събота, 23 октомври 2010 г.

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Смисълът на живота е в пряка зависимост от процесите протичащи в битието. Не може да има смислен живот, живот без разочарования, ако не е съобразен с основите на мирозданието. Липсата на такова съгласуване се превръща в безкрайна поредица от конфликти и страдания. Съвсем накратко ще опиша основния процес в битието - вечното движение, за да може всеки, който има желание да се съобразява с него.
Ако си представим Бог като едно безкрайно слънце, което разпръсква навсякъде своите лъчи, тази енергия по принципа на ентропията, постепенно "изстива" и се превръща в все по-груба материя. Така ниво след ниво, свят след свят се изгражда битието. За да може този процес да е вечен, съществува и обратното движение - завръщане на материята обратно в първоизточника. Това завръщане ни е познато под термина "еволюция" - едно почти безкрайно усъвършенстване: минерали - почва - растения - животни - хора - ангели - архангели - Богове. Когато еволюцията достигне до своето съвършенство, става сливане със Съвършения - Върховният Абсолют.
За да продължи еволюцията на човечеството, в настоящия момент е необходимо ново отношение между индивидите. Това ново отношение може да се получи, само ако се промени способността ни за оценка на действителността - ако заменим претенциите си за абсолютни истини с умерени и допускащи много възможни варианти преценки. Очевидно е, че от гледна точка на еволюцията, всички недостатъци са временно явление и са нещо нормално и те не могат да бъдат осъждани и квалифицирани като добро или зло. Понятията добро и зло са двигателят, който определя посоката на еволюцията. Напълно нормално е всеки един етап от развитието да си има свои понятия за добро и зло. Образно може да си представите еволюцията на човечеството като един ветроходен плавателен съд, който трябва винаги да се движи срещу вятъра (еволюцията срещу "спускащата" се от "горе" енергия). Практически директното праволинейно движение "срещу вятъра" е невъзможно, затова се използва лавиране (движение на зиг-заг). Точно смяната на съдържанието на понятията добро и зло сменят посоката на курса. Ще се опитам да го кажа и по друг начин. Тази книга има много недостатъци, но ако тя няма недостатъци, никой няма да я разбере. За да я напиша, аз също трябва да имам недостатъци, защото ако съм съвършен, ще напиша съвършена книга. Така всички ние осъзнавайки недостатъците си, се оттласкваме от тях и се движим напред по еволюцията.
Но за да е възможен този процес и за да бъде ефективен преди всичко, ще трябва да престанем да съдим недостатъците си. Когато един човек не може лесно да се справи с несъвършенствата си, той се примирява с тях и престава да работи по преодоляването им. За това подкрепяйте хората в усилията им, а не ги съдете. Като пример ще посоча такива общоприети "злодеи" като Хитлер и Осама Бен Ладен. Много ясновидци установяват, че те имат чиста аура и не могат да разберат как е възможно това. Никой не допуска, че техните зли деяния може да са предизвикани от отрицателното отношение на много хора към тях в някои от предишните им животи. Но хората предпочитат винаги да се смятат за невинни жертви. А сега принципът за причината и следствието просто уравновесява натрупаната дисхармония.
Ако направим избора и съобразим ежедневието си с еволюцията, рано или късно ще ни направи впечатление, че не можем да имаме успех в преодоляването на собствените недостатъци, ако хората около нас тъпчат на едно място в еволюцията си. Всички ние сме скачени съдове и много директно влияем един на друг. Някаква част от неуспехите ни при преодоляване на собствените недостатъци се дължи на натиска, оказван от недостатъците на хората около нас (не си и помисляйте да ги съдите за това). Също така, нашите собствени недостатъци спъват развитието на хората, с които контактуваме по-често. За това трябва да помним, че е невъзможно да постигнем значителна самостоятелна еволюция.
