събота, 31 юли 2010 г.

Индиговите и Кристалните Деца!

Те се открояват сред своите връстници с необичаен ум и мъдрост. С лекота майсторят сложни технически "играчки". Езиковите и възрастови бариери не са пречка за тях. Ненавиждат насилието и омразата, състрадателни са и привързани към семейството и приятелите. Наричат ги "индигови" и "кристални" деца.

Първите представители на генерация от изключително способни и надарени хора се появяват преди около сто години.

Бум от раждания на "индигови" деца се наблюдава през 70-те години на ХХ век, а днес те вече са на възраст, която им позволява да поемат своята роля на наставници, лидери и реформатори на човечеството. "Кристалните" деца започват да се раждат около 2000 година. Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството".

Изследователката Дорийн Вирту първа проучва същността на феномена и разкрива удивителните послания на индиговите и кристални деца. Названията им произтичат от цветовете на аурата и енергията, която излъчват. Аурата (астралното тяло) на индиговите деца е с мастиленосин (индигов) цвят. Това е цветът на чакрата, която екстрасенсите наричат "трето око" и представлява енергиен център в средата на челото. Тази чакра регулира ясновидските дарби за проникване в незримото и контакти с форми на материя и енергия отвъд познатите ни измерения. Кристалните деца имат прекрасна многоцветна аура в пастелни тонове, напомняща на огрян от слънчевите лъчи кристал. И двете генерации се отличават с висока чувствителност и свръхестествени дарби.

Индиговите деца са по-стара генерация и сега се проявяват най-вече във възрастовия диапазон от 7 до 25 години. Със своя астрален "детектор на лъжата" те безпогрешно усещат лъжата, безчестието и авторитарността. Индиговите деца са неспособни да бъдат лицемерни или да симулират толерантност към злобата и нетърпимостта в средата, която ги заобикаля. Тъй като тяхната колективна цел е да съборят стария световен ред, те са по-войнствени и енергични от по-късната генерация на кристалните деца. Те са тук, за да разрушат или реформират правителствените, образователни и законодателни системи, които възпрепятстват обединението на човечеството. За да осъществят своите намерения, те се нуждаят от изключителна непоколебимост и завладяваща решителност.

Необичайното поведение и мотиви на индиговите деца често се тълкуват превратно и психиатрите им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" - Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Вирту е убедена, че правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" - Attention Dialed into a Higher Dimension. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, индиговите деца губят своята енергичност и паранормални способности. Според Вирту първото смущаващо впечатление при контакт с кристалните деца са техните излъчващи неземна мъдрост големи пронизващи очи, които сякаш ни хипнотизират и "разголват" душата ни. Най-големите от тях в момента са на не повече от 7-8 години. Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи. Техните предшественици са духовни водачи, които драстично реформират съзнанието и управлението на обществото, докато кристалните деца са "верни на сърцето", които проповядват христовите ценности и следват вече проправения път към един по-сигурен и хармоничен свят. Кристалните деца са прелюдия към реалност на директно безсловесно общуване. Вместо с писмени символи и устна реч хората ще обменят мисли и знания посредством телепатия. Користта, лъжата и омразата вече няма да могат да бъдат скривани и ще бъдат изкоренени. Нарастващия брой индивиди с екстрасензорни способности в нашето съвремие свидетелства, че процесът на духовна трансформация и обръщане на човечеството към силите на незримото вече набира скорост.

Телепатичните дарби на кристалните деца се отразяват на вербалното им общуване с другите хора. При много от тях има изоставане в развитието на речта и те проговарят едва на 3-4 години. Въпреки това родителите им споделят пред Вирту, че по неведоми причини никога не са имали усещането, че не могат да общуват с тях. Кристалните деца употребяват комбинация от телепатия, своеобразен език на символите и звуци (включително песни). Едва ли е странно, че тези форми на контакт се определят като "аномалия" от медици и педагози. От появата на кристалните деца броят на диагнозите "аутизъм" е рекордно висок. Според дефиницията засегнатият от аутизъм индивид се изолира в свой собствен свят и поради индиферентността си към случващото се в живота е неспособен да общува с околните.

Дорийн Вирту обаче е убедена, че кристалните деца не само не са аутисти, но всъщност са най-общителните, съпричастни и духовно просветени участници в човешката еволюция. Посегателството върху техните дарби според нея е престъпление, което заплашва да "прекърши цивилизацията още преди да покълнат семената на промяната".

Кандидатът на техническите науки и автор на книгата "Перспективи на човешката еволюция" Юрий Фомин прогнозира, че вследствие на мутации, породени от техногенната активност на човека, в близко бъдеще ще се появи универсално същество, надарено с телепатични, ясновидски и други екстрасензорни способности. Парапсихоложката Селия Фен обаче е уверена, че причината за тези промени ще е не техническия прогрес, а осъществяван понастоящем "групов проект" на Вселенския разум. Следвайки неговите повели, хиляди просветени души слизат от по-високи нива на духовни вибрации в нашия материален свят и се въплътяват във физически тела като "индигови" и "кристални" деца, за да станат "учители" и "лечители" на човечеството. Целта на тази спиритуалистична интервенция е създаването на свят на единство, наричан "Нова Земя". В него хората ще преоткрият своите добродетели и уникалността си като разумен вид. Освободени от оковите на материалното, те ще се устремят към безбройните светове във Всемира, за да намерят отговорите на своите вечни въпроси и разкрият великото тайнство на Живота.
Статията е от сайта: http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=924

Чесън и лук гонят злите сили

Още от дълбока древност в качеството им на муски са се използвали лук, чесън и мак. Лукът гони злите духове. Той им въздейства, като им отнема свръхестествените сили.

От древността жените в Европа се страхуват да употребяват в готвенето разрязана глава лук, която е престояла цяла нощ. Стичало се е, че тя е попила зловредите влияния и по този начин е прочистила помещенията. Жените са се страхували да готвят с пренощувал лук, за да не попадне злото в хората чрез храната.

Чесенът е синоним на огромна езотерична сила още от езически времена. Той се използва за защита от вещици, вампири, демони и лоши очи.

Чесънът е бил един от главните герой в тайнствата на бог Дионис. Не само на сватбените пиршества, но и по време на празниците, глава чесън задължително стояла пред всеки гост. По този начин тя го пазела от зли сили и болести.

В християнските времена по време на Русалиите девойките вплитали стръкчета чесън във венчето си, за да се преборят с нечистите сили и да получат чудодейни видения, пише в. "Психо".

Макът привличал и все още привлича погледите със своята красота. След като цветето увехне, остава главичка, пълна с малки семенца, които са повече от 300 000. Точно затова хората считат растението за символ на плодородието.

Букети от макове пазели дома от зли сили и засилвали продуктивната сила на хората и животните в дома. Такава корона краси и главата на богиня Юнона.

С особено силно въздействие е камбанката, която може да се носи като украшение на врата. От векове се смята, че тя осигурява мощна защита срещу лошото.
Статията е от сайта: http://sanovnik.bg/n4-12521-Чесън_и_лук_гонят_злите_сили

Кристалните черепи са древни видео плеъри!

Тайните на кристалните черепи, открити в различни части на света, до днес не са разгадани. Според древни легенди тринадесет свещенослужители трябвало да гледат едновременно в очите на кристален череп, за да видят други времена и да предричат бъдещето.

Различните хора реагират по различен начин на кристалните черепи – някои изпитват непонятен страх, други изпадат в блаженство, трети усещат аромати и изпадат в транс, в който виждат зрителни халюцинации.

Учените се разминават в мненията си за какво са направени кристалните черепи, които нямат и една пукнатина, а долната им челюст се движи като на истински човек. Според една от версиите кристалните черепи са се ползвали за доставяне на енергия в каменни блокове за създаване на антигравитационно поле.

В преданията на остров Пасха има описан епизод от далечното минало, в който се разказва как велики магове са ползвали кръгъл камък на име Те Пиро Кура, за да концентрират енергията и да накарат статуите да вървят.

Има вероятност този кръгъл камък да е кристален череп. Според друга версия кристалните черепи са се ползвали като запаметяващи и възпроизвеждащи устройства – нещо като телевизор или дигитален плеър.

Ако погледнем назад, преди двадесетина години едва ли много хора биха повярвали, че върху компютърен диск може да бъде запаметена каквато и да е информация. Възможно е древните да са записвали информация върху кристали.


Има шанс древните да са знаели, че кристалите на планинския кристал, от който са изработени всички черепи, има твърда решетка. Разположението на частиците в тази решетка не е стабилно и те могат да се разместват от външни въздействия.

Възможно е с помощта на лазер информацията да е била записвана, а след това очите на черепите да са се използвали като проектор, който прожектира информацията върху екран или стена.

Според трета версия кристалните черепи са представлявали система за предаване и приемане на сигнали от орбитална станция. С помощта на кристалните черепи са се предавали огромни количества информация.

Не е ясно дали и една от версиите е вярна. Учените продължават да градят нови и нови хипотези за произхода и предназначението на кристалните черепи.

Според изследванията им, за да се полира до такова съвършенство кристалът, от който са направени, са необходими няколкостотин години ръчна обработка.
Статията е от сайта: http://sanovnik.bg/

Кристалният череп!

Кристалният череп, който не трябваше да съществува
Езотериците приписват на черепа на Мичъл-Хеджис мистериозни качества и вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният кристален обект? Езотериците приписват на черепа на Мичъл-Хеджис мистериозни качества и вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният кристален обект?

Кристалният череп, който се намира в Британския музей. Възрастта на кристалните артефакти не е известна, както и не е ясно как точно са обработвани. Снимка: бибисипрограмс.ком

Езотериците разказват една легенда, според която на Земята има 12 говорещи кристални черепа, които - събрани около 13-ия - ще разкрият тайната си. По въпроса какво точно ще е посланието на развитата цивилизация обаче има противоречиви виждания. Твърденията варират от историята на Атлантида през предсказания за бъдещето до представянето на всеобхватна история на света.

В новия филм от поредицата Индиана Джоунс е по следите на кристалния череп. В предишните филми авантюристът спасяваше реликви от различни краища на света. Сега обаче езотериците биха аларма заради ключовата дума “кристален череп”.

