от нашия първоизточник, съзнанието за този факт никога не е напълно загубено. Най -дълбоката мотивираща сила в психиката на всички равнища на еволюцията на съзнанието е да се върнем към преживяването на нашата божественост.
Истинската трансцеденталност изисква унищожаване (смърт) на отделния Аз, умиране на изключителния субект, който е във вътрешния свят на човека, а не извън него. Персийският поет Руми го казва по невероятен начин:
“Всички надежди, желания, любов, привързаност, които хората хранят към различни неща – бащи, майки, приятели, рай, земя, палати, наука, произведения, храна, напитки, - светецът знае, че това са желания за Бог и че всички тези неща са було. Когато хората напуснат този свят и видят Бога без този воал, ще знаят, че всичко това е било було и прикритие, че обектът на тяхното желание в действителност е бил онова Едно Нещо.”
Нива на психо-духовната трансформация
През последните години у нас се публикуват много книги разказващи за персонално преживени стъпки към радикална личностна трансформация (Л. Хей, У. Дайър и др.); за личности, които са имали сериозно и системно вътрешно търсене (живота на Светите Отци, житието на Св. Иван Рилски, Св. Серафим Сарофски, Кронщад, Буда, Йогананда, Мохамед); за хора получили дарба като лечители (Л. Ковачева, П. Димков и др.), ясновидци (Ванга, Л. Антонова) енерготерапевти и екстрасенси (Л. Попова, В. Кочовска, Джуна и др.) и фундаментална положителна промяна на мисленето, редовна духовна практика и медитиране. Нивото на агресия при тези хора значително намалява, те са спокойни, чувстват се удобно със себе си и са по-толерантни към другите.
На всеки човек всекидневно се случват различни истории, т.е. той преминава през определени стъпки, които водят към едно или друго ниво на промяна. Преминаването от едно ниво в друго означава да се отработят определени качества и те да бъдат част от новата трансформираща се личност. За всяко едно от петте нива има различен брой стъпки:
*
Преживяване на психо-духовната смърт
*
Прераждане
*
Изработване на нова положителна съзнателната връзка с постнатални и перинатални спомени
*
Изместване на фокуса към настоящето, а не към миналото и бъдещето
*
Съществуването – “Да бъдеш!”
Важното в целия този процес е да не се поставят самоцелни планове. Резултатът от извървения път е свързване с трансперсоналната област на психиката ни. На практика това означава ново отношение и уважение на съществуването и почитане на целия живот. Развива се съзнание, че сме част от цялото и не може да причиним нищо на природата без едновременно с това да го причиним на себе си. Отделните различия между хората по пол, етнос, политически интереси, обществен статус, култура, морал, ценности се приемат. На света вече се гледа като на едно село. Явно, че това ново осъзнаване е пътят за оцеляване на цялото човечество.
Едно от най-ярките постижения на личната психо-духовна трансформация е появата на изключително голяма отговорност към поведението, морала, общуването и служенето към себе си и другите; дълбок хуманитарен и екологичен интерес към живота и Вселената; потребност за ангажиране в служба на значими общочовешки каузи.
Д-р Райна Захариева - психолог
преподавател в СУ “Св. Кл. Охридскки”-ДИУУ
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/psychology.htm
Езотерика и психология!
СЯНКАТА
Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс - злото, и да се стремим към другия полюс - доброто /според представите за добро и зло, които имаме/. Те се формират у нас под влияние на философските и моралните възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата и др. И всеки път, когато вследствие на това възпитание, си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин)", то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото), която веднага отричаме “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. За да се създаде контраст, в съзнанието възниква и идеята "Другите са лоши, неграмотни, лъжци … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм … ”, например "Аз съм християнин", създава две квалификации - положителна и отрицателна - “Добре е да бъда християнин, следователно е лошо да съм мюсюлманин (будист, кришнар, и т.н)”. Втората квалификация обаче е вече осъждане, в съзнанието си ние вече сме разделили хората на добри и лоши според вярата им. По този повод Христос казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас, вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите.
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки, отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат, се превръщат в точни техни копия. Бедните по всякакъв начин осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция, осъждат управляващите, но вземат ли властта, постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страхът (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”
Как можем да се справим със СЯНКАТА?
Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността.
Второ – като не осъждаме и не слагаме етикети на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА).
Трето – като обикнем всички хора около нас такива, каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.
Четвърто - като простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.
Кирил Стойчев
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/psychology.htm
Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс - злото, и да се стремим към другия полюс - доброто /според представите за добро и зло, които имаме/. Те се формират у нас под влияние на философските и моралните възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата и др. И всеки път, когато вследствие на това възпитание, си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин)", то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото), която веднага отричаме “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. За да се създаде контраст, в съзнанието възниква и идеята "Другите са лоши, неграмотни, лъжци … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм … ”, например "Аз съм християнин", създава две квалификации - положителна и отрицателна - “Добре е да бъда християнин, следователно е лошо да съм мюсюлманин (будист, кришнар, и т.н)”. Втората квалификация обаче е вече осъждане, в съзнанието си ние вече сме разделили хората на добри и лоши според вярата им. По този повод Христос казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас, вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите.
