понеделник, 11 октомври 2010 г.

Да се борим или да се пуснем по течението?

Да се борим или да се пуснем по течението?
Росица Вакъвчиева

Имали ли сте усещането, че животът ви е борба? Че непрекъснато трябва да се борите със света и себе си, за да постигнете нещата, които искате или за да оцелеете в „джунглата“?

Казвали са ни, че в живота побеждават по-силните и ние се борим със зъби и нокти, преодоляваме препятствия, справяме се с трудностите.

Понякога се чувстваме различни, неразбрани и това ни кара да си проправяме собствен път в живота, борейки се с другите.

В други случаи, с идеята да променим света към по-добро, отново сме въвлечени в борба.

И макар понякога да успяваме, тази борба е мъчителна и жестока. Сякаш воюваме със съдбата. Всяка малка победа е изстрадана…

И тъкмо когато ни се струва, че сме спечелили битката, Вселената намира начин да ни изпрати обратно на „мястото ни“.

Светът отказва да се подчини. И тъй като не можем насила да го „накараме“ да стане какъвто ни се иска, започваме борба със себе си.

Трябва да променим себе си, да станем еди какви си, да притежаваме определени качества, да изкореним недостатъците си. Постепенно ставаме силно критични към себе си, упрекваме се, обвиняваме се. Струва ни се, че все не правим нещата както трябва. Но твърдо решени да се променим, се въоръжаваме до зъби и продължаваме войната.

Така приемаме борбата като част от духовното развитие. Убедени сме, че за да постигнем нещо, трябва да се борим.

В един момент обаче тази борба изтощава. Усещаме, че сякаш вървим срещу течението и колкото по-упорито се борим, толкова повече то ни блъска в обратната посока.

Дали да продължаваме да гребем с всички сили срещу течението или просто да се пуснем по него?

Всъщност защо казваме „течение“? Само метафора ли е това или наистина съществува такова течение, което плавно, леко и без усилие ще ни отведе там, където искаме? И дали когато се отпуснем по него, Висшата Сила ще ни води?

Квантовият физик Вадим Зеланд говори за реално съществуващо течение на вариантите. Той обяснява, че информацията за всичко стои от една страна стационарно като матрица, но същевременно нейната структурата е организирана във веригите на причинно-следствени връзки. Те пораждат течението на вариантите с отделни потоци.

Тък като природата не хаби напразно енергия, потоците на варианти се организират по пътя на най-малкото съпротивление и обстоятелствата се стичат по-най-добрия начин. В тях се намират най-оптималните решения.

Съществуването на това течение е един подарък от Вселената.

Когато се борим обаче, ние се съпротивляваме на това течение и със всички сили пляскаме срещу него, изразходваме огромна енергия, а постигаме малко.

Не е ли по-добре да махнем тежкото бреме от плещите си и да се доверим на един по-Висш Разум, че ще ни отведе където трябва?

Наистина е освобождаващо, когато разберем, че няма нужда се борим със света.

Особождаваще е, когато приемем, че сме съвършени такива, каквито сме и няма нужда да се променяме, за да заслужим.

Животът става лек и радостен.

Въпреки всичко идва момент, когато се усещаме като хартиена лодка, пусната по течението, люшкаща се насам-натам от произволни събития. Вече незнаем накъде отиваме, предали сме управлението на друг…

Но нали искаме промяна…кога и до каква степен можем да се отпуснем по течението?

Възможно ли е да използваме течението на варианти и в същото време ние да управляваме?

Това всъщност е умение, за което се говори и в най-древните учения като херметизма. Както пишат тримата посветени в „Кибалион“ – мъдрецът, постигнал това умение, сменя посоката на движение като добър плувец, вместо да се носи като дънер по течението и все пак той е едновременно и дънерът и плувецът.

Транссърфингът е метод, който също ни учи как да използваме течението, да се движим осъзнато заедно с него като в същото време плавно коригираме движението си и следваме избраната посока.

Как може да стане това?

* Изберете си цел и започнете да правите всичко, което е по силите

ви за постигането и.

* Не създавайте излишни потенциали.

Когато се борим, ние всъщност воюваме с равновесните сили.

Както писах в Закони на Вселената за благополучие, съществува Закон за равновесието, според който когато се появи излишен потенциал на каквато и да е енергия, възникват равновесни сили, насочени към изравняване на дисбаланса. А излишен потенциал се поява, когато придаваме прекомерна важност на нещо – човек, предмет, желание.

Прекалено силното, натрапчиво желание, вманиачаването в грижите за някой човек или работа и превръщането им във „всичко“ за нас, е съпроводено с постоянни пречки и борба с равновесните сили. Постоянно ще се случва нещо, което да ни отдалечи от желаното. Сякаш равновесните сили се опитват да ни усмирят и ни казват: „Хей, по-полека, намали темпото. Нищо не е чак толкова важно.“

За да използваме течението и в същото време да не губим посоката, трябва да поддържаме равновесие.

* Доверете се на течението.

След като посоката е избрана, взели сте решение и сте направили стъпка за постигане на целта, вие вече сте поели по течението. Не се съпротивлявайте на изникналите трудности и непредвидени обстоятелства. Често течението ни отвежда до събития, които не сме планували, но които са по-добрият вариант или по-лесният път. Приемете ги и използвайте добрата им страна.

* Следете за знаците.

Когато сме в хармония със себе си и света, течението на варианти ни предлага знаци, които да ни подскажат верния път. Ако се съпротивляваме, гневът и негодуванието няма да ни позволят да ги видим.

Споделете вашето мнение.

Трябва ли да се борим, за да постигнем нещата, които искаме?

Кога е необходимо да се пуснем по течението и доколко можем да му се доверим?
http://sebepoznanie.com/filosofiq/borba-techenie/