понеделник, 2 август 2010 г.

ТРИХОМОНАЗАТА - основната причина за рака

Написано от Маг Селена
Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. Трихомоните са най-простите паразити от семейство камшични Trichomonadidae. В организма на човека паразитират три вида: Т. vaginalis Donne (вагинална трихомоназа), Т. tenaх Muller (устна трихомоназа) и Т. hominis Davaine (чревна трихомоназа).

Трихомоназата има три цикъла на развитие: камшичен (зрял стадий), амебовиден (промеждутъчен и най-агресивен) и цистоподобен (може да съществува в особена обвивка, предпазваща от вредни външни въздействия) и множество преходни форми. Тя може да съществува и във вид на колонии, представлявайки „многоклетъчно животно". Тъй като трихомоназата е безполова, при всяко нейно делене възниква нов организъм и клетка, екземпляр и вид. С това се обяснява нейното неразпознаване и голямото разнообразие от колониите-новообразувания: до двеста самостоятелни и хиляди „трудноразличими" тумори. Намирайки се едновременно на различни стадии на съществуване: цистоподобна, амебна, камшична във вид на колония (в която могат да се наблюдават посочените три стадия наведнъж), трихомоназата има различен произход. Нещо повече, тя е способна да отделя на повърхността си вещества, които са идентични на тъканите на човешкия организъм. Всичко това прави трихомоназите почти неуязвими, а човешкият организъм — най-предпочитан от тях за размножаване.

Заразяването може да стане чрез устата, правото черво, половите органи. По-нататък се извършва постепенно поразяване на целия човешки организъм. Статистиката сочи, че една трета от починалите имат туморни промени на костите и меките тъкани. Още повече на брой хора умират от различни заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Тези и още по-голям брой други заболявания са резултат от завладяването на човешкия организъм от трихомоните.

Към факторите, спомагащи развитието на трихомоните се отнасят:

Йонизиращото облъчване — то стимулира растежа им и ускорява биологичните им функции.

Фактори, стимулиращи трихомоназата, са някои химически вещества и лекарства (не противотрихомоназните), пушенето и алкохола. В отговор на дразненето трихомоната преминава в агресивна амебовидна форма и започва множествено размножаване (шизогония — образуване на многоядрени клетки).

Вещества, богати на стреоли, са необходими за самооплождане и размножаване на трихомоните. Стреолите се съдържат изобилно в саждите (саждите предизвикват професионален рак на скротума при коминочистачите) и в каменовъглената смола.

Струва си да споменем и още една способност на трихомоните. Ако се озоват в неблагоприятни условия или ги заплашва гибел (например имунитетът), те могат да отделят рогово или желеподобно вещество, което образува защитна обвивка. В резултат туморът-колония от трихомони започва да прилича на хрущял (например фиброма или миома) или гъст кисел (например киста, асцитен тумор). Нещо повече, ако се въздейства върху трихомоните на клетъчен стадий (който „прави" тумора), те преминават от него в амебовиден — най-агресивния и „бягат" от тумора по кръвоносните съдове. По-нататък проникват в друг орган, където обмяната на веществата е понижена, а значи и лекарствената концентрация е по-ниска — например в хрущялите и костите. Развивайки се там, образуват тумори и т. п. Така че много голямо значение има своевременното повторно лечение на организма.

Наличието на вируси, бактерии, гъбички и друга инфекция в организма не само подкопава защитните му сили, но и превръща трихомоназата в по-злокачествена. В света на микробите се провежда война, раждаща все по-силни и по-жестоки паразити. За да оцелеят и да победят другите паразити-конкуренти, трихомоните стават необичайно злокачествени. Накрая те завладяват организма на човека.

И разбира се, начина на живот: чертите на характера, храненето, двигателната активност, режимът, наличието на лоши навици и пристрастия, спазването на мерките на хигиена, екологията на околната среда. Посочените неща могат да отслабят и зашлаковат организма, създавайки по този начин благоприятни условия за развитие на трихомоните.

Вагиналната трихомоназа паразитира в пикочно-половата система на човека. От трите вида тя е най-злокачествената — 25 пъти надвишава устната!

