РАЗГЛЕЖДАНИЯ НА КАРМИЧНИТЕ ВЗАИМОВРЪЗКИ

Рудолф Щайнер-лекции


Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -

Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.

Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».

Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
8
ВМЕСТО УВОД
Из «Спомените на Мария Щайнер»
/към първото издание 1926 г./

Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...

...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания. При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес...

Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том,
начертани на дъската от Рудолф Щайнер
(сравни забележките на ръба на текста в лекциите
и текста в началото на «Забележки»)
са поместени в Събраните съчинения в поредицата:
«Рудолф Щайнер - Стенни илюстрации към лекциите»
том XVI
9
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 1 юли 1924 г.

За тези, които присъстват, бих искал днес да изложа някои неща, които са един епизод в разглежданията, които провеждаме тук вече от известно време. Нека това, което кажа, послужи за илюстриране и изясняване на някои въпроси, които могат да възникнат от разгледаните досега неща. Същевременно чрез това ще се хвърли известна светлина върху душевното устройство на съвременната цивилизация.

Вече години наред ние трябваше да обръщаме внимание върху един напълно определен момент от същественото развитие на европейската цивилизация, който се намира в средата на Средновековието около 14-то, 15-то столетие. С това посочваме онази точка в развитието на човечеството, когато започва интелектуализмът, когато хората започват да обръщат внимание предимно на мисленето, на интелекта и да правят от него съдия на онова, което би следвало да се мисли и прави от хората.

Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие. Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха. Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.

Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно. И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа доСп иноза и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по- късно са били открити. Защото се мисли приблизително така. Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.

Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от
10

такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис., синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
Табела 1*

И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите. - И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите. - И те напълно съзнаваха, че приемат мислите.

Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот. Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него. За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да
* Относно дъската виж също и стр. 181.
11
кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези
мисли».

За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.

Сега можем да си представим, че този мироглед, който по онова време е водил борба за влияние над европейската цивилизация, е искал да се разпростре все по-нашироко и по-нашироко именно от онези последователи на Аристотел, които са дошли от Азия в Европа по пътя, който посочих. И ако си представим, че този мироглед действително би се разпространил. Какво би се случило тогава?

Да, тогава би се проявило в пълния смисъл на думата това, което трябва да се прояви в течение на земното развитие - именно Съзнателната душа. Онези хора, за които говоря тук, се намираха, така да се каже, в последния стадий от развитието на Разсъдъчната душа. В 14-то и 15-то столетие трябваше да изгрее, да се роди Съзнателната душа, която ако се проявеше в своята крайност пренасяше в интелектуализма всичко от цивилизацията.

В 10-то, 11-то, 12-то столетие европейското население в неговата цялост не беше в състояние да остави в него да вземе превес един такъв мироглед, какъвто беше този на личностите, които охарактеризирах, защото в такъв случай Съзнателната душа не би могла да се развие. Макар и, така да се каже, решението на боговете да беше Съзнателната душа да се развие, все пак положението беше такова, че тази Съзнателна душа не можеше да се развие от собствената дейност на европейското човечество в неговата цялост, а трябваше, така да се каже, да дойде един импулс, който беше насочен към това, да развие най-вече Съзнателната душа.

Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес.
12

Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият
Тома Аквински са изобразени тържествувайки над един съвсем различен

мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!

Нека помислим, какво са си представяли там. Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.

Табела 1, горе вдясно. Какво представлява това издишване? Съвсем същото, мои мили приятели, като това, за което казваме, че през трите дни след смъртта етерното тяло на човека се разширява. Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите мисли се разпростират в Космоса. Това е съвсем същото, само че бих искал да кажа, представяно от една субективна гледна точка. Следователно вярно е това, което хората са чувствали и изживявали тогава. Те са чувствали кръговрата на живота по-дълбоко, отколкото той може да бъде почувстван днес.

Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна. Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната. Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята. Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
13

Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята. И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер. Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях. Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.

Защото нека насочим поглед върху представителите, да кажем сега, на индивидуализма. Налице бяха тези индивидуално оцветени мисли, които преминаваха в общия космически етер. И онези, които водеха борба срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още живо знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше. Това безпокойство, причинено от разпростиращите се, разтварящи се и предаващи се човешките мисли и сили в космическия етер, това безпокойство именно угасва при най-изтъкнатите мислители едва в 16-то, 17-то столетие.

Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед. Трябва да се пренесем в душевността на тези хора. Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие. Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност. Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.

И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха
14

сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си. А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.

Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява. Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята. Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати. Тогава по- млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.

Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали. В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие. Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед. Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори. И когато един е спирал да говори, започвал е друг. Също и по отношение на такива неща хората са се чувствали тогава изцяло вътре в общото духовно естество на Вселената, те са се чувствали поне още в етерното естество.

Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.

И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика- мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално.
15

Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това. Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност. Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.

Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират сАверое или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах. Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най- важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение. Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.

Тези вътрешни борби, които са предхождали началото на епохата на Съзнателната душа, са вече такива, че днес би трябвало да насочим поглед върху тяхната интензивност, върху тяхната същност. Думите в крайна сметка са думи, и хората от по-късно време приемат това, което стои зад думите, именно с онези понятия, които те имат. Обаче в онези времена думите са съдържали понякога в себе си богат душевен живот, те са сочили към един такъв душевен живот, какъвто аз току-що охарактеризирах.

И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат. Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите. Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност. Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от
16

което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност. При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.

И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация. Тя се разгаря и до ден днешен. И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.

Но някои души от онази епоха отново се намират в настоящия земен живот. По определен начин те са победили това, което в миналото е създавало силно безпокойство в обикновеното им съзнание, безпокояло е това съзнание поне в определени моменти. Но в дълбините на много души то продължава да гори още по-силно днес. Задачата на духовната наука между другото е също и тази, да насочи вниманието на хората върху такива исторически явления.

Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа. Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли. Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните. Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.

От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора. Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.

Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха. Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество. Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало
17
много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на
съвестта си:- Какво става сега? -

Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието наДекарт, на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.

Мои мили приятели, за мнозина остроумни мислители това е важало като една истина: - Аз мисля, следователно съм. - Последствието от това от сутрин до вечер е: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам: - Аз не мисля, следователно не съм. - Отново се събуждам: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам, следователно, понеже не мисля, - не съм. И необходимото следствие е, че човек не само заспива, но той престава да съществува, когато спи! Няма някакво по-малко подходящо доказателство за съществуването на човешкия дух като това изречение: - Аз мисля, значи съм. - Въпреки това, в епохата на развитието на Съзнателната душа това изречение започва да бъде считано за меродавно.

Днес, когато някой насочи вниманието на хората върху такива неща, е принуден да приеме върху себе си обвинението в светотатство. Но във връзка с всичко това, бих искал да насоча вниманието ви към един разговор - който не е записан исторически, но може да бъде намерен чрез духовното изследване като действителен факт, - който е протекъл между един по-възрастен и един по-млад доминиканец:

По-младият казва: - Mисленето обхваща хората. Мисленето, сянката на действителността ги обхваща. - В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук! - Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.

