До манастира Света Марина край село Сяново, недалеч от Тутракан има извор с лековита вода. Дете измива очите си с тази вода и проглежда, а хората помнят една баба, която припадала и имала съновидения и пророкувала. Изворчето по време на румънската обсада над Северна Добруджа е занемарено, а към 1940 година отново се възстановява. През 60-те години отново запустява, едва наскоро започват да се провеждат редовни служби и постепенно славата му се възвръща. Най-много посетители има от съседните села Нова черна, Старо село, Юпер, както и от Тутракан и Русе.
Говори се, че древен град се е простирал в този район, наречен Паскаля, от където и името на местността "Паскалъка". Този град се е славел с три манастира, един от които е бил Света Марина, известен с лековитото си аязмо. Другите два "Св.Никола" и "Св. Мина" са напълно заличени и се предполага, че са изгорени от турците.
През 1911 година водата на аязмото "Св Марина" бликва и отново поклонници започват да се стичат на святото място. Всички помнят, когато 1943 година младият свещеник Димитър Петков е разпределен за енорийски свещеник на с. Сяново и той с още двама свещеници отслужва водосвет. Измивайки се с лековитата вода се излекува от ревматизма от който страда. След тази случка, отецът решава да възстанови манастира и така с дарения успява да построи аязмо в средата на което е лекивития извор и три стаи за поклонници. Назначават пазач, който има пареза на десен крак и ръка, но след едномесечно миене с водата от извора оздравява.
На храмовия празник 30 юли 1945 година - денят на Света Марина/стар стил/ била отслужена литургия от свещеници, на която присъствали 5000 поклонници. 50 - та година там постъпва монахиня Текла/Капка Иванова/, която поема грижите за него. За съжаление монахинята е изнасилена и убита през 1960г. След нея идва друга монахиня, но за кратко и след нея всичко запустява и започва да се руши.
След 1991 година отново се явява идеята за възстановяване, разкрит е изворът, над който отново е издигнат параклис, построена е и малка сграда.