Необикновена находка сред руините

В центъра на цялата шумотевица е т.нар. череп на Мичъл-Хеджис, чиято история започва при откриването му през 1924 година. Тогава англичанката Ана Мичъл-Хеджис се отправила на експедиция в Централна Америка към древния индиански град Лубаантум, намиращ се в Белиз. На 17-я си рожден ден осиновената дъщеря на изследователя Фредерик Мичъл-Хеджис тръгнала с един от работниците и видяла нещо да блести между високите колкото къщи скали на изоставен храм. Когато отишла там, тя намерила перфектно изработен, анатомически правилен череп в реални размери, направен от кристал.

Три месеца по-късно Ана и баща й открили наблизо и долна челюст, която явно била част от черепа. Убеден, че е намерил свещен предмет, ученият подарил артефакта на местните маи-свещеници. Когато отпътувал за вкъщи обаче той го получил като подарък за сбогом. И това е цялата история около намирането на кристалния череп.

Почти като Индиана Джоунс

Твърди се, че Ана намерила в една пещера и кристална статуя. Подът на пещерата изглеждал като мърдащ черен килим живи паяци. Лошото било, че над мястото тегнело проклятие, според което статуетката трябвало да си остане там. До смъртта си Ана не казала на никого къде се намира тази пещера. Но и в историята около намирането на кристалния череп има доста въпросителни.

Ана Мичъл-Хеджис през 2005 г. Ана почина на 11 април 2007 г. на сто години и през целия си живот не спря да настоява кристалните черепи да бъдат извадени от музеите. Снимка: кристалинкс.ком

Спорно е например, че Ана изобщо е участвала във въпросната експедиция. Тя не може да бъде открита на нито една от многото снимки от пътуването. Намирането на черепа също не е документирано. Сигурно е обаче, че баща й Фредерик Мичъл-Хеджис купил кристалния череп на разпродажба на Сотбис през 1943 година и чак след това го споменал за първи път. По-късно Ана обяснила, че по сложни пътища черепът попаднал за кратко в чужди ръце, затова трябвало да бъде купен обратно.

Лъже ли Мичъл-Хеджис?

Семейство Мичъл-Хеджис било прочуто със слабостта си към приключенски истории. Така бащата “открил” индиански племена и градове-руини, които били известни от повече от сто години. Затова едва ли е много изненадващо, че информацията за кристалния череп се променяла през годините. В автобиографията си “Опасността е мой съюзник” Фредерик Мичъл-Хеджис пише, че находката е най-малко на 3600 години, а по-късно Ана говори за възраст между

Любителите на езотериката твърдят, че на земята има 12 кристални черепа, които – ако се съберат с 13-ия – ще разкрият тайната си. Снимка: кристалинкс.ком

12 000 и 16 000 години. Двамата имат противоречиви виждания и за функциите му. Бащата пише за обект, с чиято помощ свещениците можели да убиват със силата на волята си, а Ана твърди, че той е пророчески инструмент. Малко преди убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963 година черепът започнал да се поти.

Какво показват научните изследвания?

Артефактът бил и научно изследван, но само от независимия реставратор Франк Дорланд. Във вътрешността на черепа Дорланд намерил идеална призма и установил, че очите образуват перфектни вдлъбнати лещи. Той открил, че в кристалната структура има тунели, които карали черепа да изглежда обхванат от пламъци, когато върху него падала светлина.

Малкото присъстващи на изследването експерти установили, че двете части на черепа били изработени от един и същ материал, а на повърхността им нямало следи от обработка. Това било доста изненадващо. Или, както казал един от присъстващите учени: “Това чудо просто не трябва да съществува.” Заради липсата на следи от обработка специалистите предположили, че е обработван с пясък и с вода в продължение на 300 години.

Следите водят към Германия

Междувременно били проведени модерни изследвания на подобни обекти, като например намиращия се в Британския музей кристален череп с подобни размери. Под електронен микроскоп били открити паралелни следи от шлифоване с полиращи колела, каквито се използвали в Германия в средата на 19 век. Така времето на възникване на черепа трябвало да бъде преосмислено.

За Ана Мичъл-Хеджис подобни изследвания нямали значение. До края на живота си тя настоявала другите черепи да бъдат извадени от музеите, защото иначе щели да умрат във витрините им.
Статията е от сайта: http://e-vestnik.bg/3939

Торинската плащаница!

Автор: anahata

Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив.



Фронтален образ: ляво - негатив; дясно - позитив

Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.

Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.



Лицев образ - изображение в позитив

Тя се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.

Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.

При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.

Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .

И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение.

В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет.

Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това.
Статията е от сайта: http://anahata.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/07/25/torinskata-plashtanica.7861

сряда, 28 юли 2010 г.

Карнак – Най-почитаното място!

За древните египтяни Карнак е бил най-свещеното място на Земята. За днешните туристи Карнак е втората най-популярна дестинация в Египет след пирамидите в Гиза. За вас Карнак може да се окаже осмото чудо на света.

Мнозина свързват Египет най-вече с тайнствените пирамиди , със загадката на Сфинкса и разбира се - със столицата Кайро. Но колко хора си дават сметка, че на територията на една от най-величествените древни империи, съществуват повече от едно атрактивни и също толкова мистериозни места?! И Карнак е едно от тях.

Карнак е най-обширното релиогозно място, съществувало някога на Земята. В най-големия музей под открито небе, са събрани храмове, светилища и символи, отдаващи чест на най-важните древноегипестки божества. Народът наричал тази свещена земя „Ипет – Сут” - “най-почитано място”. Повече от 30 фараони в продължение на близо 2000 г. са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено, в което вярвали те и поданиците им. Устройвали пищни тържества в чест на своите покровители, разнасяли статуята на главния бог Амон – Ра, пресъздавайки символичната му среща с женското начало, вярвали в лечебната сила на вярата и в божествената закрила.

Днес по-голяма част от храмовете на територията на Карнак са недостъпни за обикновените туристи. Някой са в процес на реставрация, а други са толкова разрушени, че единственият начин да се съхрани останалото, е достъпът до тях да бъде ограничен. Но най-значимата постройка, Храмът пред който се кланял дори и самият фараон – този на Амон-Ра, посреща посетители по всяко време на годината. Обиколката на Главния храм в Карнак ще задоволи интереса ви към древността, ще ви пренасити със символика и знания, а може би и ще сбъдне мечтата ви.

Разположение

Най-свещеното място за древните египтяни – Карнак, се простира върху площ от 840 декара на територията на Горен Египет (южната част на Древен Египет, през която минава горното течение на р. Нил). Лежи на около 2 км. североизточно от град Луксор и на около 500 км от днешната столица Кайро. Преди повече от 2000 г., най-обширният комплекс от антични постройки в света, е бил част от древната столица Тива (на чието място по-късно се появява Луксор) и носи името на намиращото се наблизо село Ел – Карнак. Голяма част от неразкритите тайнства на комплекса все още лежат под съвременния Луксор.

Храмът на богинята Мут в Карнак има излаз към малкото свещено езеро Ишру (чиято владетелка била тя), във формата на подкова, за което се предполага, че е изкопано от Аменхотеп III и което до днес се използва в религиозни ритуали.

История

Значението на Карнак като светилище настъпва едва с възцаряването на Единадесетата династия в Египет през 2134 г., по чието време Амон – Ра се смятал за главния местен бог. Строежът на храмовете (включително и на Храма на Амон) обаче, започва доста по-късно – по времето на Осемнадесетата династия (1550-1292 пр. Хр) и продължава чак до първите столетия преди новата ера. Първите по-мащабни строителни дейности започва фараонът Тутмос I, който огражда със стена всички предишни паметници и добавя нови (няколко пилона, колонада, два обелиска). Осъзнавайки значението на това светилище, всеки следващ владетел допринася с нови постройки за разширяването на комплекса, като сред тях изпъква делото на фараоните Тутмос III (който решава да заличи всички следи от управлението на дъщерята на Тутмос I – царица Хатшепсут) и Аменхотеп III.

Строителството на Карнак е дълъг и противоречив, но постоянен процес, свързан с множество разрушения на съществуващи вече елементи (най-вече заради вътрешнолични вражди) и изграждане на тяхно място на други – символизиращи новата власт. Постепенно комплексът се разраства и стига до водите на Нил, от които да черпи ресурси. Около Карнак биват издигнати дебели и високи защитни стени с огромни каменни врати. Една от най-значимите е от времето на фараон Птолемей III (III в. пр. Хр) пред Храма на Хонсу (Бог на Луната, син на Амон и Мут), която свързва комплекса с Тива и с някои от околните храмове чрез Алеята на сфинксовете.

За първи път в Европа за Карнак се говори през 1589 г. в записките на неизвестен венецианец. В тях обаче името на комплекса не се споменава. То става известно едва през 1668 г. от пътешествието на двама братя, посетили местността. От тогава тези земи са обект на непрестанен интерес – както от страна на изследователи, така и от страна на туристи.

Композиция на Карнак

Мнозина, чували за Карнак, го свързват най-вече с Храма на Амон – Ра. Вероятно, защото това е единственият обект от комплекса, отворен за посетители. Но освен него, на необятната територия на Карнак се разполагат още няколко по-големи храма на божества, десетки по-малки храмове, параклиси, сервизни помещения, статуи, светилища, свещено езеро. Много от тях са били разрушени във времето, но най-важните елементи са запазени и до днес, за да показват значението на религията в живота на древните египтяни.

Богът - слънце Амон Ра бил част от Тиванската божествена Триада Амон Ра – Мут – Монту. Като главен бог (признат за такъв при фараон Тутмос III), храмът издигнат в негова чест е първият и най-внушителният. Той заема най-голямата по площ зона в Карнак (който условно се поделя на три части) и обхваща около 250 000 кв. м., осеяни с безброй паметници и елементи. Но най-величествената, а може би и най-значимата част на храма на Амон Ра в Карнак е Хипостилната зала, съставена от 134 колони с височина 13 - 23 метра. Строежът й започва по времето на фараон Сети I (1294 – 1279 г. пр. Хр) и е завършена при наследника му Рамзес II (1279 – 1213 г. пр. Хр). От птичи поглед това грандиозно архитектурно чудо наподобява катедрала, но по размер и величие може да бъде смятана за уникат.