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки, отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат, се превръщат в точни техни копия. Бедните по всякакъв начин осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция, осъждат управляващите, но вземат ли властта, постъпват по същия начин. За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страхът (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”
Как можем да се справим със СЯНКАТА?
Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността.
Второ – като не осъждаме и не слагаме етикети на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА).
Трето – като обикнем всички хора около нас такива, каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.
Четвърто - като простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.
Кирил Стойчев
Статията е от сайта: http://www.astrohoroscope.info/psychology.htm
вторник, 17 август 2010 г.
Демир Баба Теке!
В рамките на историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта, се намира Демир Баба Теке. По своята същност Демир Баба Теке е алевийско тюрбе. Този малък мавзолей, характерен за османската вяра е останал от алевиите, които са религиозна общност от турци и кюрди.
Историческият паметник Демир Баба теке се намира в Североизточна България, съвсем близо до село Свещари, което влиза в областния район на град Исперих. Историческата забележителност представлява светилището-гробница на Демир Баба (Железният баща), който е светец от 16 век, имащ прабългарски произход. Предполага се, че тюрбето е издигнато върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е.
На това място, в подножието на "Камен рид" между 6-4 век пр.н.е. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето. То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата-жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на Демир Баба Теке.
Оцелели са и улеите, вдълбани в скалата, които са били предназначени за оттичането на водата, вино и жертвена кръв. От гетското светилище са се запазили и вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скали. Смята се, че ако човек легне върху тях, това ще му донесе здраве, сила и енергия и именно затова до ден днешен хората идват тук и се излягат върху свещените каменни блокове.
След тракийското светилище тук има българско оброчище и манастир "Св.Георги". За християнския параклис дават свидетелство първите археологически разкопки тук в края на 19 век, когато братя Шкорпил говорят за голям каменен кръст на склона на хълма. За съжаление и до сега не са намерени никакви следи от него.
Тюрбето на Демир баба е издигнато в чест не турския светец. Той е най-почитаният сред алианското, наричано още къзълбашко население на Североизточна България. Демир Баба Теке едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението дори и от християните от околните села.
Има легенда, която разказва как района бил покосен от небивала суша. В този труден момент Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. Като по чудо от нея бликнала животворната вода, в резултат на което в памет на този божествен миг изворът днес е наречен „Беш пармак“ (Петте пръста).
Демир Баба Теке е свещено място, както за мюсюлмани, така и за християни. Хората от двете религии и до днес идват тук и преспиват на свещените скали с вярването, че ще се изцерят и ще имат нови сили. Друг ритуал е връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, както и курбан от благодарност. До 1927 година на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.
Постройката на тюрбето представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие. Тя е построена от местна пясъчникова скала и от двулицева суха квадрова зидария. Отгоре конструкцията има полусферичен купол, който достига височина от 11 метра над земята.
Самият гроб на светеца Демир Баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, като на дължина е 3, 74 метра. Гробът е ориентиран с главата на югозапад, изграден е от тухлена зидария, при която надземната част е от дърво. Обикновено гробът е затрупан с подаръци и различни дарове от идващите хора, но се открива рядко, когато тук пристигат алевийски поклоници.
Статията е от сайта: http://zabelejitelnosti.pochivka.com/n27-11989-%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D0%B5
Историческият паметник Демир Баба теке се намира в Североизточна България, съвсем близо до село Свещари, което влиза в областния район на град Исперих. Историческата забележителност представлява светилището-гробница на Демир Баба (Железният баща), който е светец от 16 век, имащ прабългарски произход. Предполага се, че тюрбето е издигнато върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е.
На това място, в подножието на "Камен рид" между 6-4 век пр.н.е. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето. То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата-жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на Демир Баба Теке.
Оцелели са и улеите, вдълбани в скалата, които са били предназначени за оттичането на водата, вино и жертвена кръв. От гетското светилище са се запазили и вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скали. Смята се, че ако човек легне върху тях, това ще му донесе здраве, сила и енергия и именно затова до ден днешен хората идват тук и се излягат върху свещените каменни блокове.
След тракийското светилище тук има българско оброчище и манастир "Св.Георги". За християнския параклис дават свидетелство първите археологически разкопки тук в края на 19 век, когато братя Шкорпил говорят за голям каменен кръст на склона на хълма. За съжаление и до сега не са намерени никакви следи от него.
Тюрбето на Демир баба е издигнато в чест не турския светец. Той е най-почитаният сред алианското, наричано още къзълбашко население на Североизточна България. Демир Баба Теке едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението дори и от християните от околните села.
Има легенда, която разказва как района бил покосен от небивала суша. В този труден момент Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. Като по чудо от нея бликнала животворната вода, в резултат на което в памет на този божествен миг изворът днес е наречен „Беш пармак“ (Петте пръста).
Демир Баба Теке е свещено място, както за мюсюлмани, така и за християни. Хората от двете религии и до днес идват тук и преспиват на свещените скали с вярването, че ще се изцерят и ще имат нови сили. Друг ритуал е връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, както и курбан от благодарност. До 1927 година на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.