По-възрастният казва: - Поради това, че човек насочва своя поглед с любов върху външната природа, приема откровението като такова и не пристъпва към него с мисленето – на мястото на предишната небесна действителност в мисленето трябва да бъде намерена една земна действителност. -
18

- Какво ще настъпи? - казва по-младият. - Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на мисленето? -

В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.

Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа. Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение. Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно- програмното в това направление. Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.

Имаме нужда да възпитаваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духовността. Точно това чувство бих искал да подбудя днес, не да държа една систематична лекция, а най-вече да говоря повече или по-малко на вашето сърце - позовавайки се на различни духовни факти.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 4 юли 1924 г.

Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено. Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните?
19

Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните. А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души. Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).

Те също се намират там. А тук на тази Земя се намират отделните животни, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане. Това е инстинкт.
Табела 2

Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят. Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено). Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по
20

подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно. Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
Защото свободата действа от областта, от която животните действат
инстинктивно - от духовния свят.

За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта. Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието.
Табела 2

В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват. Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот,

придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
21

Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка, синьо).
Табела 2

С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън.

Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.

Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера. Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.

Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?- Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало
22

да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите. Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.

Това първоначално е, бих казал, първият акт, който се разиграва между смъртта и едно ново раждане, от другата страна на прага на смъртта и към онова, което се отделя от човека, което е поверено на разтварящото се етерно тяло пристъпват съществата от третата йерархия; то се приема именно от тях. И като хора, по повод взаимната връзка между живота и смъртта или за един починал човек произнасяме една хубава, една чудно хубава молитва, в която казваме:

Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
в етерното съзидание
плетеницата на човешката съдбата.

Защото тук ние насочваме поглед към един духовен факт. Наистина много зависи от това, дали хората си представят духовните факти или не, дали те придружават мъртвите с мисли, които остават само на Земята, или ги съпровождат по техния по-нататъшен път с мисли, които са отражение на това, което става в царството, в което мъртвият пристъпва.

Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие. Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по- висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят. Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.

Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите!- От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.

И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера. Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
23

И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.

Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло- виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.

Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията.

От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития. Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния живот, които изживяваме тук между раждането и смъртта.

И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение. Ние имаме думата «Wesen» /същност, същество/, имаме думата «Geben» /даване/. Когато казваме: «Vergeben» това означава «Hingeben» /прощаване, отдаване/. Само при играта на карти значението е друго, но в естествения говор тази дума означава «прощаване, отдаване». Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението:
24

Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес
в астралното космическо чувстване
справедливите последствия от земния човешки живот.

Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят. Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли.

Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите. Те го пренасят по-нататък, в следващия период

между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите. И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:

Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими
като същност на техните дела
справедливите форми от земния живот на човека.

Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.

Табела 31.
Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
в етерното съзидание
плетеницата на човешката съдбата.
25
2.

Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес
в астралното космическо чувстване
справедливите последствия от земния човешки живот.
3.

Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими
като същност на техните дела
справедливите форми от земния живот на човека.

Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето. Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие. Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти.

Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина. И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше.

Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.

Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела. Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот. Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот. То се извършва в това, което човекът не владее като отделен човек тук на Земята.

Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели. Отделният човек изживява своята съдба. Но щом двама души действат заедно, става нещо съвършено различно от изпълнението на съдбата само на единия или на другия човек. Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един изживява поотделно. Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове. Само когато
26

във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.

Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба. Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли. Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания.

По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение. Ние насочваме поглед нагоре. Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие. Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората.

И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.

Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така. Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.

Така насам-натам по един духовен начин сноват призраците на умрелите, бих искал да кажа, твърде действителните призраци от една минала епоха преминават в една по-късна епоха. Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват. Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие.

Едва по този начин животът става нещо цяло. И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи. Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние,
27
което бихме могли да си представим върху първата третина на това 20-то
столетие.

Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на предхождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето. И ако днес хората не долавят, не възприемат тези призраци, не се дължи на факта, че живеем в тъмната епоха,

а на това, че хората в началото още са заслепени от светлината на светлата епоха. Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извънредно плодородно за хората завладени от Ариман. Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат. Те се стараят, бих искал да кажа, ариманически да галванизират колкото е възможно повече от тези призраци на миналото столетие и да ги заставят да влияят върху съвременните хора.

Няма нищо по-благоприятно за ариманическото течение в нашата епоха, както това, което става, когато се образуват популярни сдружения, занимаващи се със заблужденията на миналото столетие, които днес за прозорливите хора всъщност са вече отдавна угаснали идеи. В никоя епоха дилетантството не е популяризирало така силно заблужденията на предходната епоха, както това се случва в настоящата. Вече може да се каже: - Ако искаме да се запознаем със същността на ариманическите дела, можем да направим това навсякъде, където се посещават събрания, действащи от гледна точка на обикновеното съзнание. Днес има много възможности да се запознаем с ариманизма в света, защото той действа извънредно силно. Той е този, който по околния път, описан от мен днес, задържа хората да приемат в сърцата и в душите си онова, което, тъй като не е съществувало по-рано, се явява като нещо ново, - това е именно антропософията.

Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз. Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга. - Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото.

Именно това свидетелства, колко силно действат върху съвременните хора импулсите на миналото и колко спокойни се чувстват те, когато върху тях действат тези импулси. А това е следствие именно оттам, че този 19-ти век продължава все още така силно да въздейства върху 20-ти век. Бъдещите наблюдатели на сегашната история на човечество, които ще описват нещата по духовен начин, докато ние днес ги описваме само от документи, ще опишат преди всичко това, което се съдържа в думите: - Насочвайки поглед към началото на 20-и век, към първите три
28

десетилетия, в повечето случаи всичко изглежда така, сякаш е било извършено от сенчестите образи на човешките дела, идващи от края на 19- то столетие.

Ако ми позволите да произнеса тук няколко думи, които наистина не трябва да се разбират политически - политиката изцяло трябва да остане извън нашето Антропософско общество, - но ако ми позволите да кажа тук няколко думи, които трябва да охарактеризират само фактите, ще кажа следното: - Ние можем да насочим поглед към разтърсващите света факти – по-скоро събития, - можем да насочим поглед върху събитията, които през второто десетилетие на 20-и век преобръщат света. Следното толкова често е било изказвано, че се е превърнало в една тривиалност, а именно: - Откакто съществува времето, за което се пише история, такива разтърсващи света неща не са ставали. - Но всъщност не стоят ли хората в тези разтърсващи света факти, като че ли не са вътре в тях? Човек обикаля навсякъде. И положението е такова, като че ли преобръщащите света събития стават извън хората и те изобщо не участват в тях. На човек му се иска да запита почти всеки, когото среща днес: - Ти участва ли във второто десетилетие на 20-и век? - И едва когато се разгледат нещата още и от една друга гледна точка. се вижда, колко са безпомощни хората, колко безкрайно безпомощни са те в преценката си, в техните действия! Никога досега министерските кресла не са се заемали с такива големи трудности, както в нашето време. Помислете само, колко странно е това, което става в тази насока, колко безпомощни са хората в това, което става!

