събота, 18 септември 2010 г.

Ревматоидният артрит сковава ставите сутрин!

Сутрешна скованост в малките стави на ръцете, стъпалата, глезените, китките, лактите или колената. А след време тези болки завладяват рамената и тазобедрените стави. Ако сковаността отшумява след повече от час, то тялото ви дава сигнал, че може да е повалено от ревматоиден артрит.

Това обясни д-р Родина Несторова, ревматолог с дългогодишен стаж (виж интервюто с нея по-долу). Специалистката заяви, че други симптоми на тежкото заболяване са: оток на меките тъкани около ставите, който обаче може да се разпознае само от лекар, както и т. нар. ревматоидни възли (кожен феномен в областта на лакътните стави, който се появява само при тази диагноза).

Ревматоидният артрит, от който страдат над 60 000 българи, е автоимунно заболяване. То води до ненормално активиране на защитната система, по този начин специфични имунни клетки преминават в ставите, лимфната тъкан и кожата. Те произвеждат антитела, които предизвикват ерозия и деструкция на ставните повърхности, т. е. при заболяването имунната система обърква собствените тъкани с чужди и ги атакува.

Болестта засяга три пъти по-често жените. Както при другите автоимунни заболявания (сред тях са псориазисът, мултипленната склероза, диабетът от тип 1 и др.), причинителят е неизвестен. Медицината все още не може да каже какво го отключва. Предполага се, че роля играят наследствеността, вируси и др., но точен отговор няма. Затова не е открито и дефинитивно лечение, както казват докторите.

Какво се случва със ставата при ревматоиден артрит? Болестта атакува капсулата й и по-точно нейната вътрешна повърхност, която се нарича синовиална мембрана. Стига се до образуването на специфична тъкан, която започва да пълзи и унищожава ставния хрущял и подлежащата му кост. Накрая настъпва инвалидизиране.

Каква прогноза дават лекарите на пациентите с тази диагноза? Ами тя никак не е добра: след десетата година от началото на болестта 50% от засегнатите хора са със значително намалена активност. След двадесетата този процент се увеличава на 80, продължителността на живот намалява с 3 до 18 г., а много малко са пациентите в пълна ремисия (период, през който човек или е свободен от симптомите, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето). Едва 20-30% от тях постигат периоди на частична ремисия. При повечето заболяването е хронично, прогресиращо и инвалидизиращо.

При хората с ревматоиден артрит се появява и риск от други сериозни заболявания, а смъртността е по-голяма. Началото на болестта обикновено е с пик в активната възраст между 40 и 50 г. Ревматоидният артрит има огромно медицинско и икономическо влияние върху обществото, но въпреки това то слабо се интересува от проблема, констатираха ревматолози.

Според данни от 2007 г. в Европа има около 3 милиона пациенти с посочената диагноза. Директните разходи за здравето им са около 14 млрд. евро годишно, а индиректните - към 17 млрд. евро годишно. Най-много пари се изплащат поради загубата на трудоспособност, тъй като поне 50% от пациентите се инвалидизират до 10 години от появата на болестта.

В момента се разработват няколко нови вида лечение, при които са заложени модерни подходи. Целта е да се постигне по-мощно повлияване и постоянна ремисия.

Една от тези иновативни терапии, която ще се прилага съвсем скоро и в България, е лекарство на фармацевтичната компания “Рош”. То е от новата група на т. нар. интерлевкин-6 рецепторни инхибитори. Тази активна съставка действа като биохимичен посредник между клетките, които играят важна роля за поддържането на доброто здраве и контролирането на възпалителните процеси в тялото. По този начин се стопира разрушаването на ставните повърхности.

От 4500 г. пр. н. е.

са първите белези на артрит, открити върху скелети на праисторически хора. На тях учени са се натъкнали в Канзас, Тенеси.

3000

г. пр. н. е. - оттогава датират доказателства от египетски мумии с тежката диагноза.

1715

г. - Ученият Уилям Масгрейв пише първия научен труд “Симптоми на артрита”.

1859

г. - Сър Алфред Герад от Великобритания въвежда понятието ревматоиден артрит.



В Европа лечението е безплатно

Д-р Родина Несторова е ревматолог. Тя е секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и артроза. Има над 13 г. стаж по специалността.