Постройката на тюрбето представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие. Тя е построена от местна пясъчникова скала и от двулицева суха квадрова зидария. Отгоре конструкцията има полусферичен купол, който достига височина от 11 метра над земята.
Самият гроб на светеца Демир Баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, като на дължина е 3, 74 метра. Гробът е ориентиран с главата на югозапад, изграден е от тухлена зидария, при която надземната част е от дърво. Обикновено гробът е затрупан с подаръци и различни дарове от идващите хора, но се открива рядко, когато тук пристигат алевийски поклоници.
Статията е от сайта: http://zabelejitelnosti.pochivka.com/n27-11989-%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D0%B5
Мюсюлмани се кланят на Демир баба и св. Георги
Всяка година хиляди се стичат да докоснат за здраве Бачковската Богородица
Фотоархив "Стандарт "Не само християните вярват в силата на мощите и иконите. И мюсюлманите почитат свои светци чудотворци. В България най-известен е Демир баба, чиято гробница е недалеч от прочутата Свещарска могила край Исперих. Дервишът, живял през ХVI век, бил надарен с богатирска мощ. Във време на жестока суша той бръкнал с ръка в земните недра и оттам бликнал чудотворен извор. Следите от силните пръсти на Демир баба и днес личат в скалата край Текето. Преданието разказва, че който легне върху камъка в утрото на 2 август, ще бъде излекуван. Всяка година стотици хора от цяла България, от Турция, Македония и Румъния се стичат край гробницата на шиитския имам, за да получат изцеление. Но мюсюлманите не се притесняват да търсят помощ и от християнски светини. Каквато е например чудотворната икона на свети Георги в едноименния манастир в Хаджидимово. След молитви пред иконата много бездетни семейства са се сдобили с рожби. Затова в светата обител влизат и мюсюлмани от съседните села, за да се помолят съпругите им да родят чеда. Сред чудесата, които са записани в специална книга, са проговарянето на нямо дете, както и много хлапета, излекувани от детски паралич.
Статията е от сайта: http://new.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-10-11&article=163777
Фотоархив "Стандарт "Не само християните вярват в силата на мощите и иконите. И мюсюлманите почитат свои светци чудотворци. В България най-известен е Демир баба, чиято гробница е недалеч от прочутата Свещарска могила край Исперих. Дервишът, живял през ХVI век, бил надарен с богатирска мощ. Във време на жестока суша той бръкнал с ръка в земните недра и оттам бликнал чудотворен извор. Следите от силните пръсти на Демир баба и днес личат в скалата край Текето. Преданието разказва, че който легне върху камъка в утрото на 2 август, ще бъде излекуван. Всяка година стотици хора от цяла България, от Турция, Македония и Румъния се стичат край гробницата на шиитския имам, за да получат изцеление. Но мюсюлманите не се притесняват да търсят помощ и от християнски светини. Каквато е например чудотворната икона на свети Георги в едноименния манастир в Хаджидимово. След молитви пред иконата много бездетни семейства са се сдобили с рожби. Затова в светата обител влизат и мюсюлмани от съседните села, за да се помолят съпругите им да родят чеда. Сред чудесата, които са записани в специална книга, са проговарянето на нямо дете, както и много хлапета, излекувани от детски паралич.
Статията е от сайта: http://new.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-10-11&article=163777
понеделник, 16 август 2010 г.
Радиестезия!
Радиестезия
“РАДИЕСТЕЗИЯ” е чужд термин и в буквален превод означава “чувствително сияние” (лат. Radiato – излъчване, лъчеизпускане и от гръцки aesthesis - чувство, усещане).
Всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни, а всяка материя, каквато и да е тя, където и да се намира, в каквото и да е състояние може да се разглежда като съвкупност от трептения на елементарни частици, като сбор от вълни.
Радиестезията е физикален метод, при който се работи с физичните свойства на вълните и техните параметри, а законите, на които се основава, са известните закони на физиката и механиката. Детекцията на вълните е резултат на “безусловен рефлекс” на подсъзнанието, т.е. на способността на човека да улавя вълни с други рецептори извън петте си сетива. Самата дума “радиестезия” произхожда от Франция – в началото на XX век поотделно няколко души с различни образования и професии – инженер, духовник и учител, занимаващи се от години с радиестезични замервания на какво ли не, започват да популяризират знанията си за приложението на махалото (пандюла) и багетите.
Много от хората свързват термина “радиестезия” само с древната практика на лесковия чатал, чрез който се търсят води, руди, минерали, метали и т.н. Вярно е, че това е най-стария метод, разпространяван и практикуван от хилядолетия под различни наименования по целия свят, но терминът “радиестезия” е много по-широкообхватен. Той включва замерванията по целия спектър от излъчванията на минералите, металите, растенията, хранителните продукти, лекарствата, животните, хората, заболяванията, ежедневието, работата, чувствата, емоциите...
Чрез радиестезично замерване на практика може да се провери всичко, но е много важно въпросите да са точно формулирани. В противен случай е възможно получаване на противоречиви или не достатъчно точни отговори.
Обикновено радиестезичното замерване се прави чрез радиестезичен детектор-махало или багета. Те подпомагат детекцията на вълните, макар че може да се използват и различни части от тялото – ръце, крака, език, а има хора, които детектират чрез вътрешните си органи или чрез цялото си тяло.