Тогава ние стигаме дотам да си зададем въпроса: - Кой всъщност върши нещо тук? Кой взима участие в това, което става? Онези, които участват, мои мили приятели, са повече отколкото са съвременните хора. Това са хората от последната третина на 19-то столетие. Техните сенки се виждат да действат във всичко.

Ето виждате ли, това е тайната на нашата епоха. Бихме могли да кажем: - Никои други починали не са били някога така силни както тези от последната третина на 19-то столетие. Това е също един космичен аспект. И когато в отделните случаи разгледаме съответните факти по отношение на духовното съдържание, стигаме до твърде странни изводи.

За мен беше важно, дали при повторното издаване на моите книги, които бяха написани в 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие, трябваше да променя някои неща. Обикновените филистери на нашето съвремие, казват: - Всичко се обнови. Някогашните научни теории и хипотези са отдавна изживени. - Когато обаче разгледаме нещата от реална гледна точка, не можем да променим нищо. Защото зад всеки, който пише днес една книга, или който говори от някоя катедра, стои сянката на някой друг. Тук все още говорят дю боа реймондовци, хелмхолцовци, хекеловци, онези, които именно са говорили в тогавашното време; в медицината говорят ополцеровци, билротовци и т. н.. Това е нещо от тайната на настоящето. Ето защо науката на посвещението казва: - Никога починалите не са били толкова силни както в нашата епоха.
Това е, което исках да включа днес в разглежданията на кармата.
29
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 6 юли 1924 г.

Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по- дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот. Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък.

Можем да приемем, че средният земен живот на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки. Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот. Описахме вече, какво представлява всъщност светът на звездите от духовна гледна точка.

Когато навлизаме в един нов земен живот, ние се връщаме в него от света на звездите. И щом с помощта на днешното духовно изследване се приближим тогава до съответната област, за нас става очебийно, как по естествен начин отново изникват стари възгледи, макар и да не свързваме по традиция нещата с тях. Видяхме, как различните планети и неподвижни звезди взимат участие в човешкия живот, в това, което прониква и пропива човешкия живот тук на Земята. В крайна сметка, когато пред нас имаме един изживян земен живот, който не е заседнал в долните граници, а надвишава половината на обикновения земен живот, можем да кажем: - Слизайки от духовно космическите ширини в едно земно съществуване, човек винаги идва от определена звезда. Можем да проследим тази посока и не е безпредметно, а напротив много точно, когато говорим за това, че всеки човек си има своята «звезда». Определена звезда, определена неподвижна звезда е духовната родина на човека.

И ако превърнем в неговата пространствена образност онова, което се изживява извън пространството и времето между смъртта и едно ново раждане, можем да кажем: - Всеки човек си има своя звезда. Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това,
30

какво той си изработва между смъртта и едно ново раждане. - Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пребродим континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента. А другите хора - къде ги намираме в Космоса? Накъде трябва да погледнем в Космоса, когато искаме да насочим душевният си поглед към тях, след като те са прекарали определено време там след преминаването на портата на смъртта? Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе. Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни позволяват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Ние обгръщаме с поглед целия човешки род, който населява Земята,
когато насочваме поглед нагоре и надолу.

В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите. Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини? - Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това. И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията. Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване.

Мои мили приятели, Слънцето изгрява и залязва, звездите изгряват и залязват. Ние можем да проследим, как Слънцето, да речем, залязва в областта, където се намират определени групи звезди. Можем да проследим онова привидно движение, както се казва, онзи привиден път, който звездите изминават в своята обиколка около Земята. Можем да проследим и пътя на Слънцето. Днес казваме: - В течение на 24 часа Слънцето обикаля Земята - естествено всичко това е привидно – и звездите обикалят Земята. Така казваме ние, но това не е правилно. Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно. Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите. След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа,
31
накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е
останало назад от движението на звездите с един ден.

А сега, нека приемем, че някой се е родил на първи март в дадена година и е живял до изтичането на 72 години. Той празнува своя рожден ден винаги на 1 март, защото Слънцето казва, че този рожден ден е на 1 март. Той може да го празнува така, защото Слънцето свети през неговите изминали 72 години, макар и по отношение на звездите то да е останало далеч назад, но все пак то винаги е светило в близост до онази звезда, която е светила, когато човекът е дошъл на Земята.

Но когато човек е живял вече 72 години, тогава е изтекъл един пълен ден и в своята възраст стига до едно място, където Слънцето е напуснало звездата, при която се е намирало, когато е започнал неговият живот на Земята. Звездата не казва вече същото, което Слънцето казва. Звездите казват, че е 2 март; Слънцето казва, че е 1 март. Човекът е изгубил един космически ден, защото точно за изминалите 72 години Слънцето е останало назад с един ден.

И през това време, когато Слънцето може да се задържа в областта на неговата звезда, човекът може да живее на Земята. След това, при нормални условия, когато Слънцето не успокоява вече неговата звезда относно неговото земно съществуване и то не казва вече на неговата звезда: - Този човек се намира долу на Земята и аз ти давам това, което трябва да ти дава този човек, давам го от мен, когато временно, покривайки те, правя с него онова, което ти си правила с него между смъртта и едно ново раждане. Когато Слънцето не може вече да каже това на звездата, звездата изисква човекът отново да се върне при нея.

Тук виждате небесните процеси непосредствено свързани с земното човешко съществуване: виждаме възрастта на човека изразена в тайните на небето. Човекът може да живее 72 години, защото в това време Слънцето остава с един ден назад. Тогава то не може вече да успокоява дадена звезда, която е успокоявало, като е стояло пред нея, така че тази звезда отново е станала свободна за духовно-душевната работа на човека в Космоса.

Тези неща не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен с благоговение, с онова благоговение, което древните мистерии са наричали благоговение пред горния свят. Защото то постоянно ни насочва да виждаме това, което става на Земята, във връзка с това, което става в мощната величествена писменост на звездите. И всъщност, животът, който днес хората водят, е един твърде ограничен живот в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия живот.

Виждате ли, когато вземем под внимание тези връзки и сме в състояние да приемем с благоговение такива взаимовръзки в нашите души, тогава може да кажем: - Всичко, което става тук на Земята, има своя корелат, своя насрещен образ в духовните светове. И в писмеността на звездите се изразява, каква е връзката между това, което става тук на Земята, с това,
32

което - когато говорим от гледна точка на Земята - известно време преди това е станало в духовния свят. И всъщност всяко разглеждане на кармата трябва да се извършва с такова едно страхопочитание, с такова благоговение пред космическите тайни.

А сега нека се приближим с такова страхопочитание, с такова благоговение към някои кармически разглеждания, които в близко време ще бъдат направени тук. Нека вземем първо следното: Тук седят определен брой хора, една част от това, което наричаме Антропософско общество.

Независимо дали някой е свързан с по-силни или по-слаби връзки със съдбата на това Антропософско общество, - при някого това е една основна интензивна съдба, - по един определен начин той е намерил пътя си в него. И в това одухотворение, което Антропософското общество трябва да намери след Коледното събрание, е залегнала задачата да ставаме все по-съзнателни и по-съзнателни за онова, което духовно- космически стои в основата на едно такова общество, каквото е Антропософското общество. Тогава именно всеки отделен член може правилно да стои в това общество.

