понеделник, 3 януари 2011 г.

Съзнанието

Това е една много обширна тема, която вероятно ще допълвам постоянно.
Казано е: „Никой не може да ти причини толкова зло, колкото сам можеш да си създадеш.” Не познавам хора, които в пълна степен да разбират, колко много страдания причинява собственото съзнание и представата им за действителността.
Малките спънки са големите проблеми в съзнанието. Внимателно следете мотивите си – само вие можете да си внушите, че нещо е непреодолимо и само вие можете да си дадете куража да се справите с проблема. Не забравяйте, че съзнанието работи с много илюзии и те могат да ви подхлъзнат всеки един момент. Не се поддавайте и гледайте да се усетите навреме – само така можете да промените заложените във вас програми.
Пазете се от самовнушенията или не разрешавайте да ви убедят, че нещо във вашия живот зависи от нещо или от някого около вас. Колкото сте по-сигурни, че зависите от нещо или от някого, толкова по-големи прегради изграждате в съзнанието си и толкова по-безсилни се чувствате. Да сте безсилни означава да сте отпуснати, подтиснати, стресирани и депресирани. Да живеете с мисълта, че всичко зависи от вас, означава да търсите и да намирате, да сте винаги оптимисти, и всяко препятствие да е само временно. Не забравяйте, слабите хора се опитват да ви убедят, че винаги сте зависими от нещо, особено, ако успеят да ви внушат, че сте зависими от тях самите, то те престават да се чувстват толкова слаби, а вие ставате слабите. Ако сте убедени, че всичко зависи от вас, то преодоляването на проблемите е само въпрос на време и намирането на правилен подход, а не се чувствате зависими и слаби.
Основен проблем в човешкото ежедневие е страхът. Той е продукт на съзнанието, което винаги се опитва да намери някакво оправдание. Страхът е създаден от вас и само от вас може да бъде преодолян. Страхът няма обективна основа, той е следствие на илюзиите, с които борави съзнанието ви.
Всичко, което си въобразите, че е непреодолимо препятствие - правителство, закони, липса на пари, и т.н., може да бъде променено и преодоляно, ако потърсите начин. Ако никой не иска да променя нещо, то си остава непроменено. Разберете, колко са важни вашите усилия, дори това, което искате да промените да е нещо дребно и незначително. Понякога дребните неща предизвикват ефекта на лавината - тогава, когато необходимостта от промяна се е натрупвала дълго време, но не е била реализирана.
Всяка отрицателна емоция към каквото и да е или към който и да е, е препятствие пред вас. Всяка положителна емоция е благоприятно стечение на обстоятелствата, импулс, който помага при преодоляването на препятствията. Трупането на отрицателни емоции (особено усещането за безсилие и безизходност) води до лошо здраве – огледайте се наоколо, има ли един здрав човек, който си е въобразил, че от него не зависи нищо.
Преследвайте желанията превърнати в цели, (но не на всяка цена – не газете хората, просто развийте търпението си, ще дойде и вашето време – дори и да не успеете, времето не е загубено) – желанията отразяват някаква вътрешна потребност. Когато задоволите вътрешната потребност, желанията изчезват. Това означава, че не трябва да преследвате желанията на всяка цена, а само докато ви е интересно. След това се появяват се други желания, и т.н. Този, който се е блокирал - внушил си е, че е безсилен и нищо не зависи от него – обезсмисля живота си, защото е пасивен и не променя в себе си нищо в положителна посока, а само трупа отчаяние.
И помнете винаги, най-големият номер, който можете да си погодите, е да решите, че за каквото и да е, зависите от някого и нещо. И „обективната действителност” тук няма никакво значение. Както съм посочвал много пъти, действителността никога не е еднозначна, т.е. един проблем никога не е само с едно решение. Да решите, че сте зависими, означава да се лишите от свободен избор, да създадете условия да се чувствате ограничени и подтиснати. Да решите, че всичко зависи от вас, означава да си дадете свобода, да търсите и да намирате, да сте вечните оптимисти. Избирайте.
Казано директно, песимизма е внушена програма, която сте допуснали и разработили вие с помощта на хората около вас. И само от вас зависи да се препрограмирате, като се противопоставите на мнението на другите като вас. Потърсете и ще намерите много разумни доводи за да промените гледната точка – най-слабият, от които е, че ще се почувствате много по-добре. Дори и наркоманите са станали такива, защото не могат да допуснат в съзнанието си, че за да се чувстват добре, не е нужно нищо друго, освен осъзнаването, че са програмирани, и че могат, ако искат много лесно да се препрограмират. Живота си е същия, няма нужда нищо да се променя около нас – достатъчно е да променим отношението си към него. Много добър е примера за полупълната и полупразната чаша – съдържанието си е едно и също, променя се само отношението ни, гледната ни точка. Повярвайте, много е лесно.
За песимизма голям принос има склонността ни към крайности. Тръгвайки с убеждението, че имаме право на свободен избор, сблъсквайки се с ограничения и внушения, много бързо се хвърляме в другата крайност, че всичко е предопределено, и че не можем да променим нищо. Абсолютна свобода и пълна предопределеност не съществува. Погледнете показалеца си – визуално представлява един човек – той има своята свобода на движение, но зависи изцяло от движението на ръката и тялото. Същото е и съотношението на Божията Воля и на човека. Енергиите, които реализират Божествената Воля са огромни и ако нашите желания влизат в противоречие с тях, няма никакъв шанс да променим тези сили. Нашите желания се реализират само тогава, когато са в една посока с Божествените, т.е. няма енергиен конфликт. Така че, най-разумно е да не очаквате реализирането на всичките си желания и да не се разочаровате от това – вие имате действително право на избор, само трябва постоянно да търсите и да не се обезсърчавате от неуспехите. Неуспехът съвсем не е показател за липсата на свободен избор, а само за неправилна посока и начин. Търсете варианти.