Над 90 % от хората могат да се научат да използват радиестезичния модел за да помагат на себе си или близките си. Сферите на замерване, както вече стана ясно – са невероятно много.
Примерно – може да установите дали дадена козметика е добра за вас, дали можете да ядете от дадена храна, колко алкохол можете да поемете в момента без сериозни последици за здравето си, ще Ви изпитат ли днес и на какво, кой въпрос ще Ви се падне на изпита, дадена дреха или бижу подходящи ли са за Вас, ще имате ли успех в работата и така нататък, и така нататък.
От тези 90 % около 45% могат да достигнат до по-сериозни типове замервания – примерно няколко лекарства действат ли Ви положително и дали някое от тях не си взаимодейства зле с друго, точна лична дозировка за прием, замерване между бизнес или брачни партнъори, замерване върху машини – дали автомобила има нужда от смяна на определена част и много други.
От тези 45% около 2-3% могат да станат професионални радиестезисти, които правят много по-прецизни радиестезични анализи, а от тях 0,05 до 0,07% могат да достигнат до най-фините нива, замервайки с огромна точност всичко, свързано с живота.
Има два основни радиестезични метода – физикален и ментален.
Менталният е свързан основно със силата на подсъзнанието и със способноста на дадения оператор чрез радиестезичния си детектор – багета, махало, ръка, език... да извлича необходимата информация от подсъзнанието. Примерно – радиестезистът взема махалото в ръката си, разклаща го напред-назад и сочейки с пръст към дадения обект – задава точно формулирани въпроси. Детекцията се проявява с въртеливо движение на махалото на едната или другата страна. Обикновено – за повечето хора отговор Да е надясно – в посока по часовниковата стрелка, а отговор Не – наляво – в противоположната посока. В този случай пръстът на оператора играе ролята на приемателна антена, улавяща различните излъчвания от подсъзнанието на замервания обект и транслираща ги по нервен път до мозъка на оператора. Там съзнанието на оператора прехвърля исканата информация към подсъзнанието си, а то от своя страна, отново по нервен път, препредава отговорите към ръката на оператора, държаща детектора-махало. Този метод се нарича още гадаене с махало.
Физикалният метод е свързан с използването на целия радиестезичен инструментариум и основно – с работа със свидетели.Те са наречени така от откривателя си - френския професор Луи Тюрен, смятан за баща на научната радиестезия. Свидетелят обикновено представлява дървено, картонено, пластмасово, алуминиево, медно флаконче или трупче, пълно с талк, костно или оризово брашно. Пълнежът е силно натъпкан, за да се получи хигроскопична среда с максимално малки частици помежду си. След това флакончето се обработва с електромагнитни вълни с точно определена честота, която съответства на честотата на статичната електромагнитна вълна на това, което ще търсим. Всъщност – свидетели са се използвали от дълбока древност. Примерно – ако се търси медна руда – в ръката се държи парче от такава руда, ако се търси вода – се държи вода и така нататък. Във физикалната радиестезия се използват и различни видове радиестезични линеали – за замерване на излъчванията на определените вълни, точни анатомични схеми на човешкото тяло, универсални свидетели на органите и системите на човека, както и десетки графични схеми, помагала и пособия. Във физикалната радиестезия всички замервания се правят чрез помоща на радиестезичен радий. Той представлява дървено трупче, в което обикновено е поставено стъклено флаконче, пълно с водно-спиртен разтвор на елемента радий в минимална концентрация – хомеопатичен разтвор с концентрация 1:100 000, 1:200 000 и повече.
“РАДИЕСТЕЗИЯ” е чужд термин и в буквален превод означава “чувствително сияние” (лат. Radiato – излъчване, лъчеизпускане и от гръцки aesthesis - чувство, усещане).
Всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни, а всяка материя, каквато и да е тя, където и да се намира, в каквото и да е състояние може да се разглежда като съвкупност от трептения на елементарни частици, като сбор от вълни.
Радиестезията е физикален метод, при който се работи с физичните свойства на вълните и техните параметри, а законите, на които се основава, са известните закони на физиката и механиката. Детекцията на вълните е резултат на “безусловен рефлекс” на подсъзнанието, т.е. на способността на човека да улавя вълни с други рецептори извън петте си сетива. Самата дума “радиестезия” произхожда от Франция – в началото на XX век поотделно няколко души с различни образования и професии – инженер, духовник и учител, занимаващи се от години с радиестезични замервания на какво ли не, започват да популяризират знанията си за приложението на махалото (пандюла) и багетите.
Много от хората свързват термина “радиестезия” само с древната практика на лесковия чатал, чрез който се търсят води, руди, минерали, метали и т.н. Вярно е, че това е най-стария метод, разпространяван и практикуван от хилядолетия под различни наименования по целия свят, но терминът “радиестезия” е много по-широкообхватен. Той включва замерванията по целия спектър от излъчванията на минералите, металите, растенията, хранителните продукти, лекарствата, животните, хората, заболяванията, ежедневието, работата, чувствата, емоциите...
Чрез радиестезично замерване на практика може да се провери всичко, но е много важно въпросите да са точно формулирани. В противен случай е възможно получаване на противоречиви или не достатъчно точни отговори.