Ето защо с онази отговорност, която произлезе от Коледното събрание, също можем да говорим за кармата на Антропософското общество, тази твърде сложна карма; защото това е една обща карма, която се ражда от кармическото сливане на множество отделни хора. И когато вземете в истинския смисъл, в неговия дълбок смисъл всичко това, което е било казано в течение на тези лекции върху кармата и което произтича също и от други взаимовръзки, които са били разглеждани тук, тогава ще констатирате, мои мили приятели, че някои неща, които стават тук, когато определен брой хора чрез тяхната карма са доведени в Антропософското общество, са предхождани от други събития, които са станали с тези хора, преди те да встъпят в земното съществуване, а това отново е следствие от събития, които са станали в минали земни съществувания.

Когато оставите мисълта да прехвърли всичко това, което се събужда от една такава идея, ще си кажете: - Тази мисъл може да бъде задълбочена така, че духовно да се яви историята, която стои зад Антропософското общество. - Само че това не може да стане изведнъж, а може само бавно и постепенно да достигне до съзнанието, за да се яви така в съзнанието, че действията на Антропософското общество да се изградят върху основите, които вече съществуват за антропософите.

А сега, виждате ли, първоначално антропософията е тази, която крепи обществото, антропософията като такава. И антропософията трябва да бъде търсена по някакъв начин от онзи, който се намира в Антропософското общество. Това е свързано с предварителните събития, които са били изживени - ние искаме най-напред да ги проследим само дотам - преди душите, които стават именно антропософи да слязат в земното им съществуване.

Но когато по-късно проникнем с поглед това, което е станало, поглеждаме към света и казваме: - Днес в света има много хора, които срещаме тук и там, и за които, когато обгърнем с поглед връзката им с тяхното предземно съществуване можем да кажем, че чрез това предземно
33

съществуване са били определени за Антропософското общество, но поради определени събития не могат да намерят пътя в него. - Такива хора съществуват много повече, отколкото можем да си представим. Това именно поставя пред сърцето ни въпроса: - Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?

Виждате ли, искам първо да тръгна от крайни случаи, които могат да ни поучат, как действа кармата точно при такива неща. Действително за отделния човек в Антропософското общество въпросът за кармата изниква много по-интензивно, отколкото в една друга област. Искам да обърна внимание само на следното: Предположете, че душите, които днес са въплътени в човешки тела, в миналото и в техните тогавашни земни съществувания не са достигнали дотам да изживеят нещо от това - нека вземем един краен пример, - което в Антропософското общество води до евритмията, защото тя не е съществувала в онези времена, когато са били въплътени душите, които днес я търсят.

Тук изниква парещият въпрос: - Как една душа стига дотам, да извърви пътя към евритмията, изхождайки от кармически причини? Но също така е с всички отделни области на общия живот: - Днес се намират души, които търсят пътя към това, което дава антропософията. Как стигат те дотам да развият предварителните условия на тяхната карма в миналите земни съществувания, да ги развият именно в посоката към антропософията?

Имаме първо души, които с особено голяма интензивност са тласкани към антропософията. Тази сила не е еднаква при всички, но има души, които с голяма вътрешна сила са тласкани към антропософията и изглежда, като че ли те се стремят направо, без странични пътища към антропософията, включвайки се в някоя област на антропософския живот.

Съществуват известен брой души, които стигат до един такъв космически стремеж в тяхната душа поради факта, че с особена сила в миналите столетия, в които са прекарали предишния си земен живот, са почувствали че християнството е стигнало до определена повратна точка. Те са живели в една епоха, когато християнството беше достигнало дотам хората да имат повече или по-малко инстинктивно чувство, че то е упражнявано с една самопонятност, с една инстинктивна самопонятност, когато всъщност душите не си задаваха въпроса: - Защо съм християнин? - И когато насочим поглед в миналото до 13-то, 12-то, 11-то, 10-то, 9-то, 8- то столетие на следхристиянското развитие, ние стигаме особено до такива души, които бяха християнизирани, които се врастваха в епохата на Съзнателната душа, които обаче напълно бяха приели християнството още преди епохата на Съзнателната душа в чистата Разсъдъчна душа, за които обаче по отношение на повече светските работи проблясваше онова, което трябваше да донесе Съзнателната душа.

Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни? - понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен
34
живот.

То доведе обаче дотам - днес като въведение само загатвам за нещата, те ще бъдат разгледани по-подробно, - предимно в първата половина на 19-то столетие в духовния свят тези души да имат връзка помежду си също и в живота между смъртта и едно ново раждане. И в първата половина на 19- то столетие в духовния свят съществуваха съюзи на душите, които извлякоха последствията от християнството, което са изживели тук на Земята, които извлякоха последствията на тяхното земно християнство в целостта, блясъка и във всеобхватната светлина и откровение на духовния свят. Именно в първата половина на 19-то столетие в живота между смъртта и едно ново раждане имаше души, които изпитваха стремеж да превърнат в космически имагинации това, което са чувствали в един предишен християнски земен живот. Там в свръхсетивния свят бе извършено именно това, което веднъж описах като един култ. Голям брой души бяха събрани в тези общо изтъкани космически имагинации, в тези мощни картини на едно бъдещо съществуване, което след това трябваше да бъде търсено в една изменена форма в следващия земен живот.

Но там вътре беше втъкано всичко онова, което се беше разиграло като тежки вътрешни борби, които бяха много по-тежки, отколкото хората обикновено си представят, между 7-то, 13-то и 14-то следхристиянско столетие. Душите на онези хора, които имам предвид, са изпитали някои неща именно през това време. И всичко, което са изпитали, са го втъкали в онези мощни космически имагинации, които съвместно са били изтъкани от един по-голям брой души в първата половина на 19-то столетие.

Всичко, което е било изтъкано там като космически имагинации, е проникнато от една страна от нещо, което не мога да опиша по друг начин, освен като един вид копнеещо, изпълнено с очакване чувство. Цялото това изработване на мощни имагинации се изживява от тези души така, че в своите обезплътени души те получават нещо сгъстено, получено от сбора на разнообразни подробности. Това е чувството, което мога да опиша приблизително по следния начин: - Там долу в нашето последно земно съществуване ние бяхме привлечени от Христос. Ние дълбоко чувствахме тайните, които традицията беше запазила за християните - тайните за свещеното и сериозно събитие, което стана в началото на християнското летоброене в Палестина. Но този Христос стоеше ли Той пред нашите души в пълната си слава, в пълното си сияние? - Този въпрос се надигаше в сърцата. Те си казваха: - Не научихме ли ние едва след нашата смърт, как като космическо слънчево същество Христос е слязъл на Земята от космическите висини? Почувствахме ли го ние като слънчево същество? Той вече не се намира тук: Той се е съединил със Земята; тук съществува само нещо като един космически спомен за него. Ние трябва отново да намерим пътя към Земята, за да имаме Христос пред нашите души. - Копнежът за Христос придружаваше тези души от изтъкаването на великите и величествени, космически имагинации, които бяха сътворени заедно с духовните същества от горните йерархии. Този копнеж придружаваше тези души от предземното съществуване в тяхната следваща инкарнация.
35

Това е нещо, което може да бъде изживяно с една завладяваща сила от онзи, който с духовния си поглед наблюдаваше това, което ставаше във въплътените и невъплътените човешки души по време на 19-то и 20-то столетие. И в тези впечатления се примесваха най-разнообразните неща, именно поради това, че душите, които сега отново се явяват на Земята, с тяхното чувство към Христос бяха изпитали всичко онова, което се беше случило между стремящите се към християнството и живеещите още с представите на старото езичество, нещо типично за столетията, които посочих. Именно благодарение на това наистина е силна възможността, техните души да изпаднат от една страна в изкушенията на Луцифер, а от друга - в тези на Ариман. А Ариман и Луцифер тъкат също така в кармата, както и добрите богове. Ние вече видяхме това.