Разширявайки темата, не може да не обърнем внимание и на околното пространство. То в никакъв случай не е по-маловажно в еволюционния процес от заобикалящите ни хора. Хармоничното съчетание на отделните елементи от пространството около нас е единият от благоприятните елементи. Хармонията се определя от правилното съчетание и от многообразието. За да успее да създаде полезно за себе си и за близките си хора хармонична среда, трябва всеки да се съобразява със собствените си усещания и разбирания, а не да се води по модния в момента вкус. Разбира се, има достатъчно чувствителни естети и дизайнери, които ще успеят в някаква степен да подберат една благоприятна среда, но това винаги ще бъде не достатъчно ефективно решение - не се оставяйте на комплексите си да ви убедят, че другите хора са професионалисти и те по-добре знаят какво правят. Съвременното общество, водено преди всичко от икономически (а не от еволюционни) интереси, е създало традиция да създава дисхармонична жизнена среда. На първо място това се дължи на прекаленото използване на ограничен вид строителни материали: бетон, стъкло, стомана, пластмаса и т. н. Получава се много ограничен енергиен фон, който нарушава нормалния енергообмен и пречи на уравновесяването. Това способства към едностранчиво развитие, което отклонява от оптималната посока и като резултат дава различни здравословни проблеми. Вторият много важен елемент е енергийната наситеност (интензивност) на околното пространство. Когато преобладава дисхармонията в ежедневието ни, съвсем естествено ние сме подтиснати, раздразнителни, агресивни и безразлични към проблемите на другите и т. н. - могат да се изброят всички недостатъци на съвременното ежедневие. Но ако със собствени усилия сме успели да създадем едно хармонично пространство, то се превръща в един резонатор, който усилва точно необходимите ни енергии - това приповдига нашето себеусещане, ние се чувстваме въодушевени, щастливи, изпълнени с любов, състрадание и само светли чувства. Изграждането на хармонично пространство е невъзможно само с мъртви предмети - те създават минимален енергиен фон. Колкото повече живи елементи (растения и животни) включите в пространството около вас и те се радват на вашата симпатия и любов и същевременно също са в хармонични отношения по между си, толкова повече те ще ви отговарят със същото - енергийният фон ще става все по-наситен, по-хармоничен и благоприятен за спокойното посрещане на ежедневните проблеми. Този оптимистичен стоицизъм постепенно се превръща в постоянно щастие, а доброто самочувствие дава отлично здраве. Затова повтарям постоянно, ако по една или друга причина не можете да си създадете достатъчна хармония около себе си, излизайте колкото е възможно по-често сред природата - там хармонията е естествена. Създайте си активно (с любов) отношение към природата и тя ще ви отговори със същото.
За разбирането смисъла на живота важно значение имат още два елемента на разширеното съзнание: избавяне от илюзията, че живеем само в материалния свят и от илюзията, че е възможно да намерим истинския носител на истината, който да следваме. Днес човешкото съзнание е обсебено от масовата илюзия за съществуването само на материалния свят. Тази илюзия ограничава интересите и грижите единствено до материалното тяло - от това се определят ценностните системи и ежедневните усилия на всички хора. Свикнете с мисълта, че живеете едновременно в няколко свята - наблюдавайте и ще забележите разликите: вашите страсти са енергии на астралния свят, вашите мисли са енергии от умствения свят, вашето вдъхновение, творчески пориви, духовни стремежи са енергиите на душата и духа. Забелязвайки и отчитайки тези разлики, ще свикнете с мисълта, че вашето тяло е само един временен инструмент, който има значение само за кратко време - това ново разбиране ще пренасочи вашето внимание към действително ценните неща. Ще осъзнаете, че досегашните ви приоритети са само губене на време, които не са си стрували усилията. Ще се усетите като събудени от сън и ще погледнете на живота от неговата действителна страна. Осъзнаването на тази истина ще ви даде подтик към щастие - това не са пресилени думи - търсете и ще намерите. Това е вашето спасение от оковите на материята.
Ето няколко от основните промени в масовото човешко мислене, които могат да осмислят пълноценно човешкия живот. Масова заблуда е очакването, че човек може да бъде щастлив ако го обичат и не е толкова важно дали той (тя) ще обича. Истински пълноценния живот е когато обичате (естествено не само себе си), и то когато обичате безкористно, а когато обичате защото получавате нещо, то непременно ще бъдете разочаровани.