Обикновено радиестезичното замерване се прави чрез радиестезичен детектор-махало или багета. Те подпомагат детекцията на вълните, макар че може да се използват и различни части от тялото – ръце, крака, език, а има хора, които детектират чрез вътрешните си органи или чрез цялото си тяло.
Над 90 % от хората могат да се научат да използват радиестезичния модел за да помагат на себе си или близките си. Сферите на замерване, както вече стана ясно – са невероятно много.
Примерно – може да установите дали дадена козметика е добра за вас, дали можете да ядете от дадена храна, колко алкохол можете да поемете в момента без сериозни последици за здравето си, ще Ви изпитат ли днес и на какво, кой въпрос ще Ви се падне на изпита, дадена дреха или бижу подходящи ли са за Вас, ще имате ли успех в работата и така нататък, и така нататък.
От тези 90 % около 45% могат да достигнат до по-сериозни типове замервания – примерно няколко лекарства действат ли Ви положително и дали някое от тях не си взаимодейства зле с друго, точна лична дозировка за прием, замерване между бизнес или брачни партнъори, замерване върху машини – дали автомобила има нужда от смяна на определена част и много други.
От тези 45% около 2-3% могат да станат професионални радиестезисти, които правят много по-прецизни радиестезични анализи, а от тях 0,05 до 0,07% могат да достигнат до най-фините нива, замервайки с огромна точност всичко, свързано с живота.
Има два основни радиестезични метода – физикален и ментален.
Менталният е свързан основно със силата на подсъзнанието и със способноста на дадения оператор чрез радиестезичния си детектор – багета, махало, ръка, език... да извлича необходимата информация от подсъзнанието. Примерно – радиестезистът взема махалото в ръката си, разклаща го напред-назад и сочейки с пръст към дадения обект – задава точно формулирани въпроси. Детекцията се проявява с въртеливо движение на махалото на едната или другата страна. Обикновено – за повечето хора отговор Да е надясно – в посока по часовниковата стрелка, а отговор Не – наляво – в противоположната посока. В този случай пръстът на оператора играе ролята на приемателна антена, улавяща различните излъчвания от подсъзнанието на замервания обект и транслираща ги по нервен път до мозъка на оператора. Там съзнанието на оператора прехвърля исканата информация към подсъзнанието си, а то от своя страна, отново по нервен път, препредава отговорите към ръката на оператора, държаща детектора-махало. Този метод се нарича още гадаене с махало.
Физикалният метод е свързан с използването на целия радиестезичен инструментариум и основно – с работа със свидетели.Те са наречени така от откривателя си - френския професор Луи Тюрен, смятан за баща на научната радиестезия. Свидетелят обикновено представлява дървено, картонено, пластмасово, алуминиево, медно флаконче или трупче, пълно с талк, костно или оризово брашно. Пълнежът е силно натъпкан, за да се получи хигроскопична среда с максимално малки частици помежду си. След това флакончето се обработва с електромагнитни вълни с точно определена честота, която съответства на честотата на статичната електромагнитна вълна на това, което ще търсим. Всъщност – свидетели са се използвали от дълбока древност. Примерно – ако се търси медна руда – в ръката се държи парче от такава руда, ако се търси вода – се държи вода и така нататък. Във физикалната радиестезия се използват и различни видове радиестезични линеали – за замерване на излъчванията на определените вълни, точни анатомични схеми на човешкото тяло, универсални свидетели на органите и системите на човека, както и десетки графични схеми, помагала и пособия. Във физикалната радиестезия всички замервания се правят чрез помоща на радиестезичен радий. Той представлява дървено трупче, в което обикновено е поставено стъклено флаконче, пълно с водно-спиртен разтвор на елемента радий в минимална концентрация – хомеопатичен разтвор с концентрация 1:100 000, 1:200 000 и повече.
Продължението на статията тук: http://www.bio-m.net/useful-information.html
“РАДИЕСТЕЗИЯ” е чужд термин и в буквален превод означава “чувствително сияние” (лат. Radiato – излъчване, лъчеизпускане и от гръцки aesthesis - чувство, усещане).
Всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни, а всяка материя, каквато и да е тя, където и да се намира, в каквото и да е състояние може да се разглежда като съвкупност от трептения на елементарни частици, като сбор от вълни.
Радиестезията е физикален метод, при който се работи с физичните свойства на вълните и техните параметри, а законите, на които се основава, са известните закони на физиката и механиката. Детекцията на вълните е резултат на “безусловен рефлекс” на подсъзнанието, т.е. на способността на човека да улавя вълни с други рецептори извън петте си сетива. Самата дума “радиестезия” произхожда от Франция – в началото на XX век поотделно няколко души с различни образования и професии – инженер, духовник и учител, занимаващи се от години с радиестезични замервания на какво ли не, започват да популяризират знанията си за приложението на махалото (пандюла) и багетите.
Много от хората свързват термина “радиестезия” само с древната практика на лесковия чатал, чрез който се търсят води, руди, минерали, метали и т.н. Вярно е, че това е най-стария метод, разпространяван и практикуван от хилядолетия под различни наименования по целия свят, но терминът “радиестезия” е много по-широкообхватен. Той включва замерванията по целия спектър от излъчванията на минералите, металите, растенията, хранителните продукти, лекарствата, животните, хората, заболяванията, ежедневието, работата, чувствата, емоциите...