Всичко, което е втъкано в онова, което днес се реализира в своето кармическо въздействие, трябва да бъде проследено поотделно, за да проследим наистина духовните основи на антропософския стремеж. Когато към Коледното събрание се погледне сериозно, това означава, че е настъпил моментът, в който може да бъде свалено булото от определени неща. Само че нещата трябва да се разберат с необходимата сериозност.
Нека започнем с един краен случай. Докато говорим за следващото, да
оставим на един по-заден фон да витае това, което бе казано днес.

Ние виждаме, как чрез тяхното възпитание, чрез това, което изживяват на Земята, от предземното в земното съществуване се намират човешки души, които търсят пътя в Антропософското общество, които известно време също остават в Антропософското общество. След като една такава душа известно време се показва като един усърден, ревностен, даже свръхревностен член на Антропософското общество, по-късно може да се превърне в най-върлия противник. Нека разгледаме кармата при такъв краен случай.

Да приемем този краен случай. Някой влиза в Антропософското общество и се проявява като ревностен член. След известно време обаче стига дотам, не само да стане противник, но може би един противник, който злослови и клевети Антропософското общество - всъщност една твърде, твърде забележителна и странна карма.

Нека разгледаме един отделен случай. Имаме една душа пред нас. Насочваме поглед към едно нейно минало земно съществувание. При това гледаме в една епоха, когато стари спомени от езическото време действат като нещо примамващо, омагьосващо върху хората. Хората са потопени в това, което в онова време, бих искал да кажа, с топлина се разпространява като християнство, но много хора го приемат повърхностно, с известна незадълбоченост.

Когато се обсъждат такива неща, винаги е нужно да бъдем наясно, че отнякъде трябва да се започне при един земен живот. Всеки земен живот от своя страна води към предишен земен живот, така че съществуват естествено неизяснени остатъци, които трябва да посочим само като факти. Те са също кармически последствия от нещо минало, но все пак отнякъде трябва да се започне.
Ние можем да разгледаме една такава душа, как тя бива намерена точно
36

в онова време, - а именно бива намерена по един начин, който много развълнува мен и други тук в обществото, - бива открита в онова време, което посочих като един неуспял златар, притежаващ ръкописи, които едва ли може да разбере, тълкува ги по свой начин и след това прави опити според прочетените предписания, без всъщност да има понятие, какво прави. Защото, за да вникне човек в духовно-химическите връзки, съвсем не е проста работа. И така ние виждаме един такъв експериментатор с една малка библиотека, съдържаща най-разнообразни предписания, които произхождат от арабско-мавърски източници; виждаме, как този човек развива своята дейност на едно уединено място, на едно място, което се посещава от множество любопитни хора. Под влияние на тази неразбрана, упражнявана без разбиране дейност, той стига дотам, че си докарва едно особено страдание, една особена болест, която засяга неговия гръклян - това е едно въплъщение на мъж, - така че гласът му постепенно се помрачава, става все по-неясен и по-неясен и накрая почти се изгубва.

Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората. В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци. Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение. В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло? - И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание. Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.

В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен
37
живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност,
преживя го отново в цялото негово недостойнство.

И така ние виждаме този образ на ариманическата благодарност примесена в космическите имагинации, за които аз говорих. И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния стремеж, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност. Тези две течения живеят в душата при нейното слизане на Земята и тези две течения се изразяват чрез това, че съответната личност, когато тя отново стана личност в земния живот, потърси пътя към онези, които са били там, където е била тази душа в първата половина на 19-то столетие.

Първо се ражда нещо като спомен за това, което е било изживяно в образното изграждане на неправилната и повърхностна благодарност - всичко това става, бих искал да кажа, автоматично, - след това се пробужда онова, което живее там и аз описах това като чувство за срам от собственото човешко недостойнство. Това обхваща тази душа. Но тъй като е ариманизирано - разбира се, повлияно също и от кармата на по- предишни времена, - то се разлива в нещо като ужасна омраза към всичко онова, към което този човек първоначално се е обърнал. И преобърнатото чувство на срам се превръща, трансформира се в една бясна враждебност, едновременно съединена с извънредно голямото разочарование от това, че подсъзнателното е намерило толкова малко удовлетворение. То би намерило удовлетворение, ако можеше да настъпи нещо подобно на онова, каквото е било налице при неправомерното изкуство за правене на злато.

Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем предпоставките за един настоящ земен живот.

Когато разглеждаме такива неща по този начин, несъмнено се разлива поне малко разбиране върху всичко това, което става в света между хората и тогава, когато вземем сериозно мисълта за кармата, започват големи трудности в живота. Но тези трудности трябва да дойдат, защото те са залегнали в основата на цялата същност на човешкия живот. И едно такова движение като антропософското трябва да бъде подложено на много неща, защото само благодарение на това то може да развие онази мощна сила, от която се нуждае.

Аз ви запознах първо с този пример, за да видите, че отрицателното трябва да бъде търсено също така в кармическата връзка с цялата съдба, която дава възможност на антропософското движение да се роди от предишните въплъщения на хората, обединени в обществото на това движение и от това, което се случва сега.
Така, мои мили приятели, можем да се надяваме, че постепенно ще се
събуди едно съвършено ново разбиране за същността на Антропософското
38

общество и душата на това общество може да бъде изследвана с всички нейни трудности. Също не трябва да оставаме само при отделния човешки живот, а трябва да се върнем в миналото до онова, което всъщност, не можем да кажем, че днес отново се въплътява, но по-скоро можем да кажем, че отново се изживява. Именно с това аз поисках да започна днес.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 8 юли 1924 г.

Днес в нашите разглеждания бих искал да включа нещо, което след това ще ни даде възможност по-точно да проследим кармическите връзки на самото антропософско движение. Онова, което искам да кажа, произлиза от факта, че в антропософското движение има две групи хора. В общи черти вече охарактеризирах, как антропософското движение се сформира от отделни хора. Естествено това се разбира първо в своята цялост, но в антропософското движение фактически съществуват именно две групи хора. Но явленията, които описах, не са така очевидни; те не са такива, че след грубо наблюдение да кажем: - При едното явление е така, при другото е така. - Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в темперамента, в начина на действие и в самата му реализация.

Трябва да различаваме едната група, която по отношение на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него. В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това. За тази група е много важно да може да се каже: - Антропософското движение представлява едно такова движение, което признава импулса на Христос и го носи в себе си. И хората от тази група биха имали угризения на съвестта, ако това не е така.