Част от Храма на Амон – Ра в Карнак са и по-малките храмове - на богинята Ипет (майка на Озирис), на бога на луната Хонсу (син на Амон и Мут), на покровителя на изкуствата и занаятите Птах и съпругата му Хатор, на фараоните Рамзес II, Рамзес III и Аменхотеп III. На западния вход на храма е построена първата паркова алея в геометричен стил – наричана още Алеята с овните (защото е оградена с палми и с каменни статуи с глави на овни). И това не е случайно. Много често Амон Ра е бил идентифициран именно с образа на овен. Алеята се простира от изток на запад и в единия си край води до Хипостилната зала, а в другия стига чак до брега на канала, захранван с водите на р. Нил. Вероятно при разходката си из Храма на Амон - Ра в Карнак ще забележите, множеството пилони (първият от които е на самия вход пред фасадата), обелиските с йероглифи и символът за вечен живот Анк. Да това са запазени елемент от египетската архитектура, по които със сигурност ще разберете, че става дума за нещо величествено.

На юг от Храма на Амон – Ра се намира вторият по големина и значение храм в Карнак – този на богинята-майка (майка, съпруга и дъщеря на Амон – Ра) Мут. Тя е вторият член от божествената Триада и е позната още като богинята с лъвска глава Секхмет. Храмът обхваща около 150 000 кв. м. площ и се свързва с Големия храм отново чрез алея със сфинксове. На територията му има няколко по-малки храма, тук е свещеното езеро и също тук при разкопки са били открити 600 статуи от черен гранит (които сега се пазят в Музея на Бруклин, занимаващ се с проучванията на храма от 1976 г. насам).

Третият храм в Карнак, много по-малък по площ от останалите два (едва 20 000 кв. м.), но на също толкова важен бог, е Храмът на Монту. Монту е бог на войната в древноегипетските вярвания и е осиновен син на Мут. Той се намира на север от Главния храм и се свързва с него посредством няколко внушителни порти. Най-значимите обекти на територията на този храм са самият Храм на Монту, Храм на Харпре, Храм на Маат и портата на Птолемей III. Имало е всички традиционни елементи на египетски храм, но днес не е останало почти нищо съхранено.


Извън рамките на храмовия комплекс на божествената Триада (на изток, зад Главния храм), но съставна част на Карнак, е Храмът на фараона Аменхотеп IV (наричал себе си Ехнатон - Ра). Храмът е бил разрушен след смъртта на основателя си, но по разкопките може да се съди, че се е състоял от 4 части – всички, носещи индивидуални имена, свързани със слънцето или с Бога - Слънце. В границите на основния храм са открити статуи от червен гранит и пясък, други статуи, сфинкс. Част от територията на Храма на Аменхотеп IV е бил използвана по-късно при разширението на Храма на Амон – Ра.

Разходката из Карнак е едно вълнуващо и неповторимо изживяване. Всяко камъче има своята история и е принадлежало към определен елемент от комплекса. Всяка статуя е издялана с прецизност и душевност, сякаш всеки миг ще проговори. Не можете да разчетете древните йероглифи, но можете да почувствате многовеконата мощ, на древната империя, съхранена в камъка. Ще се почувствате наблюдавани от десетки двойки очи, минавайки по Алеята с овните, които като войни сякаш следят всяка ваша стъпка. А когато стигнете до статуята на огромния свещен за египтяните бръмбар – скарабей, издялана от розов гранит на един от площадите в Карнак, не забравяйте да извършите ритуала на всеки турист, прекрачил пределите на най-свещеното място -
обиколете монумента 7 пъти и си пожелайте наум нещо. Сбъднете желанията си в Карнак.

Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/po-sveta/p12869.html

10 от най-красивите замъци в Европа!

Кои са най-красивите замъци в Европа? Трудно е да се каже, защото всеки има своята уникалност, своята история и своите тайни. Въпреки това има замъци, които са като магнит за туристите и заслужават челни позиции в класацията.

No 1 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Хоензалцбург, Австрия

На висок хълм в покрайнините на австрийския град Залцбург се издига най-голямата укрепена крепост в Европа – замъкът Хоензалцбург. Въприеман като символ на града и величествено доминиращ на фона на останалите средновековни постройки, крепостният замък Хоензалцбург съществува още от римски времена. През 1077 г. архиепископ Герхард фон Залцбург му придава облика, запазен и до днес, след него Конрад I продължава строежа по укреплението. До XVI в. територията на крепостта не спира да нараства, използва се като затвор и военно убежище, а от началото на XX в. функционира като музей, до който може да се стигне с 30-минутна разходка или със специално изграден лифт.

No 2 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Бамбург, Англия

Замъкът Бамбург е стара нормандска крепост, построена през V – VI в. на брега на Северно море в английската област Нортъмбърленд. През многовековното си съществуване той е бил обект на шотландските набези, а през XII в. крал Хенри II го прави своя резиденция. През XIX в. замъкът Бамбург е купен от богат викториански земевладелец, който се заема с реставрирането и укрепването на крепостта. Днес тя е не само туристически обект с историко-археологическо значение, но и предпочитано място за провеждане на важни частни и културни мероприятия. В Кралската зала на двореца Бамбург се правят бракосъчетания, в часовниковата кула е отворено уютно заведение, а през 1971 г. Роман Полански го избира за декор на филма си „Макбет“.

No 3 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Лийдс, Англия

Замъкът Лийдс е един от най-романтичните в Европа. Той е построен през IX в. в градчето Мейдстоун, графство Кент от саксонеца Етелбърт IV. Разположен върху два малки острова, съединени с езеро и заобиколен от прелестни градини и лозя, замъкът Лийдс е станал свидетел на множество драматични исторически събития по време на управлението на кралете Едуард I, Хенри V и Хенри VIII. През 1926 г. аристократката Олив Уилсън Филмър, известна като Лейди Бейли, купува замъка за 873 000 $, изцяло променя интериора му и от 1976 г. той отваря врати за посетители. Едни от най-любопитните атракции са Музеят за старинни кучешки каишки и птичарникът, в който е събрано многообразие от птици. Замъкът Лийдс функционира и като хотел, а на гостите се предлага възможността да съпреживеят автентичната средновековна обстановка, вечеряйки в Банкетната зала „Хенри VIII“.


No 4 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Айлийн Донан, Шотландия

Най-известният шотландски замък Айлийн Донан се издига насред езерото Лох Дюих и е познат по цял свят заради множеството филми, които са се снимали там (включително „Лох Нес“ от 1996 г.). Построен през 1220 г. като защитно укрепление срещу набезите на викингите, през 1719 г. той не успява да устои на нападенията на ирландските якобити и близо 200 г. съществува просто като призрачни развалини. През 1932 г. е реставриран и функционира като посетителски център, в който са отворени кафене и магазин за сувенири.

No 5 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Нойшванщайн, Германия

Това трудно за произнасяне име в превод от немски може да се тълкува като „Замък на лебедовата скала“ - вероятно заради стратегическото си разположение върху скалиста местност, в подножието на Алпите и на границата с австрийската провинция Тирол. Замъкът Нойшванщайн се „ражда“ през 1869 по идея на баварския крал Людвиг II „Безумния“, който обаче не успява да се наслади на творението си. През 1886 г., малко преди завършването на строежа, владетелят умира при мистериозни обстоятелства, а тялото му е открито в езерото. Замъкът Нойшванщайн е прочут като емблема на анимационното студио на Уолт Дисни, Замъкът на спящата красавица в Дисниленд е направен по негово подобие, а Чайковски написва своето „Лебедово езеро“ вдъхновен от омайната му красота.

No 6 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кронборг, Дания

Датският замък Кронборг, построен през 1420 г. в град Елсинор, е един от най-добре съхранените образци на ренесансовата архитектура. Той е изиграл изключително важна роля във войната за морско надмощие между Дания и Щвеция. Но всъщност истинската му слава е като „Замъкът на Хамлет“ - именно Кронборг вдъхновил Шекспир да напише своята легендарна трагедия и да го направи основен декор на постановката. Днес, в замъка Кронборг се помещават няколко музея, предлага се разходка из катакомбите, за които местните разказват изключително интересни легенди и е отворен магазин за сувенири.

No 7 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кастелно, Франция

Замъкът Кастелно се издига върху варовиковите скали на брега на река Дордон във Франция. Първите сведения за него са от началото на XIII в., когато барон Симон IV дьо Монфор го окупира. През XV в. той става владение на англичаните по време на 100-годишната война, а по-късно е превърнат в каменоломна. Днес Замъкът Кастелно прилича на живописна пасторална картина – той е частна собственост, отворена за посетители и функционираща като военен музей на Средновековието.

No 8 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Кьонигсбург, Франция

Наричан още „Високият Кьонигсбург“, а в превод от немски - „Замъкът на кралете“, замъкът Кьонигсбург се издига на стретгическа позиция в Елзаското поле, на близо 2000 м. надморска височина. Построен в края на XII в., той служел като непревземаемо военно укрепление през Средновековието, след което дълго време остава необитаем. През 1900 г. замъкът Кьонигсбург е реставриран по инициатива на император Вилхелм II и днес е една от основните туристически атракции на региона.

No 9 от най-красивите замъци в Европа – замъкът Бран, Румъния

Замъкът Бран, разположен на границите на румънските провинции Трансилвания и Влашко, е познат на света като „Замъкът на граф Дракула“. Предполага се, че е бил обитаван от влашкия владетел Влад Цепеш, който е и прототип на легендарния вампир. С множеството си кули и катакомби замъкът Бран е служил като защитно укрепление срещу турците, а от 1920 г. става една от резиденциите на румънския крал. В момента функционира като музей, показващ вещи на кралското семейство, а малък музеен комплекс пресъздава традиционния румънски бит.

No 10 от най-красивите замъци в Европа – Chateau de Chillon, Швейцария

Казват, че няма второ толкова идилично място, колкото е замъкът Chateau de Chillon. Разположен между женевското езеро и заснежените върхове на Алпите, той е станал вдъхновение за някои от най-големите творци на изкуството – Лорд Байрон, Виктор Юго и дори Жан – Жак Русо. Замъкът Chateau de Chillon първоначално бил съставен от 100 независими постройки, които постепенно били съединени, за да придобие сградата днешния си облик. Преживял три исторически периода, днес в музея на сградата са запазени някои важни артефакти, доказателство за бурното историческо минало на замъка Chateau de Chillon.

Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p12247.html

10 природни чудеса!

Няма човек, който да остане безразличен към красотата и феноменалността на природните чудеса, пръснати по всички краища на света. Защото природните чудеса са поредното доказателство за могъщата сила на майката Земя.

Природните чудеса присъстват във всевъзможни списъци за местата, които човек трябва да посети поне веднъж през живота си. Те са основните притегателни центрове на географските райони, в които се намират и са обект на проучване от векове насам. Мнозина водят спорове кои природни феномени могат да се класифицират като природни чудеса, но всички са единодушни в едно – създадени без намесата на човешка ръка, те са единствени и неповторими по рода си и трябва да се видят лично, за да бъде усетена магията на сътворението им.

Островите Галапагос

Островите Галапагос са архипелаг от 18 вулканични острова, пръснати във водите на Тихия океан. Намират се в близост до Екватора и на около 1000 км от Еквадор (най-близката до тях суша). Предполага се, че най-старият от тях се е появил преди 5 - 10 млн години. Именно Островите Галапагос са вдъхновили Чарлз Дарвин да напише шедьовъра си „Произходът на видовете“ и завинаги да промени историята и начина на мислене на хората. Чудите се защо? Заради откъснатостта на тези земи от света, животинските видове са еволюирали по много по-различен начин, отколкото техните предци в Южна Амаерика. Ето защо много от представителите на фауната на Галапагос могат да бъдат открити само там. И дори да бъдат докоснати – тъй като никога не са ставали обект на лов, животинските видове не се страхуват от човешко присъствие.

Северното сияние – Aurora Borealis

Това странно, но приказно красиво природно явление може да бъде видяно единствено в най-северните райони на земята - Лапландия , Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, Гренландия, Канада и Аляска. През 1621 г. френският учен Пиер Гасенди му дава името Aurora Borealis – кръщава го на древноримската богиня на зората Аurora и на древногръцката богиня на северния вятър Boreas. Преди това Северното сияние е получавало различни названия от множество цивилизации, но всички са го възприемали като знак от някаква по-могъща сила.


Гранд Каньон, Аризона

Природното чудо Гранд Каньон всъщност е пролом, дълбан от река Колорадо в продължение на милиарди години. Това е един от най-дълбоките каньони в света и е част от Национален парк „Гранд Каньон“ в САЩ. Непрекъснатото взаимодействие на водата с почвата, климатичните и релефните особености, са превърнали Гранд Каньон в това, което представлява днес – уникална съвкупност от скални образувания, простиращи се на площ, дълга близо 500 км и достигащи на места 1800 метра дълбочина.

Гренландия

Гренландия е автономна държава, част от пределите на Кралство Дания, разполагаща се между Арктическия океан и Атлантическия океан. Това е най-големият остров в света (който не е континент) и най-слабо населената страна в света. По-голямата част от страната е покрита с полярни ледове, айсберги и ледници. Колкото и красива и впечатляваща да е тази снежна маса, тя е и най-голямата заплаха за Гренландия. С климатичните изменения и все по-бързото топене на снеговете, има реална опасност след време по-голяма част от територията й да остане под вода.

Водопадите Игуасу

Приказно красивите водопади Игуасу са част от река Игуасу на границата между Бразилия и Аржентина. Според местна легенда Бог имал намерение да се ожени за красивата туземка Наипи. Но тя била влюбена в човека Тароба, с когото решили да избягат с кану по река Игуасу. Разгневен, Бог разрязал реката на две и обрекъл двамата влюбени на вечно падане във водопадите, които се появили на там. Водната феерия на Игуасу се състои от 275 водопада с обща дължина 2, 7 км., които образуват няколко каскади преди да се стоварят с гръм в бездната.


Миграцията в Серенгети

Серенгети е природна област в северозападна Танзания и простираща се чак до югозападна Кения. Ежегодно над 2 млн стадни животни (бизони, зебри, антилопи и др.) започват своя преход в преследване на дъждове и свежа растителност. Това се случва два пъти в годината – в периода август – ноември, когато поемат към южните равнини през река Мара, и в периода февруари – март, когато се връщат обратно, за да родят своите малки. Впечатляваща и незабравима гледка е да се види единството на стадата и силите, които полагат, за да оцелеят в дългия преход.

Връх Еверест

Познат още с тибетското си име връх Чомолунгма (което означава „Светата Майка“), връх Еверест е най-голямото предизвикателство не само за опитни алпинисти, но и за аматьори. Със своите 8 848 м. той е най-високият и най-прочутият връх на Земята. Извисява се на границата между Китай и Непал и е част от Хималаите. Връх Еверест е взел над 200 жертви, в това число и българи. За да ограничи безразсъдния порив на мнозина планинари да стигнат до „върха на света“ и за да се възползва от туристическия наплив (по-голямата част от които именно катерачи), непалското правителство е наложило разрешителни за изкачване на връх Еверест в размер на 25 000 $ на човек.

Кратерът Нгоронгоро

Нгоронгоро е национален парк в Танзания, който се разполага в обширна кръгла долина, възникнала след изригването на стар вулкан. Това е едно от най-гъсто населените с диви жиовтни места в Африка и една от най-предпочитаните сафари дестинации. За разлика от много подобни обширни местности, в кратера Нгоронгоро има много езера и потоци, както и голямо солено езеро с тюркоазеносиня вода, което не пресъхва. Онова, което прави резервата уникален е, че тук е позволено хора и животни да съжителстват заедно – всичко с цел контрол и грижи на животинските видове.


Големият бариерен риф

Големият бариерен риф е най-големият коралов риф в света и е истински рай за гмуркачите и изследователите на морските дълбини. Намира се в североизточната част на Австралия, в Коралово море и е съставен от над 3000 отделни рифа и около 900 острова, простиращи се на площ от около 345 кв. км. През 1981 г. е обявен от ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Той е неделима част от културата, историята и еволюцията на кореннота население на тези земи.

Водопадът Виктория

Един от най-красивите и най-големи водопади в света – Виктория се намира в южна Африка, на река Замбези, на границата между Зимбабве и Замбия. Предполага се, че първият му европейски откривател е шотландският изследовател Дейвид Ливингстън, затова и в Зимбабве наричат водопада с неговото име. Местното име на водопада е Моси-Оа-Туния което означава „гърмящ пушек“. И наистина, водите му падат в естествена котловина от височина над 100 м. и образуват една изумителна водна феерия, която се издига на метри над повърхността. Водопадът Виктория е с най-голяма площ и сила на падане в света и е в списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p12532.html

Мадарският конник – древно наследство с много въпросителни!

От векове Мадарският конник край Шумен привлича вниманието на туристите и изследователите. Защото Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа, глобалният символ на България, наследството на нашите предци. И на тяхното величие.

Мадарският конник е един от 9-те български обекта под защитата на ЮНЕСКО. Той се извисява върху скалите в Мадарското плато в Североизточна България, на 1,5 км от село Мадара и на около 20 км от Шумен. Но макар Мадарският конник да е основната забележителност на местността, не очаквайте да видите само него. В подножието на скалите и около барелефа на Скалния ездач ще откриете множество малки и големи пещери, скални навеси и образувания, поточета, пищна растителност.

Тук са „Пещерата на нимфите“, Малката пещера, Голямата пещера и Мадарската крепост. До нея ще ви отведат 386 каменни стъпала, разположени вляво от Мадарския конник. Старината е естествено укрепено място, достъпно само от север (където е построена стена), което било завладяно от турците през 1386 г. Изкачването до върха може да е уморително, но гледката, която ще се разкрие пред погледа ви, си заслужава усилията. На няколко километра от Мадарския конник пък се намират древните градовe Плиска (Първата българска столица) и Преслав (Втората българска столица).

Мадарският конник е символ на младата българска държава и израз на величието на нейните владетели. За съжаление, той е и един от културно-историческите символи на страната ни, заплашени от природните сили и липсата на достатъчно средства за поддръжка. С течение на годините ерозията е заличила част от елементите на барелефа, някои от скалните надписи са повредени, а околните забележителности са загубили своята популярност.

Въпреки това, изследователите продължават да спорят за предназначението и символиката на скалната сцена, туристите продължават да се тълпят, а след проведена национална анкета през 2008 г. бе решено Мадарският конник да бъде изобразен на първата българска евромонета. Защото славата и загадъчното минало на Скалния ездач го правят вечно актуален.
Цвети Тошева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p13146.html

7-те чудеса на античния свят!

Египетските пирамиди

Когато заговорим за Египет, като асоциация в съзнанието ни изниква образа на камили, мумии, мистични гробници и, разбира се, величествените пирамиди . Тези чудни творения, обгърнати в златистите пясъци на Гиза, ни пренасят в друго измерение - обратно в Древен Египет. Най-голямата мистерия около пирамидите и обект на разпалени дискусии е как са съумели древните египтяни да построят тези гигантски конструкции. Така пирамидите на Гиза със сигурност достойно си отреждат място сред чудесата на света. Сред океана от златист пясък, пред величественото майсторство на древността, всеки би останал без дъх. И то съвсем оправдано.

Храмът на Артемида

Храмът на Артемида е бил разположен на територията на Турция. Той е построен в чест на богинята на лова и изобилието Артемида, в огромни размери-125 колони, всяка с височина 17,5 м. Мистерията, която витае около него е свързана с факта, че още от самото начало този храм е като прокълнат. Въпреки че е издигнат на равнинно и сухо място, като че ли избрано нарочно за да се съхрани през вековете, храмът първо е потопен в блата, след това опожарен, а накрая срутен от земетресение. След поредното построяване, бива оплячкосан от готите, само една година след строежа.
Днес са се съхранили единствено руините на основите на този забележителен строеж от елинистическата епоха, изцяло направени от мрамор с изваяни капители и колони. Доста от прекрасните останки от храма на Артемида са изложени в Британския музей в Лондон.