Чрез радиестезично замерване на практика може да се провери всичко, но е много важно въпросите да са точно формулирани. В противен случай е възможно получаване на противоречиви или не достатъчно точни отговори.
Обикновено радиестезичното замерване се прави чрез радиестезичен детектор-махало или багета. Те подпомагат детекцията на вълните, макар че може да се използват и различни части от тялото – ръце, крака, език, а има хора, които детектират чрез вътрешните си органи или чрез цялото си тяло.
Над 90 % от хората могат да се научат да използват радиестезичния модел за да помагат на себе си или близките си. Сферите на замерване, както вече стана ясно – са невероятно много.
Примерно – може да установите дали дадена козметика е добра за вас, дали можете да ядете от дадена храна, колко алкохол можете да поемете в момента без сериозни последици за здравето си, ще Ви изпитат ли днес и на какво, кой въпрос ще Ви се падне на изпита, дадена дреха или бижу подходящи ли са за Вас, ще имате ли успех в работата и така нататък, и така нататък.
От тези 90 % около 45% могат да достигнат до по-сериозни типове замервания – примерно няколко лекарства действат ли Ви положително и дали някое от тях не си взаимодейства зле с друго, точна лична дозировка за прием, замерване между бизнес или брачни партнъори, замерване върху машини – дали автомобила има нужда от смяна на определена част и много други.
От тези 45% около 2-3% могат да станат професионални радиестезисти, които правят много по-прецизни радиестезични анализи, а от тях 0,05 до 0,07% могат да достигнат до най-фините нива, замервайки с огромна точност всичко, свързано с живота.
Има два основни радиестезични метода – физикален и ментален.
Менталният е свързан основно със силата на подсъзнанието и със способноста на дадения оператор чрез радиестезичния си детектор – багета, махало, ръка, език... да извлича необходимата информация от подсъзнанието. Примерно – радиестезистът взема махалото в ръката си, разклаща го напред-назад и сочейки с пръст към дадения обект – задава точно формулирани въпроси. Детекцията се проявява с въртеливо движение на махалото на едната или другата страна. Обикновено – за повечето хора отговор Да е надясно – в посока по часовниковата стрелка, а отговор Не – наляво – в противоположната посока. В този случай пръстът на оператора играе ролята на приемателна антена, улавяща различните излъчвания от подсъзнанието на замервания обект и транслираща ги по нервен път до мозъка на оператора. Там съзнанието на оператора прехвърля исканата информация към подсъзнанието си, а то от своя страна, отново по нервен път, препредава отговорите към ръката на оператора, държаща детектора-махало. Този метод се нарича още гадаене с махало.
Физикалният метод е свързан с използването на целия радиестезичен инструментариум и основно – с работа със свидетели.Те са наречени така от откривателя си - френския професор Луи Тюрен, смятан за баща на научната радиестезия. Свидетелят обикновено представлява дървено, картонено, пластмасово, алуминиево, медно флаконче или трупче, пълно с талк, костно или оризово брашно. Пълнежът е силно натъпкан, за да се получи хигроскопична среда с максимално малки частици помежду си. След това флакончето се обработва с електромагнитни вълни с точно определена честота, която съответства на честотата на статичната електромагнитна вълна на това, което ще търсим. Всъщност – свидетели са се използвали от дълбока древност. Примерно – ако се търси медна руда – в ръката се държи парче от такава руда, ако се търси вода – се държи вода и така нататък. Във физикалната радиестезия се използват и различни видове радиестезични линеали – за замерване на излъчванията на определените вълни, точни анатомични схеми на човешкото тяло, универсални свидетели на органите и системите на човека, както и десетки графични схеми, помагала и пособия. Във физикалната радиестезия всички замервания се правят чрез помоща на радиестезичен радий. Той представлява дървено трупче, в което обикновено е поставено стъклено флаконче, пълно с водно-спиртен разтвор на елемента радий в минимална концентрация – хомеопатичен разтвор с концентрация 1:100 000, 1:200 000 и повече.
“РАДИЕСТЕЗИЯ” е чужд термин и в буквален превод означава “чувствително сияние” (лат. Radiato – излъчване, лъчеизпускане и от гръцки aesthesis - чувство, усещане).
Всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни, а всяка материя, каквато и да е тя, където и да се намира, в каквото и да е състояние може да се разглежда като съвкупност от трептения на елементарни частици, като сбор от вълни.
Радиестезията е физикален метод, при който се работи с физичните свойства на вълните и техните параметри, а законите, на които се основава, са известните закони на физиката и механиката. Детекцията на вълните е резултат на “безусловен рефлекс” на подсъзнанието, т.е. на способността на човека да улавя вълни с други рецептори извън петте си сетива. Самата дума “радиестезия” произхожда от Франция – в началото на XX век поотделно няколко души с различни образования и професии – инженер, духовник и учител, занимаващи се от години с радиестезични замервания на какво ли не, започват да популяризират знанията си за приложението на махалото (пандюла) и багетите.