Другата група в нейната изява или в изявата на принадлежащите към нея личности първоначално не е по-малко честно християнска, но тази група идва всъщност до християнството, изхождайки от други предпоставки.

Тази група в началото намира удовлетворение в антропософската космология, в развитието на Земята от другите планетни форми; намира удовлетворение в онова, което антропософията може да каже за човека и изхождайки оттук после по един естествен начин тази група е доведена до християнството. Но тя не изпитва онази голяма вътрешна потребност на сърцето безусловно да постави Христос в центъра. Както казах, тези неща в голямата си част се разиграват в подсъзнанието. Който се упражнява да наблюдава душите, винаги може да прецени съответната личност по един правилен начин.

Предпоставките за това групиране се намират в изминалите древни времена. От моята книга «Тайната наука» знаете, че в определено време от земното развитие някои души са се оттеглили от протичащото земно
39

развитие и са отишли да обитават други планети, и че през едно определено време, а именно през време на лемурийската и атлантската епохи, отново са слезли на Земята. Също знаем, как под влияние на факта, че душите са слезли през тези епохи от другите планети, от Юпитер, Сатурн, Марс и пр., а също и от Слънцето, за да приемат земна форма, са се породили първоначалните мистерии, които в моята книга «Тайната наука» аз нарекох оракули.

Но тези души са такива, че сред тях е имало много, които благодарение на една много стара карма са били предразположени да се включат именно в християнското течение. Трябва да имаме предвид, че едва една трета от населението на Земята изповядва християнството и следователно може да се каже само, че една определена част от душите, които слязоха от планетите на Земята, развиха стремежа, развиха импулса да живеят и се развиват в християнското течение.

Но душите слязоха на Земята в различни времена. Има такива, които са слезли рано - в първите времена на атлантското развитие. Има обаче и такива, които са слезли относително късно, които са се задържали продължително време на планетите, преди да слязат на Земята. Това са такива души, при които, ако се върнем от тяхното сегашно въплъщение назад, може би ще стигнем до едно християнско въплъщение в първата половина на Средновековието, след това по-нататък в миналото ще стигнем, може би, отново до едно християнско въплъщение, после до предхристиянски въплъщения и т. н., и за относително най-ранното въплъщение, до което стигаме, можем да кажем: - Сега се стига назад до планетите. - По-рано тези души не са били в едно земно въплъщение. При други души, които са се влели в християнството можем да отидем много далеч в миналото, намираме много въплъщения - предхристиянски и атлантски, и чак след тях тези души са се потопили в християнството.

Ако този въпрос бъде разглеждан само интелектуално, той е извънредно заблуждаващ, защото човек лесно може да повярва, че според днешната преценка на цивилизацията такива личности, които имат зад себе си много въплъщения, са личности с особено способен ум. Но не е необходимо да е така, защото е напълно възможно такива личности, които днес притежават много добри способности и ги реализират в живота си, да нямат зад себе си множество въплъщения.

При това, може би, трябва да припомня изнесеното от мен - поставяйки основите на антропософското течение, което сега имаме именно в антропософското движение - на Коледното събрание, където говорих за онези индивидуалности, с които по-късно е свързан епосът за Гилгамеш. Тогава изнесох някои неща относно такива индивидуалности. При една от тях имаме точно работа с относително малък брой въплъщения в миналото, докато при другата индивидуалност имаме много въплъщения в миналото.
Съвсем независимо от това, дали има и междинни въплъщения, за
човешките души,
които днес влизат в антропософското движение, е важно онова
въплъщение - което по правило се простира в едно продължително време
40

от две или три столетия, - и се пада в 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие, а при някои в още по-късни времена. Преди всичко трябва да разгледаме изживяванията на душите през това време - при някои хора е възможно да се разглеждат изживяванията до 7-то, 8-то столетие, - после тези изживявания се затвърдяват чрез едно по-късно въплъщение. Но днес искам да свържа нещата, колкото е възможно по-прецизно с първото, така да се каже, християнско въплъщение.

При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания. Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т. н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси. Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.

В тези първи столетия на християнското развитие беше напълно възможно въз основа на традицията хората да се свържат с познания за същността на Христос, които познания съществуваха от основаването на християнството. Това бяха познания, според които този, който беше живял в личността на Исус като Христос, преди да пристъпи в земния живот, беше считан за обитател на Слънцето, за едно слънчево същество. Не трябва да се вярва, че по отношение на тези неща християнският свят винаги е бил така незнаещ както днес. В първите столетия на християнството хората са разбирали определени места от Евангелието, които много ясно говорят, че съществото, наречено Христос, е слязло в едно човешко тяло, идвайки от Слънцето. Как са си представяли това с подробности, не е така важно, но те са имали тази представа, която е отивала толкова далеч, подобно на начина, по който аз я охарактеризирах сега.

Наистина в епохата, за която говорих, все по-малко е било възможно да бъде разбран фактът, че едно същество, което произхожда от Слънцето, е слязло на Земята. И особено онези души, които бяха доста много и се бяха влели в християнството, като имаха зад себе си много земни въплъщения, простиращи се далеч в атлантската епоха, те не можеха вече да разберат, как Христос може да бъде наричан «слънчево същество». Точно тези души, които в своите древни вероизповедания се чувстваха свързани със слънчевия оракул и всъщност още през атлантските времена обожаваха Христос, но обожавайки Го, гледаха нагоре към Слънцето, тези души, които някога - даже според изказването на светиАвгустин - са били слънчеви християни преди още християнството да бъде основано на Земята, те не можаха да намерят правилното разбиране за това, че Христос
41

е слънчево същество, дори на основата на цялата тяхна духовност. Ето защо в следхристиянската епоха предпочетоха да се придържат към онова, което без това тълкуване и тази христологична космология, счита без съмнение Христос за един Бог, но Бог, непознат преди това, който се е съединил с тялото на Исус. И те приемаха само като предпоставки това, което се разказва в Евангелията. Не можеха вече да насочват своя поглед нагоре към космическите светове, за да разберат същността на Христос, защото преди това вече бяха познали Христос само в извънземните светове. Чрез земните мистерии и слънчевия оракул винаги им бяха говорили за Христос като за едно слънчево същество, но те не можеха да се ориентират във възгледа, че именно този Христос, този извънземен Христос беше станал едно действително земно същество.

И така, когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха до едно странно положение. Те стигнаха до положението, за което, ако трябва да го охарактеризирам малко тривиално, бих казал: - След смъртта тези души се намираха в положението, в което се намира човек, който добре познава името на друг човек, вероятно е чувал да се разказват много неща за него, но никога не го е познавал в неговата същност. Ако е липсвала опора, която да му служи, докато е познавал само името, когато насреща му се появи нещо, при което трябва да познае същността, неговият душевен живот отказва да се справи с това явление.

