сряда, 5 януари 2011 г.

Нямо турче проговаря пред икона на Богородица!


Иконата се намира в малкия храм "Свето Успение Богородично - Панагия". Сред хората храма е известен като "Малката Богородица".
Според историята записана от свещеник Захари Липчев, през 1602 година, един християнин отива до извора на аязмото, намиращо се на север от днешния квартал "Възраждане" на Варна. Местността се нарича Теке Караач, но това име придобива по време на турските нашественици. Преди това край чудодейния извор е имало манастир от Второто Българско царство. Турците го изгорили и обявили за тяхна гробница, за да не се събират там християни.
Човекът отива да налее вода от извора и вижда в клоните на близкия бряст, икона на Света Богородица да виси във въздуха без никаква опора. Сериозно уплашен, човекът се връща в града и разказва видяното. Група ентусиасти, начело с свещеника - грък/ по онова време няма български храмове и български свещеници/ отиват на мястото. Свалили иконата, която си висяля във въздуха.
Последвало ново чудо. Сложили иконата "Богородица с Младенеца" в каруца, чийто водач бил грък, воловете не пожелали да тръгнат, стопирали нова каруца, чийто водач било българче и воловете ведната потеглили. Наговорили се, че където спре колата, там ще построят храм. Така и станало, видни хора от Варна, помолили турските власти за строеж, който бил разрешен. Условието било да бъде "2 метра над земята и 2 метра под земята". 2002 година бе отбелязано 400 години от построяването.
Според едно от преданията млада туркиня влиза в храма с нямото си 5-годишно дете. Като пристъпило в храма то проговорило и радостно се развикало. Вече 408 години, иконата помага на неми да проговарят. Варненци имат това място за свещено, а дали една икона е свещена определят хората. Чудото е плод на дълбоката вяра на човека, на неговия живот-да е с чисто искрено сърце. Това е волята Божия.
По традиция хората се кръстят и покланят пред варненската Богородица. Молитвата пред чудодейната икона си остава любимо интимно място за вярващите. Много хора идват да се помолягт за решаване на семейни проблеми, за изцеление на душевно разстройство.
"Образът на Богородица с Младенеца е материално средство, което помага на човека да се прехвърли в духовния свят"- казва отец Теодор, който напомня случката от живота на Учителя, когато Той се движи заобиколен от хора, стремейки се да го докоснат, за да се излекуват. Тайно го докосва една жена, за която Христос казва: "Една сила излезе от мене". Жената получила изцеление благодарение на своята вяра и своята искреност. Ние не знаем какъв е Божият план за нас. Можем да се докоснем до неговата енергия.