Родоският колос

"Колосът" е представлявал известна гигантска статуя, издигната в пристанището на Родос - остров в Егейско море, разположен до бреговете на съвременна Турция. Той представлява статуя на Хелиос - гръцкият бог на Слънцето.
На съвременните учени не е известно как точно е изглеждала гигантската статуя и къде е била разположена. Някои археологически находки доказват, че тя имала височина 33 метра и била изработена изцяло от бронз, с изключение на наметалото от бял мрамор. Статуята на бог Хелиос била дело на гръцкия скулптор Харет. Строежът й продължил 12 години.
Родоският колос бил завършен през 282 г. пр. Христа. 60 години след като приключил строежът му, „Колосът“ рухнал в земетресение, което погубило много жители на Родос. Уникалната скулптура не била възстановена, тъй като оракул предсказал, че това ще донесе нещастие на хората. Разрушената статуя не била докосната в продължение на почти 900 години.

Висящите градини на Семирамида


До началото на нашия век тези градини били считани за пълна измислица, а Семирамида за приказно същество. Градината обаче реално е съществувала. Имала е форма на квадрат и се е държала от сводове, които се опират в поставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните поставки са били пълни с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. С помпите работници непрекъснато докарвали вода от р. Ефрат, минаваща през средата на града.
В тази градина растенията са разположени високо над земята и сякаш цялата градина виси във въздуха. Въпреки че много други постройки са надминавали градините по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат; първо, със своята оригиналност, второ със смелото техническо решение на постройката и трето с красотата си.

Мавзолеят в Хеликарнас

Причината, за да се построи Мавзолея, най-голямата гробница в света след Египетските пирамиди, не била вярата в безсмъртието на душата, а голямата любов. Казват, че Артемизия обичала своя съпруг Мавзол с обич, по-силна от тази в любовните стихове и по-трайна от всякаква човешка страст. Когато Мавзол издъхнал, тя построила в негова памет изключителна гробница, толкова великолепна, че се смята за едно от седемте чудеса на света. Мавзолеят смайвал преди всичко със своята архитектура - съчетание от пирамида, зикурат и гръцки храм. Съвременниците се възхищавали от неговите размери, разточителност и главно от "ненадминатото съвършенство на художествена украса". За вътрешната украса на музея са се погрижили знаменити художници и скулптори, чиито творби се радват на най-голяма слава за вечни времена.
През XIII в. го засяга земетресение. Два века по -късно Мавзолеят е разрушен и по-късно станал жертва на родоските рицари.

Фарът на o-в Фарос

Фарът на о-в Фарос е изграден по проект на древногръцки архитект. Той представлявал триетажна кула, висока 120 метра. Най-долният първи етаж на кулата бил иззидан от огромни варовикови плочи и заобиколен с тераса, украсена по краищата с каменни тритони (морски божества). На терасата били поставени три статуи.
Вторият етаж на фаровата кула представлявал осмоъгълник, облицован с мраморни плочи, а най-горният, третият - фенерът - имал кръгла форма. Той бил украсен с купол и върху него се издигала огромната фигура на бога на моретата Посейдон. Всяка нощ в най-горната част на кулата запалвали огън, който горял до разсъмване. Неговата светлина се усилвала от голям рефлектор от полиран гранит и се виждала от мореплавателите на разстояние повече от десетки мили.
Фарът на остров Фарос просъществувал почти десет века - от 230 г. преди Христа до 700 г. на нашата ера. Разрушен бил от опустошителни войни и земетресения.

Зевс от Фидий в Олимпия

Статуята на Зевс Олимпийски е изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий. Олимпия е била важен религиозен център на Древна Гърция. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той е 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс, висока около 12 метра, била поставена в дъното на храма. Тя създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с бледо-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър. През 394 г. от н.е., тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната ѝ красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.

От всички чудеса на античния свят, за съжаление единственото оцеляло до наши дни са Египетските пирамиди в Гиза.
Радостина Пеева
Статията е от сайта: http://relax.rozali.com/po-sveta/p7120.html

вторник, 27 юли 2010 г.

Юнакът с кон, роден от съзвездието Плеяди!

Свети великомъченик Георги Победоносец е една от уникалните личности в християнската история. Името му се радва на особената почит не само сред последователите на кръста, но и на мюсюлманите - шиити и сунити, роми и др.

Мая Стоянова

По българските земи войнът с копие, който убива звяр е сакрално божество от няколко хиляди години. Предците ни са оставили много свидетелства за този митологичен образ.

Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). Получил добро образование и едва 20-годишен е удостоен с висока военна титла – признание за качествата му на пълководец. ин на богати родители-християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. По-късно е подложен на жестоки мъчения заради Исус и непреклонността да се откаже от него. С вярата си Георги извършва многобройни чудеса. Обезглавен е през 288 г. по заповед на римския император Диоклециан. След мъченическата си смърт се превръща в символ на "идеалния войн-християнин", става светец-покровител на войните и армията.

Митът за убийството на змея от Св. Георги се появява чак през 10-11 век, когато християнството утвърждава позициите си далеч извън пределите на Светите земи. Сюжетът със змееборството се налага като основополагащ и в средновековната иконографията, и така става популярен в целия християнски свят. По това време св. Георги, както и останалите светци-конници – св.Димитър, св.Мина, св. Тодор Тирон, св. Тодор Стратилат, св.Нестор, св. Меркурий и св. Сисой, се утвърждават като бойци, медиатори между земното и небесното войнство. Тяхната специфика е да бъдат водачи – конници, което предпоставя появата на врагове – чудовища, извънземни демони, хора на злото, с които светците воюват и винаги побеждават с божията воля в името на доброто. Това определя и сходството в техните житейски версии на различни географски ширини.

Най-богато на събития обаче е житието на св.Георги. Редактирано многократно от светите отци, той няма опорна точка в реално съществуващ протообраз. Затова в него изследователи – теолози и историци, разпознават един дълбоко синкретичен по своя характер персонаж.

През вековете много популярни стават паралелните изображения на св.Георги и св.Димитър – на коне, галопиращи на дясно, облечени във военно облекло – къса туринка и хламида, въоръжени с копия и мечове. При св.Георги се открояват кръгъл щит и колчан – цилиндричен калъф, предназначен за носенето на стрели. Той поразява с копието си звяр, подобен на крокодил, а събратът му – св.Димитър, убива змей, който се увива около вековно дърво. Постепенно обаче в иконографията като най-устойчиви се налагат изображенията на св.Георги, яздещ обърнат на дясно бял кон, как забива копието си в устата на змей, ламя.

Според някои учени утвърждаването на мита за змееборството бил особено важен за новопокръстените християните, които осмислят подвига на светеца символично – като доказателство за силата на христовата вяра над вярата в много богове, свързани с езичеството. В тази посока те търсят и генизиса на идеята за конното изображение на св. Георги. Откриват я в смисъла на Страшния съд, в чиято философия е залегнало убеждението, че конниците войни –светии, са защитници на вярата и победители над езичеството. Затова в иконографските им изображения прозира повече “историзъм”, доколкото в подтекста на тяхното житие се съдържа чисто човешкото отношение към реални исторически събития. Неслучайно светците-конници стават патрони на някои владетели и военизираната аристокрация през средновековието.

От друга страна, този факт идва да покаже, че християнските народи дълго време пазят древните си митологични представи за двуединството между божествата, покровители на земеделието и войната. В тях изследователите виждат връзка между образа на св. Георги с античния Тракийски конник – Херос. Приемствеността е закодирана даже в смисъла на името. На древногръцки Георги значи "земеделец", но същевременно звучи близко до тракийското "херой" - герой. Именно той е главният безименен бог на траките. Векове е олицетворявал многостранна и многолика сила. В своя загадъчен образ Херосът е съвместявал функиците на покровител на растителността и лова, на ливадите и лозята. Той бил обаче почитан и като всезнаещ и всечуващ – всебог. В него народът на Орфей припознавал и бога лечител, който гонел болестите и дарявал здраве, но също и бога на войната, непобедим в битките с врага.

Тракийският Херос получил особена популярност през римската епоха. За това култът към тракийския конник е изобразен в много паметници от края на старата и началото на новата ера. Понякога той е представян с по две или три лица. Но най-често Херосът е изобразен като млад конник с копие и щит, или с убит дивеч в ръце, следван от прислужник, куче или лъв.


Св. Георги Победоносец

Необикновеният и изпълнен с чудеса живот на св. Георги кореспондира и с един паралелен на християнската традиция свят – приказния фолклор на българина, претворил мита за змееборството в много предания и легенди. В тях светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно Слънце, брани хората от ламята, води люта битка с нея, в която винаги е победител.

В образа на този юнак някои фолклористи откриват представи и възприятия, които ни препращат още по-назад във времето, когато в мирогледа на хората основополагащ бил митът за победата на върховния Бог над неговия противник - Змея на Дълбините. С тях са свързани и отколешните представи за Космоса и Човека, за Пространството и Времето.

Възприемани в тяхното неразделно двуединство, те имали свое начало и край в рамките на един годишен цикъл. Тогава хората вярвали, че в края на годината, отмерван по хода на небесните светила (Слънцето, Луната и някои съзвездия), Пространството и Времето губят своята подреденост, че Вселената се разпада. А свещените й точки - центърът на Пространството и началото на Времето, стават обиталище на митична заплашителна сила, наричана Хаос, представена в митовете като чудовище, подобно на змей, дракон или ламя.

Нашествието на змейското начало идвало, за да разруши хармонично подредения от боговете свят. То задължително предизвиквало двубой между чудовището-Змей и Върходния бог. Той е представян най-често като мълниеносен гръмовержец, който винаги побеждава своя враг от отвъдното. Подобно на древноиндийския Индра, древногръцкият Зевс или древнославянският Перун. След тази победа Пространството и Времето преподреждали своето двуединство, а светът отново се раждал.

В тази логика митът за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините бил своеобразен инструмент (средство), чрез който древните преодоляват най-критичните моменти в нормалния ритъм на Космоса - при прехода от Старата към Новата година. Тази негова характеристика му позволила да се наложи като основополагащо вярване, чрез което хората преодолявали всички календарни ситуации, схващани като критични или преходни.