И така тези души, за които говорих сега и които в древни времена се чувстваха принадлежащи към слънчевите оракули, след като преминаха през вратата на смъртта стигнаха до въпроса: - Да, но къде е всъщност Христос? Сега ние се намираме при съществата на Слънцето, тук сме го намирали винаги; но сега го няма тук! –В своите мисли и чувства, които носеха след преминаването през вратата на смъртта, те не бяха възприели факта, че Той се намира на Земята. След смъртта те се чувстваха в голяма несигурност относно Христос, живееха в тази несигурност, останаха в тази несигурност и поради това – защото междувременно са имали и още едно въплъщение, - лесно бяха склонни да се присъединят към онези човешки групи, които в религиозната история на Европа са описани като различни еретически общества.

Независимо дали са преминали или не през още едно междинно въплъщение, те се озоваха в онова велико свръхземно събрание, което поставих в първата половина на 19-то столетие и което охарактеризирах през последната неделя. Тогава в един свръхсетивен култ, който се състоеше от мощни имагинации, се намираха и тези души, пред чиито духовни погледи беше представена в тези мощни имагинации слънчевата тайна на Христос. Това имаше за задача, поне чрез образи да бъдат доведени при Христос тези души, които преди да слязат отново на Земята по определен начин бяха стигнали до задънена улица по отношение на тяхното християнство. Христос, когото те не бяха изгубили напълно, но все пак го бяха изгубили така, че в техните души Той беше потопен в съмнение и несигурност.
Тези души реагираха по един особен начин тогава. Те не станаха още
по-несигурни, защото получиха възможността за една по-голяма сигурност
42

- в живота между смъртта и едно ново раждане получиха нещо като удовлетворение и един вид освобождение от определени съмнения, - те също си спомниха за това, което бяха възприели за Христос, още непроникнато по правилния, по космическия начин от Мистерията на Голгота.

Така в най-дълбоката част на тяхното същество остана една извънредно голяма топлота и преданост към християнското чувство и едно подсъзнателно припомняне на онези мощни имагинации. Всичко това се сля сега в копнежа им да бъдат християни по един правилен начин. Когато отново слязоха на Земята и се родиха в края на 19-то столетие или около прехода от 19-то към 20-то столетие, те бяха онези, които не можеха да постъпят по друг начин, освен да се почувстват тласнати към Христос - понеже по време на тяхното въплъщение в първите столетия на християнството бяха приели Христос без космическото разбиране за неговата същност, а само по един чувствен начин. Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен живот, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи. И така на тях им беше трудно да намерят мястото си в антропософския светоглед, доколкото този антропософски светоглед разглежда първо Космоса и оставя по-назад разглеждането на Христос. Защо им беше трудно? Беше им трудно поради простата причина, че имаха едно твърде особено отношение към въпроса: Що е антропософия?

Нека зададем въпроса: - Що е антропософията според нейната реалност? – Да, мои мили приятели, когато вникнете във всички чудесни, величествени имагинации, които са били създадени като един свръхсетивен култ в първата половина на 19-то столетие и преведете това в човешки понятия, тогава вие имате пред себе си антропософията. За непосредствено по-висшето равнище на изживяване, за най-близкия духовен свят, откъдето човекът слиза в земното съществуване, антропософията съществуваше в първата половина на 19-то столетие. Тя не беше още на Земята, но съществуваше. И когато днес погледнем антропософията, ние я виждаме още в първата половина на 19-то столетие; виждаме я по естествен начин там. Виждаме я даже още в края на 18-то столетие.

Някой може да има следното изживяване. Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение. Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване. Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин. Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации. И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено
43
в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната
лилия». Защото личността, за която говоря, е Гьоте.

Това, което слезе с «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия», са миниатюрни образи, малки огледални образи и отражения, преведени даже по миловиден начин. Ето защо не трябва да изглежда чудно, че когато антропософските истини трябва да бъдат предадени в художествени образи, като също трябваше да се отиде в миналото до въпросните имагинации, моята драма «Вратата на посвещението» - макар и да се различава напълно по съдържанието си, - в нейната структура стана подобна на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».

Виждате ли, нещата стоят именно така и чрез онова, което се е случило в близкото минало, може да се проследят взаимовръзките между нещата. Всеки, който до известна степен се е занимавал с окултни въпроси, знае добре, че онова, което става на Земята, всъщност е отражение на нещо, което дълго преди това е станало в духовния свят малко изменено, но така че в него да не са замесени определени духове на препятствията.

И онези души, които в края на 19-то и в началото на 20-то столетие или по-точно при прехода от 19-то към 20-то столетие, се готвеха да слязат в едно земно съществуване, носеха, без съмнение в тяхното подсъзнание, определен копнеж - да знаят нещо и от космологията и други подобни неща, да гледат света в смисъла на антропософията. Но преди всичко в душата им горяха силни чувства към Христос и поради това те щяха да изпитват угризения на съвестта, ако това, към което се чувстваха привлечени в предземното си съществуване като антропософски възглед, след това не бъде пропито от импулса на Христос. Това е едната група, естествено разгледана в нейната цялост.

Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството. При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше
44

да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.

Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни. Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност. Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации.

Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята. И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ. Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение. Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие. Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма. Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме. Двата типа трябва да се различават много ясно.

А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание. Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или
45
на другия тип?

На това трябва да бъде даден един напълно определен отговор. Отговорът, който трябва да бъде даден, е този: - Ако Антропософското общество е само нещо, което носи в себе си едно теоретично учение, или към него се присъединяват тези или онези идеи на космологията, христологията и т. н., ако по своята същност това учение би било подобно нещо, антропософията наистина не би била това, което трябва да бъде в смисъла на онези, които стоят в основата на нейния произход. Антропософията трябва да бъде нещо, което може да преобрази живота на истинските антропософи, което може да пренесе в духовното онова, което човек може да изживее днес само в неговите недуховни преживявания.

А сега аз ви питам: - Действа ли особено зле върху детето, когато му се обяснят някои неща в определена възраст? До определена възраст децата не знаят дали са французи, германци, норвежци, белгийци или италианци, поне становището дали те са това или онова, няма голямо значение за тях. Те не знаят, така да се каже, нищо за това. Навярно не сте познавали шовинистични бозайничета, не сте познали също шовинисти, които са на три годинки или нещо подобно. Човек осъзнава едва в определена възраст: - ти си германец, ти си французин, ти си англичанин, ти си холандец и т. н.. Не се ли вживява човек по един естествен начин в тях, като ги приема? Казва ли, че това е нещо, което той не може да понесе, а именно да научи в определена възраст, че той е поляк, французин, германец, руснак или холандец? Човек привиква на това, счита го като нещо разбиращо се от само себе си. Но това, мои мили приятели, става във външната, в сетивната област. Антропософията обаче трябва да издигне целия човешки живот на едно по-високо равнище. Човек трябва да се научи да понася нещо различно от това, което го шокира в сетивния свят, особено когато разбира неправилно. А между нещата, които трябва да се научи да познава и по един естествен начин да се врастне в себепознанието е, че принадлежи към единия или към другия тип.

По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в живота си другите проявления на кармата. И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение.

Естествено между двата типа съществуват също и преходи. Обаче преходите идват оттам, че онова, което идва от предишното въплъщение и действа в настоящето, се просветлява от едно още по-предишно въплъщение. Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота. Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли
46

нямат такова голямо значение за човека. И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите. Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.

