събота, 9 октомври 2010 г.

Детска психология

Детска психология
Отношение на детето към себе си
Значение на физическия “Аз” – образ
Развитие на интимния “Аз” образ
“Аз” изразява стремежа на детето да изгради тесни връзки с другте, да редзика тяхното внимание и одобрение.
Първи стадий децата са центрирани върху притежанията на другите деца, а не върху самите деца;
Втори стадий – прости интеракции – децата започват да реагират на чуждото поведение;
Трети стадий – комплементарни реакции интеракции, които детето използва, за да повлияе на другия участник, да получи определен отговор; интеракциите започват да се оформят като обратими и взаимодопълващи се последователности от действия, например дете, което е получило играчка от друго дете, може незабавно да я върне с усмивка и да предложи на детето някаква друга играчка; те започват да приемат взаимодопълващи се роли.
Социалността може да бъде различно проявена.

Идентичността на детето
Разбирането на “Аз”-а като единство от тъждественост и нетъждественост към себе си, като потопеност в битието и безкарйна обвързаност в различни диалогични отношения с другите, като самореализиране във времето може да бъде постигнато с идентчността.
Идентичността притежава твърде различниизмерения. Тя може да бъде видяна като континиум, който включва чувството за собствената тъждественост, единството на различните “его”- състояния и усещането за принадлежността в групата, позициата, която “Аз”-ът заема спрямо другите. Дивидът не живее сам за себе си, той принадлежи на различни групи и чрез това постига собствената си идентичност. Знанието за принадлежност създава условие за развитието на идентичността.
Съзнателното чувство за това, че имаш лична идентичност, се основава на две едновременни наблюдения: възприятието на собствената тъждественост и континуитета на личното съществуване във времето и пространството, и възприемането на факта, че другите приемат тази тъждественост и континуитет... “Его”-идентичността е съзнанието за тъждествеността на значението, което имаме за “значимите други” в непосредствената общност на хората.
Развитие на самоконтрола
Самоконтролът може да се определи като способност за зменение на поведението в зависимост от изискванията на ситуацията, да се построи поведението в съответствие с дадената норма без външно указание. Самоконтролът включва оценка на ситуацията чрез сравняването на тази ситуация с предишни подобни и пренасочване на импулсите, за да се редуцира тяхната сила.


Агресивността и детето
Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага нанасяне на вреда: болка, унижение, обида...(съзнателно намерение за пличиняване на зло). Наличието на намерение за причиняване на вреда разграничава агресивните действия от другите действия, които, без да съдържат подобно намерение могат да причинят също вреда.
Когато детето разпознае в поведението на другия стремеж към нараняване, то ще реагира вероятно агресивно и тази агресивност ще буде личностно ориентирана. Агресивността е свързана с разбирането на чудото намерение.

Семейството и агресията
Независимо че много от родителите съзнателно ограничават агресивността, и то с вътрешна убеденост, в малкото изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността – в случаите когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение и това става по няколко начина:
http://letiya.net/content/detska-psikhologiya