В народната митология това са моментите на преминаване от един сезон към друг. Затова змееборският сюжет се свързва най-вече с новогодишния преход – дните около Коледа, а характеристиките на змееборци придобиват светците, чиито празници са близо до времето, когато се сменят сезоните - Св. Георги и Св. Петър, Св. Илия и Св. Димитър.

От векове хората са търсили отговор на въпроса - каква е връзката на 23 април – празничният ден на св. Георги ( 6 май по стар стил), с някакъв край на Старата и Начало на Новата година? Общоизвестен е фактът, че ходът на Слънцето очертава четири годишни сезона. В точката на най-слабото му греене хората вярвали, че годината "умира". Тогава денят е най-кратък, а нощта най-дълга. Когато народите се ориентирали за времето по Луната, те маркирали в своя календар още едно начало на календарната година - първия ден на пролетта- 21 март, който съвпада с пролетното равноденствие. Очевидно 6 май не попада в нито една от двете важни календарни ситуации. Тази дата е по-близка до времето, когато се сменят пролет и лято. Когато всичко посято започва буйно да расте - цъфтят плодните дървета, оформят се житните класове, пукват лозята. Когато овчарите изкарват своите стада на лятните къшли, а говедарите подкарват добитъка на паша. И макар нищо по Земята да не дава знак за някакъв край на годината, митологичната вяра карала хората по навик да поглеждат към нощното Небе, където ритъмът на Времето се отмервало от още едно небесно светило - съзвездието Плеяди. Българите го наричат още Власци, Квачка или Кокошка с пилета. През цялата година то също очертава четири свои сезона. Подобно на Слънцето има две важни положения, които се виждат само в полунощ. През ноември то е над главата на наблюдателя и в този момент поема характеристиките на Полярната звезда (и съзвездието Голяма Мечка), става "пъп" на нощното Небе. От април до юни пък Плеяда не се виждат на небосвода. Хората вярвали, че в този момент то слизало в Долния свят (Преизподнята), където се преобразявало в страшно чудовище. Тази втора важна ситуация те смятали, че е свързана с хода на Слънцето, което през това време се въздига на дневния небосвод и грее все по-силно, стигайки своя зенит на 22 юни – най-дългият ден и най-късата нощ през годината.

Тъкмо на 6 май вечерта, след залеза на Слънцето, залязва и съзвездието Плеяди. Предците ни приемали, че тогава Слънцето "посича" змееобразното чудовище (митологичен образ на Плеядите в тази позиция), което се скривало за дълго време под земята. Повод за тази битка били поразиите, които в края на звездния годишен цикъл вършел този митологичен Змей на Дълбините. В периода между април и юни той изпращал унищожителни градушки и неизлечими болести по хората и добитъка. Двубоят между небесното Слънце и Змея продължавал чак до началото на юни, когато съзвездието Плеяди отново се появява на източния небосклон.

След като приели християнската религия, езичниците разпознали своето древно божество на възмъжаващото Слънце в образа на християнския св. Георги, преобразил се в млад воин, победител над чудовищата - змейове, лами и хали.

Митът за св. Георги и ламята е една от приказните мистерии на хората. Днес той е само фолклорен спомен от времето, когато нашите предци искрено са вярвали, че светецът с кон наглежда посевите и стадата, слиза от небето, и в случай на нужда ги защитава с оръжие в ръка. Безстрашният войн – Херос и светец, всяка година се връща в празниците на българите, язди своя бял кон, готов винаги да пребори Змея на Дълбините, за да пребъде небесното Слънце.
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_23061/IUnakat_s_kon_roden_ot_sazvezdieto_Pleiadi/

ѣ - Небесният знак на България

▲ буквата
Българската азбука е най-свещеното, най-ценното нещо, което притежаваме като народ, защото тя е не е просто огромно културно достижение, но е божествена и свещена в истинския смисъл на това определение.
Твърде малко внимание се отделя на нейната връзка с Бога, на пряката и обвързаност с най-съкровеното в нас като народ - с християнството и с мисията ни като държава. Българската азбука е създадена по уникален и неповторим начин. Тя притежава и качества, които не същестуват при никоя друга писменост в света.

Нашата азбука е сътворена с молитва и с пълна отдаденост на служба Богу. И Кирил и Методий са приемали задачата по съставянето на новата писменна система като свещенна мисия и са били напълно наясно, че са осенени затова свише.
На този факт обаче се отделя твърде малко внимание. Делото на двамата братя е прославяно не като християнско и свещенно, а главно като просветителско, научно и на много места като чисто политически акт. Дори църковният празник на 11 май е разделен от общодържавния на 24 май. Така не се набляга на истинската същност на сътвореното, която е преди всичко християнска. Безспорен е фактът, че Константин-Кирил Философ е един от най-образованите, ако не и най-ученият мъж на своето време и никой по-добре от него не е могъл да просвети цял народ като му даде не само писменост и просвета, но и светлината на истинското божествено учение. Дело с неизразимо по-голяма важност. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14855&Level=1

И това не е станало само поради перфектния му ум и възможно най-добро обучение за времето си, а защото е бил истински отдаден на служба Богу и това е било неговото истинско вдъхновение. В предсмъртната си молитва самият той изрича: „Отсега вече не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. Не бях, но бидох и ще бъда во веки веков. Амин.” Политическите му мисии при сарацините и хазарите са изключителни, но зад външната фасада на посланик на империята, изворите без изключение разкриват дълбочината на една истинска християнска отдаденост, която няма нищо общо с политиката на Византийската империя за „християнизация” на околните народи. И това е, което е най-истинско и водещо в целия му живот. Другото е второстепенно и създаващо външните обстоятелства за изпълнение на върховната мисия: създаването на българската християнска азбука.

Двамата братя Константин и Методий създават азбуката в манастира „Св.Полихрон” в Мала Азия. Там живеят в пълно молитвено уединение и съсредоточие. В пространното житие на Кирил пише: „ Константин непрестанно се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше”, както и „Философът си отиде /в Полихрон/ и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евенгелските думи: ”В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”

В „За буквите” Чeрноризец Храбър казва:„А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин –Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви – едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч.” 24 от буквите имат своя оригинал в гръцката азбука, за други четири се намират аналози в еврейската азбука, откриват се и връзки с грузинското писмо – хуцури. Има обаче букви, за които няма аналог никъде другаде и те са считани за типично български и тясно свързани със спецификите на българската реч.
Защо обаче е било толкова важно азбуката да съответства напълно на българския език да го отразява до най-малките подборности?

Защото българският език е бил подготвян 5000 години, за да бъде изнесено на него Словото Божие в началото на ХХ век. По тази причина през IХ век е създадена християнската азбука на този език, която да му съответства напълно като музикалност. Това не е могло да бъде постигнато с нито една от другите съществуващи азбуки.
В езотериката буквите са свещенни небесни знаци и самите те говорят и излъчват сила и светлина. Те има своя източник в Невидимия свят и не са човешко творение. Затова всеки народ според своята същност и предназначение получава и твори чрез специфичния си говор, на който пък съответстват строго определени знаци /букви/.
Поради това българската азбука е било необходимо да бъде създадена не само по политически и религиозни причини, но най-вече по божествени. За важността на това, което е направено се говори и в „Похвално слово за Кирил философ”. Там св. Климен Охридски по повод кончината на Кирил Философ казва: „Блажен е градът, който е приел третият изпълнител на божия промисъл” Градът е Рим, а Кирил е сравнен с върховните апостоли Петър и Павел и се нарежда на трето място след тях.
Кирил и Методий не са били никога обикновени хора, затова не е политика, нито случайност, че те са обявени за светии и се честват като такива.

Те са пратеници на Бога. В „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянство” е казано буквално от ангел Елохил: „Затова благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя, светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам.”
Българската азбука е дадена, за да бъде написано на нея Словото Божие и то да бъде предадено с определената затова специфична музикалност на словосъчетанията и буквените символи.
Затова в нея има букви с особенна символика и с особенна мощ. И това са чисто български букви.
Най-важната е ѣ - ят, двойното е, което на практика вече не се употребява. Това е 32-та буква от кирилицата и 33 от глаголицата. След писмената реформа от 1945г. тя е отстранена и може да бъде открита само в църковнославянски текстове. А това е сериозен проблем.

Тази буква има освен граматическо значение и друг доста по-значим смисъл. Това е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката. Тя е израз на един от кардиналните небесни знаци /свързана е с определено съзвездие, а то с България/. Буквата е тясно преплетена със съдбата на българския народ, съществувала е в руската азбука до идването на болшевиките. Тази буква, която е символизира „победа” е била извезана със златни конци в горната част на знамената, до дръжката на руските бойни знамена. Тя е съпътствала руската армия през цялата освободителна война 1877-1878г. Това е знак, от които излиза огромна мощ. Тя е знамението на ангел Елохил, който е ръководител на България и цялото славянство.
Затова, когато става въпрос за език, писменост и музика всяко действие, всяка промяна, особенно на основни неща не са без съдбовно значение. А в нашата азбука специфичните чисто български букви на практика вече отсъстват.
Словото на Учителя е дадено на стария правопис и на азбука, която има 32 букви. Така предадено Словото излъчва по друг начин.
Когато буквата ѣ „ят” се намира в азбуката тя притежава много по-могъщо въздействие и думите получават много по-дълбоко разбиране. Този знак е свързан с просперитета и независимостта на България. Нейн аналог няма в никоя друга писменна система. Тя е крайъгълният камък на нашата писменост, връзката между човешкото и божественото, между Земята е Небето.

Учителят казва за Словото, дадено на българския народ в началото на ХХ век: „ Имайте пред вид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете, вибрациите, които му съответстват. Следователно, когато се говори за добродетел, напр.,трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. „Учител и Господ”,стр.177, „Солта”.
Българите трудно разбират какво притежават и на много хора ще се стори странно, че буквите излъчват сила и светлина. Те обаче го правят. Или както е казано в „Проглас към енвангелието” :
„А тези букви, който възприеме
Христос премъдростта изказва
и вашите души укрепва.”
И затова може би ѣ „ят” е изчезнал от българската азбука, защото нашите помисли и нашите думи вече не съответстват на могъщата му и чиста вибрация и няма кой да оцени божествената му същност. С ѣ - ят са били превеждани свещените книги повече от 1000 години, с нея е възхваляван и възпяван Бог. Премахнаха го тези, които Го отрекоха. Така тази свещенна буква остава единствено в старите ръкописи, в църковнославянския и в Словото на Учителя, което и сега се издава с тези свещени букви.