При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество. А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
Мои мили приятели, това беше едно разглеждане-въведение, което ще
продължим следващия петък.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 11 юли 1924 г.

Членовете на Антропософското общество влизат в него, поради причини, които лежат в душевната им нагласа. Когато се говори за кармата на Антропософското общество, както го правим в момента, за кармата изобщо на антропософското движение, като изхождаме от кармическото развитие на членовете и на групите от членове, трябва естествено да се видят и причините за тази карма в душевното устройство на хората, които търсят антропософията. И ние вече започнахме да правим това. Искаме да се запознаем с още нещо относно това устройство на душата, за да можем след това да се впуснем също и в разглеждането на други въпроси, които засягат кармата на Антропософското движение.
47

Видяхте, че като най-важно в душевното устройство на антропософите посочих онова, което те са изпитали по време на въплъщенията си в първите столетия от основаването на християнството. Казах, че междувременно може да има и други някои въплъщения, но важното е въплъщението, което попада в периода от 4-то до 8-мо столетие. Разглеждането на това въплъщение ни показа, че трябва да различаваме две групи личности, които идват в антропософското движение. Ние характеризирахме тези две групи. Но сега искаме да обгърнем с поглед нещо общо, нещо което се отнася за всички и което лежи в основата на душите, минали през онова развитие, което охарактеризирах в последната лекция пред членовете на Антропософското общество.

Когато насочим поглед към тези първи столетия на християнството, ние се намираме в едно време, когато хората са били напълно различни от днешните. Можем да кажем: - Когато днешният човек се събужда, той влиза в своето физическо тяло с голяма бързина, разбира се с резервата, която обсъдих тук. Казах вече, че влизането във физическото тяло и разширяването в него трае целия ден; но възприятието, че азът и астралното тяло пристигат, става извънредно бързо. Днес за събуждащия се човек не съществува, така да се каже, никакво междинно време между съзирането на етерното тяло и съзирането на физическото тяло. Човек бързо преминава през възприятието на етерното тяло, никак не го забелязва и при събуждането веднага се потопява във физическото тяло. Тази е особеността на днешния човек.

Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло. Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята. Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко. Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност.

От своя страна, когато днес разглеждаме заспиването, особеното е, че когато азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло, азът много бързо всмуква астралното тяло. И тъй като азът е напълно без опора в Космоса и още нищо не може да възприема, затова при заспиването човек престава да има възприятия. Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано.

Не е било така в онези времена, за които говорих. Тогава азът не е всмуквал веднага астралното тяло, а това астрално тяло е оставало да съществува самостоятелно в неговата собствена субстанция, след като хората са заспивали. То е оставало да съществува до известна степен през цялата нощ. Така че сутринта човекът не се е събуждал така, сякаш излиза от тъмнината на съзнанието, а се е събуждал с чувството: - Ти живя в един
48

изпълнен със светлина свят, в който ставаха най-разнообразни неща. Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше. Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие. Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора. Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света.

Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада. Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно- астралното. Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво- синкави лъчи.

А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура. Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно.

И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта. Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата.

Естествено в още по-стари времена всички тези чувства бяха много по- силни. Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук. И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия живот, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец.
Когато при събуждането си човек виждаше външната природа по
описания различен начин, той виждаше също и своята собствена външност
49
Събр.съч.237 Кармични взаимоврзъки 3
Download this Document for FreePrintMobileCollectionsReport Document
Report this document?

Please tell us reason(s) for reporting this document

Spam or junk

Porn adult content

Hateful or offensive

If you are the copyright owner of this document and want to report it, please follow these directions to submit a copyright infringement notice.

Cancel
This is a private document. Question_small
Info and Rating
Reads:
16
Uploaded:
08/25/2010
Category:
Uncategorized.
Rated:

hristo vatev
Ads by Google

Немски биметални ленти.
Атрактивни цени, отлично качество!
Лентоотрезни машини с марка Бомар.
www.atondd-bg.com

Печели от Forex търговия
Най-лесният начин да започнеш.
Безплатна демо сметка с 10 000 лв!
www.trader.bg
Sign Up for an Ad-Free Scribd

* Remove all ads.
Never see ads on Scribd again.

No Thanks
Share & Embed
Related Documents
PreviousNext

1.
135 p.
135 p.
135 p.
2.
123 p.
88 p.
88 p.
3.
88 p.
80 p.
126 p.
4.
126 p.
80 p.
80 p.
5.
126 p.
212 p.
94 p.
6.
94 p.
80 p.
80 p.
7.
107 p.
107 p.

More from this user
PreviousNext

1.
8 p.
8 p.
8 p.
2.
8 p.
8 p.
8 p.
3.
8 p.
8 p.
8 p.
4.
8 p.
8 p.
155 p.
5.
172 p.
123 p.
120 p.
6.
212 p.
161 p.
59 p.
7.
167 p.
84 p.
150 p.
8.
280 p.
137 p.
111 p.
9.
97 p.

Add a Comment


И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.

Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло- виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.

Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията.

От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития. Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния живот, които изживяваме тук между раждането и смъртта.

И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение. Ние имаме думата «Wesen» /същност, същество/, имаме думата «Geben» /даване/. Когато казваме: «Vergeben» това означава «Hingeben» /прощаване, отдаване/. Само при играта на карти значението е друго, но в естествения говор тази дума означава «прощаване, отдаване». Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението:
24

Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес
в астралното космическо чувстване
справедливите последствия от земния човешки живот.

Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят. Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли.

Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите. Те го пренасят по-нататък, в следващия период

между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите. И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:

Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими
като същност на техните дела
справедливите форми от земния живот на човека.

Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.

Табела 31.
Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
в етерното съзидание
плетеницата на човешката съдбата.
25
2.

Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес
в астралното космическо чувстване
справедливите последствия от земния човешки живот.
3.

Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими
като същност на техните дела
справедливите форми от земния живот на човека.

Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето. Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие. Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти.

Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина. И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше.

Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.

Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела. Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот. Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот. То се извършва в това, което човекът не владее като отделен човек тук на Земята.

Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели. Отделният човек изживява своята съдба. Но щом двама души действат заедно, става нещо съвършено различно от изпълнението на съдбата само на единия или на другия човек. Между тях се разиграва нещо, което надхвърля онова, което всеки един изживява поотделно. Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове. Само когато
26

във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка.

Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба. Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли. Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания.

По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение. Ние насочваме поглед нагоре. Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие. Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората.

И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.

Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така. Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.

Така насам-натам по един духовен начин сноват призраците на умрелите, бих искал да кажа, твърде действителните призраци от една минала епоха преминават в една по-късна епоха. Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват. Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие.

Едва по този начин животът става нещо цяло. И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи. Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние,
Откъс от книгата на Рудолф Щайнер "Разглеждане на кармичните взаимотношения" изтеглете лекциите от тук http://www.scribd.com/doc/36424085/%D0%A1%D1%8A%D0%B1%D1%80-%D1%81%D1%8A%D1%87-237-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%80%D0%B7%D1%8A%D0%BA%D0%B8-3