понеделник, 11 октомври 2010 г.

Как да живеем без вкопчване и страх от загуба?

Росица Вакъвчиева

Едно от нещата, които ни пречат да живеем свободно и да се радваме на живота, е вкопчването.

В ежедневието ние неусетно се привързваме към вещите си, към хора, ситуации и места, които си мислим, че ни носят щастие и сигурност. Много от нещата, които имаме сега сме придобили с доста усилия – работата, къща, кола, партньорства, имидж и те са придобили специално значение за нас. Несъзнателно развиваме съзнанието, че ги притежаваме и започваме да градим идентичността си спрямо тях.

Притежанието обаче е тежест, бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба. И най-малката промяна в обстоятелствата ни принуждава да застанем нащрек, да се почувстваме в опасност, че всеки момент могат да ни отнемат „нашето“.

Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят. По ирония на съдбата, колкото повече се страхуваме, толкова по-голяма е вероятността да загубим. Почти във всички случаи, когато отчаяно се вкопчим в нещо, става така, че го губим.

Дълбоката привързаност създава енергия, която сякаш отблъсква от нас обекта на пристрастеността ни.

Ние не съзнаваме, че с вкопчването в нещата сами се връзваме. Мечтаем за свобода, а си слагаме окови.

Дори и да не загубим това, към което сме привързани, страхът от загуба ни лишава от удоволствието да му се радваме, лишава ни от свободата ни.

В някои случаи ние се вкопчваме в идеята, че точно определена работа, къща, човек и т. н. трябва да са наши и само те могат да ни донесат радост, а когато това не се случи, имаме чувството, че сме ограбени, че постоянно някой ни измъква нещата под носа. Струва ни се, че около нас постоянно дебне „крадец“.

Много от нас се вкопчват в спомените и се определят чрез миналото си. Те не смеят да се „пуснат“ от миналите преживявания и това им пречи да оценят днешния ден. Докато не се освободят от мислите за миналото, те остават постоянно вързани.

Достигнала съм до извода, че човек може да е истински щастлив и свободен и да се радва на нещата, които има, само ако може и без тях.

Това разбира се не означава да се откажем от вещите си и това, което имаме, а да не се вкопчваме в тях.

Може би си мислите, че вие не сте пристрастени към нищо.

Но всъщност ние се вкопчваме във всяко нещо, за което казваме: „не мога без него“, „това/той/тя е всичко за мен“, „трябва да го имам на всяка цена“, „само това (ще)ме прави щастлив“.
Как да се освободим от вкопчването, как да спрем този страх, който подкопава удоволствието от живота?

* На първо място за да сме свободни, е необходимо да се пуснем, да престанем да стискаме. Колкото повече „стискаме“, толкова повече нещата ни се изплъзват и сякаш изтичат между пръстите ни. Когато се отпуснем и „отворим ръцете си“, те се „напълват“.

* Откажете се от притежанието на нещата. Цената на притежанието е прилепването. Знайте, че нищо не е вечно и нищо не е само ваше притежание. Няма как да се страхуваме да не загубим нещо, което не притежаваме.

* Живейте в настоящия момент и изживявайте пълноценно всеки миг. Радвайте се на всяко нещо в живота си, но бъдете готови да продължите без него. Животът тече, всичко около нас се променя – едно идва, друго си отива. Понякога е нужно старото да си отиде, за да дойде на негово място новото.

* Каквото и да сте постигнали, каквото и да си мислите, че притежавате, помнете, че вие не сте работата си, не сте къщата си, не сте вещите си. Престанете да се определяте чрез тях. Дали ще ги загубите или не, вашата същност остава непроменена.

* Търсенето на щастието и сигурност в нещата около нас е илюзия. Когато се държим за тях, ние се държим за илюзията. Ако си мислим, че нещо извън нас може да ни направи щастливи, ние се отказваме от силата си и прехвърляме отговорността върху тях. По този начин се поставяме в много несигурна ситуация. Истинското щастие, истинската сигурност е отвъд притежанието на нещата, то е в самите нас. Когато ние осъзнаваме силата в себе си, няма да имаме нужда от прилепване към външното.

* Помнете, че никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако нещо не получите или загубите, значи не е било за вас. Доверете се на своя свят, че ще ви осигури това, което ви е нужно. Когато знаете, че именно вашата нагласа ви носи спокойствие и щастие, когато сте убедени, че каквото и да се случи, ще се справите, никой и нищо не може да бъде заплаха за вас.
* Учете се да давате и да се разделяте с дребни неща, без които „не можете“. В началото може да ви изглежда страшно, но ще видите, че всъщност можете да продължите и без тях. В природата всичко се намира в движение, нищо не е в застой и именно когато се освободите от прилепването, получавате всичко.
http://sebepoznanie.com/psihologiq/strah-psihologiq/vkopchvane/