Затова като българи е добре да помним думите на Черноризец Храбър: „ Българската книжовност е свята, защото свят мъж я е сътворил” и да не се заблуждаваме, че притежаваме просто една културна, научна и литературна ценност, която ни идентифицира, защото тя е много, много повече от това.

Силва Дончева
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_23729/ѣ_-_Nebesniiat_znak_na_Balgariia/

Силата на менталните техники!

Законът на Опуленс е законът за всемирното изобилие на Вселената, за невероятните възможности на човек да бъде радостен или тъжен, здрав или болен, богат или беден.
И това се определя според начинът, по който всеки разбира, комуникира и действа в света. Опуленс се реализира според целта и силата на нашата мисъл, както и от ситуациите, които тя ще привлече на своя страна; щастие или нещастие.

Този закон, както и няколко други закона, свързани с него, са обект на много мисловни практики в основата, на които стои положителната, щедра мисъл към света и убеждението, че във Вселената потенциално съществуват всички блага, от които се нуждаем. Единственото, което трябва да направим, за да ги привлечем с утвърдителни и благодарствени утвърждения и визуализации. Оказва се, че възможността да се постигне лично щастие, богатство и здраве зависи единствено от волята и желанието на отделния човек. Мотото например на методът Силва е „Аз, лечителят”, на школата на Джон Кехоу е „Съзнанието твори действителността, а ние творим съзнанието”, на представителите на Новата епоха; „Човекът е господар на своята съдба”. По този начин, ако по една и ли друга причина сме привлякли нещо отрицателно, никога не е късно с положително отношение да го променим и така да обърнем съдбата си на 180 градуса. Болният трябва да повярва в себе си, да визуализира или повтаря положителни формули и така ще има шанс да излекува дори от най-смъртоносните болести. Депресираният трябва да си повтаря колко е щастлив, а бедният да се мотивира, че заслужава да стане богат. Според законът Опуленс рано или късно тези усилия ще бъдат възнаградени, изпратените в подсъзнанието мисли ще задвижат нови позитивни възможности и човек ще надвие болестта, самотата или бедността. Но дали това е точно така и дали в тези разсъждения не се изпуска нещо много по-важно?

Истина е, че тези менталните методи са доста верни и в редица случаи дават резултат. Истина е, че човек трябва да е позитивно настроен и да приема и доброто и лошото с разбиране и будността на съзнанието, че това са възможности да развива себе си, но е и истина, че само по себе си този закон, представен така не е достатъчен, за да се задействат по-добрите условия на живот или да се задържат за дълго време.

Всеки сериозен проблем в човешкият живот; болест, бедност, загуба и скръб са резултат не от негативизма ни, а от дълбока духовна дисхармония и загуба на връзка с вътрешната ни същност, с Бога. Този факт обаче твърде малко се споменава в техниките на позитивното мислене. Отрицателните мисли не са просто въпрос на навици, възпитание, среда или генетична предопределеност, а главно на отдалеченост от духовния ни център, от божествената ни природа. Така позитивизмът, с който се изпълваме само временно да потушава симптомите, но не може да измени причините. Рано или късно неприятностите се връщат и проблемите ни само се местят от една сфера на живота в друга. Каквото и да правим, каквито и положителни мисли да изказваме, ако те в края на краищата нямат своя адресат към Бога и желанието да се изпълни Неговата воля, те нямат да имат траен и цялостен резултат.

Законът за всемирните възможности съществува, но той не е механичен и толкова елементарен, колкото се опитват да ни го представят различни комерсиални школи за щастие. И това е така, защото не става въпрос за безсъзнателна и безлична енергийна Вселена, която ни отговаря с натискане на копчета в съзнанието ни. Всяка идея в човешкия ум не породена от нас, а от свят, който превишава многократно нашите разбирания и ние няма как да го творим и още по-малко манипулираме.
Доста надменно е човек да мисли, че съдбата му зависи от него и с механични убедителни утвърждения и визуализации ще постигне личните си цели за щастие, здраве и богатство. Безумно е да мислим, че можем да формираме действителността най-малкото заради мига на смъртта. Една школа ще е истинска само тогава, когато предложи решение на тази загадка.
Причините за раждането на всеки човек са тайнство, миналото, което поражда много от обстоятелствата в живота, също е забулено в неяснота, бъдещето е неизвестно. Затова е доста безотговорно да искаме промяна на настоящето без да знаем, истинските причини, които го пораждат. И кой може да гарантира, че новото, което искаме мисловно-визуално ще е за добро и няма да има странен отзвук на друго място.

Човешкото съзнание знае твърде малко както за себе си, така и за разума около и над себе си, който го предопределя. Затова може би трябва по-внимателно да искаме всичко. И преди да пожелаем здраве, пари и щастие е добре да си поискаме уменията за постигане на тези блага. Защото, ако законът е верен, по принципа на подобието ние получаваме точно това, което ни трябва и всеки е нещастен, защото точно това му трябва и съответно беден и неугледен по същата причина. Така законът за всемирните възможности е по-скоро закон за усъвършенстване и развитие, а не толкова за получаване. А и наградите винаги вървят след даването.

Същевремнно методика за усъвършенстванео на хората, за получаване на благата на Вселената и за надмогване на смъртта, обаче има и тя е дадена преди 2000г. Всеки от нас твърди, че е я изповядва, защото се наричаме християни. Учението, дадено от Христос преди 2000г. е изцяло ментално и позитивно, но и невъзможно без любящо, отстъпчиво и жертващо се сърце.
Матей 5:21 „Слушали сте, че бе казано на ДРЕВНИТЕ: не убивай, а който убие, виновен е пред съда”.
22.Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака”, виновен ще бъде пред синедриона, а който каже: „безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена.......
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
.......... 43. Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си”.
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен.....
48. И тъй бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ващ Отец”
Същото е казано и по друг начин „И тъй бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” Лука:6-36.

Ясно е, че за да постигнеш щастие е добре да визуализираш постоянно не толкова собствения си успех, а да желаеш много повече успех на другите, а съвършенството е мило и радостно сърце. А то трудно се постига, особенно, когато човек се опитва да живее добре без връзка с Бога. Човек сам по себе си не може да стане добър, защото само Бог е благ и без него добротата просто не се случва. Когато някой разчита единствено на собствените си усилия и възможности това го прави изчерпаем и силно уязвим от противоречивия ни свят. Поради това много добри хора се чувстват ограбени и онеправдани, въпреки високия си морал и отзивчивост. Когато обаче човек е в постоянна искрена комуникация с първоизточника той не слага предел на възможностите си и никога не унива. Положителната мисъл е чудесен начин за връзка с Невидимия свят, но още по-добра е връзката, която се осъществява чрез молитвата. Тази връзка предполага взаимодействие на едно друго ниво, в което човек наситина получава своята цялостност и е сигурен, че това, което му се случва е най-правилното от огромния океан от възможности.

Единственото, което се изисква е да повярваме с цялото си сърце, ум и душа, че е възможно да се живее така и да не поставяме себе в центъра на Вселената в безполезни усилия да овладеем изкуството да бъдем властващи божества. Защото никой не може да има успех, знание и богатство без непреривна връзка с Бог. Можем да използваме и методите
на позитивното мислене; благодарност към Бога и за доброто и за лошото, щедрост към близките, но и към враговете, радост и откритост при вършенето на всичко това.

Когато човек иска да върви напред е добре да осъзнае, че план Б просто не съществува, защото методът на милосърдието и радостта няма алтернатива: „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не дохожда при Отца Ми, освен чрез Мене”. Всичко други ментални методи на спасение са повърхностни, неясни, болезнени и с временен резултат, пращащи ни единствено в дебрите на постояното прераждане и ожесточената борба между нас самите.

Силва Дончева
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_22905/Silata_na_mentalnite_tehniki/

Открийте 78-та билка, благословена от Бог

На Еньовден Слънцето и Сириус отключват неподозирана сила. Билките, набрани във времето от полунощ до изгрев, са заредени с най-голяма лечебна сила

Мая Стоянова

Предание разказва, че преди да бъде сътворен човекът, билките били съвсем обикновени треви, само красиви и уханни, защото по божи замисъл хората трябвало да са силни и здрави, защитени от злини и болести. Но когато Господ измайсторил човека от кал и го оставил да съхне, дошъл завистливият дявол. Замахнал с дългата си тояга и безмилостно пробол глинената фигура, направил я на решето. На сутринта, щом видял обезобразеното тяло от кал, Господ се втурнал да го спасява. Протегнал ръце и откъснал някакви треви, запушил с тях всяка дупка и раните мигом зараснали. Останали само следи от травмите – слаби места, отворени за болести и страдания, но за всяко от тях си имало лек . Тогава Господ благословил с лечебна сила 77 и половина билки, колкото били раните и така дал чудотворна сила на тревите - да лекуват и с спасяват човека.

В народната традиция Еньовден е празникът на лечебните треви. Той е един от най-магнетичните и витални летни празници, най-силно повлиян от древни представи и вярвания на предците ни.

Чества се на 24 юни по нов стил, когато християнската църква почита и рождението на Св. Йоан Кръстител.

Разполагането на празника в деня на лятото слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, трайно свързва Еньовден с езическите култове към Слънцето и магията на небесния огън, които силно разтърсват съзнанието в предхристиянската епоха.

Според народната вяра от този ден небесното светило започва да умира, а годината – да клони към зима. Много по-късният християнизиран вариант на тази представа е митологемата за българския Св. Еньо, който "започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима".

Старо поверие гласи, че на Евьовден Слънцето се събужда най-рано от всякога, още преди да са угаснали звездите. Къпе се в жива вода – извор, река или море и я превръща в лековита. После отърсва капки върху тревите и цветята, благословя ги с живителна сила. Когато изгрее на хоризонта чисто и подмладено, излъчва необикновена енергия чак докато заходи на Запад.