В обективната действителност добро/зло няма, затова най-голямата безсмислица е да се дават оценки, да се лепят етикети, да се съди и търси отговорност. Когато претегляте качествата на другите, макар и доста по-рядко, си задавате въпроса, къде сте вие в ценностната система. Когато престанете да оценявате и да съдите, когато започнете да приемате всички качества на хората за нормални, едва тогава започвате да си позволявате да сте по-снизходителни към себе си, преставате да се срамувате от това, което си въобразявате, че са ваши недостатъци и преставате да се чувствате непълноценни.
Ако сте убедени, че в действителност няма само добри или само лоши неща, а това е начина да започнете да се чистите от илюзиите, трябва само да промените програмирането си – вместо да виждате лошите страни на нещата, които ви създават отрицателните емоции и убеждения, махнете черните очила и сложете розови – няма да сте по-малко обективни, ако престанете да обръщате внимание на отрицателното и започнете да виждате само положителното – опитайте и ще разберете какво е щастие.
Обръщайте внимание на протестите на подсъзнанието – когато нямате желание да вършите нещо, значи то е излишно или поне за момента. И това или е програмирано във вас или е мнение на душата ви, която борави с несравнимо по-малко илюзии. Всичко трябва да се прави с удоволствие и вътрешно удовлетворение. Не насилвайте себе си или другите хора, а потърсете друг метод и начин, опитайте да разберете причините. Но и желанието да не правите нищо или колкото се може по-малко неща е просто мързел или неувереност в собствените възможности – изровете безжалостно истинските си мотиви – никога не забравяйте, че умът е много услужлив и винаги е готов да измисли някаква причина, т.е. да направи от мравката слон.
Доколкото съзнанието се формира от енергиите, от които сме съставени, то ние сме свързани чрез тези енергии в едно огромно общо съзнание на Земята и цялото човечество. Това общо съзнание, което често определям като гигантска мисъл-форма или кафяв газ, е такова хаотично образование, защото частите (съзнанията на отделните индивиди) са като орела, рака и щуката. Така че от всеки един от нас зависи доколко това общо съзнание ще е подредено и Земята няма да е като побъркана. Никога не забравяйте, че общото съзнание упражнява пряк и много силен натиск върху всяко едно индивидуално съзнание – само така ще можете да се противопоставите и да променяте постепенно натрупаното в общото. Може би не е далеч деня, когато ще успеем да намерим общи ценности, които да не ни разделят и противопоставят толкова много - това ще направи волята на Земята целенасочена и единна, което ще се отрази изключително здравословно на цялата планета.
От технологична гледна точка, съзнанието е изградено от енергиите на всичките ни тела и се намира във всичките едновременно. Това знание може постепенно да разтвори възприятията ви за другите светове, защото всяко тяло си има своите сетива и стига да ги осъзнаете като съществуващи, можете да долавяте сигналите им. Това е ограничено от внушенията, на които сте били подлагани, какво е реално и какво си въобразявате, т.е. другите хора не го осъзнават като съществуващо.
Материалното съзнание е зависимо от материалните сетива и от състоянието на организма, от въздействието на етерните енергии. Астралното съзнание е натрупаното в животинската душа – всички мисли и емоции, които са присъщи на животните – т.е. оцеляването на вида и материалното тяло. Менталното съзнание е развито в човешката еволюция и се състои от човешкия опит натрупан през различните прераждания. Чувствата тук са на второстепенен план, те са развити достатъчно през животинската еволюция. В човешката еволюция се набляга повече на ума, на решаването на ежедневните проблеми. В по-късен етап се развива и абстрактното мислене, което ни позволява да мислим със символи и да разбираме неща, с които не сме се сблъсквали в реалността си.
Като начало, духовната ни душа е развивана само в нематериалното ни съществуване, но след определено натрупване, дори когато сме в материално тяло, започваме да осъзнаваме сигналите й. Започваме да усещаме единството си, както с всички хората, така и с останалите природни царства. Тези импулси на душата постепенно ни карат да намалим разрасналото се его и да търсим хармонично съществуване с всичко останало. Развитието на другите ни висши тела, дава сила за постигане на целите ни и засилва любовта към всичко останало. Всичко това е нашето съзнание, но на нас ни е внушено, че това е функция на мозъка и зависи от това, какво си научил в обществото и в учебните заведения само през този живот. Затова смятаме, че това, което не сме го учили е наша фантазия.
Вероятно често срещате хора, които се чудят, как можете да се вълнувате от въпроси, които не касаят съществуването на материалното тяло, защо смятате, че природата трябва да се пази, а не може да се използва толкова, колкото е необходимо, защо се интересувате от нещо толкова мъгляво като Бог и каква ви е ползата от всичко това. Не им се сърдете, техните висши тела все още са прекалено слаби и не могат да влияят на съзнанието толкова силно, че да се опълчат на всеобщото мнение. Но вие можете и не допускайте мисълта и външните внушения, че заниманията с тези въпроси са празно губене на време.
Когато започнете да обръщате внимание, във всеки един момент с какви енергии борави съзнанието ви и от кое тяло са – натрупването на опит в това отношение ще ви даде възможност да започнете да различавате, кои мисли и чувства са ваши собствени, и кои са външни, на колективната мисъл или директни внушения на друг индивид. Това различаване ви води до откриване гласа на душата ви и на други висши същества. Постоянно бъдете внимателни и анализирайте.

http://yosif.net