От всички видове трихомони, паразитиращи в организма, вагиналната трихомоназа е най-чувствителна към въздействието на външните фактори. Оптималните условия за развитието на този вид най-прости микроорганизми е при рН 5,9-6,0 и температура 35-37°С. При температура, по-висока от 40°С, те бързо загиват. Ниските температури по-добре се понасят от трихомоните. Този вид е особено чувствителен към промяната на осмотичното налягане. Еднакво погубващо му действа както хипотоничният, така и хипертоничният разтвор. При изсушаване вагиналните трихомони загиват мигновено.

Устната трихомоназа се среща доста рядко в устната кухина на младите хора със здрави зъби, а също и при беззъби старци. Много често трихомоните обитават в устната кухина на хора с кариозни зъби, а също така при болни, страдащи от гингивити и парадонтоза. Оказва се, че те предизвикват тези заболявания. Обитават в джобовете по венците (пространството между венеца и зъба). Тя е най-слабата според степента на злокачественост, но е разпространена поголовно.

Чревната трихомоназа обитава стомашно-чревния тракт.

Тя в сравнение с вагиналната и устната е доста по-устойчива по отношение на външните фактори (трябва да се противопоставя на храносмилателните ферменти на стомашно-чревния тракт). Оптималните условия са при рН= 7,2 до 7,8 и температура 35-37°С. По-високите температури се понасят лошо: при 50°С жизнеспособността се запазва само в продължение на 5 мин., при 55°С загива мигновено. Много са чувствителни към изсъхване и въздействие на ултравиолетовите лъчи.

Трихомоназните заболявания (trichomonasis, трихомоноза, трихомониаза) са инфекциозни болести, възникващи вследствие поражение от влагалищни трихомони на различни отдели на пикочно-половата система на човека. Те се характеризират с разнообразни симптоми и различни усложнения. За жените са характерни вагинит, колпит, за мъжете — уретрит. Но това са остарели данни. Добавете инфекции, предизвикани от устната и чревните трихомони, изобилие на онкологични, сърдечно-съдови заболявания и т. н. В резултат се получава, че най-разпространеното инфекциозно заболяване в света е трихомоназата.

Влагалищната трихомоназа може да предизвика освен колпит, също така и цистит, цервицит, бартолинит при жените, а при мъжете, освен уретрита — простатит, епидидимит и орхит.

При трихомоназните заболявания не всички жени търсят медицинска помощ. По тази причина данните за разпространението им сред тях са доста занижени. Заразено е близо 10% от населението. При девствениците трихомонозата се среща доста рядко. При деца до настъпване на половата зрелост трихомонозата се среща изключително рядко.

Броят на болните от трихомоназата постоянно се увеличава.

Източникът на заразяване при трихомоназната инфекция е човекът (болен от трихомоназа, „здрав" носител на влагалищни трихомони). „Здравите" носители и хората, при които заболяването протича субективно без симптоми, по правило не търсят медицинска помощ.

За разпространение на инфекцията голямо значение имат „здравите" носители на влагалищните трихомони. При изследване на практически здрави жени се установяват от 10 до 35 % заразени — носителки на трихомони, при мъжете — от 2 до 16% Трихомоназата при двата пола представлява заболяване, което се предава по полов път.

Възбудителят на трихомоназата обаче не е много устойчив във външна среда (загива под въздействието на висока температура, изсъхване, промяна на осмотичното налягане). Във вода влагалищните трихомони също така бързо загиват.

Трихомонозата, както и всяко друго инфекциозно заболяване, има определен цикъл на развитие. При провеждане на антитрихомонално лечение времетраенето му е средно 2-3 месеца.

За възникването на трихомоназата освен внедряването на възбудителя в организма често имат значение и съпътстващите заболявания, витаминните и хормоналните нарушения, промяната на състоянието на стените на влагалището поради бременност, аборт и т. н. В отслабналия организъм дори слабата трихомоназна инфекция може да предизвика тежко заболяване.

Особености при заразяване на жените

Възможността за заразяване при жените зависи от състоянието на влагалищния епител. При голямо количество естрогени, следователно наличие на......
Продължението на статията може да прочетете тук: http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-54-24/36-2008-07-27-20-22-15/475-2008-08-24-09-02-51.html