А звездите са възприемани като неговите сестрици. Те слизат в потайна доба на земята, обхождат я открай-докрай, целуват нежно билките и ги даряват с магически и лековити способности.

“Еньовден заема особено място в календара, защото съвпада с най-дългия ден в годината”, казва астроложката Силва Дончева. Според нея в този момент Слънцето, което е тъждествено с образа на Христос, се намира в своя апогей. То стои най-дълго на небето и въздейства най-силно на цялата природа. Символ на радост и неизчерпаема енергия, то притежава способността да пречиства и възражда тялото и духа на човека, да презарежда психиката, да въздейства на дихателната система, като подобрява тонуса и жизнения статус на човека. А два - три часа след изгрева има особено благотворно въздействие върху храносмилателната система на хората.

„Затова в този ден огромен заряд и енергия от небесното светило получават и лековитите треви – билките. Неговата мощ е най-голяма преди да изгрее, затова билките, набрани в интервала от полунощ до изгрев, са заредени с най-голяма голяма лечебна сила”, обяснява астроложката.

На този ден билкари и знахарки бродят по поляните и берат лековитите треви. Големият народен лечител Петър Димков също е вярвал в Еньовден, почитал е празника, но никога не се е впускал да събира и пази от това време лековити треви. Нямал предпочитани билки, вярвал, че всички са благословени от Бог, казва днес внукът му и наследник в лечителската мисия д-р Петър Димков Младши. Той също почита празника, но се интересува преди всичко от практическото приложение на билките и изследва комбинациите, в които те могат да помагат на болните.


Червено омайниче за изпепеляваща любов

В представите на старите българи Еньовден съвпада и с онзи времеви отрязък в годината, когато в подредения космос настъпва хаос, а времето прескача границата на своя обикновен ритъм и придобива особен магически смисъл. Вярва се, че докато Слънцето набира сили, а звездите омайват тревите, излизат демони, бродници, мамници, магьосници, които живеят на границата между света на живите и на мъртвите. Обикалят по нивите и обират чуждото плодородие и росата по ливадите. С нея замесват с брашно от чуждите хамбари обредна погачка и така вярват, че са взели берекета на хората. За да се предпазят от демоничните същества, през нощта стопаните отиват на полето да пазят нивите.

Магическата сила на времето по Еньовден се мултиплицира от появата на Сириус – най-ярката звезда от съзвездието Голямо куче. Тя единствено в този ден изгрява заедно със Слънцето. Учените са категорични, че с изключение на Слънцето няма друга звезда като Сириус, за която да са създадени толкова много митове и легенди.

Преди 2500 години нейният изгрев съвпадал с този на Слънцето в деня на лятното слънцестоене, отбелязвал прилива на Нил в древен Египет и “Кучешките дни ” на лятото в календара на старите гърци. Дълго време Сириус бил асоцииран с Голямото куче, затова го нарекли още “Кучешката звезда”. В египетската митология това съзвездие е Анубис, бог с глава на куче или чакал, син на Изида и Озирис.

Тайнственият Сириус са познавали добре и древните траки, обитавали в античността нашите земи. На територията на археологическия комплекс „Сборяново” край Исперих, учените са установили, че част от некрополите, представляват огледална проекция на най-ярките звезди от съзвездието Голямо куче. Сред тях е и Сириус. Районът е известен в древността и като Даосдава (в превод Градът на вълците). Той е един от най-големите култови центрове на северните траки – гети.

„Тук гетите изпълнявали ритуално погребение на куче, вълк, което осмисляли като специфичен обред на обезсмъртяване, а четириногото се възприемало като посредник между земния и отвъдния свят” казва археолога Диана Гергова, която от години проучва комплекса.

Хилядолетия след гетите Учителят Петър Дънов също припознава в Сириус жилище на светли същества със висока култура, два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето. Според него тя е и следваща стъпка на земното човечество по пътя на космическото му израстване.

“Появата на Сириус в мига, в който изгрява Слънцето в деня на лятното слънцестоене придава особен смисъл на Еньовден. Още древните египтяни припознават в това откриването на една по-висша йерархия от слънчевата – тази на духовните ангели, които отварят вратата на рая, за да минат оттам човеците. В християнската традиция тази функция се изпълнява от св.Петър, който не случайно честваме само дни по-късно - на 29 юни”, твърди астроложката Силва Дончева.

„Вярва се още, че родените в деня на лятното равноденствие и дните след него, са благословени. Всеки, който посрещне изгревът на Слънцето и Сириус на Еньовден, може да почувства благодатни влияния върху себе си, а ако силно иска нещо - желанието може да се сбъдне. Силата на тези две небесни тела е толкова голяма, че е в състояние да отключи неподозирани способности, възможно е човек дори да получи прозрение от Божественото. Тогава може да открие и своята лековита трева. Но за да се случи всичко това, са нужни труд, знания, молитва към Бога”, обяснява изследователката на небесните тела.

Празничният ден си има и своя билка – Еньовче, берат го за здраве и дълголетие. А за любов - търсете Омайниче. То е онази половин билка, която Бог благословил с другите 77. Вярва се, че ако намерите любимия човек, ще откриете и тайната половинка на 78-та билка.
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_24873/Otkriite_78-ta_bilka_blagoslovena_ot_Bog/

7 необясними загадки на медицината!

7 необясними загадки на медицината!


Да имате алергия към вода; да се събудите със силен ямайски акцент; да
придобиете странен растеж на косми ... - звучи невероятно, но е
медицински документирано, макар и още необяснимо.






Краят на всяка календарна година е богат на статии, които се опитват да направят равносметка на новите постижения в различни области. Медицината не прави изключение. Тук обаче ви предлагаме любопитен списък, съставен за списание New Scientist - няколко заболявания, пред чието обяснение науката е все така безсилна.
Тези явления продължават да предизвикват недоумение и отчасти удивление, но те са документирани и учените не спират да търсят тяхното обяснение.



1. Алергия към водата




Звучи абсурдно – осолено като се има пред вид, че нашият организъм се състои на 60% от вода, но... някои хора наистина страдат от алергия към водата.
Те могат да я пият, но проблемът възниква при контакта й с кожата. Няколко минути след взимането на душ или вана кожата на тези хора се покрива с червени петна, съпътствани от силен сърбеж.
За първи път подобно състояние е описано през 1964 г. И до днес причината за този вид алергия няма обяснение. Някои предполагат, че тя може да се дължи на цитотоксичния отговор на кожата при контакт с водата или на свръхвисока чувствителност към нейните йони.



2. Хора- химери




Представете си абсурдната ситуация, в която генетичният тест показва, че жената не е майка на своите деца. Въпреки че много добре знаете кой им е дал живота. Това не е научна фантастика – подобни ситуации вече са регистрирани в няколко страни по света.
Оказва се, че майката в подобни случаи се оказва т.нар. човек-химера (двама души в един) – ембрион, образувал се от сливането на поначало двуяйчни близнаци, т.е. получава се от различни яйцеклетки.
Никой не води статистика колко често се раждат хората-химери, но съвременните методи за изкуствено оплождане очевидно увеличават разпространението на това явление.



3. Синдром на чуждестранния акцент




Ако се събудите със силен ямайски акцент, въпреки че никога през живата си не сте чували за този остров, това означава, че сте развили именно синдрома на чуждестранния акцент.
Най-известният подобен случай е документиран през 1941 г., когато жителка на Норвегия е излязла от шок след раняването си по време на бомбандировка и е започнала за говори със силно изразен немски акцент.
Допреди се е смятало, че корените на този синдром най-вероятно са психологични, но днес повечето учени вярват, че причината за неговото развитие е увреждане на речевите отдели в главния мозък в следствие на инсулт или раняване.



4. Моргелонова болест




Нейните симптоми са изключително странни: растежът на космите навън от сърбящи участъци кожа е съпроводен с рязка болка и усещане за движение – като че ли човек е инфектиран с паразити.
Хиляди хора от планетата страдат от това, но причините все още не са известни.
Ако потърсят лекарска помощ, на тези хора се дава обяснението, че това е добре известно разстройство на психиката, наречено бълнуваща паразитоза, при която болният е убеден, че неприятните усещания са предизвикани от наличието на паразити.
Кой е прав? Засега не се знае, но изследванията продължават. Някои учени смятат, че причината за растежа на описаните влакна е бактерията Agrobacterium, предизвикваща според някои разбирания развитието на злокачествени образувания при растенията.



5. Безумието на крал Джордж




Британският крал Джордж III е страдал от силно психично разстройство, поради което се е налагало често да го поставят в усмирителна риза.
Тогава учените са смятали, че причината за това състояние е оказало се в последствие генетично заболяване – порфирия. Но през 2005 г. след генетичен анализ на коса от краля е получен неочакван резултат: високи концентрации на арсен.
Сега най-възможното обяснение е, че лекарствата, които са давали на крал Джордж ІІІ, са съдържали арсеник и именно те са утежнявали болестта му.



6. Смърдящ пръст




В един от броевете на престижното списание The Lancet за 1996 г. е описан необичаен случай. 29-годишен мъж се оплаква от това, че неговият пръст, който преди 5 години той случайно е убол с пилешка кост, вече продължително време мирише ужасно. Зловонието се усещало на толкова голямо разстояние, че е било невъзможно да се извърши преглед на пациента в кабинет.
Причината за тази миризма така и не е била изяснена. Учените са смятали, че е виновна инфекцията, въпреки че не са успели да направят посявка на микроорганизмите. Затова в статията те търсят помощ от свои колеги, които са се сблъсквали с подобни случаи и са успявали да ги излекуват.
Още по-удивително е как завършва всичко - след известно време болестта изведнъж изчезнала – от само себе си.



7. Човек-дърво




Ръцете и краката на Деде – жител на Западна Ява (Индонезия) приличат на клони, а самият той изглежда като полудърво-получовек.
Загадката на тази болест като че ли бе обяснена съвсем наскоро. За това състояние е виновен рядък вид имунен недостиг, позволяващ на папиломавируса (известен на всеки страдащ от брадавици) да се развива без всякаква съпротива от страна на организма. (здраве.bg)
Статията е от сайта: http://frognews.bg/news_9494/7_neobiasnimi_zagadki_na_meditsinata/