Много от хората свързват термина “радиестезия” само с древната практика на лесковия чатал, чрез който се търсят води, руди, минерали, метали и т.н. Вярно е, че това е най-стария метод, разпространяван и практикуван от хилядолетия под различни наименования по целия свят, но терминът “радиестезия” е много по-широкообхватен. Той включва замерванията по целия спектър от излъчванията на минералите, металите, растенията, хранителните продукти, лекарствата, животните, хората, заболяванията, ежедневието, работата, чувствата, емоциите...
Чрез радиестезично замерване на практика може да се провери всичко, но е много важно въпросите да са точно формулирани. В противен случай е възможно получаване на противоречиви или не достатъчно точни отговори.
Обикновено радиестезичното замерване се прави чрез радиестезичен детектор-махало или багета. Те подпомагат детекцията на вълните, макар че може да се използват и различни части от тялото – ръце, крака, език, а има хора, които детектират чрез вътрешните си органи или чрез цялото си тяло.
Над 90 % от хората могат да се научат да използват радиестезичния модел за да помагат на себе си или близките си. Сферите на замерване, както вече стана ясно – са невероятно много.
Примерно – може да установите дали дадена козметика е добра за вас, дали можете да ядете от дадена храна, колко алкохол можете да поемете в момента без сериозни последици за здравето си, ще Ви изпитат ли днес и на какво, кой въпрос ще Ви се падне на изпита, дадена дреха или бижу подходящи ли са за Вас, ще имате ли успех в работата и така нататък, и така нататък.
От тези 90 % около 45% могат да достигнат до по-сериозни типове замервания – примерно няколко лекарства действат ли Ви положително и дали някое от тях не си взаимодейства зле с друго, точна лична дозировка за прием, замерване между бизнес или брачни партнъори, замерване върху машини – дали автомобила има нужда от смяна на определена част и много други.
От тези 45% около 2-3% могат да станат професионални радиестезисти, които правят много по-прецизни радиестезични анализи, а от тях 0,05 до 0,07% могат да достигнат до най-фините нива, замервайки с огромна точност всичко, свързано с живота.
Има два основни радиестезични метода – физикален и ментален.
Менталният е свързан основно със силата на подсъзнанието и със способноста на дадения оператор чрез радиестезичния си детектор – багета, махало, ръка, език... да извлича необходимата информация от подсъзнанието. Примерно – радиестезистът взема махалото в ръката си, разклаща го напред-назад и сочейки с пръст към дадения обект – задава точно формулирани въпроси. Детекцията се проявява с въртеливо движение на махалото на едната или другата страна. Обикновено – за повечето хора отговор Да е надясно – в посока по часовниковата стрелка, а отговор Не – наляво – в противоположната посока. В този случай пръстът на оператора играе ролята на приемателна антена, улавяща различните излъчвания от подсъзнанието на замервания обект и транслираща ги по нервен път до мозъка на оператора. Там съзнанието на оператора прехвърля исканата информация към подсъзнанието си, а то от своя страна, отново по нервен път, препредава отговорите към ръката на оператора, държаща детектора-махало. Този метод се нарича още гадаене с махало.
Физикалният метод е свързан с използването на целия радиестезичен инструментариум и основно – с работа със свидетели.Те са наречени така от откривателя си - френския професор Луи Тюрен, смятан за баща на научната радиестезия. Свидетелят обикновено представлява дървено, картонено, пластмасово, алуминиево, медно флаконче или трупче, пълно с талк, костно или оризово брашно. Пълнежът е силно натъпкан, за да се получи хигроскопична среда с максимално малки частици помежду си. След това флакончето се обработва с електромагнитни вълни с точно определена честота, която съответства на честотата на статичната електромагнитна вълна на това, което ще търсим. Всъщност – свидетели са се използвали от дълбока древност. Примерно – ако се търси медна руда – в ръката се държи парче от такава руда, ако се търси вода – се държи вода и така нататък. Във физикалната радиестезия се използват и различни видове радиестезични линеали – за замерване на излъчванията на определените вълни, точни анатомични схеми на човешкото тяло, универсални свидетели на органите и системите на човека, както и десетки графични схеми, помагала и пособия. Във физикалната радиестезия всички замервания се правят чрез помоща на радиестезичен радий. Той представлява дървено трупче, в което обикновено е поставено стъклено флаконче, пълно с водно-спиртен разтвор на елемента радий в минимална концентрация – хомеопатичен разтвор с концентрация 1:100 000, 1:200 000 и повече.
Продължението на статията тук: http://www.bio-m.net/useful-information.html
Жива и мъртва вода!
Предполагам, че много хора не са чували за изчистващите и лечебни свойства на живата и мъртвата вода. Започнах да работя с биоелектроактивиращото устройство през 1991 година. Мои приятели донесоха от една от бившите съветски републики няколко малки апарата и един голям, като разказваха чудеса за тях. В брошурите пишеше следното:
Продължете младостта и здравето си, съхранете обаянието и красотата с помощта на "живата" и "мъртвата" вода, приготвена в най-съвременния в света Биоелектроактиватор.
Това е домашна аптека!
Това е екстрасенс в дома Ви!
Неговото използване ще Ви помогне напълно или частично да се избавите от приема на много медицински препарати.