Правилната посока не можете да я намерите в промяната на обществените отношения, а само в промяната на всеки един човек, когато всеки я осъзнае като своя вътрешна потребност. Липсва ли вътрешна хармония, винаги ще се чувствате нещастни. Не чакайте Господ да оправи света - света се движи по божествените закони, но хората злоупотребявайки с правото си на свободна воля създават дисхармония и безпорядък. Защото всеки иска това, което няма и вечно не му стига това, което има.
Невъзможно е, първо да се подобри живота, а след това хората да станат добри. Не битието определя съзнанието, а съзнанието създава битието.
Невъзможно е да намерите щастието извън себе си - то не зависи от външните условия.
Невъзможно е да намерите истината извън себе си и докато други ви я сочат, вие никога няма да сте удовлетворени от нея, защото всеки гледа на света от собствената си камбанария.
Не чакайте Христос отново да дойде в света, а го търсете в себе си - само така той може да дойде отново - когато има кой да го чуе и няма кой да вика "Разпни го! Разпни го!"
Невъзможно е да се промени битието на човека без да се променят неговите възгледи. За да има изобилие за всеки човек, трябва да намалее масовата човешка лакомия - всеки трябва да осъзнае, че материалното притежание не го прави по-добър, по-висш, по-можещ. Господ е дал изобилие, десет пъти по-голямо от нуждите на всички хора, но въпреки това, то ни се струва крайно недостатъчно, защото празния вътрешно човек, се опитва да компенсира като трупа външни богатства - само така той може да се самозалъже, че живота му не е празен и безсмислен.
Промяната не може да става чрез насилие, както е ставало много пъти в досегашната ни история - да се избият богатите и да се раздадат богатствата им. Това е безсмислено, защото веднага други ще ги заграбят. Само когато се промени преобладаващата ценностна система и духовните богатства станат по-ценни отколкото са материалните - само тогава ще има изобилие за всички. Затова е нужно всеки да започне първо със себе си - когато се промени преобладаващата мисъл-форма, която определя масовото съзнание, тогава хората, които намират смисъл в трупането на материални богатства ще се преориентират и тяхното развитие ще се ускори, т.е, ще престанат да тъпчат на едно място, както правят сега.
Другата илюзия - съществуването на абсолютната истина също е много сериозна преграда пред следващите етапи на еволюцията. При определянето смисъла на живота всеки се опитва да заимства от опита и знанията на по-мъдрите. Но ако се сблъска с противоречия и неразбираеми формулировки, бързо и лекомислено отхвърля тези знания като неверни. И започва като пеперуда от цвят на цвят да търси истината, а тя все му убягва. Ще се опитам с една аналогия да облекча вашето търсене. Представете си, че искаме да изучим една планина, нека бъде по-малка, като например Витоша. Разделяме я по картата на десет участъка и поръчваме на десет човека да направят описание на планината Витоша. Всички правят описание на едно и също нещо - еднакви ли ще са описанията? Очевидно не. Ще кажете, че всеки прави описание на различна част от планината. Тогава нека и десетте човека да обиколят планината от всички страни за месец-два. Идентични ли ще бъдат описанията? Отново не - на един ще направи впечатление едно, на другия друго. И тази неустановеност се отнася за една сравнително малка планина, а какво да кажем за описанията на една безкрайност, каквато е битието. Милиони хора са се опитвали през човешката история да опишат това, което виждат и разбират. Естествено е тези описания да не са идентични, естествено е да са противоречиви, като че ли не става въпрос за едно и също нещо, но ако отхвърляте едно по едно тези описания като неверни, имате ли шанс да получите някаква най-обща представа за безкрайността? Едностранчивият поглед по-реална представа ли ще ви даде или ще затънете в илюзии. Нима нямате по-голям шанс да разберете битието, ако се опитате да съчетаете колкото се може повече гледни точки и извлечете общото между тях, а на противоречията временно не обръщате внимание? Моята молба е: не отхвърляйте с лека ръка нито едно учение, нито една философия. Не се страхувайте от противоречията - постепенно всичко ще си отиде на мястото, но това е възможно само ако не отричате различните гледни точки. Дерзайте, рано или късно ще намерите това, което търсите - но само ако търсите. Ако чакате да ви падне от някъде - нямате никакъв шанс.

http://yosif.net/