- По какъв начин откривате ревматоидния артрит, д-р Несторова?

- След като бъдат установени сипмтомите, за които говорихме по-горе, се налагат кръвни изследвания и образна диагностика (тук имам предвид рентгенова снимка, но тя не може да хване заболяването в начален стадий). Ранна диагностика се извършва с помощта на ставна ехография, която показва: дали има оток в ставата, или той е само около нея; точно кои сухожилия са засегнати; до каква степен е изразен отокът; има ли поразяване на синовиалната мембрана (това е вътрешната повърхност на ставната капсула); до каква степен е хипертрофирала; вижда се ерозията и т. н. Ранен метод на диагностика е и ядреномагнитният резонанс, но за съжаление той е скъп и не може да се ползва рутинно във всекидневната практика. Вижте, най-важна е ранната диагностика. Но какво става в момента в системата? На семейните лекари почти им е забранено (поради наложените лимити от НЗОК) да изпращат пациенти при ревматолог. Въпреки че само три месеца да се забави диагностиката, и това вече е необратимо.

- А какво е модерното лечение?

- Грубо казано, то се състои от 2 групи лекарства: едната се справя със симптомите (премахва се например болката), тук влизат т. нар. нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероидите и аналгетиците. Втората важна група предпазва и забавя увреждането на ставите. Това са т. нар. болестомодифициращи медикаменти. Те променят хода на ревматоидния артрит. Тук можем да посочим конвенционалните препарати, с които в България се работи от 20-30 г. Пример за тези медикаменти е златотерапията, позната от 1929 г. Тя предвижда поставяне на специални златни инжекции. През 1939 г. идва времето на т. нар. сулфасалазин, открит от швейцарския учен Анна Шварц, но влезнал в употреба 30 години по-късно. През 1950 г. в битката с болестта влизат антималаритите.

- Какво представляват те?

- Това са препарати срещу малария, но се установява, че те оказват благоприятен ефект и при ревматоидния артрит. През 1980 г. настава времето на имуносупресорите, а от 1998 г. навлизат биологичните средства.

- Какво е тяхното въздействие?

- Става дума за високоактивни части или цели белтъчни молекули, които въздействат по различен начин и на различни звена от възпалителната реакция при ревматоидния артрит. Те имат уникален механизъм на действие. Благодарение на биологичните средства се постига ранно и ефективно лечение с пълна ремисия, т. е. целта на терапията вече е изместена. Пак повтарям, днес се целим в пълната ремисия.

- Как точно го постигате?

- Тежката артилерия в лечението е препаратът ритуксимаб. Това е нов продукт на генното инженерство, който унищожава клетките, произвеждащи антителата, в резултат на което се стига до деструкция на ставите при ревматоидния артрит, т. е. продуктът унищожава само опасните клетки. Лекарството се приема веднъж или два пъти годишно под формата на вливания. Ако решим едното вливане да е примерно днес, второто ще е след 14 дни. Това е продължителността на курса (който, както казахме, може да е 1 или 2 пъти годишно). Вливането задължително трябва да се извърши в инфузионен център. А нормалната продължителност на процедурата е 4 часа.

- И инвалидизирането се стопира?

- Благодарение на това лечение спира деструкцията в незасегнатите стави, развитието на ерозиите и най-важното още на втората седмица се слага край на оплакванията на пациентите. Болката изчезва, буквално като с вълшебна пръчка.

- В кои други страни колегите ви работят с това лекарство?

- В почти всички европейски страни. Тук искам да кажа, че в света и в Европа биологичните средства са безплатни за болния. Затова се надяваме и у нас здравната каса да ги покрива 100%, както и да гарантира бързо насочване за ранна диагностика. Ще цитирам данни на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии: Западна Европа отделя 42 млрд. евро годишно за лечение на ревматоидния артрит, а в Източна тази сума е едва 3,4 млрд. евро. И по-конкретно: Австрия дава за болните годишно 420 млн. евро, Гърция - 500 млн., а България - 61 млн. евро (тук са разходите за лекарства, услуги, транспорт, консумативи, неформални грижи).
Статията е от сайта: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=338713