Двата продукта, получавани в апарата, позволяват:
- благотворно повлияване на метаболичните процеси, стимулиране на регенериращата функция на клетките при заболяване на жлъчно-чревният тракт (гастрити, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, хепатит, колит, хемороиди и др.).
- значително се ускорява лечението на стоматити, парадонтоза, зъбни болки и др.
- повишава се ефективността при лечението на хипертония, хипотония и анемия.
- много ефективно се повлияват кожни заболявания (екземи, псориазис, дерматити, циреи и други).
- ефективно се лекуват урологични болести, ерозия на шийката на матката, аденом на простатната жлеза, възпалителни процеси, а така също изгаряния, други рани, кожни язви и т.н.
- в козметиката се осъществява профилактика, можете да се избавите от себорея, да забавите процесите на стареене на кожата на лицето, шията и ръцете.
- можете да повишите сексуалната си активност.
Препаратите имат и противовъзпалително и бактерицидно действие, подпомагайки борбата със спорите, бактериите и микробите.
Много силни думи, нали?!? Но мога да кажа, че за тези почти петнадесет години, през които работя с водите, поне 80% от написаното се оказа вярно. Тъй като медицинската организация, произвеждаща биоелектроактиватора, продаваше на баснословни цени указанията за въздействие върху дадено заболяване, всяко нещо проверявах отново по радиестезичен път, докато успея да изградя комплексен режим на прием, компреси, гаргари и т.н. И тук, както навсякъде в моята работа, на първо място бяха и са два основни принципа - да подхождам индивидуално към всеки отделен случай и ако не мога да помогна, то поне да не навредя. Поради тази причина проведох редица консултации с химици, физици, лекари, инженери, техници и др., както и множество експерименти. В процеса на работата се наложи да заменя някои консумативи с други, тъй като апаратите бяха пригодени за мека вода, а в гр. Добрич, където основно се приготвят разтворите, водата е доста твърда. През годините нееднократно съм имал възможността да замервам и други най-различни устройства с подобно действие. Всички те работят по електролизен път - т.е. електрическият ток разлага водата. Получават се два различни продукта - около положителния и отрицателния електроди. Има известна разлика между другите устройства и апарата, с който работя. Чрез него се получават биоелектроактивиран католит БЕВР-К - жива вода и биоелектроактивиран анолит БЕВР-А - мъртва вода.
Продължението на статията може да прочетете на следния адрес: http://www.bio-m.net/about-us.html
Продължете младостта и здравето си, съхранете обаянието и красотата с помощта на "живата" и "мъртвата" вода, приготвена в най-съвременния в света Биоелектроактиватор.
Това е домашна аптека!
Това е екстрасенс в дома Ви!
Неговото използване ще Ви помогне напълно или частично да се избавите от приема на много медицински препарати.
Двата продукта, получавани в апарата, позволяват:
- благотворно повлияване на метаболичните процеси, стимулиране на регенериращата функция на клетките при заболяване на жлъчно-чревният тракт (гастрити, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, хепатит, колит, хемороиди и др.).
- значително се ускорява лечението на стоматити, парадонтоза, зъбни болки и др.
- повишава се ефективността при лечението на хипертония, хипотония и анемия.
- много ефективно се повлияват кожни заболявания (екземи, псориазис, дерматити, циреи и други).
- ефективно се лекуват урологични болести, ерозия на шийката на матката, аденом на простатната жлеза, възпалителни процеси, а така също изгаряния, други рани, кожни язви и т.н.
- в козметиката се осъществява профилактика, можете да се избавите от себорея, да забавите процесите на стареене на кожата на лицето, шията и ръцете.
- можете да повишите сексуалната си активност.
Препаратите имат и противовъзпалително и бактерицидно действие, подпомагайки борбата със спорите, бактериите и микробите.
Много силни думи, нали?!? Но мога да кажа, че за тези почти петнадесет години, през които работя с водите, поне 80% от написаното се оказа вярно. Тъй като медицинската организация, произвеждаща биоелектроактиватора, продаваше на баснословни цени указанията за въздействие върху дадено заболяване, всяко нещо проверявах отново по радиестезичен път, докато успея да изградя комплексен режим на прием, компреси, гаргари и т.н. И тук, както навсякъде в моята работа, на първо място бяха и са два основни принципа - да подхождам индивидуално към всеки отделен случай и ако не мога да помогна, то поне да не навредя. Поради тази причина проведох редица консултации с химици, физици, лекари, инженери, техници и др., както и множество експерименти. В процеса на работата се наложи да заменя някои консумативи с други, тъй като апаратите бяха пригодени за мека вода, а в гр. Добрич, където основно се приготвят разтворите, водата е доста твърда. През годините нееднократно съм имал възможността да замервам и други най-различни устройства с подобно действие. Всички те работят по електролизен път - т.е. електрическият ток разлага водата. Получават се два различни продукта - около положителния и отрицателния електроди. Има известна разлика между другите устройства и апарата, с който работя. Чрез него се получават биоелектроактивиран католит БЕВР-К - жива вода и биоелектроактивиран анолит БЕВР-А - мъртва вода.
Продължението на статията може да прочетете на следния адрес: http://www.bio-m.net/about-us.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)