неделя, 17 септември 2017 г.

“Мир ви оставям. Моя мир ви давам.....

Откъс от книгата на Елън Уайт "Триумфът на Христос":
"Господарят на небето бе изкушаван от изкусителя. В този свят Той нямаше спокоен и без трудности живот. Не бе оставен свободен и без пречки да печели души за Своето царство чрез скъпоценната Си благодат и загриженост.... Няма човешко същество на тази земя, което да избегне властта на измамника. Цялата сила на злите агенти бе стоварена върху Исус. Те бяха включени в битката против Него и по всеки начин се стремяха да Го победят....
Сатана виждаше Божият образ в характера и личността на Исус Христос. Той знаеше, че ако Христос проведе Своя план, властта му щеше да бъде отнета. Затова животът на Христос бе постоянна борба срещу сатанинските агенти.... Конфликтът ставаше отново и отново по-жесток, когато някоя жертва се изтръгваше от ръцете му....
Малко преди Своето разпятие, Спасителят каза: “...Иде князът на този свят. Той няма нищо свое в Мене”/Йоан 14:30/. Макар че бе часът на силите на тъмнината, в очаквания предстоящ триумф Христос можеше да каже: ”Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън”/Йоан 12:31/. Гледайки на делото на изкуплението като извършено, Исус можа дори в смъртната агония да говори за освобождение и да представи бъдещите неща като че ли бяха настоящи.... Единствено възлюбеният Син на безкрайния Бог можеше успешно да проведе великия план, чрез който бе осигурено спасението на човечеството....
Картината на състоянието на света преди Христовото завръщане, ще бъде напълно еднаква с тази преди първото Му идване. Ще съществува същото беззаконие. Сатана ще влияе със същата измамлива сила над човешките умове.... Той ще запази своите човешки инструменти, за да ги използва в последния конфликт срещу Княза на живота, за отхвърляне на Божия закон, който е основата на Божия престол. Сатана ще върши чудеса, за да затвърди вярата у хората, че той е това за което претендира-князът на този свят-и че победата е негова. Ще насочи силите си към онези, които са верни на Бога. Но макар и да причинява болка, нещастия и човешка агония, той не може да оскверни душата.... В тези последни дни Божият народ трябва да очаква да навлезе в най-тежкият конфликт, за който пророческите думи казват: “Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството за Исус...”/Откровение 12:17/.
Писмо 43, 1895г.



“Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.”
Йоан 14:27.

На Изток обикновеният поздрав при гостуване в дома на приятели бе: “Мир на този дом.” Същият поздрав се произнасяше и при напускане на дома. Но поздрава, с който Исус се сбогува с учениците Си, бе от съвсем друг характер/Йоан 14:27/. Много е вложено в тези думи. Те са с най-богато значение и ще се разнасят като ехо до най-отдалеченте земни краища....
Христос донесе със Себе Си мир на света. Той дойде да даде този мир, така че всички, които вярват в Него да имат този несравним мир. Той, Спасителят на света, носеше със Себе Си мир през целия Си земен живот. И сега бе дошло времето да даде живота Си, за да може съкровището на мира винаги да пребъдва чрез вяра в сърцето. Той остави мира на Своите ученици. Христос влага и поддържа този мир и в сърцата на всички, които приемат Неговото присъствие....
Настъпи времето за последния опит на Сатана да победи Христос. Но Исус заяви, че Сатана няма нищо свое в Него. И никакъв грях не можеше да бъде подвластен на неговата сила, както и не можеше да се намери нещо в Него, което да Го подчини на сатанинските предложения.
Защо беше този жесток конфликт на княза на света с Исус през Неговото детство, юношество, младост и мъжество, когато Той живееше по Божия закон?... Чрез Словото Христос можеше да подчини силата на Сатана. Но Той дойде в света, за да може да издържи всяко изпитание, всяко предизвикателство, които и всяко човешко същество би понесло, при това без да предизвика, да възпламени или отмъщава с думи, с дух или с дела. За слава и хвала на Бога, Христос трябваше да пренесе Себе Си като жива, безгрешна жертва на Отца.... Непадналите светове, небесните ангели и падналата човешка раса наблюдаваха всяко действие извършено от Представителя на Отца и от Представителя на съвършенното човечество. Характерът Му бе без недостатък....
Последната атака скоро ще дойде. За да се постигне великата победа е необходим съюз с Неговия избран народ, така че макар Исус да се е възнесъл на небето, Неговата църква да има общение с Него....
Понякога не идват само трудности, а те са последвани от време на мир и почивка, но изкушенията ни заливат като яростни вълни, разрушаващи всичко пред тях. Скърбите не създават християните, но развиват у тях ума и волята на Христос, живите принципи на благо-честие и святост.
Ръкопис 44, 1897г.


“И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.”
Лука 22:7,8.

Исус бе избрал Петър и Йоан да вземат по-голямо участие в приготвяне на Пасхата.... ”А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?/Лука 22:10,11/...
Христос искаше да предпази от всяко необмислено действие, което можеше да бъде направено от предателите, дошли на вечерята с което биха осуетили взетото решение на Юда. Обичай бе за хората, които живееха в Йерусалим, да приемат идващите от други места, за да празнуват Пасхата. Вестта на Петър и Йоан бе изказана като заповед. За нас може да изглежда необичайно тези двама ученици да говорят така на стопанина. И обстоятелствата бяха точно такива, каквито Исус бе предсказал. Учениците срещнаха човек, който носеше стомна. Те го последваха и влязоха в къщата в която той влезе и повториха вестта, която им бе дадена. Последва готовност от страна на стопанина на къщата....
Това беше последната Пасха, която Исус щеше да празнува с учениците Си. Той знаеше, че часът Му бе дошъл. Сам Той бе Пасхалното агне и в денят, когато то щеше да се яде, Той трябваше да бъде разпънат. Той знаеше, че обстоятелствата свързани с този случай никога нямаше да бъдат забравени от учениците Му.
Първите думи, на Христос след като те седнаха на трапезата бяха: “...Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство”/Лука 22:15,16/....
В тази последна нощ със Своите ученици, Исус имаше да им каже много неща. Ако те бяха подготвени да приемат това, което Той копнееше да им даде, биха били избавени от съкрушителни скърби, разочарование и неверие. Но Исус видя, че те не биха понесли това, което трябваше да им каже. Когато погледна лицата им, устните Му изрекоха думи на предупреждение и утеха. Мина известно време в тишина. Исус почака. Учениците Му бяха все още неизлекувани. Погледите, които си хвърляха един на друг, говореха за ревност и надмощие.... Учениците бяха силно прегърнали любимите си мечти, че Исус ще изяви своята власт и ще заеме царския престол на Давид и в сърцата си, всеки един от тях, копнееше за най-високото място в царството.
Ръкопис 106, 1903г. Четете цялата книга тук:
източник https://duhovenjivot.blogspot.bg/